Чудната основа на нашата вяра
Нека благодарим на Бог за Неговите чудни дарове на свидетелство, власт и учение, свързани с тази възстановена Църква на Исус Христос.
Скъпи братя и сестри, аз търся вдъхновението на Господ в обръщението ми към вас. Никога няма да забравя огромната отговорност да говоря на светиите от последните дни. Аз съм благодарен за вашата добрина и снизхождение. Моля се непрестанно да бъда достоен за доверието на хората.
Наскоро се завърнах от много дълго пътуване. Беше уморително, но беше прекрасно да бъдеш навън сред светиите. Ако беше възможно, бих прехвърлил всички всекидневни административни дела на Църквата на други и след това бих прекарал времето си сред нашите хора, посещавайки онези в малките клонове, както и тези в големите колове. Аз бих искал да се събера със светиите, където и да са. Чувствам, че всеки член на тази Църква заслужава посещение. Съжалявам, че поради физически ограничения не мога да се ръкувам с всички. Но мога да ги гледам в очите с радост в сърцето, да покажа моята любов и да оставя благословия.
Случаят за това най-последно пътуване беше повторното освещаване на храма Фрайберг, Германия и освещаването на храма Хага, Холандия. Преди 17 години аз имах възможността да осветя храма Фрайберг. Беше доста скромна сграда, построена в тогавашната Германска демократична република, източната част на разделена Германия. Построяването му бе буквално едно чудо. Президент Монсън, Ханс Рингер и други бяха спечелили благоволението на източно-германските правителствени служби, които бяха дали съгласието си за това.
Служил е великолепно през тези години. Сега позорната стена я няма. По-лесно е за хората ни да пътуват до Фрайберг. Сградата се беше износила след тези години и беше станала неподходяща.
Храмът беше разширен и много по-красив и полезен. Ние проведохме само една сесия на освещаване. Събраха се светии от далечни места. В голямата зала, където седяхме, можехме да погледнем в лицата на много от онези груби, здрави и прекрасни светии от последните дни, които през всички тези години, в пек и сянка, под наложените от правителството забрани и сега в съвършена свобода са запазили вярата, служили са на Господ и са стоели като гиганти. Аз съжалявам много, че не мога да прегърна с ръцете си тези героични братя и сестри и да им кажа колко много ги обичам. Ако ме чуват сега, аз се надявам да научат за тази любов и да извинят моето бързо отпътуване от техните редици.
Оттам ние летяхме до Франция по църковна работа. После летяхме до Ротердам и пътувахме с кола до Хага. Работата в три страни за един ден е доста уморителен график за стар човек.
На следващия ден осветихме храма Хага, Холандия. Проведохме четири сесии. Какво трогателно и прекрасно преживяване беше това!
Храмът е прекрасна сграда на добро място. Аз съм толкова благодарен за дома Господен, който ще приюти светиите от Холандия, Белгия и части от Франция. В тази част на Европа били изпратени мисионери още през далечната1861 година. Хиляди се присъединили към Църквата. Повечето от тях емигрирали в Щатите. Но ние имаме сега там прекрасна група от ценни и верни светии от последните дни, които заслужават Господен дом сред тях.
Реших, че докато сме в тази част на света, ще отидем и на други места. Съответно летяхме до Киев в Украйна. Бях там преди 21 години. Има ново чувство за свобода във въздуха. Какво вдъхновение е да се срешнеш с над 3000 украински светии! Хората се събраха отблизо и далеч, изтърпявайки голямо неудобство и разноски, за да стигнат там.
Едно семейство не можеше да си позволи да доведе всичките си членове. Родителите оставаха у дома и изпращаха децата си, така че да могат да имат възможността да бъдат с нас.
Оттам отидохме в Москва, Русия. Там бях преди 21 години и има промяна. Като електричеството е. Не можеш да го видиш. Но можеш да го почувстваш. Там отново имахме прекрасно събрание, с възможността да разговаряме с важни лица от правителството, както направихме в Украйна.
Каква безценна и скъпа привилегия е да се срещнеш с тези прекрасни светии, които са се събрали „един от град, а двама от род” в стадото на Сион в изпълнение на пророчеството на Еремия (виж Еремия 3:14)! Животът не лек за тях. Тяхното бреме е тежко. Но тяхната вяра е запазена и техните свидетелства са живи.
По тези далечни места, странни за повечето членове на Църквата, пламъкът на Евангелието гори ярко и осветява пътя на хиляди.
После летяхме до Исландия. Това е красиво място с красиви хора. Там ние имахме дълго интервю с президента на нацията, много виден и способен човек, който е бил в Юта и говори много великодушно за нашите хора.
Отново се срещнахме със светиите. Какво вдъхновение е да погледнеш в техните лица, докато изпълват нашата собствена сграда за събрания в град Рейкявик!
По всички тези места и всички тези възможности да говоря на такива множества едно нещо занимаваше непрестанно моя ум — чудото на тази работа, абсолютното й чудо. Думите на нашия велик химн, изпят от хора тази сутрин, неведнъж ми идваха на ум.
„Основа на нашата вяра света,
са мъдрите божии вечни слова.”
(„Основа на нашата вяра” Химни и детски песни, стр. 6.)
Дали ние като светии от последните дни наистина разбираме и ценим силата на нашата позиция? Сред религиите по света тя е неповторима и прекрасна.
Тази Църква образователна институция ли е? Да. Ние непрестанно и безкрайно учим, учим, учим в голямо разнообразие от обстоятелства. Това социална организация ли е? Нещо повече. Тя е велико семейство от приятели, които общуват заедно и се радват един на друг. Това взаимно подкрепящо се общество ли е? Да. То има забележителна програма за изграждане на увереност в себе си и даване на помощ на онези в беда. Църквата е всичко това и повече. Но над всичко това е Църквата и царството Божие, основано и ръководено от нашия Вечен Отец и Неговия Възлюбен Син, възкресения Господ Исус Христос, благославяйки всички, които дойдат в стадото Му.
Ние провъзгласяваме директно, че Бог Отец и Неговият Син, Господ Исус Христос, са се явили лично на момчето Джозеф Смит.
Когато бях интерюиран от Майк Уолъс в предаването „60 минути”, той ме попита дали наистина вярвам в това. Аз отвърнах, „Да, господине. В това е чудото му.”
Това е начинът, по който аз се чувствам . Цялата ни сила почива върху истинността на това видение. То или се е случило, или не се е случило. Ако не, то това дело е измама. Ако да, то това е най-важното и прекрасно дело под небесата.
Помислете върху това, мои братя и сестри. За векове небесата са останали запечатани. Добри мъже и жени, немалко наистина велики и чудесни хора се опитали да поправят, подсилят и подобрят своите системи за поклонение и стуктурата на своето учение. На тях аз отдавам почит и уважение. Колко по-добър е светът поради техните смели действия! Докато аз вярвам, че тяхната работа е била вдъхновена, тя не е била благоприятствана с отварянето на небесата, с появата на Божество.
Тогава, през 1820 година дошла славната проява, в отговор на молитвата на едно момче, което прочело в семейната си библия думите на Яков: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро, без да укорява, и ще му се даде.” (Яковово 1:5)
Върху това уникално и прекрасно преживяване се основава истинността на нашата Църква.
В цялата записана религиозна история няма нищо, което да се сравни с него. Новият завет разказва за кръщението на Исус, когато гласът на Бог бил чут и Светият Дух слязъл в образа на гълъб. На планината Преображение Петър, Яков и Иоан видели пред себе си Господа преобразен. Те чули гласа на Отца, но не Го видели.
Защо и Отец, и Синът дошли при едно обикновено момче? Първо, Те дошли да открият най-великата евангелска диспенсация на всички времена, когато всички предишни диспенсации трябва да бъдат събрани и обединени в една.
Може ли някой да се съмнява, че епохата, в която живеем, е най-прекрасната в историята на света? Имаше чудно процъфтяване на науката, на медицината, на комуникациите, на транспорта, различно от всички периоди на човечеството досега. Разумно ли е да се вярва, че е трябвало да има също и процъфтяване на духовното познание като част от това несравнимо възраждане на светлина и разбиране?
Инструментът в това Божие дело е било момче, чийто ум не е бил объркан от човешката философия. Този ум е бил пресен и без възпитаване в традициите на деня.
Лесно е да се види защо хората не приемат този разказ. Той е почти извън нашето разбиране. И все пак е толкова смислен. Тези, които са запознати със Стария завет, разпознават появата на Иехова на пророците, които живеели в онова сравнително просто време. Могат ли те с основание да отрекат нуждата за явяването на Бога на небесата и Неговия възкръснал Син в този много сложен период от световната история?
