„Урок 27 Материали за подготовка на класа: Вяра, надежда и милосърдие“, Учения на Книгата на Мормон: ръководство за учителя, 2021 г.
„Урок 27 Материали за подготовка на класа“, Учения на Книгата на Мормон: ръководство за учителя
Урок 27 Материали за подготовка на класа
Вяра, надежда и милосърдие
Президент Дитер Ф. Ухтдорф, тогава от Първото президентство, учи: „Вярата, надеждата и милосърдието се допълват едни други и когато едното укрепва, другите също растат. … Трите качества – вяра, надежда и милосърдие – като действат заедно, вкоренени в истината и светлината на възстановеното Евангелие на Исус Христос, правят така, че да изобилстваме в добри дела (вж. Алма 7:24)“ („Неизчерпаемата сила на надеждата“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 23, 24; вж. Мороний 10:20). Докато изучавате този материал, си помислете какво можете да правите, за да прилагате в по-пълна степен тези божествени качества в живота си.
Раздел 1
По какъв начин вярата ни в Исус Христос влияе на нашата надежда?
След като цивилизацията на нефитите е унищожена, Мороний остава сам да довърши Книгата на Мормон. Той добавя и някои учения от баща си Мормон, които включват проповед относно добродетелите вяра, надежда и милосърдие (вж. Мороний 7:1).
Президент М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли учи относно връзката между вярата и надеждата:
Вярата в Господ Исус Христос – истинската вяра, безпрекословна и непоклатима – е сила, заслужаваща специално внимание във Вселената. Тя може да бъде силата, водеща до чудеса. Или да бъде източник на вътрешна сила, чрез която намираме мир, утеха и смелост да се справяме с живота.
Надеждата се ражда, когато приведем в действие своите вяра и упование. Надеждата произтича от вярата и придава смисъл и цел на всичко, което правим. Тя дори може да ни дава увереността, от която се нуждаем, за да живеем щастливо в един свят, изпълнен с беззаконие, бедствия и несправедливости. (“The Joy of Hope Fulfilled,” Ensign, ноем. 1992 г., с. 32.)
Раздел 2
Как можем да увеличаваме способността си да чувстваме надежда?
Когато Мороний съкращава летописа на яредитите, той включва ученията на пророка Етер относно вярата. След това споделя множество чудеса, които се случват чрез вяра в Исус Христос. (Вж. Етер 12:3–22.) Мороний обяснява, че „вярата е нещо, за което се надяваме, но не виждаме“ (стих 6).
Президент Ухтдорф споделя следното относно неизчерпаемата сила на надеждата:
Надеждата е дар от Духа (вж. Мороний 8:26). Това е надеждата, че чрез Единението на Христа и силата на Неговото Възкресение ще бъдем вдигнати във вечен живот и това поради нашата вяра в Спасителя (вж. Мороний 7:41). Този вид надежда е както принцип на обещание, така и заповед (вж. Колосяните 1:21–23), и както е с всички заповеди, ние имаме отговорността да я направим активна част от живота си и да преодолеем изкушението да я загубим. Надеждата в милостивия план за щастие на нашия Небесен Отец води до мир (вж. Римляните 15:13), милост (вж. Псалми 33:22), радост (вж. Римляните 12:12) и удовлетворение (вж. Притчи 10:28). Надеждата за спасение е като защитен шлем (вж. 1 Солуняните 5:8), тя е основа на нашата вяра (вж. Евреите 11:1, Мороний 7:40) и котва за нашите души (вж. Евреите 6:19, Етер 12:4). („Неизчерпаемата сила на надеждата“, с. 21–22.)
Раздел 3
Какво влияние може да има милосърдието върху взаимоотношенията ни с другите и с Исус Христос?
След като говори за вярата и надеждата, Мормон завършва своята проповед, като обръща вниманието си към милосърдието, тоест „чистата любов Христова“ (Мороний 7:47).
Президент Джийн Б. Бингам, обща президентка на Обществото за взаимопомощ, отбелязва:
Исус Христос е съвършеният пример за милосърдие. През доземния живот готовността Му да бъде наш Спасител, Неговите взаимоотношения през целия Му земен живот, върховният Му дар на Единението и продължаващите Му усилия да ни върне при нашия Небесен Отец са най-висшият израз на милосърдие. Той действа, съсредоточен върху едно: любовта към Неговия Отец, изразявана чрез любовта Му към всички нас. …
Свидетелствам, че като следваме Неговия съвършен пример, можем да получим дара на милосърдието, което ще ни носи велика радост в този живот и обещаната благословия на вечния живот с нашия Отец в небесата. („Ще нося светлината на Евангелието в дома си“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 6, 9.)
Докато размишлявате върху примера на Спасителя, помислете как милосърдието може да се изразява във вашия ежедневен живот. Президент Томас С. Монсън учи:
Имам предвид милосърдието, което ни кара да съчувстваме, да бъдем състрадателни и милостиви не само в моменти на болест, страдания и нещастия, но и в моменти на слабости и грешки от страна на другите хора.
Има належаща нужда от милосърдие, което обръща вниманието към незабелязаните, надеждата към обезсърчените, помощта към страдащите. Истинското милосърдие представлява любов във действие. Навсякъде има нужда от милосърдие.
Има нужда от милосърдието, което отказва да намери удовлетворение в слушане за чуждото нещастие или в повтарянето на разкази за него, освен ако това ще помогне на пострадалия. Американският педагог и политик Хорас Ман веднъж отбелязва: „Да изпитваш съжаление е човешко; да облекчаваш страданието е божествено (Хорас Ман, Lectures on Education, 1845 г., с. 297).
Милосърдието е да имаме търпение към човек, който ни е разочаровал. То е да устоим на подтика да се обидим лесно. То е да приемаме слабостите и недостатъците. То е да приемаме хората такива, каквито са. То е да погледнем отвъд физическия външен вид и да видим качества, които не избледняват с времето. То е да устоим на подтика да категоризираме другите. („Милосърдието никога не отпада“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 124.)