„Урок 10 Материали за подготовка на класа: Да следваме живите пророци на Господ“ Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 10 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Урок 10 Материали за подготовка на класа
Да следваме живите пророци на Господ
Помислете колко различен би бил животът ви без влиянието и ученията на живите пророци. Докато изучавате, помислете как ако следвате Господните пророци, може да получавате повече напътствия и благословии в живота си.
Раздел 1
Как изборът да следвам пророците Господни може да благославя живота ми?
В деня, в който е организирана Църквата на Исус Христос, Господ разкрива, че Пророка Джозеф Смит ще „бъде наречен гледач, преводач, пророк, апостол на Исуса Христа, старейшина на църквата“ (Учение и завети 21:1).
Тогава Господ дава заповед на светиите да следват Неговия пророк и описва благословиите, които ще дойдат, ако правят това.
На следващата година Господ потвърждава връзката между Своя глас и гласа на Неговите пророци. В откровение, служещо като предисловие към Книгата на заповедите, която по-късно ще стане Учение и завети, Господ отново учи, че „въпреки че небесата и земята преминават, словото Ми няма да премине, но ще бъде изпълнено всичкото, дали чрез Моя собствен глас или чрез гласа на служителите Ми, все едно“ (Учение и завети 1:38).
Старейшина Юлисис Соарес от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства:
Да имаме пророци е доказателство за любовта на Бог към Неговите чеда. Пророците известяват обещанията и истинската същност на Бог и Исус Христос на Техния народ. …
Като (следваме Господните пророци), животът ни е по-щастлив и не толкова сложен, трудностите и проблемите ни са по-поносими и изковаваме духовно всеоръжие около себе си, което ще ни защитава от атаките на врага днес. (Юлисис Соарес, „Пророците говорят чрез силата на Светия Дух“, Лиахона, май 2018 г., с. 99)
Раздел 2
Как мога да приемам словата на Господните пророци с „търпение и вяра“ (Учение и завети 21:5)?
Понякога може да ви се струва трудно да приемате и следвате напътствията и ученията на Господните пророци. Това може да се случва, когато не разбирате напълно съображенията зад техните думи. Възможно е също техните учения да са в разрез с популярни възгледи и практики в обществото или с вашите лични възгледи и семейни традиции.
Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли дава следния съвет и обещание:
Не се изненадвайте, ако понякога вашето лично мнение не съвпада изцяло с ученията на Господния пророк. Това са моменти за придобиване на знание и смирение, като коленичим в молитва. Ние вървим напред с вяра, уповавайки се на Бог и знаейки, че с времето ще получаваме допълнителна яснота от нашия Небесен Отец. …
От личен опит съм разбрал, че като изучавам с молитва словата на Божия пророк, напасвайки внимателно и с търпение моята воля с неговите вдъхновени учения, вярата ми в Господ Исус Христос непрекъснато расте. Ако избираме да пренебрегваме съветите му и да си мислим, че знаем повече, вярата ни страда, а вечната ни перспектива бива замъглявана. Обещавам ви, че ако останете твърди в решението си да следвате пророка, вашата вяра в Спасителя ще се усилва. (Нийл Л. Андерсън, „Божият пророк“, Лиахона, май 2018 г., с. 26–27)
Сестра Керъл Ф. Макконки, която е служила като първа съветничка в Общото президентство на Младите жени, учи:
Като се подчиняваме, защитаваме и утвърждаваме словото на пророка, ние виждаме, че имаме вярата скромно да се подчиним на волята, на мъдростта и времето на Бог.
Ние се нуждаем от словото на пророка дори когато то ни се струва нелогично, затрудняващо и неудобно. Според представата на света, следването на пророка може да не е популярно, политически коректно или социално приемливо. Но следването на пророка винаги е правилно. …
Ние се вслушваме в словата на пророците, ние строим своите домове и живот на вечна и сигурна основа, „канарата на нашия Изкупител, Който е Христос, Синът Божий, (Еламан 5:12). (Керъл Ф. Макконки, „Живейте според словата на пророците“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 77, 79)
Следният пример от историята на Църквата помага да илюстрираме какво означава да приемаме словата на Господните живи пророци с търпение и вяра. Говорейки за видението относно царствата на слава, записано сега в Учение и завети 76 (вж. също “The Vision (D&C 76),” ChurchofJesusChrist.org), президент Бригъм Йънг обяснява:
Когато Бог откри на Джозеф Смит и Сидни Ригдън, че за всички е било приготвено място, според получената от тях светлина, отхвърлянето на злото и вършенето на добро, това се оказа тежко изпитание за мнозина, и някои отпаднаха, защото Бог няма да изпрати на вечно наказание езичници и малки деца, а е приготвил за всички място на спасение, в съответното време, и ще благослови честните, добродетелните и искрените, независимо дали са принадлежали към някоя църква, или не. Това беше ново учение за това поколение и мнозина се препънаха. (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young [1997], 292)
За самият Бригъм Йънг в началото е трудно да приеме това учение. Той казва: „Бях приел такива традиции, че когато за първи път се запознах с видението, то противоречеше напълно на образованието ми до онзи момент. Казах си: „Почакай малко“. Не го отхвърлих, просто не можех да го разбера. … Трябваше да размишлявам и да се моля, да чета и да го обмисля, докато го опознах и напълно го разбрах за себе си“ (в Journal of Discourses, 6:281).
