„Урок 16. Материали за подготовка на класа: Да приемаме великата единителна жертва на Спасителя“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя (2023)
„Урок 16. Материали за подготовка на класа“, Исус Христос и Неговото вечно Евангелие, ръководство за учителя
Урок 16. Материали за подготовка на класа
Да приемаме великата единителна жертва на Спасителя
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства: „Най-великото събитие и най-важното постижение в цялата човешка история е единителната жертва на Господ Исус Христос“ („Testify of the Restoration“, New Era, апр. 2017 г., с. 3). Докато изучавате, помислете какво изтърпява Господ, за да извърши Своята единителна жертва. Също така помислете как можете да изразявате своята благодарност за това, което Той е направил за вас.
Раздел 1
Защо се нуждая от Единението на Спасителя?
Падението на Адам и Ева е необходима стъпка напред в плана на Небесния Отец за нашия вечен напредък. То ни дава възможност да дойдем на земята, да упражняваме своята свобода на избор, да създадем семейства, да изпитваме радост, да се учим и да израстваме (вж. 2 Нефи 2:19–25).
Но тази стъпка напред била също така и стъпка надолу. В резултат на Падението, всеки от нас наследява паднало състояние и е подложен на духовна и физическа смърт (вж. Алма 42:5–9, 14). Ние не можем да преодолеем тези две състояние чрез своите собствени усилия или заслуги (вж. 2 Нефи 2:5, 8). Пророкът Яков учи, че без „безпределно(то) Единение“ на Господ, ние няма да „се вдигне(м) повече“ (вж. 2 Нефи 9:7–9).
Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства как Единението на Спасителя ни помага да преодоляваме последствията от Падението:
Изкуплението на Спасителя се състои от две части. Първо, то изкупва прегрешението на Адам и последвалото падение на човека чрез преодоляването на така наречения пряк резултат от Падението – физическата смърт и духовната смърт. Физическата смърт е ясна; духовната смърт е разделянето на човека от Бог. … Това изкупление от физическата и духовната смърт е за всички и е безусловно.
Вторият аспект на Единението на Спасителя е изкуплението от така наречените косвени последици от Падението – нашите собствени грехове, а не прегрешението на Адам. …
Тъй като сме отговорни и правим избори, изкуплението от собствените ни грехове е условно – зависи от изповядването и изоставянето на греха и започване на божествен живот или с други думи, зависи от нашето покаяние (вж. Учение и завети 58:43). („Изкупление“, Лиахона, май 2013 г., с. 109–110)
Раздел 2
Как размишляването върху страданието на Спасителя в Гетсиманската градина и на кръста увеличава моята благодарност към Него?
След Последната вечеря със Своите апостоли и въвеждането на причастието, Исус ги отвежда в Гетсиманската градина. Там Спасителят се моли и страда за нашите грехове.
След като изстрадва невъобразима болка в Гетсиманската градина, Исус Христос е предаден. „Той беше арестуван и осъден по фалшиви обвинения“ („Живият Христос: свидетелството на апостолите“, ChurchofJesusChrist.org). Докато е в ръцете на юдейските религиозни ръководители, Той е подиграван, оплюван, бит и лъжливо обвинен (вж. Матей 26:47–68).
Тъй като не са овластени да издадат смъртна присъда на Исус, юдейските ръководители Го отвеждат при Пилат, римския управител. Страхувайки се от хората, Пилат осъжда Исус на смърт чрез разпъване на кръст. В подготовка за разпъването, Исус е бичуван и жестоко подиграван от римските войници. Те забиват гвоздеи в Неговите ръце и крака и Го издигат на кръст между двама престъпници (вж. Матей 27:11–38). Бихте могли да гледате „Jesus Is Scourged and Crucified“ (4:49) като част от вашето изучаване.
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че докато Исус виси на кръста, „цялата безкрайна агония и безмилостните болки на Гетсиманската градина се повторили“ („Пречистващата сила на Гетсимания“, Лиахона, апр. 2011 г., с. 18). След около шест часа „Исус извика със силен глас: Елои, Елои, лама савахтани?, което значи: Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Марк 15:34).
Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли казва следното относно този изпълнен с агония вик (или, вместо да четете следното изказване, бихте могли да гледате: „None Were with Him“ (2:28):
За да бъде върховната жертва на Неговия Син също толкова пълна, колкото доброволна и самотна, Той за кратко оттеглил от Исус утехата на Своя Дух, подкрепата на личното Му присъствие. … За да може Неговото Единение да бъде безкрайно и вечно, (Исус Христос) трябвало да почувства не само физическа, но и духовна смърт, да усети какво означава Божият Дух да се отдръпне, оставяйки човека абсолютно и безнадеждно сам. …
… Понеже Исус извървял това продължително и самотно пътуване в такава самота, ние не трябва да правим това. („Никой не бил с Него“, Лиахона, май 2009 г., с. 87–88)
Раздел 3
Какво мога да правя, за да приемам единителната жертва на Господ?
Важно е да разбирате страданието на Господ за вас и да изразявате благодарност за него. Но можете в още по-голяма степен да изразявате своята вяра в реалността на Неговото Единение, когато избирате да се покайвате за греховете си. (Можете да откриете пример за това в 3 Нефи 9:12–13, 21–22, където Господ кани нефитите и ламанитите да се покаят преди да ги посети.)
Президент Ръсел М. Нелсън казва следното за покаянието като дар от Господ:
Прекалено много хора гледат на покаянието като на наказание – нещо, което да избягват, освен ако не е свързано със сериозни обстоятелства. Но това чувство за наложено наказание идва от Сатана. …
Няма нищо по-освобождаващо, облагородяващо или по-съществено за личното ни развитие от това да се покайваме редовно и всекидневно. Покаянието не е събитие; то е процес. То е ключът към щастие и спокойствие. Когато е придружено от вяра, покаянието ни дава достъп до силата на Единението на Исус Христос. („Можем да се справяме по-добре и да бъдем по-добри“, Лиахона, май 2019 г., с. 67)