Учение и Завети 121-123 съдържа избрани части от писмо на Пророка Джозеф Смит до Църквата, написано на 20 март 1839 г. Джозеф Смит диктува писмото, докато той и няколко придружители са задържани в затвора Либърти. В писмото Джозеф включва някои от молитвите си за светиите, които страдат поради действията на враговете си. Той включва и отговори, които получава на тези молитви. (Вж. History of the Church, 3:289-305.) Вие ще изучавате Учение и Завети 121-123 в четирите ежедневни урока тази седмица.
Представете си, че ваш приятел или приятелка преминава през големи трудности. Те ви казват, че не разбират защо изживяват такива страдания и че чувстват сякаш Бог ги е изоставил. Какво бихте им казали?
Какво бихте направили, ако вие бяхте тези, които преживяват тези страдания?
Докато изучавате молитвите на Пророка Джозеф Смит в затвора Либърти и Господния съвет към него, търсете учения и принципи, които могат да ви помагат да издържате с вяра на изпитания и страдания.
Изображение
Джозеф Смит пише
На 31 октомври 1838 г. Джордж Хинкъл, член на Църквата и полковник от щатската милиция на Мисури, предава Джозеф Смит. Хинкъл казва на Джозеф, че хората, които са участвали в нападенията срещу светиите във Фар Уест, искат да се срещнат с него за мирен разговор и да уредят несъгласията помежду им. Когато Джозеф и други църковни ръководители отиват на срещата, милицията ги хваща като военнопленници. В продължение на месец след това Джозеф Смит и сподвижниците му са малтретирани и обиждани, докато враговете им ги разкарват из няколко затвора в областта и ги изправят пред множество съдии.
Докато Пророкът Джозеф Смит, старейшина Парли П. Прат и други църковни ръководители несправедливо са държани в затвора в Ричмънд, щата Мисури, те чуват как пазачите си разправят с мръсен език ужасяващи дела на грабеж, изнасилвания и убийства, извършвани срещу светии от последните дни В описанието на това свое преживяване, старейшина Прат пише:
Изображение
Парли П. Прат.
„Това беше в една от онези дълги нощи, ние лежахме като в сън, докато мина полунощ, а ушите и сърцата ни бяха огорчени, защото слушахме с часове неприличните шеги, ужасните клетви, страшните богохулства и мръсен език на нашите пазачи.
„Слушах, докато бях тъй отвратен, шокиран, ужасен и тъй препълнен с духа на възмутена справедливост, че едвам се сдържах да скоча на крака и да порицая пазачите, но не казах нищо на Джозеф или някой друг, макар да лежах до него и да знаех, че той е буден. Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:
“ТИШИНА, вие изчадия на преизподнята. В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да слушам такива приказки. Прекратете този разговор или вие или аз ще умрем в ТОЗИ МИГ!“
Повече не каза нищо. Стоеше изправен в ужасно величие. Окован с вериги и без оръжие; спокоен, невъзмутим и възвишен като ангел, той гледаше към свилите се от страх пазачи, чиито колене той покоси и които свити в единия ъгъл или въргалящи се при краката му, го молеха за извинение и останаха тихи, докато дойде смяната им.
Виждал съм служители на правосъдието, облечени в съдийски тоги, … в моменти, когато човешки живот виси на косъм в съдилища в Англия; наблюдавал съм тържествени заседания на Конгреса, в които се издават закони за цели народи; опитвал съм се да си представя крале, кралски дворове, тронове и корони, императори, събрани да решават съдбата на кралства; но достойнство и величие съм видял само веднъж, достойнство и величие на човек, окован във вериги, в полунощ, в затвор в затънтено село в Мисури“ (Автобиография на Parley P. Pratt, ред. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., с. 210–211).
Изображение
Джозеф Смит в затвора
„Достойнство и величие … стоеше във вериги“.
Докато все още очакват съдебен процес, основавайки се на лъжливи обвинения и без спазване на закона, Джозеф Смит и други църковни ръководители са докарани в затвора в Либърти, щата Мисури, на 30 ноември. (Вж. History of the Church, 3:188–189, 215.)
Изображение
Затворът Либърти
Затворът Либърти, Мисури
През следващите четири месеца Пророкът, брат му Хайръм, Александър МакРей, Лаймън Уайт и Кейлъб Болдуин са държани в долната тъмница на затвора Либърти през една безмилостно студена зима. Сидни Ригдън е с тях известно време, но е освободен в началото на февруари. Подът на тъмницата е с размери 4,3 на 4,3 метра. Таванът е висок около 1,8-2 метра. Два малки прозореца с решетки пропускат много малко светлина, а отвън хора се подиграват и обиждат затворниците. Затворените вътре спят върху мръсна слама на пода, а известно време Джозеф няма дори одеяло. Храната понякога е натровена, а от време на време е толкова отвратителна, че те могат да я ядат само ако са отчаяно гладни. Рядко им позволяват да имат посетители и с дълбока болка чуват за страданията на светиите, които са прогонени от Мисури в средата на зимата.
Писмото, от което са взети Учение и Завети 121-123, включва някои от молитвите, отправени от Джозеф Смит към Господ. Ако бяхте на мястото на Пророка, за какво бихте се молили?
Прочетете Учение и Завети 121:1-6 и забележете за какво се моли Пророкът, а също и въпросите, които задава. Може да подчертавате изрази, които са важни за вас. (Докато четете стих 1 и 4, може да е полезно да знаете, че шатрата е сграда или друга конструкция, която осигурява подслон.)
Господният отговор на молитвата на Джозеф Смит се намира в Учение и Завети 121:7-46 и 122:1-9. Прочетете Учение и Завети 121:7-9 и потърсете истини, които биха помогнали на Джозеф и придружаващите го, докато са в затвора Либърти.
Изображение
Джозеф Смит
Докато изучавате Учение и Завети 121:7-9, изпълнете следната задача в дневника си за изучаване на Писанията:
Напишете поне две истини, които намирате в тези стихове. Обяснете как тези принципи или учения може да са помогнали на Джозеф Смит и придружаващите го.
Отговорете на следните въпроси: Според вас, каква е разликата между това само да издържим на изпитание и на това да издържим на изпитанието добре? Господ казва, че бедствията и страданията на Джозеф Смит ще бъдат „краткотрайни“ (У. и З. 121:7). Какво означава това според вас? Как тази перспектива ни помага да издържаме добре на нашите изпитания ?
В две или три изречения напишете за някого, когото познавате и който е пример за издържане добре на изпитанията.
Помислете за ситуацията, описана в началото на този урок – приятел(ка), която страда и си мисли, че Бог я е изоставил. Напишете писмо, с което да й дадете утеха, като използвате истините, съдържащи се в Учение и Завети 121:7-9. Обяснете как тези истини могат да й помогнат. Може да цитирате части или целия стих 9 в писмото си.
Обмислете силата, която получавате от знанието, че когато призовем Господ по време на беди и страдания, ние можем да получим Неговия мир, и ако издържим добре на изпитанията в смъртността, Бог ще ни благослови както сега, така и във вечността.
В Учение и Завети 122 четем допълнителен съвет и утеха, които Господ дава на Джозеф Смит. Прочетете Учение и Завети 122:1-4 и потърсете благословии, които Господ обещава на Джозеф. Как, според вас, тези обещания биха помогнали на Пророка през това трудно време?
Прочетете Учение и Завети 122:5-7 и потърсете принцип, който Господ преподава на Джозеф Смит относно причината да преживяваме несгоди. Може да подчертавате думи и изрази, които са важни за вас.
Какво можем да научим от тези стихове за една от целите на бедствията? Довършете следното изречение: Бедствията могат да ни дадат и да бъдат за наше .
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как бедствията могат да ни дадат опит и да бъдат за наше добро.
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Може да почувствате, че само вие сте засегнати, когато в живота ви дойдат несгоди. Клатите глава и се питате „Защо аз?“
Но стрелката на скалата за печал в крайна сметка посочва всеки един от нас. В един или друг момент всеки трябва да изпита печал. Никой не е освободен от това.“
Да се научим да понасяме моменти на разочарование, страдание и печал е част от практическите житейски уроци. Тези преживявания, макар и често трудно поносими в момента, са точно това, което разширява разбирането ни, изгражда характера и увеличава състраданието ни към другите“ („Каквото и да става, харесвай го“,Лиахона, ноем. 2008 г., с. 27).
Изображение
Старейшина Орсън Ф. Уитни
Старейшина Орсън Ф. Уитни от Кворума на дванадесетте апостоли също учи, че бедствията могат да бъдат за наше добро: „Никаква болка, която изстрадваме, никакво изпитание, през което преминаваме, не са напразни. То съдейства за образованието ни, за развиване на качества като търпение, вяра, твърдост и смирение. Всичко, с което се борим и всичко, през което преминаваме особено, когато го преминаваме с търпение изгражда характера ни, пречиства сърцата ни, разширява душите ни, прави ни по-нежни и великодушни, по-достойни да бъдем наречени Божии чеда… чрез тъга и страдание, труд и изпитание, получаваме знание, което сме дошли да придобием” (в Spencer W. Kimball, Faith Precedes the Miracle 1972 г., с. 98).
Пророкът Джозеф Смит изживява много повече нещастия след страданията в затвора Либърти. Бригъм Йънг казва: „Джозеф не би могъл да напредне към съвършенство, дори и да бе живял хиляда години, ако не бе изпитал преследване. Даже и да бе живял хиляда години, да бе водил своите хора и да бе проповядвал Евангелието, но без преследване, той не би постигнал съвършенството, което той имаше на тридесет и осем години“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young 1997 г., с. 264).
В дневника си за изучаване на Писанията напишете за ваше трудно преживяване, което е било за ваше добро.
Чували ли сте хора да казват, че не разбират изпитанията, през които преминават? Прочетете Учение и Завети 122:8 и потърсете какво би могъл да каже Господ в отговор на такива думи. За да увеличите разбирането си на израза „слезе по-ниско от всички тях“, прочетете 2 Нефи 9:20-21, Алма 7:11 и Учение и Завети 88:5-6. Може да запишете следното учение близо до стих Учение и Завети 122:8: Спасителят изстрадва болките и нещастията на всички хора.
Изображение
Христос се моли в Гетсиманската градина
Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
Как мислите, че това учение би могло да помогне на Пророка Джозеф Смит и придружаващите го в затвора Либърти?
Как това учение би могло да ви помогне, когато преживявате изпитания?
Старейшина Уъртлин учи:
Изображение
Старейшина Джозеф Б. Уъртлин
„Понеже Исус Христос страдал много, Той разбира нашите страдания. Той разбира нашата горест. Ние преживяваме трудности, така че също да можем да задълбочим своето състрадание и разбиране към околните.
Помнете възвисяващите слова на Спасителя към Пророка Джозеф Смит, когато той страдал със спътниците си в душния мрак на затвора Либърти:
„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;
и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе и ти ще тържествуваш над всички твои зложелатели“. (У. и З. 121:7–8).
С тази вечна перспектива, Джозеф получава утеха от тези слова; същото можем да направим и ние“ („Каквото и да става, харесвай го“,, с. 27).
Прочетете Учение и Завети 122:9 и помислете как този стих се отнася за живота и служението на Пророка Джозеф Смит.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как Господните думи в Учение и Завети 122:9 могат да ви укрепят по време на трудни преживявания?
Скоро след написването на това писмо Господ намира начин Джозеф Смит и придружаващите го да се присъединят към светиите в Илинойс. Бог е със Своя служител Джозеф Смит през целия му живот. По-късно, година и половина преди да загине като мъченик, Джозеф Смит заявява: „Всемогъщият Бог е мой щит; и какво може човек да стори, ако Бог е мой приятел?“ (в History of the Church, 5:259.) Ако останем верни в своите нещастия, Бог ще бъде с нас, за да ни укрепява и поддържа навеки.
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете следното: