Учение и завети 21–23

Въведение

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е официално организирана на 6 април 1830 г. Близо 60 души присъстват на първото богослужение. Събранието се състои от молитви, подкрепяния, ръкополагания, отслужване на причастието и потвърждавания. По време на това събрание Пророкът Джозеф Смит получава откровението, сега записано в Учение и Завети 21. Няколко дни по-късно Господ пояснява, че кръщението трябва да се извършва от онези, които имат необходимата свещеническа власт (вж. У. и З. 22). Той също дава личен съвет на петима мъже, които желаят да научат своите задължения (вж. У. и З. 23).

Учение и Завети 21

Господ назначава Джозеф Смит да бъде първият пророк и гледач във възстановената Църква на Исус Христос

Чуйте или прочетете думите на химна „За пророка ни славим Те, Боже“ (Химни, № 12). Кои са някои от причините, поради които изпитвате благодарност към Бог за пророка. Докато изучавате днешния урок, търсете истини, които могат да увеличат благодарността ви за пророците.

Прочетете Учение и Завети 21:1 и потърсете различните звания, с които Джозеф Смит ще бъде известен. Може да ги отбележите в Писанията си или да ги запишете в дневника си за изучаване на Писанията.

Старейшина Джон А. Уидтсоу от Кворума на дванадесетте апостоли учи за широкия смисъл на званието „пророк“ и как то включва в себе си други звания:

„Пророкът е учител. Това е основното значение на думата. Той учи най-главната истина, Евангелието, дадено от Господ на човека чрез откровение, и чрез вдъхновение го разяснява на хората.

Предвид смисъла, че пророк е човек, който получава откровения от Господ, титлите “гледач и откровител” само разширяват по-голямото и всеобхватно значение на титлата “пророк”.

„Гледач е човек, който има духовни очи. Той възприема значението на онова, което е неясно за останалите; следователно той е тълкувател и разяснител на вечна истина. Той предвижда бъдещето от миналото и настоящето. Прави това чрез силата Господна, която действа пряко чрез него или непряко чрез божествени оръдия, като Урима и Тумима. Накратко, той е онзи, който вижда, който крачи в Господната светлина с отворени очи. (вж. Мосия 8:15–17).

Откровителят прави знайно, с Господната помощ, нещо, което по-рано е било неизвестно. Това може да е нова или забравена истина или ново или забравено приложение на известна истина за човешките нужди.

В обобщение: Пророкът е учител на знайна истина; гледачът е приемник на скрита истина; откровителят е носител на нова истина. В най-широк смисъл най-често употребяваното звание пророк включва останалите звания и прави от пророка учител, приемник и носител на истина“ (Evidences and Reconciliations, избр. Г. Хомър Дурам, 3 тома в 1, 1960 г., с. 257–258).

От Ръководство към Писанията научаваме, че пророкът е „Човек, който е призован от Бога и говори от Негово име. Като вестител на Бога, пророкът получава заповеди, пророчества и откровения от Бога. Задачата му е да оповестява Божията воля и Неговата истинска същност на хората и да им разкрива значението на взаимоотношенията Му с тях. Пророкът разобличава греха и предсказва неговите последици. Той е проповедник на праведността. Понякога, пророците може да бъдат вдъхновени да предскажат бъдещето за полза на човечеството. Основната отговорност на пророка е да свидетелства за Христос“ („Пророк“, scriptures.lds.org).

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как званията, дадени на Джозеф Смит в Учение и Завети 21:1, ви помагат да разберете важността на ролята му и различните отговорности, които е имал при възстановяване на пълнотата на Евангелието и Църквата на Исус Христос на земята?

Прочетете Учение и Завети 21:2–3 и потърсете думи и изрази, които показват, че Бог вдъхновява Джозеф Смит да възстанови Църквата на Исус Христос. Може да отбележите тези думи или изрази в Писанията си.

В дневника си за изучаване на Писанията обяснете защо мислите, че е важно да знаем, че Джозеф Смит е призован от Бог да възстанови и води Църквата на Исус Христос.

Прочетете Учение и Завети 21:4–5 и определете едно послание, което Господ разкрива в деня на организиране на Църквата.

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Защо понякога може да се изисква „търпение и вяра“, за да се вслушаме в думите на пророка?

Президент Уилфърд Уудръф уверява, че винаги можем да имаме вяра в Господния пророк: „Господ никога няма да позволи на мен или на друг човек, който изпълнява ролята на президент на тази Църква, да ви поведе в погрешна посока. Това не влиза в програмата. Това не е според замисъла Божий. Ако аз се опитам да го направя, Господ ще ме премахне от мястото ми“ (Teachings of Presidents of the Church: Wilford Woodruff 2004 г., с. 199).

Президент Джозеф Ф. Смит дава подобно свидетелство: „Ако (президентът на Църквата) стане недостоен, Бог ще го отстрани от мястото му. Свидетелствам в името на Бога на Израил, че Той не ще допусне главата на Църквата, когото Той е избрал да стои начело, да престъпи Неговите закони и да отстъпи от вярата; в момента, в който той поеме по път, който с времето ще го отведе до това, Бог ще го отстрани. Защо? Защото да допусне нечестив човек да заема този пост би било като да позволи изворът да бъде заразен, нещо, което Той никога не ще позволи“ (Teachings of Presidents of the Church: Joseph F. Smith 1998 г., с. 227).

Прочетете Учение и Завети 21:6 и в Писанията си номерирайте трите благословии, които очакват тези, които приемат думите на пророка с търпение и вяра.

Как бихте обобщили обещанията, дадени на тези, които се вслушват в думите на пророка? (Един възможен начин да се изкаже този принцип е: Ако се вслушваме в словата на пророка, ще имаме защита срещу противника.)

В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато вие или някой, който познавате е бил благословен, защото се е вслушал в съвета и словата на живите пророци. Това може да включи съвета отправен на обща конференция, намиращ се в брошурата За укрепването на младежите.

Президент Джеймс И. Фауст от Първото Президентство говори за важността да подкрепяме живия пророк: „Не вярвам, че членовете на тази Църква могат да бъдат в пълна хармония със Спасителя без да подкрепят Неговия жив пророк на земята, президента на Църквата. Ако не следваме живия пророк, който и да е той, има опасност да умрем духовно. Иронично някои са погинали духовно, следвайки единствено пророци, които отдавна са мъртви. Други говорят двусмислено относно подкрепата си за живите пророци, опитвайки се да издигнат себе си, като принизяват живите пророци, под каквато и завоалирана форма да го правят“ („Continuing Revelation“, Ensign, авг. 1996 г., с. 5).

Обмислете какво трябва да вършите, за да предявите искане за благословиите, обещани в Учение и Завети 21:6.

Учение и Завети 22

Господ разкрива, че кръщението трябва да се извърши от човек с подходящата власт.

Някои хора, желаещи да се присъединят към Църквата през април 1830 г., били кръстени в други църкви и питали дали трябва отново да бъдат кръстени (вижте въведението към У. и З. 22). Пророкът Джозеф Смит пита Господ относно необходимостта от ново кръщение. В отговора Си Господ говори за една важна цел на Възстановяването на Евангелието и на Църквата.

Вж. Учение и Завети 22: Какво казва Господ относно необходимостта от кръщение чрез подходяща власт?

В Учение и Завети 22:1 Господ говори за „един нов и вечен завет“. В следното обяснение, отбележете думи, които могат да ви помогнат да разберете смисъла на този израз:

Новият и вечен завет е „пълнотата на Евангелието на Исус Христос (У. и З. 66:2). Той се подновява всеки път, когато се разкрива отново след период на вероотстъпничество. Той е вечен в смисъл, че е Божий завет и бил даван във всяка евангелска диспенсация, когато хората са имали желание да го приемат. Новият и вечен завет бил разкрит отново на хората на земята от Исус Христос чрез Пророка Джозеф Смит. Той съдържа свещени обреди, като кръщение и брак в храма, които се изпълняват чрез свещеническата власт и допринасят за спасението, безсмъртието и вечния живот“ (Ръководство към Писанията, „Нов и вечен завет“, scriptures.lds.org).

Когато разберем тези истини за новия и вечен завет, става ясно, че кръщението трябва да се извърши от някой, който има власт от Бог. Прочетете Учение и Завети 22:2–4 и определете изразите, показващи, че Господ не приема кръщения, които са извършени без съответна свещеническа власт. Може да ви е от полза да знаете, че в стих 2 Господ говори за обреда на кръщението като влизане „през тясната порта“ (вж. 2 Нефи 31:17).

Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни притежава необходимата свещеническа власт да изпълнява необходимите обреди, като кръщение. Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как сте благословени от членството си във възстановената Църква на Исус Христос?

Учение и Завети 23

Пет ученика са призовани да подсилят Църквата

Отбележете следните имена в Учение и Завети 23: Оливър, Хайръм, Самуел, Джозеф и Джозеф Найт. Прочетете въведението към раздела, за да научите какво желаят тези мъже да узнаят от Господ.

Господ първо се обръща към Оливър Каудъри. Оливър помага много на Пророка Джозеф Смит по време на Възстановяването, като помощта включва изваждането наяве на Книгата на Мормон и организирането на Църквата. Той има много дарове и праведни желания. Призован е да бъде вторият старейшина в Църквата (вж. У. и З. 20:3) и му е възложено, заедно с Дейвид Уитмър, да помага в избиране на Дванадесетте апостоли. За съжаление Оливър позволява на много от тези ранни привилегии да породят у него гордост и той напуска Църквата за известно време. По-нататък той признава грешките си и е кръстен повторно.

Прочетете Учение и Завети 23:1–2 и потърсете предупреждението, което Господ отправя към Оливър Каудъри. След това напишете отговорите на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Как гордостта може да доведе до изкушение?
2. Според вас, кои са някои от начините, по които можем да избегнем чувства на гордост, въвеждащи ни в изкушение?

Прочетете Учение и Завети 23:3–5 и потърсете приликите в съветите, дадени на Хайръм Смит, Самуел Смит и Джозеф Смит-старши.

Призованието да увещават се отнася до отговорността да преподават Евангелието на други хора. Забележете как Хайръм, Самуел и Джозеф Смит-старши изпълняват тази отговорност, като прочетете следната информация за всеки от тях:

Хайръм Смит помага при публикуването на Книгата на Мормон, като пряко работи с печатаря. Кръстен е през юни 1829 г., скоро след възстановяване на свещеничеството. Служи като президент на първия клон на Църквата в Колсвил, Ню Йорк. Известен със своята скромност и вярност, Хайръм остава верен на Господ и на Църквата през целия си живот. Умира като мъченик заедно с брат си Джозеф в Картидж, Илинойс.

Самуел Смит, по-младият брат на Пророка Джозеф, е кръстен през май 1829 г., скоро след възстановяване на Аароновото свещеничество. Често бива признат като първия мисионер на Църквата. През юни 1830 г. отива на мисия и дава Книгата на Мормон, която след време довежда до обръщане във вярата на Бригъм Йънг и на много членове на семейството му. Самуел е верен на семейството си и Църквата през целия си живот.

Джозеф Смит-старши, бащата на Пророка, се присъединява към Църквата в деня на организирането й. През следващото лято той и сина му Дон Карлос отиват на мисия при роднините си в Ню Йорк. Става висш свещеник и след това първият патриарх на Църквата. На погребението му за него говорят като „мъж верен на своя Бог и на Църквата във всяка ситуация и при всякакви обстоятелства, през които е призован да премине“ (Робърт Б. Томпсън в History of the Church, 4:192).

Последният човек, към когото Господ се обръща в Учение и Завети 23, е Джозеф Найт-старши. Той е близък приятел на Джозеф Смит-старши и е известен с голямата си доброта. Осигурява на Пророка продукти, такива като хартия и храна, по време на превеждането на Книгата на Мормон. Във времето, в което е получено откровението в Учение и Завети 23, Джозеф Найт-старши не е кръстен. Изпитва желание да приеме кръщение заедно с други хора в деня на организиране на Църквата, но се въздържа, желаейки по-добре да изучи Книгата на Мормон. По-късно обаче той пише, „Щях да се чувствам по-добре, ако бях продължил напред“ да се кръстя (вж. Лари Потър, „The Joseph Knight Family“, Ensign, окт. 1978 г., с. 40; правописа и главните букви са стандартизирани).

Изучете Господния съвет към Джозеф Найт-ст. в Учение и Завети 23:6-7, като потърсите какво му заповядва Господ да върши. Изразът „да поемеш кръста си“ в този контекст, означава да направиш нещо, което е трудно за теб.

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Защо понякога Господ може да ни заповядва да вършим неща, които не са ни удобни?
2. Какво доказателство виждате в Учение и Завети 23:7, че Господ желае да благослови Джозеф Найт-старши?

Скоро след получаването на това откровение, Джозеф Найт-старши решава да се кръсти. Остава предан на Църквата през целия си живот, като защитава Пророка Джозеф Смит лично и публично. По-късно Пророкът описва Джозеф Найт-старши като „верен и предан, и справедлив, и образцов, и добродетелен, и любезен, без да се отклонява ни наляво, ни надясно“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит 2008 г., с. 404).

От Учение и Завети 23 научаваме, че ако желаем да служим на Господ, можем да получаваме лично напътствие от Него. Научаваме също, че Господ ще ни благославя, докато следваме напътствието, което Той ни дава. Обмислете напътствията, които сте получавали от Господ чрез Светия Дух, чрез словата на живите пророци и чрез Писанията. Направете си план да постъпвате според напътствията, които получавате.

В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 21–23 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: