Учение и завети 85-86

Въведение

Учение и Завети 85 представлява част от вдъхновено писмо, което Пророкът Джозеф Смит изпраща на Уйлям У. Фелпс на 27 ноември 1832 г. В това писмо Пророкът обяснява, че Господ желае да се води точен отчет за онези, които живеят по закона за посвещаването в Мисури. По-късно, на 6 декември 1832 г., Джозеф Смит получава откровението, записано в Учение и Завети 86, докато работи върху вдъхновения превод на Библията. Откровението дава допълнително обяснение на притчата за житото и плевелите и ролята на свещеничеството, за да помага на Господ да събира праведните в последните дни.

Учение и Завети 85

Господният чиновник трябва да води летопис на народа Божий

Представете си, че сте част от спортен отбор, който има потенциала да стане много добър. След няколко дни на игра в този отбор, забелязвате че един от съотборниците е егоистичен играч, че някои играчи не изпълняват позицията си правилно, а други пренебрегват треньора. Защо може да е трудно вашия отбор да спечели? Какво може да е необходимо да се промени, за да може отборът да играе по-добре?

Подобна ситуация възниква през 1832 г., когато все повече членове на Църквата пристигат в Мисури. Много от светиите в Мисури живеят според законите, които Господ дава за изграждането на Сион. Въпреки това, някои членове не се подчиняват на Господните заповеди и пътуват до Мисури, без да получат удостоверение от ръководителите си (което се изисква от законите, които Господ дава в У. и З. 72:17-18, 25). Удостоверението е лист хартия, подписан от епископа на Църквата или трима председателстващи старейшини на Църквата, уверяващо че приносителят е достоен, с добра репутация и може да получи настойничество. Макар на всички членове в Мисури да е заповядано да посветят имуществото си на Църквата, някои пристигат без нищо, което да посветят, което увеличава трудностите за всички светии там. Поне един от членовете, които преди това е посветил имущество, го поисква обратно, когато напуска Църквата. Други членове в Мисури отказват да посвещават имуществото си на Църквата.

Отговорете на следните въпроси в своя дневник за изучаване на Писанията:
1. По какъв начин поведението на някои членове на Църквата е подобно на играч в отбор, който не допринася за добрата игра?
2. Защо може да е било трудно да се установи град Сион при такива обстоятелства?

Прочетете въведението към Учение и Завети 85, за да разберете как Пророкът Джозеф Смит реагира на тези трудности в Мисури.

Писмото на Джозеф Смит дава указания на Господния чиновник, Джон Уитмър, живеещ в Мисури. Прочетете Учение и Завети 85:1-2 и потърсете какви указания дава Господ на чиновника на Църквата в Мисури. (Докато четете тези стихове, може да е полезно да знаете, че вероотстъпници са тези, които се отказват от вярата си или напускат Църквата и отричат вярата.)

Прочетете Учение и Завети 85:3-5 и потърсете причини, поради които имената на някои хора няма да бъдат записани в архивите на Църквата. В стих 3 изразът „онези, които не получават наследството си чрез посвещаване“ се отнася до членове на Църквата, отказващи да живеят по закона за посвещаването, както Господ е заповядал.

Точно както в ранните дни на Църквата са се водили летописи и история, в наши дни също се води история, за да се запазят записи за имената на верните и описание на делата им. Един принцип, който научаваме от писмото на Пророка, е че ако живеем според законите на Бог, то нашите имена ще бъдат записани в летописите на Църквата като на верни членове.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете за неща, които трябва да вършите, за да бъде името ви записано като верен член на Църквата. (След като свършите със задачата, сверете това, което сте написали с отговорите в края на този урок.)

Споменаването на „един мощен и силен“ (У. и З. 85:7), който да постави в ред дома Божий и един, който „простира ръката си, за да подпре Божия ковчег“ (У. и З. 85:8), се използва от много вероотстъпници, за да оправдае отпадането им от Църквата. Те твърдят, че някои президенти на Църквата са изгубили благосклонността на Бог и са отхвърлени от Него и че те, вероотстъпниците, са „(онези) мощ(ни) и сил(ни)“, призовани от Бог да оправят нещата. Такива твърдения противоречат на смисъла на Писанията. В официално заявление, издадено през 1905 г., Първото президентство (тогава Джозеф Ф. Смит, Джон Р. Уиндър и Антън Х. Лънд) описват обстоятелствата, които предизвикват това откровение и хората, за които се отнасят тези два израза:

„Първо трябва да се отбележи, че темата на цялото това писмо (писмото на Пророка до Уйлям У. Фелпс), както и частта от него, която след това е приета като откровение (У. и З. 85), се отнася до състоянието на делата в Църквата в Мисури, събирането на светиите на това място и получаването на техните наследства съгласно закона за посвещаването и настойничеството; и Пророкът по-специално засяга въпроса как да се постъпва с онези, които не са съгласни да получат наследствата си по заповед или нареждане от епископа.

По това време има прояви на бунт, завист, гордост, липса на вяра и коравосърдечие, те преобладават сред братята в Сион – окръг Джаксън, щата Мисури – а епископ Партридж взема участие във всички тези прояви. В такава обстановка е получено откровението, намиращо се в писмото до Уйлям У. Фелпс от 27 ноември 1832 г. и от което са взети по-горните изрази. Човекът, „който е бил призован от Бога“ да „разпредели на светиите тяхното наследство“ – Едуард Партридж – точно тогава е в неподчинение, пренебрегва своите задължения, и „простира ръката си, за да подпре Божия ковчег“; чрез това писмо той е предупреден за надвисналото Божие възмездие и се дава предсказание за друг човек, „един мощен и силен“, който ще бъде изпратен от Бог да заеме мястото му, да поеме неговото епископство – човек, който има духа и силата на този висш сан, чрез които ще може да „постави в ред дома Божий и да разпредели чрез жребий наследствата на светиите“; казано иначе, това е човекът, който трябвало да свърши работата, която епископ Партридж е получил за задача да свърши, но не е изпълнил.

… Но тъй като чрез покаяние, жертви и страдания епископ Едуард Партридж без съмнение получава отмяна на заплахата от възмездие срещу него – той да падне „от смъртоносна стрела, подобно на дърво, поразено от живата стрела на мълния“, то може да се счита, че отпада необходимостта да се изпраща друг човек да изпълнява неговата работа – „един мощен и силен, който да постави в ред дома Божий и да разпредели чрез жребий наследствата на светиите“ – и че е приключен конкретният инцидент, станал повод за това откровение“ (в James R. Clark, съч., Messages of the First Presidency of The Church of Jesus Christ of Latter-day Saints, 6 тома, 1965–1975 г., 4:112, 115, 117.)

Представете си, че имате планове да присъствате на някое престижно събите (например сватба на известна личност или галавечеря с човек, с който винаги сте искали да се запознаете). Как бихте се чувствали, ако отидете на събитието, но не ви пуснат, понеже вашето име го няма в списъка с гости?

Прочетете Учение и Завети 85:9-11 и потърсете какво казва Господ, че ще се случи на онези ранни светии, чиито имена не са записани в Господната книга на възпоменанието или в книгата на закона Божий. (Помнете, че тези книги се отнасят към писаната история и делата на ранните светии.)

Записи се водят както тук на земята, така и на небето. Всички ние ще трябва да отговаряме за своите действия и вяра, доколко спазваме законите Божии в живота си. Помислете си за вашето отношение и подчинение към Божиите закони.

Учение и Завети 86

Господ дава допълнително обяснение на притчата за житото и плевелите

Притчата е разказ, в който се използва сравнение, за да се научи някаква истина. Прочетете притчата за житото и плевелите в Матея 13:24-30.

Какво според вас символизира житото?

Какво според вас символизират плевелите?

Можете да сверите отговорите си, като прочетете Матея 13:38.

Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Защо мъжът в притчата иска да почака с премахването на плевелите?

Тук под плевел се има предвид конкретно отровно растение. Житото и плевелите са почти еднакви, когато поникват, но могат да се различат след като са напълно пораснали. Ако жътвар се опита да изтръгне такива плевели преди житото и плевелите да са узрели, вероятно е много от житото да бъде също изтръгнато.

Прочетете Учение и Завети 86:1-6 и потърсете какво символизират нивата, сеячите на семето и врага. Отговорете на следния въпрос в дневника си за изучаване на Писанията: Според Господното обяснение за символите, как бихте обобщили смисъла на притчата?

Пророкът Джозеф Смит преглежда и редактира вдъхновения превод на Библията във времето, когато получава това откровение. Според Матея 13:30, Господ първо казва да се съберат плевелите и да бъдат вързани на снопове за изгаряне и тогава да бъде прибрано житото в житницата (вж. Joseph Smith Translation, Matthew 13:29 (в Matthew 13:30, бележка под линията b).

Прочетете Учение и Завети 86:7 и потърсете идеи, които дава това откровение, свързани с начина на събиране. Според вас по какъв начин ще бъдат събрани праведните в последните дни?

Обмислете каква е връзката между мисионери, преподаващи възстановеното Евангелие на околните и притчата за житото и плевелите.

Ние също можем да съдействаме в събирането на праведните, като споделяме Евангелието с другите. Хората се събират в лоното на Църквата, когато приемат Христос и са кръстени. Ако помним многото начини, по които сме благословени като членове на Господната Църква, може да се увеличи желанието ни да споделяме тези благословии с другите.

Прочетете Учение и Завети 86:8-10 и определете начините, по които ние сме благословени като членове на Господната Църква. Бихте могли да отбележите това, което сте намерили.

Изразът „вие сте законни наследници“ в стих 9 означава, че членовете на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни са част от завета, който Бог сключва с Авраам, чрез който завет на Авраам е обещано, че потомството му ще се радва на благословиите на свещеничеството и ще споделя тези благословии с други (вж. Авраам 2:9-11).

Обмислете следния въпрос: По какъв начин сте благословени чрез свещеничеството?

Докато работите по този въпрос, може да помислите за обредите, които сте могли да получите чрез свещеничеството, включително спасителните обреди на кръщението и даването дара на Светия Дух. Прочетете Учение и Завети 86:11 и определете начини, по които трябва да помагаме на другите.

Изразът „светлина за езичниците“ означава да даваме пример за праведност на онези, които нямат благословиите на Евангелието. Стих 11 учи, че ние можем да донесем спасение на други хора, като им помагаме да получават благословиите на свещеничеството. Може да запишете този принцип в полето на Писанията си.

Обмислете преживявания, когато някой, когото познавате, е дал пример на праведност на друг човек или е помогнал на някой да получи благословиите на свещеничеството.

В дневника си за изучаване на Писанията напишете какво ще направите, за да бъдете „светлина“ за другите хора, така че да могат да получат обредите и благословиите на свещеничеството.
В своя дневник за изучаване на Писанията след задачите за днес напишете:

Аз изучавах Учение и Завети 85-86 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител:

Сравнете следните идеи с тези, които записахте в дневника си за изучаване на Писанията в задача 2: За да бъдат имената ни записани в книгата на закона Божий или в книгата на възпоменанието, ние трябва да сме кръстени и да получим други съществени обреди, като потвърждаване, поставяне в свещеничество при мъжете и обредите за надаряване и запечатване в храма. Нашата проява на вяра при посещаване на събрания на Църквата и плащане на десятък, също се записват в летописите на Църквата.