Филимон

Въведение

В това послание апостол Павел хвали Филимон за неговата вяра и любов към Спасителя и към другите членове на Църквата. Съветва Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим като брат в Евангелието.

Филимон

Павел съветва Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим като брат в Евангелието.

Като членове на Църквата ние често срещаме нови хора. Представете си, че някой нов човек се е присъединил към вашия район или клон. В дневника си за изучаване на Писанията напишете за социалните предизвикателства, които човек може да срещне, когато се присъедини към Църквата или когато се премести в нов район или клон. Ако вие наскоро сте се присъединили към Църквата или сте се преместили в нов район или клон, опишете някои социални предизвикателства, които може да сте срещнали.

Помислете над следните въпроси: Как се отнасяте към новите членове на вашия район или клон? Как се отнасяте към членовете на Църквата, които се държат по различен начин, имат различни интереси или принадлежат към различни от вашите социални групи?

Докато изучавате посланието на апостол Павел към Филимон, търсете истина, която може да ви напътства при отношенията ви с други членове на Църквата.

По времето, когато е затворен за първи път в Рим, докато е под домашен арест, Павел пише на Филимон, който вероятно е от гръцки произход, обърнат във вярата на Църквата. Както е записано във Филимон 1:1-3, Павел започва посланието си, като поздравява Филимон и други, включително конгрегацията на събиращите се в дома на Филимон.

Прочетете Филимон 1:4-7 и потърсете защо Павел хвали Филимон. В този контекст думата общение се отнася за участие и приятелство (вж. Philemon 1:6, бележка под линия а), а изразът „да действа“ означава да стане деен, активен или да подейства, да оказва въздействие (вж. Philemon 1:6, бележка под линия b).

Може да е полезно да знаете, че когато Павел казва, че „сърцата на светиите се освежаваха“ (Филимон 1:7), той има предвид, че сърцата им са се зарадвали от Филимон.

Основната причина Павел да пише на Филимон е да се обърне внимание на ситуация, включваща Филимон и негов слуга или роб, на име Онисим. Онисим бил избягал и може да е откраднал нещо от Филимон (вж. Филимон 1:18). Робството не е било считано за зло в юдейско-християнската култура по времето на Новия завет и е било поддържано от римските закони. Наказанията за избягали роби включвали сериозен побой, жигосване на челото или смърт. След като избягва, Онисим среща апостол Павел.

Прочетете Филимон 1:8-12 и потърсете какво умолява или искрено моли Павел от Филимон да направи. Забележете в стих 8, че думата заповядам означава нареждам, а подобава означава подхожда или съответства.

Ако вие бяхте на мястото на Филимон, какво бихте могли да си помислите или да почувствате, когато получите молбата на Павел?

Забележете израза „когото родих в оковите си“ (Филимон 1:10). Едно от значенията на глагола родя е да дам живот на някого. Докато Павел е в затвора, той помага на Онисим да започне нов живот като последовател на Исус Христос.

Както е записано във Филимон 1:13-14, Павел имал желание да задържи Онисим при себе си, за да може Онисим да му помага, но не искал да направи това без разрешението на Филимон.

Прочетете Филимон 1:15-16 и потърсете как Павел насърчава Филимон да гледа на отношенията си с новообърнатия във вярата Онисим. Бихте могли да подчертаете или отбелязвате това, което намирате.

Защо за Филимон вероятно е било трудно да гледа на Онисим като „брат, особено възлюбен“ (Филимон 1:16)?

Една истина, която можем да научим от стих 16, е че ние сме братя и сестри в Евангелието.

Ние всички сме духовни чеда на Небесния Отец (вж. Евреи 12:9) и по такъв начин всички сме братя и сестри. В допълнение, чрез обредите на кръщение и потвърждаване, чрез непрестанно упражняване на вяра в Исус Христос и чрез постоянно покаяние, ние се прераждаме духовно. По този начин ние ставаме синове и дъщери на Исус Христос (вж. Мосия 5:7), и следователно братя и сестри в Неговото семейство на завета. Независимо от нашия пол, култура, възраст, произход или обществен статус, ние ставаме равни в Божието царство.

Докато четете следното изявление от президент Спенсър У. Кимбъл, търсете начини по които истината, че сме братя и сестри в Евангелието, може да повлияе върху начина, по който се държим един с друг и особено с новите членове на Църквата:

„Винаги се чувствам възвисен, когато чета късото послание на Павел до Филимон; то ни учи на принцип и на дух относно братството в Евангелието. …

Какво вдъхновение и радост е да виждаме същият този дух да действа в цялата Църква, да виждаме как светиите приемат, помагат, съдействат и се молят за онези, които всекидневно влизат в царството на нашия Господ. Продължавайте да протягате ръка един към друг – и към многото, които идват в Църквата. Приветствайте ги, обичайте ги и бъдете приятели с тях.

Тъжно е, но има отделни случаи, когато някои от нас не постъпват така, има разкази за хора, които отхвърлят онези, които Господ е приел чрез кръщение. Ако Господ „не се срамува да ги нарича братя“ (Евр. 2:11), тогава нека, … да хванем нашите братя и сестри за ръка и да ги издигнем до нашето обкръжение на грижа и любов“ („Always a Convert Church: Some Lessons to Learn and Apply This Year“, Ensign, септ. 1975 г., с. 4).

Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
1. Защо според вас е важно да разбираме, че сме братя и сестри в Евангелието?
2. Кога сте видели някой да се отнася към другите като с братя и сестри в Евангелието? Какви добри резултати идват от такава доброта и любов?
Напишете писмо до някой във вашия район или клон, който може да има нужда да се чувства обичан и приет. Можете да похвалите човека за неговите или нейните дарове и за приноса им и да изразите собственото си уважение към тях като към брат или сестра в Евангелието. След като напишете писмото, напишете обобщение на него в дневника си за изучаване на Писанията.

За да ви подготви да определите още една истина в посланието на Павел към Филимон си помислете за случай, когато някой ви е обидил или ви е ощетил.

Прочетете Филимон 1:17 и потърсете какво съветва Павел да направи Филимон с Онисим, избягалия му роб.

Павел моли Филимон да приветства Онисим отново в дома си без да му налага жестоките наказания, на които обикновено са подложени избягалите роби. Както е показано в напътствието на Павел към Филимон, ние научаваме, че учениците на Исус Христос проявяват милост и прошка към другите хора.

Защо понякога може да е трудно да проявяваме милост и прошка към другите?

Отбележете, че оказвайки милост и прошка към онези, които са се отнесли несправедливо с нас, не означава непременно да им бъде позволено да избегнат последствията от собствените си постъпки, нито незабавно да възстановим своето доверие в тях. Това означава да изявяваме състрадание към другите хора и да се отървем от всякакви чувства на възмущение, гняв или болка, които може да таим. Когато е уместно, можем да позволим на онези, които са постъпили несправедливо с нас, да си възвърнат нашето доверие.

Прочетете Филимон 1:18-21 и потърсете това, което предлага Павел да се направи относно Онисим.

Точно както Павел се застъпва в полза на Онисим, Исус Христос ще се застъпва за нас и ще защитава нашето дело пред Небесния Отец (вж. У. и З. 45:3-5). Исус Христос също заплати духовния дълг, който дължим за нашите грехове.

Как, като помним стореното от Исус Христос за нас, това може да ни помага да отдаваме милост и прошка на другите хора?

Отговорете на една или няколко от следните групи въпроси в дневника си за изучаване на Писанията (уверете се, че не пишете за неща, които са прекалено лични):
1. Имало ли е случай когато вие, подобно на Филимон, е било необходимо да отдадете милост и прошка на някой друг? По какъв начин вие можахте да отдадете милост и прошка на този човек? Как бяхте благословени, когато направихте това?
2. Имало ли е случай, когато вие, подобно на Онисим, сте се надявали да получите милост и прошка от друг човек? Как потърсихте милост и прошка от този човек? Как сте били благословени за това?
3. Имало ли е случай, когато вие, подобно на Павел, сте действали като посредник между някой, който търси прошка и човека, който е необходимо да даде прошка и милост? Как можахте да помогнете на злосторника да получи прошка и на пострадалия да прости?

Обмислете какво можете да правите, за да отдавате милост и прошка на другите хора. Когато се стремите да помогнете, да получите или да дадете прошка на някого, тогава Господ ще ви помага във вашите усилия.

В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията с дейностите от днес, запишете:

Аз изучавах Филимон и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: