„Урок 11. Материали за подготовка на класа: Да се радваме на благословиите на Господната Църква“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 11. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 11. Материали за подготовка на класа
Да се радваме на благословиите на Господната Църква
В период, в който посещаемостта в различни църкви по света намалява, би било особено важно да търсим по-задълбочено разбиране за това защо Исус Христос установява църква по време на Своето земно служение и по-късно я възстановява в последните дни. Докато изучавате, помислете как възстановената Църква на Господ е дала (или може да даде) на живота ви целенасоченост, сила и радост.
Раздел 1
Какви уникални благословии могат да бъдат получени единствено чрез членство в Господната Църква?
Апостол Павел учи, че Църквата на Господ е „съграден(а) върху основата на апостолите и пророците, като крайъгълен камък е сам Христос Исус“ (Ефесяните 2:20). По време на Своето земно служение Исус Христос избира дванадесет мъже и ги ръкополага за Свои апостоли. Дава им властта и ключовете на свещеничеството, за да могат да ръководят Неговата Църква, да преподават Неговото Евангелие, да свидетелстват за Неговото съществуване и да действат от Негово име (вж. Матей 10:1, 7–8; 16:19; Деянията на апостолите 1:21–22; Учение и завети 107:23).
След като Исус Христос възкръсва, Той продължава да води Своята Църква чрез апостоли, които са носители на свещеническите ключове за ръководство на делото на спасение. Но мнозина се противопоставят на призованите от Него служители и членовете на Църквата започват да възприемат погрешни учения. След смъртта на апостолите „хората изопачават евангелските принципи и извършват своеволни промени в организацията на Църквата и в обредите на свещеничеството. Поради това широко разпространено вероотстъпничество, свещеническата власт е изгубена сред хората“ (Gospel Topics, „Apostasy“, topics.ChurchofJesusChrist.org). Това събитие е известно като Голямото вероотстъпничество.
Това състояние на вероотстъпничество продължава, докато Небесният Отец и Исус Христос се явяват на Джозеф Смит през 1820 г. (вж. Джозеф Смит – История 1:16–20). Няколко години след това явяване, Исус Христос изпраща небесни пратеници на Джозеф Смит, които му предават властта и ключовете на свещеничеството (вж. Джозеф Смит – История 1:68–72, Учение и завети 110:11–16, 128:19–21). Чрез тази божествена власт Исус Христос призовава нови апостоли и наново установява Своята Църква на земята (вж. Учение и завети 1:30).
Днес Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли са носители на цялата власт и свещенически ключове, необходими за ръководството на Господната Църква. Това е особено важно за всеки, който желае да бъде по-добър и да се доближава до Христос.
Говорейки за важността на посещаването на църква от страна на всички „религиозно настроени хора“, президент Далин Х. Оукс от Първото президентство споделя: „Посещаемостта и активността в църква ни помага да ставаме по-добри хора и да оказваме по-добро влияние в живота на другите“ („Необходимостта от църква“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 24). След което допълва:
Ние, разбира се, потвърждаваме факта, че Писанията, древни и съвременни, ясно учат за произхода и необходимостта от църква, направлявана чрез и с властта на нашия Господ Исус Христос. Ние също свидетелстваме, че възстановената Църква на Исус Христос е била установена, за да учи на пълнотата на Неговото учение и, с Неговата свещеническа власт, да отслужва обредите, необходими за влизане в Божието царство (вж. Йоан 3:5). Членовете, които пренебрегват посещаването на събранията в Църквата и разчитат единствено на личната си духовност, се отдалечават от следните основни аспекти на Евангелието: властта и благословиите на свещеничеството, пълнотата на възстановеното учение и мотивацията и възможностите за прилагане на това учение. Те губят възможността да заслужат да бъдат със семейството си за вечността. („Необходимостта от църква“, Лиахона, ноем. 2021 г., с. 25)
Старейшина Робърт Д. Хейлз от Кворума на дванадесетте апостоли също учи:
Ако на земята липсваше силата на свещеничеството, противникът щеше да има свободата да броди и властва без задръжки. Нямаше да има дар на Светия Дух да ни насочва и води, нито пророци, които да говорят от името на Господ, нито храмове, където можем да сключваме свещени вечни завети, нито власт да благославяме, кръщаваме, изцеляваме или утешаваме. („Blessings of the Priesthood“, Ensign, ноем. 1995 г., с. 32.
Раздел 2
Как активното участие в Църквата благославя мен и другите?
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли учи на следното относно благословиите на участието в Църквата:
Важно е да се разбере, че крайната цел на Бог е нашият напредък. … За да се постигне това е нужно повече от това да сме просто добри или да се чувстваме духовно. Изисква се вяра в Исус Христос, покаяние, кръщение с вода и с Духа и устояване с вяра до края. Човек не може да постигне това в изолация, затова основна цел за Господ за съществуването на църква е да се създаде общност от светии, които ще си помагат един на друг по „стеснена(та) и тясна пътека, която води към вечен живот“ (2 Нефи 31:18). („Целта на Църквата“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 108)
Апостол Павел учи как това да бъдем част от общност от светии ни укрепва и може да ни доближава до Исус Христос.
Старейшина Кристоферсън също така обяснява, че преживяванията с другите членове на Църквата ни осигуряват необходимите възможности да прилагаме Евангелието на Господ:
Бидейки Христовото тяло, членовете на Църквата си служат един на друг в ежедневието. Всички ние сме несъвършени; ние можем да нанасяме обиди и да бъдем обиждани. Често се изпитваме един друг чрез нашите лични, индивидуални особености. В тялото Христово ние трябва не само да говорим възвисени думи и концепции, а да прилагаме нещата наистина, докато се учим да „живе(ем) заедно в любов“ (Учение и завети 42:45). („Целта на Църквата“, Лиахона, ноем. 2015 г., с. 108)
Раздел 3
Какво мога да правя, за да помагам на своя район или клон да бъде по-приветстващо място за всички хора?
Помислете какво е чувството, когато сте приветствани приятелски и искрено на църковните събрания. Кога сте помагали на някого във вашия район или клон да се почувства така?
Помислете върху следния пример за приобщаване, споделен от сестра Керъл М. Стивънс, бивша съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ:
(Мария) има много приятели, които са неактивни или които все още не са чули посланието на възстановеното Евангелие на Исус Христос. Всеки ден тя упражнява вярата си и се моли, за да разбере кой се нуждае от помощта ѝ, и след това действа съгласно подтиците, които получава. Тя се обажда по телефона, изразява обичта си и казва на приятелите си: „Нуждаем се от вас“. Тя провежда семейна домашна вечер в апартамента си всяка седмица, като кани съседи, членове и мисионери — и ги гощава. Тя ги кани да дойдат на църква, грижи се за тях и седи до тях, когато те дойдат. „Имаме велик повод да се радваме“, Лиахона, ноем. 2013 г., с. 116)