„Урок 27 Материали за подготовка на класа: Откровението за свещеничеството“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя, 2019 г.
„Урок 27 Материали за подготовка на класа“, Основи на Възстановяването: ръководство за учителя
Урок 27 Материали за подготовка на класа
Откровението за свещеничеството
Питали ли сте се някога или искали ли са от вас да обясните защо е имало ограничение за чернокожите светии от последните дни от африкански произход да бъдат ръкополагани в свещеничеството и да получават храмови обреди? Докато изучавате, определете какво знаем и какво не знаем за ограниченията по отношение на свещеничеството и храма. Потърсете истини, които могат да ви помогнат да разберете по-добре тази тема и да я обяснявате точно и така, че да укрепвате вярата.
Раздел 1
Какво знаем за произхода на ограниченията по отношение на свещеничеството и храма?
„В Книгата на Мормон четем, че „всички са равни пред Бог“, включително „черен и бял, роб и свободен, мъж и жена“ (2 Нефи 26:33). В историята на Църквата хора от всяка раса и етнически произход в много държави са били кръщавани и са живели като верни членове на Църквата. По времето, когато живее Пророкът Джозеф Смит, само няколко чернокожи мъже членове на Църквата са ръкоположени в свещеничеството. В ранната история на Църквата нейните ръководители престават да дават свещеничество на чернокожи мъже от африкански произход. Църковните летописи не дават ясна информация за произхода на тази практика“ (въведение към Официално изявление 2).
Илайджа Ейбъл е един от малкото чернокожи мъже, ръкоположени в свещеничеството в ранните дни на Църквата.
През този период чернокожите мъже и жени не са имали и възможността да приемат обредите на храма, но е било възможно да бъдат кръстени и да получат дара на Светия Дух. Въпреки че има малко данни за произхода на ограниченията по отношение на свещеничеството и храма, пророци от последните дни, в това число Бригъм Йънг, Дейвид О. Маккей и Харолд Б Лий, учат, че ще дойде време, когато всички достойни членове, независимо от тяхната раса, ще могат да получават всички благословии на свещеничеството (вж. “The Long-Promised Day,” Ensign, June 2018, 34).
През годините различни ръководители и членове на Църквата са давали предположения за причините, поради които са били въведени ограничения по отношение на свещеничеството и храма. Тези изказвания обаче са дадени като мнения и не са официално учение на Църквата.
Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство, който тогава все още не е призован за апостол, споделя чувствата си преди откровението, с което се премахват ограниченията:
„Бях свидетел на болката и объркването на онези, които бяха засегнати от тези ограничения и на хората, които… се опитваха да открият причината (за тях). Изучавах посочваните тогава причини и не можех да получа потвърждение за истинността на никоя от тях. Като част от съпътстваното ми от молитва изучаване, аз разбрах, че като цяло, Господ рядко предоставя причини за заповедите и напътствията, които дава на Своите служители. Взех решение да остана верен на пророчествата на нашите ръководители и да се моля – както беше обещано в началото на тези ограничения – да дойде денят, когато всички ще се радват на благословиите на храма. (“President Oaks Remarks at Worldwide Priesthood Celebration,” Be One—A Celebration of the Revelation on the Priesthood, June 1, 2018, newsroom.ChurchofJesusChrist.org)
Раздел 2
Какви обстоятелства водят до откровението от Господ, с което свещеничеството се предоставя на всеки достоен член от мъжки пол, а храмовите благословии – на всички достойни членове?
През 1964 г. Джозеф Уилям Били Джонсън от Кейп Коуст, Гана получава свидетелство за възстановеното Евангелие, след като прочита Книгата на Мормон и друга предоставена му църковна литература. Брат Джонсън и други обърнати във вярата изпращат писма до президент Дейвид О. Маккей с искане да се изпратят мисионери в Африка, за бъдат кръстени той и други, с които е споделил Евангелието. Президент Маккей отговаря, че мисионерите ще бъдат изпратени „в определеното от Господ време“, като до тогава брат Джонсън следва да продължи да изучава Евангелието и да помага на другите вярващи (в E. Dale LeBaron, “Steadfast African Pioneer,” Ensign, Dec. 1999, 45–49).
Въпреки че тогава няма възможност брат Джонсън да бъде кръстен, той и други с дългогодишно усърдие разпространяват посланието на Евангелието в Гана. Брат Джонсън организира няколко конгрегации от вярващи и заедно редовно постят с молба мисионерите да дойдат в страната им и да организират Църквата сред тях (вж. Elizabeth Maki, “‘A People Prepared’: West African Pioneer Preached the Gospel before Missionaries,” history.ChurchofJesusChrist.org).
Подобно на вярващите в Гана, хиляди други чернокожи с африкански произход получават свидетелства за възстановеното Евангелие в резултат на разрастването на мисионерската работа през целия 20-и век. Ръководителите на Църквата са вдъхновени от вярата на тези хора и желаят благословиите на свещеничеството и храма да им бъдат предоставени (вж. Официално изявление 2).
