Въведение към Галатяните

Защо да изучаваме тази книга?

Посланието на апостол Павел към галатяните е отправено към юдейските християни, които се отклоняват от Господ, като отново се уповават върху делата си спрямо закона на Моисей. Апостол Павел се стреми да поправи този проблем, като подчертава разликата между обременителното „иго“ на закона на Моисей, водещо до духовно робство, и Евангелието на Исус Христос, което води до духовна свобода. Изучаването на това послание може да ви помогне да оцените по-добре свободата, предлагана чрез Евангелието на Исус Христос.

Кой написва тази книга?

Посланието към галатяните е написано от апостол Павел (вж. Галатяните 1:1).

Кога и къде е написана книгата?

Павел вероятно написва своето Послание към галатяните, докато минава през Македония по време на третото си мисионерско пътуване около 55-57 г. сл. Хр. (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).

За кого е написана тази книга и защо?

„Има известна неяснота към кои църкви е отправено това послание. Те са се намирали или в Северна Галатия, на която столицата била Ансира, или в района на границата между Фригия и Галатия, който район е бил посетен от Павел по време на първото му мисионерско пътуване. И при двата случая, със сигурност Павел е посетил църквите в Галатия по време на неговото второ (Деянията 16:6) и трето мисионерско пътуване (Деянията 18:23)“ (Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).

Павел пише на светиите в Галатия, тъй като е дълбоко загрижен, че се отклоняват от Господ, като следват ученията на някои хора, стремящи се да „изопачат Христовото благовестие“ (вж. Галатяните 1:6-7). Юдейските християни поучавали езичниците християни на лъжливото учение, че трябва да се обрежат и да спазват ритуалните изисквания на закона на Моисей, за да бъдат спасени (вж. Галатяните 6:12; вж. също Деянията 15:1). Някои светии в Галатия вече били приели ученията на тези хора (вж. Галатяните 4:10).

Основните цели на Павел да напише това послание са:

Да се защити срещу обвиненията на лъжливите учители, които му се противопоставят.
Да поучи, че всички хора, както юдеи така и езичници, са спасени чрез Единението на Исус Христос, като съсредоточават своята вяра в Исус Христос, а не чрез уповаване на делата си според закона на Моисей.
Да поясни ролята на закона на Моисей в плана на Бог.
Да разграничи стария завет, направен от Бог чрез Моисей, от новия завет в Христос.
Да призове светиите да живеят чрез Духа.

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Книгата Галатяните се отличава с това, че е най-пламенното писмо, в което Павел остро порицава както членовете на Църквата, които се отклоняват, така и лъжливите учители, които ги отклоняват. Галатяните съдържа най-ранното представяне от страна на Павел на учението за оправданието – ние не сме оправдани чрез делата си според закона на Моисей, а чрез вяра в Исус Христос. Посланието противопоставя „делата на плътта“ на „плода на Духа“ (вж. Галатяните 5:16-25).

Изложение

Галатяните 1–2. Павел пише на светиите в Галатия, понеже те се отклоняват от Господ и възприемат лъжливи учения. Той защитава своето призование като апостол, като припомня за своето първоначално противопоставяне на Църквата и последвалото му обръщане във вярата. Подчертава как е получил откровение пряко от Бог и пояснява, че служението му сред езичниците е одобрено от апостолите. Заявява, че веднъж е имал разногласие с Петър относно езичниците-светии. Поучава, че хората не се оправдават чрез делата съобразно закона на Моисей, а чрез вяра в Исус Христос.

Галатяните 3–4. Павел защитава посланието на Евангелието. Той учи, че Авраам е пример на човек, оправдан чрез вяра, а не чрез делата съгласно закона на Моисей. Чрез Единението, Исус Христос изкупва човечеството от проклятието на закона. Целта на закона на Моисей е да бъде „детеводител, да ни доведе при Христос“ (Галатяните 3:24). Чрез вяра и кръщение светиите получават благословиите на Единението, влизат в завета на Евангелието, стават наследници на Бог чрез Христос и не са повече слуги, а деца на Бог.

Галатяните 5–6. Павел призовава светиите да останат твърди в завета на Евангелието, възможен чрез Христос. Сравнява живота на човек, който е зает с „делата на плътта“ (Галатяните 5:19) с живота на човек, който се наслаждава на „плода на Духа“ (Галатяните 5:22). Поучава, че светиите трябва да носят тегобите си един на друг и да не се изморяват да вършат добро. Каквото посеем, това ще пожънем.