През януари 1847 г. президент Бригъм Йънг получава откровението, записано в Учение и Завети 136, докато е в Уинтър Куортърз, щата Небраска. Този урок обхваща раздел Учение и Завети 136:19-42, който включва Господния съвет към светиите за това как да постъпват по време на пътуването, дава им увереност и ги напътства да спазват всички Божии заповеди.
Господ съветва светиите как да постъпват по време на пътуването
Помислете си за възможност да взаимодействате в екип с други хора. Кои са някои от положителните страни от това, да работите в екип с други хора?
Изображение
хора, работещи в градина
Работата в екип ни позволява да си помагаме един на друг, но тя също може да създаде предизвикателства.
Когато светиите са принудени да напуснат Наву в началото на 1846 г. и започват да пътуват на запад, много от тях не са подготвени за пътуването. Първоначално светиите са пръснати по пътя на много мили едни от други, което намалява способността им да си помагат взаимно. В откровение, получено от президент Бригъм Йънг в Уинтър Куортърз, щата Небраска, около една година по-късно, Господ съветва светиите да се организират, така че да могат да си помагат взаимно, докато продължават да пътуват.
Макар работата в екип да ни позволява да си помагаме взаимно, тя също може да създаде предизвикателства. Помислете, кои са някои от предизвикателствата, които може да се получат при работата в екип?
Прочетете Учение и Завети 136:19-27 и потърсете Господния съвет към светиите, докато пътуват и работят заедно.
Отговорете на следните въпроси в дневника си за изучаване на Писанията.
Какъв съвет прочетохте, който би помогнал на светиите да пътуват и работят заедно?
Защо мислите, че този съвет може да е полезен?
Как можете да приложите тази насока, докато общувате и работите с други хора?
Преговорете стихове 23-24. Забележете, че Господ съветва светиите да „прекратят пиянството“ (У. и З. 136:24), макар това откровение да идва след като светиите са получили Словото на мъдростта. Светиите постепенно напредват в спазването си на Словото на мъдростта. Когато е дадено откровението в Учение и Завети 136, на светиите от последните дни не е било забранено да употребяват всички алкохолни напитки, както сега.
Според Учение и Завети 136:24, какви трябва да бъдат нашите думи към хората около нас? За да отговорите на този въпрос, довършете следния принцип: Нашите думи трябва Може да отбележите израза, който учи на този принцип в Писанията си.
Може да е полезно да знаете, че „поучавам“ означава да изграждаме някого духовно или емоционално.
Изпълнете следните дейности в дневника си за изучаване на Писанията:
Отговорете на следния въпрос: Защо мислите, че е важно светиите да използват поучаващи думи, докато пътуват заедно?
Можете ли да опишете случай, когато сте чули някого да използва думи, които да поучават друг човек?
Обмислете неща, които може да кажете и които ще поучават хората около вас.
Докато четете следните разкази за преживяванията на светиите по време на пътуването им на запад, помислете как вие бихте могли да се чувствате ако бяхте на тяхно място и защо тези верни светии са имали желанието да преодолеят такива изпитания:
Мери Ан Уестън Моън пише: „Бяхме призовани да погребем двама души от нашата група, които умряха тази сутрин от холера, мъж, на име Браун, и едно дете. Има още болни в лагера. През целия ден се виждаше река Плат. Изминахме 15 мили, лагерувахме до реката Солт. Скоро няколко души от групата ни дойдоха с още едно починало дете. Погребаха го по здрач на брега на реката. Има още болни. Натъжава ни така да погребваме нашите приятели по пътя. Времето е много горещо“ (Mary Ann Weston Maughan journal, 3 тома, 21 юни 1850 г., 2:1, Библиотека за семейна история, Солт Лейк Сити; правопис, главни букви и пунктуация осъвременени).
Изображение
Клариса Йънг Спенсър
Клариса Йънг Спенсър (дъщеря на Бригъм Йънг) пише: „Едно от най-забележителните качества на баща ни бе начина, по който той се грижеше за физическото и материално благосъстояние на хората му, като същевременно ги насочваше в духовните им нужди. По време на голямото прекосяване на равнините, когато всички, с изключение на най-немощните, вървяха пеша по-голямата част от пътя, светиите се събираха около лагерния огън за вечерни забавления, ако времето изобщо го позволяваше. Там се пееха песни, цигулари свиреха, а мъжете и жените забравяха умората си от изминаването пеша на близо двадесет и четири километра през пустош без прокарани пътеки, докато се присъединяваха към другите в танцуването на кадрил. Това бе неговият начин да повдига нашия „дух“ преди още да се измисли такава дума за това“ (с Mabel Harmer, One Who Was Valiant (1940 г.), с. 162).
Въз основа на тези разкази, как бихте описали изживяванията на някои от пионерите - светии от последните дни?
Прочетете Учение и Завети 136:28-29 и потърсете съвета, съдържащ се в тези стихове. След това в дневника си за изучаване на Писанията напишете един принцип, описващ какво трябва да правим, когато сме щастливи, и един принцип описващ какво трябва да правим, когато сме тъжни.
Помислете за случаи, когато Небесният Отец е отговорил на ваши молитви, като ви е помогнал да бъдете щастливи. Обмислете дали да споделите изживяване с близък или приятел.
Не забравяйте да възхвалявате и благодарите на Господ, когато сте щастливи, и да се молите за помощ, когато сте тъжни.
Използвайте наученото от Господния съвет в стих 42, за да довършите следния принцип: Ако сме усърдни , тогава Господните възмездия няма да ни сполетят, вярата ни ще бъде силна и враговете ни няма да възтържествуват над нас.
Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Как този принцип може да ви помогне?
Светиите се подчиняват на Господните заповеди. Първата група пионери напуска Уинтър Куортърз на 5 април 1847 г. Те пропътуват към 1 500 км и пристигат в долината Солт Лейк в края на юли 1847 г. На 24 юли 1847 г. президент Бригъм Йънг влиза в долината и получава потвърждение, че светиите са открили своя нов дом. Той пътува във фургона на Уилфърд Уудръф тогава, понеже е болен от треска.
Изображение
Президент Уилфърд Уудръф
Президент Уилфърд Уудръф дава следния разказ за момента, когато президент Йънг оглежда долината Солт Лейк: „„Когато стигнахме … изцяло се разкри гледката на долината, аз обърнах настрани каруцата си, с отвора на навеса на запад и президент Йънг стана от постелята си и огледа околностите. Докато съзерцаваше гледката пред нас, той бе обхванат от видение в продължение на няколко минути. Той бе виждал преди долината във видение и в този случай видя бъдещата слава на Сион и Израил. … Когато видението приключи, той каза: „Достатъчно. Това е мястото. Продължавай“. Така че, аз подкарах към лагера, който вече бе направен от тези, които бяха пристигнали преди нас“ (Teaching of Presidents of the Church: Wilford Woodruff 2004 г., с. 146).
Защо би било важно за президент Бригъм Йънг и за светиите да получат потвърждение, че долината Солт Лейк е подходящото място за установяване? Защо би било важно за вас да сте сигурни, че вършите това, което Господ иска от вас да вършите?
Стремете се да спазвате всички заповеди и се вслушвайте, за да чувате Господните уверения в живота ви.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете: