Урок 23. Материали за учителя

Когато благословиите, свързани с вечен брак или деца, са отложени

Много членове на Църквата имат праведни желания за благословиите на вечен брак или деца, които благословии са отложени или затруднени. В този урок учениците ще обсъдят как могат да действат с вяра в Исус Христос, ако се сблъскат с този вид трудности. Учениците също така ще определят какво могат да правят, за да приобщават други хора в своите райони или клонове, независимо от техните семейни обстоятелства.

Предложения за преподаване

Можем да изберем да упражняваме вяра в Исус Христос, когато желаните от нас благословии са отложени.

Покажете и прочетете заедно изказването на старейшина Нийл Л. Андерсън в раздел 1 на материалите за подготовка. Може да подчертаете или да изброите на дъската споменатите от него обстоятелства, които не винаги съвпадат точно с идеалите, описани в прокламацията за семейството.

• Защо според вас ръководителите на Църквата продължават да учат на идеалите за семеен живот, ако животът на мнозинството от членовете на Църквата не се осъществява в момента според тях? (Бихте могли да прочетете изказването на сестра Шарън Юбанк в раздел 1 на материалите за подготовка.)

Покажете изображението на Авраам и Сара от раздел 2 на материалите за подготовка и помолете учениците да обобщят благословиите, които са били отложени или са останали неосъществени в живота на Авраам и Сара.

Поканете учениците да прегледат самостоятелно Евреите 11:8, 11–13, като потърсят изрази, които показват вярата на Авраам и Сара. Помолете няколко ученици да споделят какво са открили.

• Как примерът на Авраам и Сара може да помага на съвременните членове на Църквата, чиято вяра бива подлагана на изпитание, когато обещани благословии се отлагат или не се осъществяват в този живот? (След като учениците споделят своите мисли, напишете следния принцип на дъската: Когато сме верни на Господ и се доверяваме на избраното от Него време, ние ще получим Неговите обещани благословии в земния живот или във вечността.)

Бихте могли да напомните на учениците, че получаването на обещаните благословии често пъти не е въпрос на праведност, а на определено от Господ време. Покажете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Някои благословии идват скоро, някои късно, а някои не идват в този живот, но за онези, които приемат Евангелието на Исус Христос, те идват. За това свидетелствам лично. („An High Priest of Good Things to Come“, Ensign, ноем. 1999 г., с. 38)

Бихте могли да обсъдите някои от следните въпроси, за да помогнете на учениците да задълбочат своето разбиране на принципа, написан на дъската:

• Как членовете на Църквата, намиращи се в някои от ситуациите, споменати от старейшина Андерсън (в изказването му в раздел 1 на материалите за подготовка, посочено по-рано в този раздел), биха могли да продължат да упражняват вяра в Исус Христос и Неговите учения за семейството?

• Кои преживявания или учения са оформили вашата увереност, че Господ ще изпълни Своите обещания дори ако желаните благословии биват отлагани? (Поканете учениците да прегледат какво са написали в отговор на дейността „Записвайте своите мисли“ в раздел 2 на материали за подготовка.)

• Случвало ли ви се е (или на човек, когото познавате) да продължите напред с вяра в Господ, когато благословия, свързана със сключването на брак или раждането на деца, е била отложена? Какво научихте за Господ от това преживяване?

Като част от обсъждането, бихте могли да споделите следния разказ на една млада неомъжена жена, споделен от президент Далин Х. Оукс от Първото президентство:

Получих писмо от една жена, която учи в университета Харвард. Бях впечатлен от съдържанието му.

Тя казва: „Аз съм само на 26 и чувствам как изпитанието на това, че съм неомъжена, ме завладява“.

След като споделя още неща в своето писмо, тя завършва: „Вървях към дома си след работа един следобед, преди година, и изливах сърцето си пред Бог, казвайки Му, че най-голямото ми желание е да бъда съпруга и майка. Тогава спрях на мястото си, защото сърцето и умът ми бяха обзети от въздействаща мисъл и чувство. Мисълта беше, че греша. Най-голямото желание на сърцето ми трябва да бъде ученичеството на Исус Христос и тогава второто може да бъде да съм съпруга и майка. Погледът ми върху живота се промени от този миг нататък. Бях ги разменила. Знам, че всички обещани благословии ще бъдат мои, но това ще стане в определеното от Господ време, а не в моето“. Каква въздействаща мисъл! (Facebook, 11 юли 2016 г., facebook.com/dallin.h.oaks)

Поканете учениците да запишат какво биха могли да правят, за да продължат да упражняват вяра в Исус Христос, докато чакат да получат семейните благословии, които желаят.

Можете да насърчите учениците да търсят напътствието и подкрепата на Господ, докато се учат как да получават радост, удовлетворение и напредък сега, независимо от семейните си обстоятелства.

Всеки член на Църквата е важна част от тялото на Христа.

Поканете учениците да прегледат 1 Коринтяните 12:12–27, като потърсят на какво ни учи аналогията на апостол Павел относно Църквата и нейните членове.

• Какви истини можем да научим от тази аналогия? (Уверете се, че сред истините, които учениците изброяват, наблягате на следната: Всеки член на Църквата е необходим и може да има важен принос в нея.)

За да помогнете на учениците да обмислят как да приобщават другите и да избират самите те да се приобщават в църковната среда, може да споделите следната примерна ситуация (или да адаптирате примерната ситуация, както е уместно, за да бъде по-подходяща за вашите ученици):

Виктория наскоро е преживяла развод. Тя ви споделя, че вече не се чувства на мястото си в Църквата. Сяда сама на църковните събрания и се чувства неудобно по време на обсъжданията в Обществото за взаимопомощ, свързани с брака и семейството. Тя се чуди дали може да има някакъв принос за своя район в сегашното си положение.

Бихте могли да организирате учениците по двойки и да им покажете въпросите, които следват. Поканете единия ученик от всяка двойка да размишлява как би отговорил на въпросите на Виктория от нейната гледна точка. Поканете другия ученик да обмисли другата група въпроси – от гледната точка на човек от района на Виктория. След няколко минути поканете учениците да обсъдят отговорите помежду си.

Виктория	Член на района
Не чувствам принадлежност. Какво мога да правя, за да се чувствам по-приобщена?	Как мога да подкрепям Виктория в сегашното ѝ положение?
Каква уникална гледна точка и принос мога да дам на своя район?	Какво мога да правя, за да разбирам Виктория по-добре и да ѝ помагам да се чувства оценена и приобщена в нашия район?
Какво мога да правя, за да позволя на Спасителя да ми помогне да разбера и почувствам своята ценност и да намеря своето място в Неговата Църква?	Как мога да приобщавам в по-голяма степен членове на района, при които са налице обстоятелства като това да бъдат несемейни, самотни родители или да са семейни, но да нямат деца?

След като сте предоставили достатъчно време, поканете няколко ученици да споделят с останалите какво са научили от тази дейност.

Дайте време на учениците да запишат и планират как ще действат според впечатленията си, за да подкрепят членовете на Църквата, независимо от семейните им обстоятелства. Може да поканите учениците да помислят за конкретни членове от своя район или клон, които могат да подкрепят.

Бихте могли да завършите урока, като свидетелствате за неизменната обич и подкрепа, с които Небесният Отец подпомага хората, които имат трудни семейни обстоятелства. Също така свидетелствайте, че всеки член на Господната Църква е необходим и може да има значим принос.

За следващия път

Поканете учениците да помислят за свои познати, които изпитват трудности с психичното или емоционалното си здраве. Насърчете учениците да прочетат материалите за подготовка за следващия урок, като мислят за тези хора. Можете също да насърчите учениците да отделят време за себе си, в което да оценят собственото си психично здраве.