Учение и Завети 121:1-10; 122

Въведение

Учение и Завети 121-123 съдържа избрани части от писмо на Пророка Джозеф Смит до Църквата, написано на 20 март 1839 г. Джозеф Смит диктува писмото, докато той и няколко придружители са задържани в затвора Либърти. В писмото Джозеф включва някои от молитвите си за светиите, които страдат поради действията на враговете си. Той включва и отговори, които получава на тези молитви. (Вж. History of the Church, 3:289-305.) Вие ще изучавате Учение и Завети 121-123 в четирите ежедневни урока тази седмица.

Учение и Завети 121:1-6

Джозеф Смит се моли за страдащите светии

Представете си, че ваш приятел или приятелка преминава през големи трудности. Те ви казват, че не разбират защо изживяват такива страдания и че чувстват сякаш Бог ги е изоставил. Какво бихте им казали?

Какво бихте направили, ако вие бяхте тези, които преживяват тези страдания?

Докато изучавате молитвите на Пророка Джозеф Смит в затвора Либърти и Господния съвет към него, търсете учения и принципи, които могат да ви помагат да издържате с вяра на изпитания и страдания.

На 31 октомври 1838 г. Джордж Хинкъл, член на Църквата и полковник от щатската милиция на Мисури, предава Джозеф Смит. Хинкъл казва на Джозеф, че хората, които са участвали в нападенията срещу светиите във Фар Уест, искат да се срещнат с него за мирен разговор и да уредят несъгласията помежду им. Когато Джозеф и други църковни ръководители отиват на срещата, милицията ги хваща като военнопленници. В продължение на месец след това Джозеф Смит и сподвижниците му са малтретирани и обиждани, докато враговете им ги разкарват из няколко затвора в областта и ги изправят пред множество съдии.

Докато Пророкът Джозеф Смит, старейшина Парли П. Прат и други църковни ръководители несправедливо са държани в затвора в Ричмънд, щата Мисури, те чуват как пазачите си разправят с мръсен език ужасяващи дела на грабеж, изнасилвания и убийства, извършвани срещу светии от последните дни В описанието на това свое преживяване, старейшина Прат пише:

„Това беше в една от онези дълги нощи, ние лежахме като в сън, докато мина полунощ, а ушите и сърцата ни бяха огорчени, защото слушахме с часове неприличните шеги, ужасните клетви, страшните богохулства и мръсен език на нашите пазачи.

„Слушах, докато бях тъй отвратен, шокиран, ужасен и тъй препълнен с духа на възмутена справедливост, че едвам се сдържах да скоча на крака и да порицая пазачите, но не казах нищо на Джозеф или някой друг, макар да лежах до него и да знаех, че той е буден. Внезапно той се изправи на крака и заговори с глас като гръмотевица или ревящ лъв, като каза приблизително, доколкото мога да си спомня, следните думи:

“ТИШИНА, вие изчадия на преизподнята. В името на Исус Христос аз ви порицавам и ви заповядвам да замълчите; няма да живея и една минута повече и да слушам такива приказки. Прекратете този разговор или вие или аз ще умрем в ТОЗИ МИГ!“

Повече не каза нищо. Стоеше изправен в ужасно величие. Окован с вериги и без оръжие; спокоен, невъзмутим и възвишен като ангел, той гледаше към свилите се от страх пазачи, чиито колене той покоси и които свити в единия ъгъл или въргалящи се при краката му, го молеха за извинение и останаха тихи, докато дойде смяната им.

Виждал съм служители на правосъдието, облечени в съдийски тоги, … в моменти, когато човешки живот виси на косъм в съдилища в Англия; наблюдавал съм тържествени заседания на Конгреса, в които се издават закони за цели народи; опитвал съм се да си представя крале, кралски дворове, тронове и корони, императори, събрани да решават съдбата на кралства; но достойнство и величие съм видял само веднъж, достойнство и величие на човек, окован във вериги, в полунощ, в затвор в затънтено село в Мисури“ (Автобиография на Parley P. Pratt, ред. Parley P. Pratt Jr., 1938 г., с. 210–211).

Джозеф Смит в затвора — „Достойнство и величие … стоеше във вериги“.

Докато все още очакват съдебен процес, основавайки се на лъжливи обвинения и без спазване на закона, Джозеф Смит и други църковни ръководители са докарани в затвора в Либърти, щата Мисури, на 30 ноември. (Вж. History of the Church, 3:188–189, 215.)

През следващите четири месеца Пророкът, брат му Хайръм, Александър МакРей, Лаймън Уайт и Кейлъб Болдуин са държани в долната тъмница на затвора Либърти през една безмилостно студена зима. Сидни Ригдън е с тях известно време, но е освободен в началото на февруари. Подът на тъмницата е с размери 4,3 на 4,3 метра. Таванът е висок около 1,8-2 метра. Два малки прозореца с решетки пропускат много малко светлина, а отвън хора се подиграват и обиждат затворниците. Затворените вътре спят върху мръсна слама на пода, а известно време Джозеф няма дори одеяло. Храната понякога е натровена, а от време на време е толкова отвратителна, че те могат да я ядат само ако са отчаяно гладни. Рядко им позволяват да имат посетители и с дълбока болка чуват за страданията на светиите, които са прогонени от Мисури в средата на зимата.

Писмото, от което са взети Учение и Завети 121-123, включва някои от молитвите, отправени от Джозеф Смит към Господ. Ако бяхте на мястото на Пророка, за какво бихте се молили?

Прочетете Учение и Завети 121:1-6 и забележете за какво се моли Пророкът, а също и въпросите, които задава. Може да подчертавате изрази, които са важни за вас. (Докато четете стих 1 и 4, може да е полезно да знаете, че шатрата е сграда или друга конструкция, която осигурява подслон.)

Учение и Завети 121:7-10; 122

Господ утешава Джозеф Смит

Господният отговор на молитвата на Джозеф Смит се намира в Учение и Завети 121:7-46 и 122:1-9. Прочетете Учение и Завети 121:7-9 и потърсете истини, които биха помогнали на Джозеф и придружаващите го, докато са в затвора Либърти.

Докато изучавате Учение и Завети 121:7-9, изпълнете следната задача в дневника си за изучаване на Писанията:
1. Напишете поне две истини, които намирате в тези стихове. Обяснете как тези принципи или учения може да са помогнали на Джозеф Смит и придружаващите го.
2. Отговорете на следните въпроси: Според вас, каква е разликата между това само да издържим на изпитание и на това да издържим на изпитанието добре? Господ казва, че бедствията и страданията на Джозеф Смит ще бъдат „краткотрайни“ (У. и З. 121:7). Какво означава това според вас? Как тази перспектива ни помага да издържаме добре на нашите изпитания ?
3. В две или три изречения напишете за някого, когото познавате и който е пример за издържане добре на изпитанията.
Помислете за ситуацията, описана в началото на този урок – приятел(ка), която страда и си мисли, че Бог я е изоставил. Напишете писмо, с което да й дадете утеха, като използвате истините, съдържащи се в Учение и Завети 121:7-9. Обяснете как тези истини могат да й помогнат. Може да цитирате части или целия стих 9 в писмото си.

Обмислете силата, която получавате от знанието, че когато призовем Господ по време на беди и страдания, ние можем да получим Неговия мир, и ако издържим добре на изпитанията в смъртността, Бог ще ни благослови както сега, така и във вечността.

В Учение и Завети 122 четем допълнителен съвет и утеха, които Господ дава на Джозеф Смит. Прочетете Учение и Завети 122:1-4 и потърсете благословии, които Господ обещава на Джозеф. Как, според вас, тези обещания биха помогнали на Пророка през това трудно време?

Прочетете Учение и Завети 122:5-7 и потърсете принцип, който Господ преподава на Джозеф Смит относно причината да преживяваме несгоди. Може да подчертавате думи и изрази, които са важни за вас.

Какво можем да научим от тези стихове за една от целите на бедствията? Довършете следното изречение: Бедствията могат да ни дадат и да бъдат за наше .

Старейшина Джозеф Б. Уъртлин от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как бедствията могат да ни дадат опит и да бъдат за наше добро.

„Може да почувствате, че само вие сте засегнати, когато в живота ви дойдат несгоди. Клатите глава и се питате „Защо аз?“

Но стрелката на скалата за печал в крайна сметка посочва всеки един от нас. В един или друг момент всеки трябва да изпита печал. Никой не е освободен от това.“

Да се научим да понасяме моменти на разочарование, страдание и печал е част от практическите житейски уроци. Тези преживявания, макар и често трудно поносими в момента, са точно това, което разширява разбирането ни, изгражда характера и увеличава състраданието ни към другите“ („Каквото и да става, харесвай го“, Лиахона, ноем. 2008 г., с. 27).

Старейшина Орсън Ф. Уитни от Кворума на дванадесетте апостоли също учи, че бедствията могат да бъдат за наше добро: „Никаква болка, която изстрадваме, никакво изпитание, през което преминаваме, не са напразни. То съдейства за образованието ни, за развиване на качества като търпение, вяра, твърдост и смирение. Всичко, с което се борим и всичко, през което преминаваме особено, когато го преминаваме с търпение изгражда характера ни, пречиства сърцата ни, разширява душите ни, прави ни по-нежни и великодушни, по-достойни да бъдем наречени Божии чеда… чрез тъга и страдание, труд и изпитание, получаваме знание, което сме дошли да придобием” (в Spencer W. Kimball, Faith Precedes the Miracle 1972 г., с. 98).

Пророкът Джозеф Смит изживява много повече нещастия след страданията в затвора Либърти. Бригъм Йънг казва: „Джозеф не би могъл да напредне към съвършенство, дори и да бе живял хиляда години, ако не бе изпитал преследване. Даже и да бе живял хиляда години, да бе водил своите хора и да бе проповядвал Евангелието, но без преследване, той не би постигнал съвършенството, което той имаше на тридесет и осем години“ (Teachings of Presidents of the Church: Brigham Young 1997 г., с. 264).

В дневника си за изучаване на Писанията напишете за ваше трудно преживяване, което е било за ваше добро.

Чували ли сте хора да казват, че не разбират изпитанията, през които преминават? Прочетете Учение и Завети 122:8 и потърсете какво би могъл да каже Господ в отговор на такива думи. За да увеличите разбирането си на израза „слезе по-ниско от всички тях“, прочетете 2 Нефи 9:20-21, Алма 7:11 и Учение и Завети 88:5-6. Може да запишете следното учение близо до стих Учение и Завети 122:8: Спасителят изстрадва болките и нещастията на всички хора.

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. Как мислите, че това учение би могло да помогне на Пророка Джозеф Смит и придружаващите го в затвора Либърти?
2. Как това учение би могло да ви помогне, когато преживявате изпитания?

Старейшина Уъртлин учи:

„Понеже Исус Христос страдал много, Той разбира нашите страдания. Той разбира нашата горест. Ние преживяваме трудности, така че също да можем да задълбочим своето състрадание и разбиране към околните.

Помнете възвисяващите слова на Спасителя към Пророка Джозеф Смит, когато той страдал със спътниците си в душния мрак на затвора Либърти:

„Сине Мой, мир на душата ти; твоето бедствие и твоите страдания ще бъдат краткотрайни;

и тогава, ако ти им устоиш добре, Бог ще те възвиси горе и ти ще тържествуваш над всички твои зложелатели“. (У. и З. 121:7–8).

С тази вечна перспектива, Джозеф получава утеха от тези слова; същото можем да направим и ние“ („Каквото и да става, харесвай го“,, с. 27).

Прочетете Учение и Завети 122:9 и помислете как този стих се отнася за живота и служението на Пророка Джозеф Смит.

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как Господните думи в Учение и Завети 122:9 могат да ви укрепят по време на трудни преживявания?

Скоро след написването на това писмо Господ намира начин Джозеф Смит и придружаващите го да се присъединят към светиите в Илинойс. Бог е със Своя служител Джозеф Смит през целия му живот. По-късно, година и половина преди да загине като мъченик, Джозеф Смит заявява: „Всемогъщият Бог е мой щит; и какво може човек да стори, ако Бог е мой приятел?“ (в History of the Church, 5:259.) Ако останем верни в своите нещастия, Бог ще бъде с нас, за да ни укрепява и поддържа навеки.

В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете следното:

Аз изучавах Учение и Завети 121:1-10; 122:1–9 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: