„Урок 7. Материали за подготовка на класа: Да приемаме правосъдието, милостта и обичта на Бог“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 7. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 7. Материали за подготовка на класа
Да приемаме правосъдието, милостта и обичта на Бог
Моисей учи, че Йехова е „праведен и справедлив“ (Второзаконие 32:4). Той също така казва, че Господ е „жалостив и милосърден“ (вж. Изход 34:6). Някога чудили ли сте се как Небесният Отец и Исус Христос могат да бъдат както справедливи, така и милостиви? Тези божествени качества са израз не само на Божията обич към вас, но също така показват как можете да изразявате обич към другите.
Забележка: В Писанията, званието Бог може да се отнася както за Небесния Отец, така и за Исус Христос. И двамата съвършено съчетават в Себе Си всички божествени качества. Каквото научаваме по отношение на Единия от Тях, е напълно вярно за Другия (вж. Йоан 14:9, 17:21).
Раздел 1
На какво може да ме научи Божието правосъдие относно Неговата обич?
Има хора, които са на мнение, че поведението на „Бога на Стария завет“ е различно от това на „Бога на Новия завет“. Те възприемат Бога на Стария завет, Йехова, като отмъстителен, взискателен и суров. А Бога на Новия завет, Исус Христос, възприемат като добър, прощаващ и милостив. Но както научихте в предишния урок, „(Исус Христос е) Великият Йехова на Стария завет, (и) Месията на Новия завет“ („Живият Христос: свидетелството на апостолите“, ChurchofJesusChrist.org). Как може един и същ Бог да бъде както взискателен, така и добър; както разгневен, така и дълготърпелив; както справедлив така и милостив?
Тези привидно противоположни качества са примери за съвършенството на Божия характер. Разбирането за това как тези качества съвършено се съчетават в Неговата личност ни позволява да се уповаваме на Него в по-голяма степен. Помислете за проблемите, които бихме имали в живота, ако приемаме едностранно Божия характер – че Той е или справедлив и взискателен, или състрадателен и прощаващ. Докато четете Писанията, помислете как всички Божии качества са свързани с Неговата съвършена обич.
Нека започнем с качеството правосъдие. Какво ви идва наум, когато мислите за тази дума? Понякога в Писанията Божието правосъдие може да изглежда твърде сурово. В някои разкази в Стария завет се използват думи като негодувание и гняв, за да се опише Божието правосъдие към бунтуващите се и нечестивите (вж. Исайя 30:27, 30;; Йеремия 32:30). Например, заради неподчинението на хората, Содом и Гомор са разрушени от огън, който пада от небето (вж. Битие 19:15–25), домът Израилев е разпръснат от Асирия (вж. 4 Царе 15:27–31), а царството Юда е превзето от вавилонците (вж. 4 Царе 24:10–16). Нечестивите често са подложени на тежестта на Божието правосъдие.
Когато четем за Божия гняв, не трябва да предполагаме, че нашите чувства на гняв и начина, по който го изразяваме, в падналото си човешко състояние, са идентични с праведния гняв на Бог. Както ни напомня пророкът Исайя, „Моите помисли не са като вашите помисли, нито вашите пътища – като Моите пътища, казва Господ“ (Исайя 55:8).
Президент Далин Х. Оукс от Първото президентство споделя следната гледна точка:
В Библията и в съвременните Писания четем отново и отново за Божия гняв към нечестивите и как в яростта Си Той действа срещу онези, които нарушават Неговите закони. Как гневът и яростта са доказателство за Неговата любов? … Божията любов е толкова съвършена, че Той с любов изисква от нас да се подчиняваме на Неговите заповеди, защото знае, че единствено чрез подчинение на Неговите закони можем да станем съвършени като Него. Поради тази причина Божият гняв и Неговата ярост не противоречат, а потвърждават Неговата любов. („Любовта и законът“, Лиахона, ноем. 2009 г., с. 27)
Избраният от Бог момент за налагане на правосъдие също е признак за Неговата обич към чедата Му. Може да вземете разказа за Ной като пример. В дните на Ной „земята се поквари пред Бога“ (Моисей 8:28). Насилието е повсеместно и хората са затънали в зло. За около 120 години Ной предупреждава всички, че ако не се покаят, ще бъдат унищожени от потоп (вж. Моисей 8:17–30). Те пренебрегват изпълнения с обич призив на Бог и всички, с изключение на Ной и семейството му, са погубени в потопа (вж. Битие 8:15–21).
На пръв поглед това събитие може да изглежда налагане на строго и взискателно правосъдие. Но от едно видение, което пророкът Енох получава за дните на Ной, отриваме забележителни прозрения за връзката между правосъдието и обичта на Бог.
Във връзка с това трогателно събитие, старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва:
Тази единствена, вълнуваща сцена помага да научим за истинската същност на Бог повече, отколкото би могла да го стори която и да е теологическа монография. …
Какъв незабравим образ на Божията загриженост за нашия живот! … Колко лесно е да обичаме Някого, Който ни обича по такъв изключителен начин! („The Grandeur of God“, Liahona, ноем. 2003 г., с. 72.)
Докато обмисляте какво означава Божията обич за вас, помислете как най-добре можете да я опишете на другите. Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Има много начини да опишем и говорим за божествена любов. Един от изразите, който често чуваме днес, е, че Божията любов е „безусловна“. Докато до някаква степен това е вярно, терминът безусловна не е използван никъде в Писанията. Вместо това, Божията любов е описана в Писанията като „велика и чудесна любов“ (Учение и завети 138:3), „съвършена любов“ (1 Йоан 4:18, Мороний 8:16), „изкупваща любов“ (Алма 5:26) и „вечна любов“ (Йеремия 31:3). Тези думи по-добре описват Божията любов, защото думата безусловна може да създаде погрешните впечатления, че за Бог всичко е допустимо и че Той извинява всичко, което вършим, защото Неговата обич е безусловна или че всички ще бъдат спасени в небесното Божие царство, защото Божията любов е безусловна. Божията любов е безкрайна и ще устои навеки, но какво означава тя за всеки един от нас зависи от това как откликваме на нея. („Пребъдвайте в Моята любов“, Лиахона, ноем. 2016 г., с. 48)
Раздел 2
На какво може да ме научи милостта на Бог относно Неговата обич?
Чувстваме се добре, когато Бог ни благославя в резултат на нашето подчинение. Но е трудно да се налага да търпим последствията от своите лоши избори. И когато последствията са сериозни, може да е тежко. В такива моменти може да умоляваме Господ за милост.
Но в много други случаи извършващите грях не осъзнават необходимостта от Божията милост. Помислете за случая на Кориантон, сина на Алма-младши. След като изоставя своята мисия и извършва някои сериозни грехове, Кориантон мисли, че е „несправедливо“ грешникът да бъде наказан и да изтърпява окаяност (вж. Алма 42:1).
Исус Христос, изпитващ дълбока лична обич към вас и всички хора, може да ни защити от очакващото ни правосъдие (вж. Мосия 15:9). Той вече е платил цената за греховете ни. И желае да бъде милостив към каещите се (вж. Учение и завети 19:16–18). Президент Дитер Ф. Ухтдорф, тогава съветник в Първото президентство, учи:
Не можем да си спечелим връщането в небесата; изискванията на справедливостта са като бариера, която сме безсилни да преминем сами.
Но не всичко е изгубено. …
Греховете ни, макар и морави, могат да станат бели като сняг. Тъй като нашият възлюбен Спасител „даде Себе Си откуп за всички“ (1 Тимотей 2:6), на нас се предоставя начин да влезем в Неговото вечно царство („Дарът на благодатта“, Лиахона, май 2015 г., с. 108)
Отново помислете за свързаното с Потопа видение на Енох. Енох научава, че в света на духовете дори разбунтувалите се, умрели по време на Потопа, накрая могат да излязат и да застанат „от дясната страна на Бога“, ако упражняват вяра в Исус Христос и се покаят за греховете си (Моисей 7:57; вж. също Моисей 7:38, 55–56; Учение и завети 138:6–8, 28–37).
Старейшина Лин Г. Робинс от Седемдесетте учи как Господната благодат ни дава множество възможности за промяна:
Стоим удивени от благодатта на Спасителя за това, че ни дава втори шанс да преодоляваме греха или погрешните избори.
Никой не е на наша страна повече, отколкото е Спасителят. …
Знаейки, че стеснената и тясна пътека ще бъде осеяна с изпитания и че провалите ще се случват ежедневно в живота ни, Спасителят плати неизмерима цена, за да ни даде колкото възможности е необходимо, за да успеем успешно да вземем изпита на земния живот. …
Тъй като не искаме да спираме да се развиваме, докато не станем като Спасителя, трябва да продължаваме да се изправяме всеки път, когато падаме, и то с желанието да продължаваме да израстваме и напредваме въпреки нашите слабости. („Седемдесет пъти по седем“, Лиахона, май 2018 г., с. 22, 23)