Раздел 3
Каква е ролята на пророците в това да ме учат на истинните учения?
На ранен етап от историята на Църквата, Джозеф Смит търси помощта на Господ във връзка с членове на Църквата, които са заблудени от лъжливо учение.
(Няколко месеца след като била организирана Църквата, Джозеф Смит) научава, че Хайръм Пейдж, един от осемте очевидци (на Книгата на Мормон) и учител в Аароновото свещеничество, започва да търси откровения за църквата чрез нещо, което той смятал за гледачески камък. Много светии… вярват, че тези откровения са от Бог.
Джозеф знае, че е изправен пред криза. Откровенията на Хайръм имитират езика на Писанията. В тези откровения се говорило за основаването на Сион и организирането на Църквата, но на места противоречали на Новия завет и истините, които Господ е разкрил чрез Джозеф.
Несигурен как да постъпи, Джозеф прекарва една нощ, молейки се за напътствие. („Светии: Историята на Църквата на Исус Христос в последните дни“, том. 1, „Знамето на истината, (1815 – 1846)“, 2018 г., глава 9)
В отговор на молитвите на Джозеф Смит, Господ дава откровението, записано в Учение и завети 28, което изяснява уникалната роля на Джозеф като Пророк на Църквата.
Господ обявява също, че нещата, които Хайръм Пейдж е написал, не са от Бог (вж. Учение и завети 28:11). Скоро след това откровение, „светиите отхвърлят откровенията на Хайръм и единодушно подкрепят Джозеф като единствения, който може да получава откровение за Църквата“ (Светии, том 1: глава 9).
Тъй като живите пророци на Господ държат ключовете за получаване на откровения за Църквата, те носят и отговорността да преподават и разясняват учението на членовете на Църквата. Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
В Църквата днес, както било и в древността, установяването на Христовото учение или поправянето на отклоненията от него, е въпрос на божествено откровение, отправено към хората, на които Господ е дал апостолска власт. …
Те разполагат с правото, силата и властта да прогласяват намерението и волята Божии на Неговите люде, като действат под всеобщата власт на президента на Църквата. …
Как Спасителят разкрива Своята воля и учение на пророците, гледачите и откровителите? Той може да действа чрез пратеник или лично. Може да говори чрез Собствения Си глас или чрез гласа на Светия Дух… (вж. 1 Нефи 17:45, Учение и завети 9:8). Той може да упътва Своите служители поотделно или когато действат в съвет (вж. 3 Нефи 27:1–8). …
В същото време следва да не се забравя, че не всяко изявление, направено от ръководител на Църквата, в миналото или настоящето, може да се приема за учение на Църквата. В Църквата е всеобщо прието, че казаното от някой ръководител в даден случай често представлява лично, макар и добре обмислено мнение, което няма за цел да бъде официално и обвързващо за цялата Църква. (Д. Тод Кристоферсън, „Христовото учение“, Лиахона, май 2012 г., с. 86–88)
Старейшина Андерсън обяснява, че истинното учение се преподава последователно от избраните живи пророци на Господ:
Някои поставят под съмнение своята вяра, когато открият изказване на църковен ръководител преди десетилетия, което изглежда не съответства на нашето учение. Има един важен принцип, който ръководи учението на Църквата. Учението се преподава от всички 15 члена на Първото президентство и Кворума на дванадесетте. То не се крие в някой неясен абзац от една-единствена реч. Истинните принципи се преподават често и от мнозина. Не е трудно да откриеш какво е нашето учение. (Нийл Л. Андерсън, „Изпитание на вярата ви“, Лиахона, ноем. 2012 г., 41)