Лука 7:18-50

Въведение

Исус хвали Йоан Кръстител и свидетелства, че Йоан подготвя пътя за Неговото служение. Докато Исус се храни заедно с фарисеите, една покайваща се грешница показва вярата си в Исус и любовта си към Него.

Лука 7:18-35

Исус хвали Йоан Кръстител и свидетелства за мисията на Йоан

Какво си спомняте за Йоан Кръстител?

В дневника си за изучаване на Писанията напишете колкото се може повече факти, които си спомняте за Йоан Кръстител.

Представете си една тръстика (висок стрък трева) и човек, облечен в изтънчено скъпо облекло и живеещ в дворец. Като имате предвид тези образи, прочетете Лука 7:24-26 и потърсете какво учи Исус за Йоан Кръстител.

По какъв начин Йоан Кръстител се различава от тръстиката и от образа на човек, живеещ в дворец?

За разлика от тръстиката, която се люлее и накланя от вятъра, Йоан Кръстител е твърд и непоколебим в свидетелството си и в изпълнението на мисията си. Живее в пустинята и носи дрехи от камилска вълна, която е много груба. Вместо да търси физически удобства, Йоан се стреми да върши Божията воля.

Исус казва, че Йоан Кръстител е „повече от пророк“ (Лука 7:26). Прочетете Лука 7:27-28 и потърсете защо Йоан Кръстител е единствен по рода си сред пророците.

Когато Исус казва, „Аз изпращам вестителя Си пред Твоето лице, който ще приготви пътя Ми пред Тебе“ (Лука 7:27), Той цитира пророчество, написано стотици години преди това, което говори за „вестител“, който „ще устрои пътя пред (Месията)“ (Малахия 3:1). От тези стихове научаваме, че Йоан Кръстител е пророкът, предопределен да подготви пътя за Сина Божий и да Го кръсти.

Как Йоан Кръстител подготвя пътя за идването на Исус Христос?

Пророкът Джозеф Смит казва следното за Лука 7:28: „На Исус се гледало като на имащ най-малките претенции в Божието царство и (привидно) се е ползвал с най-малко доверие като пророк; изглежда Той е казал – „Който е считан за най-малкият сред вас, е по-голям от Йоан – това съм Аз“ (Учения на президентите на Църквата: Джозеф Смит, 2008 г., с. 88).

В Лука 7:29-35 четем как много хора вярват в ученията на Исус, а фарисеите и законниците ги отхвърлят. Исус заключава, че те отхвърлят истината, независимо дали е проповядвана от Него или от Йоан Кръстител.

Лука 7:36-50

Докато Исус се храни заедно с фарисея Симон, една жена измива нозете Му със сълзи

Чудили ли сте се понякога дали греховете ви могат да бъдат опростени?

Когато изучавате останалата част от Лука 7, потърсете истини, които могат да ви помогнат, ако се чудите дали можете да бъдете опростени.

Четем в Лука 7:36 как един фарисей, на име Симон, е поканил Исус на угощение в дома си. На празненство от този вид, гостите сядали или се подпирали на възглавници около ниска маса, като краката им били в противоположна посока от масата. На бедните било позволено да събират неизядената храна от такива банкети, така че не било необичайно неканени хора да влизат в дома по време на угощение (вж. Джеймс Е. Талмидж, Jesus the Christ, 3-то изд., 1916 г., с. 261).

Прочетете Лука 7:37-39 и вижте кой идва на това угощение без покана.

Забележете, че тази жена показва любовта си към Спасителя като мие, целува и помазва нозете Му. „Алабастрен съд с миро“ (Лука 7:37) представлявало бутилка, пълна със скъпо благоуханно олио.

Според Лука 7:39, какво си мисли Симон, когато вижда това, което прави тази жена?

Усещайки мислите на Симон, Исус преподава притчата за двамата длъжника и техния кредитор. Кредитор е някой, който дава назаем пари, а длъжник е някой, който взема парите назаем. Длъжникът се съгласява да върне парите на кредитора или да отиде в затвора.

Прочетете Лука 7:40-43 и обсъдете кого може да символизират личностите в притчата.

Препишете следната схема в дневника си за изучаване на Писанията: Попълнете празните места със Симон, жената и Исус, според това кого олицетворяват те в притчата. (Оставете място в колонката „Длъжник“, за да добавите още информация в следващата задача.)

Кредитор =
Длъжник, който има да дава 50 динария =	Длъжник, който има да дава 500 динария =

Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли говори за гостоприемството, което домакините обикновено оказват на гостите по времето на Исус: „Било е обичай по онова време да се държат с особено внимание към изтънчен гост; до го приемат с целувка за добре дошъл, да дават вода, за да измие прахта от краката си, и с масло да помазват главата и брадата му“ (Jesus the Christ, с. 261).

Прочетете Лука 7:44-46 и намерете разликите между начина, по който Симон посреща Исус на угощението си и начинът, по който жената се държи с Исус.

В таблицата в дневника си за изучаване на Писанията напишете в съответните колони някои от разликите между начина, по които Симон се отнася с Исус и този, по който жената се отнася към Него.

Като косвено сравнява Симон с длъжника, дължащ 50 динария, Исус навежда на мисълта, че той също има нужда да бъде опростен за греховете си.

Прочетете Лука 7:47-50 и потърсете какво прави възможно жената да получи опрощение. Бихте могли да отбележите това, което сте намерили.

Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли казва следното за вярата на тази жена: „Всъщност Исус казва: „Нейните грехове са много, но тя вярва в Мен, покайва се за греховете си, беше кръстена от учениците Ми и греховете ѝ са измити от водите на кръщението. Сега тя Ме търси, за да покаже безкрайната благодарност като човек, който е бил омърсен, но вече е чист. Нейната благодарност няма граници и любовта ѝ е безмерна, защото много ѝ е простено“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973, 1:265).

Следват няколко принципа, които можем да научим от този разказ: Когато упражняваме вяра, показвайки любовта си към Господ, можем да получим Неговото опрощение, а когато получим Неговата прошка, ние се изпълваме с желание до Го обичаме и да Му служим още повече.

Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства за любовта и прошката, които са на разположение за всеки от нас:

„Съществуват множество степени на лично достойнство и праведност. При все това покаянието е благословия за всички ни. Всеки от нас има нужда да почувства милостивите ръце на Спасителя чрез опрощение на греховете си.

Преди години бях помолен да се срещна с мъж, който преминал през период на разгулен живот дълго време преди да се срещнем. В резултат на неговите лоши избори той изгубил членството си в Църквата. Много време беше изминало откакто се беше върнал в Църквата, той вярно спазваше заповедите, но предишните му действия го преследваха. Когато се срещнах с него, почувствах неговия срам и дълбоко угризение, че пренебрегнал своите завети. След нашето интервю поставих ръце върху главата му, за да му дам свещеническа благословия. Преди да кажа и дума, почувствах любовта и опрощението на Спасителя към него. След благословията се прегърнахме и мъжът плака съвсем открито.

Удивен съм от обгръщащите и пълни с милост и любов ръце на Спасителя към каещия се, независимо от това колко егоистичен е бил изоставеният грях. Свидетелствам, че Спасителят е способен и има силното желание да прости нашите грехове. Освен греховете на онези, които избират гибелта, след като са познали пълнотата, няма грях, който да не може да бъде простен. Каква прекрасна привилегия е за всеки един от нас да се отвърне от греховете си и да дойде при Христа! Божественото опрощение е един от най-сладките плодове на Евангелието, премахването на вината и болката от нашите сърца и заместването им с радостта и спокойната съвест” („Покайте се … за да мога да ви изцеля” Лиахона, ноем. 2009 г., с. 40–41).

Изпълнете една или двете от следните задачи в дневника си за изучаване на Писанията:
1. Помислете за случай, когато сте чувствали Господното опрощение. Без да разкривате твърде лични събития, изискващи Господното опрощение, запишете мислите и чувствата си към Спасителя.
2. Използвайте наученото от Лука 7, за да напишете как бихте отговорили на приятели, които се чудят дали могат да получат опрощение за греховете си.
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:

Аз изучавах Лука 7:18-50 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: