Тъй и те да бъдат в нас eднo
Няма да бъдем едно с Бог и Христос, докато не направим Тяхната воля и интерес наше най-голямо желание.
Наближавайки края на смъртното си служение, знаейки, „че е настанал часът Му” (Иоана 13:1), Исус събрал апостолите Си в една стая в Ерусалим. След тяхната вечеря и след като Той умил краката им и ги поучавал, Исус казал велика застъпническа молитва от името на тези апостоли и всички, които биха повярвали в Него. Той помолил Отца с тези думи:
„И не само за тях се моля, но и за ония, които бяха повярвали в Мене чрез тяхното учение,
и да бъдат всички едно; както Ти, Отче, Си в мене и Аз в Тебе, тъй и те да бъдат в Нас, за да повярва светът, че Ти си Ме пратил.
И славата, която Ти Ми даде, Аз я дадох на тях; за да бъдат едно, както и Ние сме едно;
Аз в тях и Ти в Мене, за да бъдат съвършени в единство” (Иоана 17:20–23).
Колко прекрасно е си мислим, че сме били поканени в това съвършено единство, което съществува между Отца и Сина! Как може да стане това?
Като размишляваме върху този въпрос, става ясно, че ние трябва да започнем като самите ние станем едно цяло. Ние сме същества от две части, от плът и дух и понякога се чувстваме нехармонично или в конфликт. Нашият дух е просветен чрез съвестта, светлината на Христос (виж Мороний 7:16; У. и З. 93:2) и естествено отговаря на нашепванията на Светия Дух и желае да следва истината. Но апетитите и изкушенията, на които е подвластна плътта могат, ако го допуснем, да завладеят и управляват нашия дух. Павел е казал:
„И тъй, намирам тоя закон, че при мене, който желая да върша добро, злото е близо.
Защото, колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон.
Но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми, и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.” (Римляните 7:21–23).
Нефи изразил подобни чувства:
„При все това, въпреки великата добрина Господна да ми се покажат великите Му и чудни дела, сърцето ми възкликва: О, окаян аз човек! Да, сърцето ми скърби поради плътта ми; душата ми е в горест поради беззаконията ми.
Аз съм заобиколен отвсякъде поради изкушенията и греховете, които толкова лесно ме обсаждат”. (2 Нефи 4:17-18).
Но после, спомняйки си за Спасителя, Нефи изказал това обнадеждаващо заключение: „…въпреки това, аз знам на кого съм се доверил.” (2 Нефи 4:19). Какво е имал пред вид?
Исус също е бил същество от плът и дух, но Той не се е поддал на изкушението (виж Мосия 15:5). Ние можем да се обърнем към Него, когато търсим единство и мир в себе си, защото Той разбира. Той разбира борбата и също знае как да я спечелим. Както казал Павел: „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да може да състрадава с нас в нашите немощи, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак без грях” (Евреите 4:15).
Най-важното е, че ние можем да се обърнем кам Исус да ни помогне да възстановим вътрешното единство на нашата душа, когато сме се поддали на греха и сме разрушили мира си. Скоро след Своята молба на застъпничество за това да станем „съвършени в единство”, Исус страда и даде живота Си, за да извърши Единението за греха. Силата на Неговото Единение може да заличи последствията на греха в нас. Когато се покайваме, Неговата единителна благодат ни оправдава и пречиства (виж 3 Нефи 27:16–20). Това е като да не сме се поддали, да не сме се огънали под изкушението.
Докато полагаме усилия ден след ден и седмица след седмица да следваме Христовия път, нашият дух отстоява превъзходство си, битката в нас утихва и изкушенията спират да ни безпокоят. Има все по-голяма и по-голяма хармония между духовното и физическото, докато нашите физически тела са преобразени, с думите на Павел, от „оръдия на неправдата” в „оръдия на правдата на Бога”. (виж Римляните 6:13).
Това да станем едно в самите нас ни подготвя за по-голямата благословия, да станем едно с Бог и Христос.
Исус постигнал съвършено единство с Отца, като подчинил Себе си, и плът и дух, на волята на Отца. Неговото служение е било винаги ясно очертано, защото не е имало слабост или отклоняващо раздвояване у Него. Относно Отца си, Исус е казал: „Аз върша всякога онова, което е Нему угодно.” (Иоана 8:29).
Тъй като това е била волята на Отца, Исус дори се предал на смърт, „а волята на Сина бъде погълната от волята на Отца.” (Мосия 15:7).
Това със сигурност не е било дребно нещо. Това страдание, казал Той „накара мен, самия Бог, най-великия от всички, да се тресa от болка и да кървя от всяка пора и да страдам с тяло и дух — и исках да не трябва да пия горчивата чаша и да се отдръпна.
Въпреки това, слава на Отца, Аз изпих и завърших Моите приготовления за чедата човешки. (У. и З. 19:18–19).
Тези изявления разкриват, че най-голямата амбиция на Спасителя е да прослави Отца. Отец е „в” Сина в смисъл, че славата на Отца и волята Му са всепоглъщащото занимание на Сина.
По време на тази последна вечеря със Своите апостоли Спасителят е казал:
„Аз съм истинската лоза, и Отец ми е земеделецът.
Всяка пръчка в Мене, която не дава плод, Той я отрязва; и всяка, що дава плод, очиства я, за да дава повече плод”. (Иоана 15:1-2).
Каква форма може да приеме това очистване, какви жертви може да изисква, ние сигурно не може да знаем предварително. Но ако попитаме заедно с младия богат управител: „Какво ми още не достига?” (Матея 19:20), отговорът на Спасителя ще бъде същия: „Дойди и Ме следвай” (Матея 19:21); бъди Мой ученик така, както Аз съм ученик на Отца” като дете, „покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покоря на всички неща, които Господ сметне за нужно да (Ми) причини, тъкмо, както детето се покорява на баща си.” (Мосия 3:19).
Президент Бригам Йънг говорил с разбиране за нашето предизвикателство, като казал:
„След всичко казано и направено, след като Той е водил тези хора толкова дълго, не виждате ли, че има липса на доверие в нашия Бог? Можете ли да я видите в себе си? Вие може да попитате: „Брат Бригам, виждате ли я в себе си?” Да, аз виждам, че все пак страдам от липса на доверие в някаква степен в Него, на Когото се доверявам. — Защо? Защото нямам силата като резултат от това, което падението ми е причинило…
„…Понякога нещо се надига в мен, което . . слага разделителна линия между моя интерес и интереса на Небесния Отец, нещо, което прави интереса ми и интереса на Небесния Отец не съвсем еднакъв.
…Ние трябва да почувстваме и разберем, доколкото е възможно, доколкото падналата ни природа позволи, доколкото можем да получим вяра и знание да разбираме себе си, че интересът на този Бог, на Когото ние служим, е нашия интерес и че нямаме никакъв друг, нито сега, нито във вечността.” (Deseret News, 10 септември 1856, 212).
Със сигурност няма да бъдем едно с Бог и Христос, докато не направим Тяхната воля и интерес наше най-голямо желание. Такова послушание не се постига за един ден, но чрез Светия Дух Господ ще ни поучава, ако имаме желание, докато с времето може с точност да се каже, че Той е в нас, както Отец е в Него. От време на време треперя, като си помисля какво може да се изисква, но аз знам, че единствено в този съвършен съюз може да се намери пълнота на радостта . Аз съм безкрайно благодарен, че съм поканен да бъда едно с такива Свети Същества, които почитам и на които се покланям, като моя Небесен Отец и Изкупител.
Нека Бог чуе молитвата на Спасителя и доведе всички ни да бъдем едно с Тях е моята молитва, в името на Исус Христос, амин.