Ние свидетелстваме за забележителното събитие, че Те са дошли и Двамата, че Джозеф Ги видял в Тяхната сияйна слава, че Те му говорили и че той чул и записал Техните думи .
Аз познавах един така наречен интелектуалец, който каза, че Църквата била хваната в капана на собствената си история. Моят отговор беше, че без тази история ние нямаме нищо. Истината за това уникално, единствено и забележително събитие е същината на нашата вяра.
Но това славно видение било само началото на серия от прояви, които съставляват ранната история на това дело.
Като че ли това видение не било достатъчно да потвърди личността и реалността на Изкупителя на човечеството, та последвала появата на Книгата на Мормон. Ето нещо, което човек може да държи в ръцете си, може да го „претегли”. Може да го прочете. Може да се моли за него, тъй като то съдържа обещание, че Светият Дух ще провъзгласи истината му, ако това свидетелство е потърсено в молитва.
Тази забележителна книга стои като свидетелство за живата действителност на Сина Божий. Библията гласи, че „от устата на двама или трима свидетели да се потвърди всяка дума.” (Матея 18:16). Библията, заветът на Стария свят е едно свидетелство. Книгата на Мормон, заветът на Новия свят, е друго свидетелство.
Не мога да разбера защо християнският свят не приема тази книга. Бих си помислил, че биха търсили всичко, което би установило без въпрос действителността и божествеността на Спасителя на света.
След това последвало възстановяването на свещеничеството — първо на Аароновото от ръцете на Иоан Кръстител, който кръстил Исус в Йордан.
След това дошли Петър, Яков и Иоан, апостолите на Господ, които предали в тази епоха това, което те получили от ръцете на Учителя, с когото вървели, дори „ключовете на небесното царство”, с властта да връзват на небесата това, което вържат на земята (виж Матея 16:19).
После дошло и предаването на по-нататъшните ключове на свещеничество от ръцете на Моисей, Илияс и Илия.
Помислете, мои братя и сестри. Помислете над чудото му.
Това е възстановената Църква на Исус Христос. Ние като хора сме светии от последните дни. Ние свидетелсваме, че небесата са се отворили, че завесите са се разтворили, че Бог е говорил и че Исус Христос е разкрил Себе си, последван от предаване на божествена власт.
Исус Христос е крайъгълният камък на това дело и то е изградено върху „основата на . . апостолите и пророците” (Ефесяни 2:20).
Това чудно възстановяване трябва да направи от нас хора на търпимостта, на сближаването, на благодарността и доброжелателството към другите. Не можем да се хвалим. Не можем да сме горделиви. Ние можем да сме благодарни, каквито трябва да бъдем. Ние можем да сме смирени, каквито трябва да бъдем.
Ние обичаме хората от другите църкви. Ние работим с тях в добри каузи. Ние ги уважаваме. Но никога не трябва да забравяме нашите корени. Тези корени лежат дълбоко в земята на отварянето на тази последна диспенсация, диспенсацията на пълнотата на времената.
Какво вдъхновение беше да гледам в лицата на мъже и жени по света, които носят в сърцата си сериозно убеждение за истината на тази основа!
Когато става дума за божествена власт, това е същността и същината на целия въпрос.
Нека благодарим на Бог за Неговите чудни дарове на свидетелство, власт и учение, свързани с тази възстановена Църква на Исус Христос.
Това трябва да е нашето велико и единствено послание до света. Ние не го предлагаме с хвалба. Ние свидетелстваме в смирение, но със сериозност и абсолютна искреност. Ние приканваме всички по цялата земя да се вслушат в този разказ и да действат според истиността му. Бог ни благославя като онези, които вярват в Неговото божествено проявление и ни помага да прострем познанията си за тези велики и чудни случаи до всички, които ще слушат. На тези казваме с духа на любовта: вземете с вас всичко добро и истинно, което имате, което сте получили от какъвто и да е източник, елате и нека да видим, ако можем да прибавим към него. Тази покана аз отправям към мъже и жени навсякъде с моето тържествено свидетелство, че това дело е истинско, тъй като знам истината за него чрез силата на Светия Дух. В името на Исус Христос, амин.