„Урок 13. Материали за подготовка на класа: Да служим като Спасителя“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 13. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 13. Материали за подготовка на класа
Да служим като Спасителя
Всички сме забелязвали – а понякога и не сме забелязвали – хора, които имат нужда от помощ. Някои може просто да имат тежък ден. Други може да чувстват самота, да се съмняват в себе си, да са гладни, разочаровани или болни. Възможно е да се питаме: „Какво мога да направя?“. Когато потърсим примери от живота на Спасителя, виждаме как Той „прави благодеяния“ (Деянията на апостолите 10:38). Докато изучавате Неговия пример, мислете какво научавате за служението според нуждите на другите.
Раздел 1
Какво можем да научим за служението от примера на Спасителя?
Представете си какво може да е чувствал Спасителят по време на Последната вечеря в очакване на ужасното страдание в Гетсиманската градина и на кръста. Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли отбелязва:
Под натиска на дълбокото и тежко чувство… Христос тихо става, запасва се, както би го направил един роб или слуга, и коленичи, за да измие нозете на апостолите (вж. Йоан 13:3–17). Този малък кръг вярващи в това едва основано царство съвсем скоро ще преминат през най-тежкото си изпитание, така че Той оставя настрана нарастващото Си безпокойство, за да може още веднъж да им служи и да ги укрепи. („He Loved Them unto the End“, Ensign, ноем. 1989 г., с. 25)
След като измива краката на апостолите, Спасителят им дава нова заповед, особено важна за всички, които се стремят да служат в Негово име.
Когато размишляваме върху живота на Исус Христос, можем да видим, че Той ни показва как да служим с обич.
Повечето от нас желаят да служат на другите с обич, подобна на Христовата. Но може да не знаем как или кога да помогнем. Президент Ръсел М. Нелсън учи, че „служението означава да последваш чувствата си, за да помогнеш на някого да почувства обичта на Спасителя в живота си“ (в Шери Л. Дю, Insights from a Prophet’s Life: Russell M. Nelson 2019 г., с. 349).
Президент Хенри Б. Айринг предлага следното напътствие:
(Господ очаква) светиите Му да се грижат едни за други по начина, по който Той се грижи за тях. … (Те) имат успех, когато Светият Дух насочва грижещия се да узнае кое според Господ е най-добро за човека, на когото (Той) се опитва да помогне. („Вдъхновено служение“, Лиахона, май 2018 г., с. 62)
Често Светият Дух ще ни подтиква да служим по малки и прости начини. Президент Джийн Б. Бингам, общ президент на Обществото за взаимопомощ, учи:
Понякога си мислим, че за да може нещо да се счита за служба към ближните, то трябва да бъде нещо голямо и героично. Но малките жестове на служба може да имат дълбоко влияние както върху другите, така и върху нас самите. Какво правил Спасителят? … Той… се усмихвал, разговарял, изслушвал, отделял време, насърчавал, учил, хранил и прощавал. Той служил на семейство и приятели, както на ближните, така и на непознатите, и канил хората, които познавал и обичал, да се наслаждават на изобилните благословии на Неговото Евангелие. Тези „малки“ жестове на служба и обич ни илюстрират един модел, който да следваме в служението ни днес. („Да служим като Спасителя“, Лиахона, май 2018 г., с. 104)
Прочетете следното изказване на Шарън Юбанк, първа съветничка в Общото президентство на Обществото за взаимопомощ, и помислете какво можете да правите, за да превърнете служението си в по-съдържателно и лично преживяване.
Ако променим своята перспектива, така че грижата за бедните и нуждаещите се да е по-малко свързана с даване на неща и повече с утоляване на жаждата за човешки контакт, предлагане на съдържателен разговор и създаване на богати и положителни взаимоотношения, тогава Господ може да ни отведе далеч. … Господ желае да действа чрез вас. Има работа, която да вършите, и тя е конкретно за вас, пригодена за вашите способности. Никой не може да бъде приятелят, който вие ще бъдете. … Помнете, че, точно както Спасителят, самите вие сте един от най-добрите дарове, които можете да дадете на други хора в нужда. („Turning Enemies into Friends“ (обръщение на форум в Университета Бригъм Йънг, 23 ян. 2018 г.), speeches.byu.edu)
Раздел 2
Какво мога да науча за служението от притчата на Спасителя за добрия самарянин?
В дните на Исус съществувала значителна враждебност между юдеите и самаряните. Юдеите презирали самаряните, защото били „отчасти израилтяни, отчасти езичници“, а „религията им била смесица от юдейски и езически вярвания и практики“ (Ръководство към Писанията, „Самаряни“, scriptures.ChurchofJesusChrist.org).
Когато един законник (законникът бил специалист по закона на Моисей) се опитал да оправдае своите действия според заповедта „да възлюбиш ближния си“, той попитал Господ: „А кой е моят ближен?“. (Вж. Лука 10:25–29.) Господ отговорил с притчата за добрия самарянин.
Старейшина Герит У. Гонг от Кворума на дванадесетте апостоли учи:
По прашния ни път към Йерихон, ние сме нападани, ранявани и изоставяни в мъки.
Въпреки че трябва да си помагаме, ние твърде често, поради някаква причина, си обръщаме гръб.
Но изпълнен със състрадание, Добрият Самарянин се спира и превързва раните ни с вино и елей. … Той ни води към Своята гостилница, която символизира Неговата Църква. …
… През тези великденски празници Исус Христос ни кани да бъдем добри самаряни, подобно на Него, и да превърнем Неговата гостилница (Неговата Църква) в убежище за всички от житейските удари и бури. („Място в гостилницата“, Лиахона, май 2021 г., с. 24–25)