„Урок 17 Материали за подготовка на класа: Да принадлежим към Господната Църква“, Учения на Книгата на Мормон: ръководство за учителя, 2021 г.
„Урок 17 Материали за подготовка на класа“, Учения на Книгата на Мормон: ръководство за учителя
Урок 17 Материали за подготовка на класа
Да принадлежим към Господната Църква
Съществена част от служението на Исус Христос сред нефитите и ламанитите е организирането на Неговата Църква. Спасителят казва, че Църквата трябва да бъде наречена на Неговото име и да бъде изградена върху Неговото Евангелие (вж. 3 Нефи 27:7–9). Докато се подготвяте за часа, размишлявайте върху благословиите, които Господ дарява на онези, които участват в Неговата Църква. Докато размишлявате над тези благословии, помислете какво бихте могли да правите, за да допринасяте за това Църквата да бъде едно приветливо място за всички Божии чеда.
Раздел 1
Какви благословии можем да получаваме единствено посредством Господната Църква?
По време на посещението на Спасителя сред нефитите при храма в земята Изобилие, Той дава свещеническа власт на дванадесетте Си ученици и им дава властта да кръщават, да дават дара на Светия Дух и да ръководят Неговата Църква (вж. 3 Нефи 11:18–22; 12:1; 18:5, 37). Също така Спасителят учи нефитите, че за да влезем в Божието царство, ние трябва да се покайваме, да вярваме в Него и да приемем обредите на спасението и възвисяването (като кръщение и потвърждаване), предлагани единствено в Неговата Църква (вж. 3 Нефи 11:32–41).
Обсъждайки целта на Църквата на Исус Христос както в древни, така и в съвременни времена, старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Древната цел не е отменена – да се проповядва благовестието на Евангелието на Исус Христос и да се отслужват обредите на спасението – с други думи, да се довеждат хора в Христос. („Целта на Църквата“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 108.)
Раздел 2
Как взимането от причастието може да ни помага в усилията ни да бъдем по-подобни на Исус Христос?
Когато Спасителят завършва първия ден от Своето служение в земята Изобилие, Той раздава причастието на дванадесетте Си ученици и на хората. Той повтаря този обред и на следващия ден, след като по чудотворен начин предоставя хляб и вино. (Вж. 3 Нефи 18:1–9, 20:3–8.)
Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как този обред ни позволява да имаме Светия Дух като постоянен спътник:
Обредът на причастието е свята и повтаряща се покана да се покайваме искрено и да получаваме духовно обновление. … Когато се подготвяме съзнателно и участваме в този свят обред със съкрушено сърце и разкаял се дух, тогава ни се обещава да можем винаги да имаме Господния Дух да бъде с нас. А чрез освещаващата сила на Светия Дух като наш постоянен спътник, ние можем винаги да получаваме опрощение на греховете си. („Получавайте винаги опрощение за греховете си“, Лиахона, май 2016 г., с. 61–62.)
Старейшина Кристоферсън учи, че взимането от причастието може също да ни помага да се съсредоточаваме върху това да ставаме по-подобни на Спасителя:
Хлябът и водата представляват плътта и кръвта на Онзи, Който е Хлябът на живота и Живата вода (Йоан 4:12), трогателно напомняйки ни за цената, която Той е платил, за да ни изкупи. …
… Образно казано, това да ядем Неговата плът и да пием от Неговата кръв има допълнително значение, което е да усвояваме качествата и характера на Христос, да отхвърляме естествения човек и да се превръщаме в светии „чрез Единението на Господа Христа“ (Мосия 3:16). Като вземаме от хляба и водата на причастието всяка седмица, ще ни е от полза да се замисляме колко отдадено и цялостно трябва да превръщаме в част от същността си Неговите характер и образец за безгрешен живот. …
Като приемаме от плътта на Спасителя и пием от кръвта Му, ние обещаваме да премахваме от живота си всяко нещо, което противоречи на Христовия характер, както и да превръщаме Неговите качества в наши собствени. („Живият хляб, слязъл от небето“, Лиахона, ноем. 2017 г., с. 37, 39.)
Раздел 3
Какво можем да правим, за да помагаме на всички да чувстват, че имат място в Църквата на Исус Христос?
След като установява причастието сред нефитите и ламанитите, Исус учи за важността на това църковните събрания да бъдат приветстващи и предразполагащи за всички.
Сестра Керъл Ф. Макконки, бивша съветничка в общото президентство на Младите жени, споделя какво можем да правим, за да сме сигурни, че всички хора се чувстват добре дошли в Господната Църква:
Познавам хора, които идват на събранията всяка неделя, за да бъдат вдъхновявани и ободрявани и които просто си тръгват с чувството, че са съдени и необичани, ненужни. …
Трябва добре да осъзнаваме каква е целта на ходенето на църква в неделя и да сме сигурни, че всеки, който посещава, се чувства обичан, нужен, приет и вдъхновен.
Всеки има трудности, за които дори не подозираме, и затова е толкова важно да се стараем всички около нас да са обичани от Бог и да ги виждаме през Христовите очи. Не трябва да допускаме преценката да диктува начина, по който общуваме с хората. …
Евангелието на Исус Христос не изолира хората. Хората изолират хора. И ние трябва да поправим това. Трябва да сме деликатни, да ги обичаме и да им предоставяме възможности да израстват, да разцъфтяват и да дават най-доброто от себе си. Те имат таланти, способности и характер, които са необходими в Божието царство. И ако ще изграждаме Божието царство на земята, имаме нужда всички да дойдат. (“Lifting Others” (видео), ChurchofJesusChrist.org.)