Президент Спенсър У. Кимбал усеща особено силно желание ограниченията по отношение на свещеничеството и храма да бъдат разрешени в периода на неговата служба като президент на Църквата. Той си спомня:
Знаех, че ни предстоеше нещо изключително важно за много от чедата на Бог. … Ден след ден отивах сам и с голяма тържественост в горните помещения на храма, където изливах душата си и предлагах своите усилия да продължим напред с програмата. Желаех да върша онова, което Той искаше. Говорех за това с Него и казвах: „Господи, желая само онова, което е право. … Желаем само това, което Ти наистина желаеш, и когато го желаеш, не по-рано“. … Господ съвсем ясно ми показа какво трябва да се направи. (Teachings of Presidents of the Church: Spencer W. Kimball [2006], 238–39)
Както е записано в Учения и завети, „Спенсър У. Кимбъл, който е президент на Църквата, получава откровение и то е потвърдено и на други църковни ръководители в храма Солт Лейк на 1 юни 1978 г.“ (въведение към Официално изявление 2).
При обявяването на откровението, членовете на Първото президентство казват:
Продължително и с усърдие се молихме за тези наши верни братя, като прекарвахме много часове в Горната стая на храма в умоляване на Господ за божествено напътствие.
Той чу нашите молитви и чрез откровение потвърди, че е дошъл отдавна обещаният ден, когато всеки верен и достоен мъж в Църквата може да получи светото свещеничество, със сила да упражнява божествената му власт и да се радва заедно с близките си на всяка благословия, която произтича от него, включително и на благословиите на храма. (Официално изявление 2)
Президент Гордън Б. Хинкли, който служи като член на Кворума на дванадесетте апостоли в момента на получаване на откровението, свидетелства за преживяването в храма през онзи ден:
Ние се обединихме в молитва при най-свети условия. Сам президент Кимбъл каза молитвата. … В стаята цареше атмосфера на святост и покой. За мен усещането беше сякаш се отвори канал между небесния престол и молещия се на колене Божий пророк, който бе заедно със своите братя. Духът Божий беше там. И чрез силата на Светия Дух на пророка се даде потвърждение, че това, за което се молеше, беше правилно. …
Всеки от нас знаеше, че моментът за промяна е дошъл и че това решение е дошло от небесата. Отговорът беше ясен. Имаше съвършено единство сред нас в нашето преживяване и нашето разбиране. (“Priesthood Restoration,” Ensign, Oct. 1988, 69–70)
Записвайте своите мисли
Кога сте виждали как Господ води Своята Църква, като дава откровения на Своите пророци? Какви промени сте виждали Господ да прави в начина, по който Неговата Църква изпълнява своята мисия? Ако е възможно, гледайте изцяло или откъс от обявяването в обща конференция на откровението за свещеничеството през 1978 г. и запишете чувствата си относно него.
Раздел 3
Какво влияние има откровението върху Църквата и хората по целия свят?
В края на един труден ден брат Били Джонсън усеща подтик да включи радиото си към полунощ преди да си легне. Тогава чува новината, че ограничението за свещеничеството е било вдигнато. Той си спомня: „Скочих и започнах да плача и да се радвам в Господа, че бе дошъл моментът Господ да изпрати мисионери в Гана и други райони на Африка, за да получим свещеничеството. … Наистина бях много щастлив“. Когато мисионерите пристигат в Гана, те откриват група хора, които вече са приели възстановеното Евангелие. Брат Джонсън е кръстен заедно с около 600 членове на неговата конгрегация. „След като служи като първия президент на клон Кейп Коуст, (брат) Джонсън продължава своята служба като президент на окръг, пълновременен мисионер и патриарх на кол Кейп Коуст Гана“ (вж. Elizabeth Maki, “‘A People Prepared’: West African Pioneer Preached the Gospel before Missionaries,” history.ChurchofJesusChrist.org).
Старейшина Едуин К. „Тед“ Кенън-мл. кръщава група обърнати във вярата от Нигерия.
В резултат на откровението, с което се премахват ограниченията по отношение на свещеничеството и храма, днес мисионерите проповядват Евангелието в много африкански страни, на континента са построени храмове и стотици хиляди чернокожи от африкански произход са приели обредите на Евангелието за себе си и своите починали предци. Днес чернокожите членове на Църквата от африкански произход дават безценен принос по целия свят, обединени с останалите светии и стремейки се да станат „едно в Христос Исус“ (Галатяните 3:28).
Размишлявайте, докато се подготвяте за урока
Какво можете да научите от готовността на брат Джонсън да приеме възстановеното Евангелие и да живее според него, въпреки че за известно време не може да получи свещеничеството и благословиите на храма?