Основни учения

На основните учения следва да се набляга както в уроците на Семинара, така и в тези на Института. Учителите следва да помагат на учениците да разпознават, разбират, вярват, обясняват и прилагат тези основни евангелски учения. Това ще им помага да укрепват своите свидетелства и да подхранват признателността си за възстановеното Евангелие на Исус Христос. Също така изучаването на тези учения ще им помага да преподават тези важни истини на други хора.

Ръководителите в Семинара и Института по религия са избрали 100 откъса за овладяване от Писанията, за да помогнат на учениците в разбирането им на основните учения. Повечето от препратките към Писанията, изброени по-долу, се отнасят към стихове за овладяване. Те са включени, за да се покаже тяхната връзка с основните учения.

1. Божеството

Божеството е съставено от три отделни личности: Бог, Вечният Отец; Неговият Син, Исус Христос и Светият Дух (вж. Джозеф Смит – История 1:15–20). Отецът и Синът имат осезаеми тела от плът и кости, а Светият Дух е личност от Духа (вж. У. и З. 130:22–23). Те са едно в цел и учение. Те са съвършено обединени в осъществяването на божествения план за спасение на Небесния Отец.

Бог Отец

Бог Отец е Върховният владетел на вселената. Той е Отецът на нашите духове (вж. Евреите 12:9). Той е съвършен, притежава цялата власт и знае всичко. Той също така е един Бог на съвършена милост, доброта и милосърдие.

Исус Христос

Исус Христос е Първородният на Отца в духа и Единородният на Отца в плътта. Той е Йехова от Стария завет и Месията от Новия завет.

Исус Христос е изживял безгрешен живот и извършил съвършено Единение за греховете на цялото човечество (вж. Алма 7:11–13). Животът му е съвършен пример как следва да живее цялото човечество (вж. Йоан 14:6; 3 Нефи 12:48). Той е първият човек, Който е бил възкресен на земята (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Той ще дойде отново в сила и слава и ще царува на земята по време на Милениума.

Всички молитви, благословии и свещенически обреди трябва да се извършват в името на Исус Христос (вж. 3 Нефи 18:15, 20–21).

Препратки по темата: Еламан 5:12; У. и З. 19:23; У. и З. 76:22–24

Светият Дух

Светият Дух е третият член на Божеството. Той е личност от Духа без тяло от плът и кости. Наричан е Духът, Светият Дух, Духът Божий, Духът Господен и Утешителят.

Светият Дух дава свидетелство за Отца и Сина, открива истината за всичко и освещава онези, които се покаят и са кръстени (вж. Мороний 10:4–5).

Препратки по темата: Галатяните 5:22–23; У. и З. 8:2–3

2. Планът на спасение

В доземното съществуване Небесният Отец представил план, който ни позволява да станем подобни на Него и да се сдобием с безсмъртие и вечен живот (вж. Моисей 1:39). Писанията споменават този план като планът на спасение, великият план на щастие, планът на изкупление или планът на милостта.

Планът на спасението включва Сътворението, Падението, Единението на Исус Христос и всички закони, обреди и учения на Евангелието. Моралната свобода на избор – способността да избираме и действаме за себе си – също е изключително важна част от плана на Небесния Отец (вж. 2 Нефи 2:27). Благодарение на този план ние можем да станем съвършени чрез Единението, да получим пълнота от радост и да живеем завинаги в Божието присъствие (вж. 3 Нефи 12:48). Семейните ни взаимоотношения могат да продължат през цялата вечност.

Препратки по темата: Йоан 17:3; У. и З. 58:27

Доземен живот

Преди да се родим на земята, ние сме живели в присъствието на нашия Небесен Отец като Негови духовни чеда (вж. Авраам 3:22–23). В това доземно съществуване сме присъствали на съвет с останалите духовни чеда на Небесния Отец. На този съвет Небесният Отец е представил Своя план и доземният Исус Христос е сключил завет да стане Спасителят.

Ние сме упражнили нашата свобода на избор да следваме плана на Небесния Отец. Подготвили сме се да дойдем на земята, където да продължим да се развиваме.

Онези, които последвали Небесния Отец и Исус Христос, получили позволение да дойдат на земята, за да изживеят смъртността и да се развият към вечен живот. Луцифер, друг духовен син на Бог, се разбунтувал срещу плана. Той станал Сатана и бил низвергнат от небесата заедно с привържениците си и му била отказана привилегията да получи физическо тяло и да изживее земен живот.

Препратка по темата: Йеремия 1:4–5

Сътворението

Исус Христос сътворил небесата и земята под ръководството на Отца. Земята не била сътворена от нищото; тя била създадена от вече съществуваща материя. Исус Христос сътворил безчет светове (вж. У. и З. 76:22–24).

Сътворението на земята било съществено за Божия план. Така се осигурило място, където можем да получим физическо тяло, да бъдем изпитани и да развием божествени качества.

Ние трябва да използваме земните ресурси с мъдрост, добра преценка и благодарност (вж. У. и З. 78:19).

Адам е първият човек, създаден на земята. Господ създава Адам и Ева по Свой собствен образ. Всички човешки същества – мъже и жени – са създадени по образа на Бог (вж. Битие 1:26–27).

Падението

В Едемската градина Бог заповядал на Адам и Ева да не опитват от плода на дървото за познание на доброто и злото; последиците от това щели да бъдат духовна и физическа смърт. Духовната смърт е отделяне от Бог. Физическата смърт е отделянето на духа от смъртното тяло. Тъй като Адам и Ева пристъпили заповедта на Бог, те били отхвърлени от Неговото присъствие и станали смъртни. Прегрешението на Адам и Ева и породените от него последствия, които понасят, в това число духовна и физическа смърт, се наричат Падението.

В резултат на Падението Адам, Ева и потомството им могли да изпитват радост и печал, да познаят доброто и злото и да имат деца (вж. 2 Нефи 2:25). Като потомци на Адам и Ева ние наследяваме паднало състояние през смъртността. Ние сме отделени от Господното присъствие и сме подвластни на физическа смърт. Също така биваме изпитвани чрез трудностите на живота и изкушенията на противника. (Вж. Мосия 3:19.)

Падението е неразделна част от плана на спасение на Небесния Отец. То има двойно направление – надолу, но също и напред. Освен че осъществява физическата и духовната смърт, то ни дава възможност да бъдем родени на земята, за да се учим и развиваме.

Земен живот

Смъртната част от нашето съществуване е време на учение, през което можем да се подготвим за вечен живот и да докажем дали ще упражняваме свободата си на избор, за да вършим всичко, което Господ ни е заповядал. През този земен живот ние трябва да обичаме и да служим на другите (вж. Moсия 2:17; Moроний 7:45, 47–48).

В земния живот, нашите духове са обединени с физическите ни тела, което ни дава възможности да растем и да се развиваме по начини, които не са били възможни в доземния живот. Нашите тела са важна част от плана на спасение и трябва да ги уважаваме като дар от нашия Небесен Отец (вж. 1 Коринтяните 6:19–20).

Препратки по темата: Исус Навин 24:15; Матей 22:36–39; 2 Нефи 28:7–9; Aлмa 41:10; У. и З. 58:27

Живот след смъртта

След като умрем, духовете ни ще преминат в света на духовете и ще очакват Възкресението. Духовете на праведните биват приети в състояние на щастие, наречено рай. Много от верните ще проповядват Евангелието на обитаващите духовния затвор.

Духовният затвор е временно място в света след смъртта за онези, които са починали без да научат истината или които са били непокорни в смъртността. Там духовете ще бъдат учени на Евангелието и ще имат възможността да се покаят и да приемат спасителните обреди, които се извършват за тях в храмовете (вж. 1 Петър 4:6). Духовете, които приемат Евангелието, ще живеят в рая до Възкресението.

Възкресението е повторното обединяване на нашите духовни тела с физическите ни тела от плът и кости (вж. Лука 24:36–39). След възкресението духът и тялото никога повече няма да бъдат разделени и ние ще бъдем безсмъртни. Всеки човек, роден на земята, ще бъде възкресен, защото Исус Христос е победил смъртта (вж. 1 Коринтяните 15:20–22). Праведните ще бъдат възкресени преди нечестивите и ще бъдат вдигнати при Първото възкресение.

Страшният съд ще се състои след Възкресението. Исус Христос ще съди всеки човек, за да определи вечната слава, която ще получи. Осъждането ще бъде въз основа на това доколко всеки човек се е подчинявал на Божиите заповеди (вж. Откровението 20:12; Moсия 4:30).

Има три царства на слава (вж. 1 Коринтяните 15:40–42). Най-висшето от тях е селестиалното царство. Онези, които са доблестни в свидетелството си за Исус и се покоряват на евангелските принципи, ще пребивават в присъствието на Бог Отец и Неговия Син Исус Христос (вж. У. и З. 131:1–4).

Второто от трите царства на слава е терестриалното царство. В него ще влязат почтени мъже и жени от света, които не са били доблестни в свидетелството си за Исус.

Телестиалното царство е най-нисшето от трите царства на слава. Хората в това царство са избрали нечестивото пред праведността по време на земния си живот. Те ще получат своята слава, след като бъдат изкупени от духовния затвор.

Препратка по темата: Йоан 17:3

3. Единението на Исус Христос

Извършването на единение означава страдание за греха, като така се премахват последиците от греха от покаялия се грешник и му се позволява да се помири с Бог. Единствено Исус Христос е бил способен да извърши съвършено Единение за цялото човечество. Неговото Единение включва страданията Му за греховете на човечеството в Гетсиманската градина, проливането на Неговата кръв, страданията и смъртта Му на кръста и възкресението Му от гроба (вж. Лука 24:36–39; У. и З. 19:16–19). Спасителят бил в състояние да извърши Единението, защото се опазил от грях и имал власт над смъртта. От Своята смъртна майка Той наследява способността да умре. От Своя безсмъртен Отец Той наследява силата да Си възвърне живота отново.

Чрез милостта, която можем да получим чрез единителната жертва на Спасителя, всички хора ще бъдат възкресени и ще бъдат безсмъртни. Също така, Единението на Исус Христос прави възможно за нас да получим вечен живот (вж. Мороний 7:41). За да получим този дар, ние трябва да живеем според Евангелието на Исус Христос, което включва да имаме вяра в Него, да се покайваме за нашите грехове, да се кръстим, да получим дара на Светия Дух и предано да устоим до края (вж. Йоан 3:5).

Като част от Своето Единение Исус Христос не само страда за нашите грехове, но и поема върху Си болките, болестите и немощите на всички хора (вж. Aлмa 7:11–13). Той разбира нашите страдания, понеже ги е изпитал. Неговата благодат или въздигаща сила ни подсилва да носим тегобите си и да постигнем цели, които сами не бихме успели да постигнем (вж. Матей 11:28–30; Филипяните 4:13; Eтер 12:27).

Препратки по темата: Йоан 3:5; Деянията 3:19–21

Вяра в Исус Христос

Вярата е да „се надявате на неща, които не се виждат, но са истинни“ (Алма 32:21; вж. също Eтер 12:6). Тя е дар от Бог.

Вярата трябва да бъде съсредоточена върху Исус Христос, за да води даден човек към спасение. Да имаме вяра в Исус Христос означава да се осланяме напълно на Него и да се уповаваме на безпределното Му Единение, сила и любов. Това включва вяра в ученията Му и вяра, че дори да не разбираме всичко, Той го разбира (вж. Притчи 3:5–6; У. и З. 6:36).

Нещо повече от пасивно вярване, вярата се проявява в начина, по който живеем (вж. Яков 2:17–18). Вярата може да нараства, когато се молим, изучаваме Писанията и се подчиняваме на Божиите заповеди.

Светиите от последните дни също така вярват в Бог Отец, в Светия Дух, в силата на свещеничеството и всички други важни аспекти на възстановеното Евангелие. Вярата ни помага да получаваме духовно и физическо изцеление и сила да продължаваме напред, да преодоляваме своите трудности и да побеждаваме изкушението (вж. 2 Нефи 31:19–20). Господ ще извърши велики чудеса в живота ни според нашата вяра.

Чрез вяра в Исус Христос човек получава опрощение на греховете си и накрая може да жевее в Божието присъствие.

Препратка по темата: Матей 11:28–30

Покаяние

Покаянието е промяна на ума и сърцето, която ни дава нов поглед относно Бог, нас самите и света. Това включва да се отвърнем от греха и да се обърнем към Бог за прошка. Покаянието се мотивира от любов към Бог и от искреното желание да се подчиняваме на Неговите заповеди.

Нашите грехове ни правят нечисти – недостойни да се завърнем и да живеем в присъствието на нашия Небесен Отец. Чрез Единението на Исус Христос, нашият Отец в Небесата е предоставил единствения начин да бъдем опростени за греховете си (вж. Исайя 1:18).

Покаянието включва и това да изпитваме съжаление, че сме извършили грях, да го изповядаме пред Небесния Отец и други, когато това е нужно, да изоставим греха, да се стремим да възстановим, доколкото е възможно, всички щети от нашия грях и да се подчиняваме на Божиите заповеди (вж. У. и З. 58:42–43).

Препратки по темата: Исайя 53:3–5, Йоан 14:6, 2 Нефи 25:23, 26, У. и З. 18:10–11, У. и З. 19:23, У. и З. 76:40–41

4. Диспенсация, вероотстъпничество и възстановяване

Диспенсация

Диспенсацията е период от време, когато Господ открива Своите учения, обреди и свещеничество. Това е период от време, през който Господ има поне един овластен служител на земята, който е носител на святото свещеничество и е божествено упълномощен да разпространява Евангелието и да отслужва неговите обреди. Днес живеем в последната диспенсация – диспенсацията на пълнотата на времената, която започва, когато Евангелието е открито на Джозеф Смит.

Предходните диспенсации се свързват с Адам, Енох, Ной, Авраам, Моисей и Исус Христос. Освен това е имало и други диспенсации, включително онези сред нефитите и яредитите. Планът на спасение и Евангелието на Исус Христос са откривани и проповядвани през всяка диспенсация.

Вероотстъпничество

Когато хората се отвръщат от евангелските принципи и не разполагат със свещеническите ключове, те са в състояние на вероотстъпничество.

През цялата история на света е имало периоди на общо вероотстъпничество. Един пример е Голямото вероотстъпничество, което се случва след като Спасителят установява Своята Църква (вж. 2 Солуняните 2:1–3). След смъртта на апостолите, принципите на Евангелието били опорочени и били направени неупълномощени промени в организацията на Църквата и в свещеническите обреди. Поради това широко разпространено нечестие Господ оттеглил свещеническата власт и ключове от земята.

По време на Голямото вероотстъпничество хората били без божествено напътствие от живи пророци. Били установени много църкви, но те нямали властта да дават дара на Светия Дух или да извършват други свещенически обреди. Част от Светите писания били опорочени или загубени и хората повече не разполагали с правилно разбиране за Бог.

Това вероотстъпничество продължило, докато Небесният Отец и Неговият Възлюбен Син не се явили на Джозеф Смит и започнали Възстановяването на пълнотата на Евангелието.

Възстановяване

Възстановяването е повторното установяване от страна на Бог на истините и обредите на Неговото Евангелие сред Неговите чеда на земята (вж. Деянията 3:19–21).

В подготовка за Възстановяването Господ издига благородни мъже по времето, наречено Реформация. Те се опитват да върнат религиозното учение, практики и организация към начина, по който те били установени от Спасителя. Те обаче нямат свещеничеството, нито пълнотата на Евангелието.

Възстановяването започва през 1820 г., когато Бог Отец и Неговият Син Исус Христос се явяват на Джозеф Смит в отговор на молитвата му (вж. Джозеф Смит – История 1:15–20). Някои от ключовите елементи на Възстановяването са преводът на Книгата на Мормон, възстановяването на Аароновото и Мелхиседековото свещеничество и организирането на Църквата на 6 април 1830 г.

На 15 май 1829 г. Йоан Кръстител възстановява Аароновото свещеничество на Джозеф Смит и Оливър Каудъри. Мелхиседековото свещеничеството и ключовете на царството са възстановени през 1829 г., когато апостолите Петър, Яков и Йоан ги предават на Джозеф Смит и Оливър Каудъри.

Пълнотата на Евангелието е възстановена и Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е „единствената истинска и жива църква по лицето на цялата земя“ (У. и З. 1:30). Накрая Църквата ще изпълни цялата земя и ще съществува завинаги.

Препратки по темата: Исайя 29:13–14; Йезекиил 37:15–17; Eфесяните 4:11–14; Яков 1:5–6

5. Пророци и откровения

Пророк е човек, който е бил призован от Бог да говори от Негово име (вж. Амос 3:7). Пророците свидетелстват за Исус Христос и проповядват Неговото Евангелие. Те правят знайни волята и истинското естество на Бог. Те осъждат греха и предупреждават за последиците от него. Понякога те пророкуват относно бъдещи събития (вж. У. и З. 1:37–38). В Писанията се съдържат много от ученията на пророците. Изучавайки словата на пророците, научаваме истини и получаваме напътствия (вж. 2 Нефи 32:3).

Ние подкрепяме президента на Църквата като пророк, гледач и откровител и като единственият човек на земята, който получава откровение, за да ръководи цялата Църква. Освен това ние подкрепяме като пророци, гледачи и откровители съветниците в Първото президентство и членовете на Кворума на дванадесетте апостоли.

Откровението е послание от Бог към Неговите чеда. Когато Господ открива Своята воля на Църквата, Той говори чрез Своя пророк. В Писанията – Библията, Книгата на Мормон, Учение и завети и Скъпоценен бисер – се съдържат откровения, дадени на древни и съвременни пророци. Президентът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни е Божият пророк на земята днес.

Хората могат да получават откровения, които да им помагат както с техни конкретни нужди, отговорности, въпроси, така и да укрепват своите свидетелства. Повечето откровения към ръководителите и членовете на Църквата идват чрез подтици и мисли от Светия Дух. Светият Дух говори на нашите умове и сърца с тих и тънък глас (вж. У. и З. 8:2–3). Откровения се получават и под формата на видения, сънища и посещения от ангели.

Препратки по темата: Псалми 119:105; Eфесяните 4:11–14; 2 Тимотей 3:15–17; Яков 1:5–6; Moроний 10:4–5

6. Свещеничеството и ключове на свещеничеството

Свещеничеството е вечната сила и власт на Бог. Чрез свещеничеството Бог е създал и управлява небесата и земята. Чрез тази сила Той изкупва и възвисява Своите чеда, осъществявайки „безсмъртието и вечният живот на човека“ (Моисей 1:39).

Бог дава свещеническа власт на достойни мъже членове на Църквата, за да могат те да действат от Негово име за спасението на Неговите чеда. Ключовете на свещеничеството са правото на президентството, или силата, дадена на човек от Бог да управлява и ръководи царството Божие на земята (вж. Матей 16:15–19). Чрез тези ключове, свещеническите ръководители биват упълномощавани да проповядват Евангелието и да извършват спасителните обреди. Всички служители в Църквата са призовани под ръководството на човек, който държи свещенически ключове. По този начин те имат право на силата, нужна им да служат и да изпълняват отговорностите на своите призования.

Препратка по темата: У. и З. 121:36, 41–42

Аароново свещеничество

Аароновото свещеничество често се нарича подготвителното свещеничество. Сановете в Аароновото свещеничество са дякон, учител, свещеник и епископ. Днес в Църквата достойните мъже членове могат да получат Аароновото свещеничество, когато са на поне 12-годишна възраст.

Аароновото свещеничество „държи ключовете за служението на ангелите и на Евангелието на покаянието, и на кръщението“ (У. и З. 13:1).

Мелхиседеково свещеничество

Мелхиседековото свещеничество е по-висшето свещеничество и отслужва духовните неща (вж. У. и З. 107:8). Това по-висше свещеничество е дадено на Адам и е на земята всеки път, когато Господ е откривал Своето Евангелие.

Първоначално то е наречено „Светото свещеничество, според реда на Сина Божий“ (У. и З. 107:3). По-късно то е известно като Мелхиседековото свещеничество, наречено на великия висш свещеник, живял по времето на пророк Авраам.

Сановете в Мелхиседековото свещеничество са старейшина, висш свещеник, патриарх, седемдесетник и апостол. Президентът на Мелхиседековото свещеничество е президентът на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни.

Препратка по темата: Ефесяните 4:11–14

7. Обреди и завети

Обреди

В Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни обредът е свещено официално действие с духовно значение. Бог е предназначил всеки обряд да учи на духовни истини. Обредите на спасението биват извършвани чрез властта на свещеничеството и под ръководството на хора, които държат ключовете на свещеничеството. Някои обреди са съществени за възвисяването и се наричат спасителни обреди.

Първият спасителен обред на Евангелието е кръщение чрез пълно потапяне във вода, извършено от човек, който има власт за това. Кръщението е необходимо, за да може човек да стане член на Църквата и да влезе в селестиалното царство (вж. Йоан 3:5).

Думата кръщение произлиза от гръцката дума, означаваща „потапям изцяло“. Пълното потапяне символизира смъртта на греховния живот на човека и прераждането в духовен живот, посветен на служба на Бог и Неговите чеда. То също така символизира смъртта и възкресението.

След като даден човек бъде кръстен, един или повече носители на Мелхиседековото свещеничество полагат ръце върху главата му и го потвърждават за член на Църквата. Като част от този обред, наречен потвърждаване, човекът получава дара на Светия Дух.

Дарът на Светия Дух е нещо различно от влиянието на Светия Дух. Преди кръщението, един човек може да чувства влиянието на Светия Дух от време на време и чрез това влияние може да получи свидетелство за истината (вж. Мороний 10:4–5). След получаване дара на Светия Дух, човек вече има право на Неговото постоянно спътничество, ако спазва заповедите.

Други спасителни обреди са ръкополагане в Мелхиседековото свещеничество (за мъжете), храмовото надаряване и брачното запечатване (вж. У. и З. 131:1–4). Всички спасителни обреди на свещеничеството се съпровождат от завети. В храма тези спасителни обреди могат да бъдат извършвани за мъртвите чрез посредник. Обредите чрез посредник стават валидни, само когато починалите хора ги приемат в света на духовете и спазват съответните завети.

Други обреди, като благославяне на болните, даване на име и благословия на деца, са също важни за нашето духовно израстване.

Препратка по темата: Деянията 2:36–38

Завети

Заветът е свещено споразумение между Бог и човек. Бог поставя условията на завета, а ние се съгласяваме да вършим това, което Той иска да вършим; тогава Бог ни обещава определени благословии за нашето подчинение (вж. У. и З. 82:10).

Всичките спасителни обреди на свещеничеството се съпровождат от завети. Ние сключваме завет с Господ при кръщението и го подновяваме, като вземаме от причастието. Братята, които получават Мелхиседековото свещеничество, встъпват в клетвата и завета на свещеничеството. Ние сключваме допълнителни завети в храма.

Препратки по темата: Изход 19:5–6; Псалми 24:3–4; 2 Нефи 31:19–20; У. и З. 25:13

8. Брак и семейство

Бракът между мъжа и жената е постановен от Бог и семейството заема централно място в Неговия план на спасение и в нашето щастие. Щастието в семейния живот е най-вероятно да се постигне, когато се гради върху ученията на Господ Исус Христос.

Свещените сили за създаването на потомство трябва да се използват само между мъж и жена, законно свързани като съпруг и съпруга. Родителите трябва да се плодят и да изпълват земята, да отглеждат децата си в любов и праведност и да се грижат за техните физически и духовни нужди.

Съпругът и съпругата имат важната отговорност да се обичат и да се грижат един за друг. Бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и да осигуряват необходимото за живота. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори.

Божественият план за щастие позволява семейните връзки да се обезсмъртят. Земята е създадена и Евангелието е разкрито, за да могат семействата да бъдат създавани, запечатвани и възвисявани за вечността. (Адаптирано от „Семейството: прокламация към света“, Лиахона, ноем. 2010 г., с. 129; вж. също LDS.org/topics/family-proclamation.)

Препратки по темата: Битие 2:24; Псалми 127:3; Maлахия 4:5–6; У. и З. 131:1–4

9. Заповеди

Заповедите са законите и изискванията, които Бог дава на човечеството. Ние проявяваме любовта си към Него, като спазваме заповедите Му (вж. Йоан14:15). Спазването на заповедите носи благословии от Господ (вж. У. и З. 82:10).

Двете основни заповеди са следните: „да възлюбиш Господа Твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум. …(и) … да възлюбиш ближния като себе си“ (Maтей 22:36–39).

Десетте заповеди са изключително важна част от Евангелието и са вечни принципи, необходими за нашето възвисяване (вж. Изход 20:3–17). В древни времена Господ ги открива на Моисей и ги повтаря в откровения от последните дни.

Други заповеди са да се молим всеки ден (вж. 2 Нефи 32:8–9), да проповядваме Евангелието на околните (вж. Maтей 28:19–20), да спазваме закона за целомъдрието (вж. У. и З. 46:33), да плащаме пълен десятък (вж. Maлахия 3:8–10), да постим (вж. Исайя 58:6–7), да прощаваме на околните (вж. У. и З. 64:9–11), да сме благодарни (вж. У. и З. 78:19) и да спазваме Словото на мъдростта (вж. У. и З. 89:18–21).

Препратки по темата: Битие 39:9; Исайя 58:13–14; 1 Нефи 3:7; Moсия 4:30; Aлмa 37:35; Aлмa 39:9; У. и З. 18:15–16; У. и З. 88:124

За повече информация относно тези теми, посетете страницата LDS.org, Учения, евангелски теми; или вж. Предани ще сме на вярата: евангелски справочник, 2004 г.