„Урок 25. Материали за подготовка на класа: Да се стремим да бъдем верни ученици на Исус Христос“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 25. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 25. Материали за подготовка на класа
Да се стремим да бъдем верни ученици на Исус Христос
Всеки ден имаме възможност да почитаме своя кръщелен завет, като бъдем истински ученици на Исус Христос. Като Негови ученици, ние сме поели отговорност да следваме Спасителя и да живеем според Неговите учения (вж. Учение и завети 41:5). За щастие, ученичеството не е надбягване или състезание. То е по-скоро траещо цял живот пътуване, на което сме поели с подкрепата на Исус Христос и останалите ученици (вж. Мосия 18:8–10). Докато изучавате истините в този заключителен раздел, помислете каква помощ и благословии можете да получавате, когато се стремите да бъдете верни ученици на Исус Христос.
Раздел 1
Какво мога да науча за ученичеството от примера на Спасителя?
Ученикът е отдаден последовател. И няма по-добър пример за ученичество от Исус Христос. Неговото ученичество, следвайки волята на Неговия Отец, и обичта Му към другите са прекрасен пример за нас. Няколко часа преди Спасителят да страда в Гетсиманската градина, за да изпълни волята на Своя Отец, Той отделя време, за да измие внимателно краката на Своите апостоли. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли описва това събитие по следния начин:
По време на подготовката на тази последна пасхална вечеря, Исус е подложен на силни и дълбоки емоции. Единствено Той знае какво непосредствено предстои да Му се случи. …
Посред тази вечеря и тези размисли, Христос тихо става, запасва Си престилката, както би го направил един роб или слуга, и коленичи, за да измие нозете на апостолите. … До последния час – а и след това – Той е техен подкрепящ ги служител. („He Loved Them unto the End“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 25)
След това свято служение, Исус учи Своите апостоли на истини, които могат да водят всички нас в стремежа ни да бъдем Негови ученици.
Сестра Силвия Е. Олред, бивш съветник в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, казва:
Ние трябва да се обичаме и да си служим. Това е същността на ученичеството в истинната Църква на Исус Христос. („Същността на ученичеството“, Лиахона, май 2011 г., с. 84)
Раздел 2
Какво може да се изисква от мен като ученик на Исус Христос?
Исус установява следния стандарт за ученичество: „Ако някой иска да дойде след Мене, нека се отрече от себе си, нека носи кръста си всеки ден и нека Ме следва“ (Лука 9:23). Той обяснява: „И сега, за да поеме човек кръста си, той трябва да се отрече от цялото безбожие и всяка светска страст и да спазва Моите заповеди“ (Преводът на Джозеф Смит, Матей 16:26, вж. също стих 25 (в Ръководство към Писанията).
Старейшина Юлисис Соарес от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Да вдигнем кръста си и да следваме Спасителя изисква от нас да следваме Неговия пример и да се стремим да ставаме по-подобни на Него, търпеливо справящи се с житейските обстоятелства, отричайки и презирайки апетитите на естествения човек и чакайки Господа. („Да вдигнем кръста си“, Лиахона, ноем. 2019 г., с. 115–116)
Един млад управител пита Спасителя какво трябва да прави, за да наследи вечен живот.
Старейшина Лари Р. Лоурънс от Седемдесетте учи как можем да прилагаме този разказ от Писанията в живота си:
Бих желал да предложа всеки от вас да вземе участие в едно духовно упражнение в скоро време, може би дори тази вечер, докато казвате своята молитва. Смирено задайте на Господ следния въпрос: „Какво ме спира да се развивам?“. С други думи: „Какво още не ми достига?“. След това тихо чакайте отговор. Ако сте искрени, отговорът скоро ще стане ясен. Това ще бъде откровение, предназначено само за вас. („Какво още не ми достига?“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 35)
Писанията ни учат, че, за съжаление, богатият младеж в разказа си „оти(ва) наскърбен, защото (е) човек с много имот“ (Матей 19:22). Винаги ще се изискват жертви от учениците на Господ. Президент Джеймс Е. Фауст, докато служи в Първото президентство, обяснява:
Като се има предвид голямото обещание на Спасителя за мир в този свят и вечен живот в идния, да бъдеш ученик и последовател представлява цена, която си заслужава да бъде платена. Това е цена, която не можем да си позволим да не платим. Сравнени, изискванията на това да си ученик и последовател са много, много по-малки от обещаните благословии. („Ученичеството“, Лиахона, ноем. 2006 г., с. 20)
Раздел 3
Как мога да бъда укрепван/а и поддържан/а в своите трудности по пътя на ученичеството?
Ако понякога се питате дали обещаните благословии на ученичеството си заслужават цената, не забравяйте следното: „(Господният) път е пътеката, която води към щастие в този живот, и към вечен живот в идния свят“ („Живият Христос: свидетелството на апостолите“, ChurchofJesusChrist.org). Пророкът Яков свидетелства: „Праведните, светиите на Светия Израилев, тези, които са повярвали в Светия Израилев, тези, които са устояли на кръстовете на света… ще наследят царството Божие… и тяхната радост ще бъде пълна навеки“ (2 Нефи 9:18).
Бихте могли да си зададете въпросите, които Спасителят задава на своите ученици преди много време: „Понеже каква полза ще има човек, ако спечели целия свят, а живота си изгуби, или какво ще даде човек в замяна на живота си?“ (Матей 16:26).
Господ не само обещава на учениците Си вечни награди, но също така ни благославя, когато се стремим да Го следваме. Един от начините, по които ни благославя, е като ни дава трайна радост в този живот. Но има и други благословии, които получаваме. В своето послание до римляните, апостол Павел споделя някои от начините, по които Господ подкрепя хората, които Го следват, дори и в техните трудности.