„Урок 10. Материали за подготовка на класа: Да следваме примера на Исус Христос за послушание“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 10. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 10. Материали за подготовка на класа
Да следваме примера на Исус Христос за послушание
Можете ли да се сетите за човек, когото познавате, който е „покорен, кротък, смирен, търпелив, изпълнен с любов, готов да се покори на всички неща, които Господ сметне за нужно да му причини, тъкмо както детето се покорява на баща си“? (Мосия 3:19.) Тези Христови качества са достижими за всеки от нас, който ги търси. Спасителят е съвършен пример за подчинение на волята на Небесния Отец. Докато изучавате, обмислете важността на следното изказване на президент Езра Тафт Бенсън: „Мъжете и жените, които предадат живота си на Бог, ще открият, че Той може да направи много повече от живота им, отколкото могат те“ („Jesus Christ – Gifts and Expectations“, Ensign, дек. 1988 г., с. 4).
Раздел 1
Как смирението и кротостта могат да ми дават сила?
Някои считат, че смирението е признак на слабост. Може да мислят, че смирените хора са страхливи и стеснителни. Но тези думи не описват Исус Христос, Който е съвършеният пример за смирение и кротост.
Помислете върху следните примери за силата, смелостта и дръзновението на Спасителя: Той уверено заявява Кой е всъщност дори когато това поставя живота Му в опасност (вж. Йоан 8:54–59); дръзновено прочиства храма, когато е оскверняван (вж. Матей 21:12–13, Йоан 2:14–17); смело защитава угнетените (вж. Йоан 8:1–11, Марк 2:14–17) и безстрашно посреща обвиненията и критиките (вж. Матей 16:1–12, Лука 20:19–26).
Как смирението води до по-голяма лична сила и увереност. Научаваме, че „смирението означава да признаваме с благодарност зависимостта си от Господ – да разбираме, че имаме постоянна нужда от Неговата подкрепа. …
… По време на Своето земно служение, (Исус Христос) постоянно потвърждава, че силата Му произлиза от това, че разчита и е зависим от Своя Отец. Той казва: „Аз не мога да върша нищо от Себе Си; … не искам Моята воля, но волята на Онзи, Който Ме е пратил“ (Йоан 5:30)“ (Gospel Topics, „Humility“, topics.ChurchofJesusChrist.org).
Смиреното послушание на волята на Небесния Отец е свързано и с кротостта на Спасителя (вж. Матей 11:29). Старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
Кротостта е присъщо качество на Изкупителя и тя се проявява в готовността Му да откликва, в желанието да се покорява и в явно изразения Му самоконтрол. …
Великият Изкупител, Който „слезе по-долу от всичко“ (Учение и завети 88:6) и страда, кървя и умря, за „да ни очисти от всяка неправда“ (1 Йоан 1:9), нежно изми прашните нозе на Своите ученици (Йоан 13:4–5). Подобна кротост е определящият критерий за Господ като служител и ръководител.
Исус дава съвършен пример за готовност да откликва и желание да се покорява, докато изстрадва най-тежката агония в Гетсиманската градина.
„След като стигна на мястото, каза (на Своите ученици): Молете се да не паднете в изкушение.
… И като коленичи, молеше се,
като казваше: Отче, ако желаеш, отмини Ме с тази чаша; обаче не Моята воля, а Твоята да бъде“ (Лука 22:40–42).
Кротостта на Спасителя в този критичен за вечността и мъчителен момент показва на всеки от нас колко е важно да зачитаме Божията мъдрост над нашата собствена. („Кротки и смирени по сърце“, Лиахона, май 2018 г., с. 31–32)
Раздел 2
Как сключването и спазването на завети ми помага да върша Божията воля?
Замисляйки се за собствения си живот, може да се запитате дали изобщо е възможно да бъдем смирени и кротки като Спасителя. Хубавото е, че Исус Христос ни е показал как да подчиняваме волята си на Бог.
В началото на Своето служение, Исус отива при Йоан Кръстител, за да приеме обреда на кръщението. Първоначално Йоан се колебае и казва: „Аз имам нужда да бъда кръстен от Теб, а Ти ли идваш при мен?“. Исус казва на Йоан, че е необходимо, за да могат да изпълнят „всичко, което е право“ (вж. Матей 3:13–17).
С приемането на обреда на кръщението, ние поемаме по заветната пътека. Когато вървим по тази пътека, ние се стремим да спазваме заповедите и така да се подчиняваме на Божията воля. Президент Ръсел М. Нелсън казва относно заветната пътека:
Вашата отдаденост да следвате Спасителя, като сключвате завети с Него и след това се стремите да ги спазвате, ще разтваря вратите към всяка духовна благословия и привилегия, подготвена за мъже, жени и деца навсякъде. („Да вървим заедно напред“, Лиахона, апр. 2018 г., с. 6–7)
Раздел 3
Какво мога да правя, за да позволявам на Бог да надделява в живота ми?
В Писанията и в наши дни Господният заветен народ често се нарича „дома Израилев“. Президент Нелсън учи:
Едно от ивритските значения на думата Израил е „нека Бог надделее“. И така, самото име Израил се отнася за човек, който желае да позволява на Бог да надделява в неговия или нейния живот. Този принцип трогва душата ми!
Думата желае е в основата на тълкуванието на думата Израил. Всички ние имаме свободата на избор. … Можем да избираме да позволяваме на Бог да надделява в живота ни или не. Можем да избираме да позволяваме на Бог да бъде най-въздействащото влияние в живота ни или не. …
Вие желаете ли да позволявате на Бог да бъде най-важното влияние в живота ви? Ще позволявате ли на Неговите слова, Неговите заповеди и на Неговите завети да влияят ежедневно на действията ви? Ще позволявате ли на гласа Му да се извисява над всеки друг? Вие желаете ли да Му позволявате да замества всяка друга ваша амбиция с това, което Той желае от вас да вършите? Желаете ли вашата воля да бъде погълната от Неговата? („Да позволяваме на Бог да надделява“, Лиахона, ноем. 2020 г., с. 92, 94)
От Писанията и живота на съвременните ученици на Господ можем да научим за възможностите, трудностите и благословиите, които ни се дават, когато позволяваме на Бог да надделява в живота ни.
Докато размишлявате върху усилията си да позволявате на Бог да надделява в живота ви, помислете върху следното свидетелство на президент Бони Л. Оскарсън, бивша обща президентка на Младите жени:
Свидетелствам, че ще последват големи благословии, когато ние също сме готови да кажем на Отца: „Но нека бъде Твоята воля“ (вж. Учение и завети 109:44) и приведем волята си в съответствие с тази на Господ. … Това е голямото изпитание на живота. Когато ставаме все по-добри в това, ще откриваме все по-голямо щастие, нарастваща способност да получаваме лично откровение, повече сила да служим на околните, допълнителна подкрепа в изпитанията и характер, по-подобен на Христовия. („Leaders Address Importance of Conversion at BYU Women’s Conference“, 9 май 2017 г., ChurchofJesusChrist.org)