Въведение към Римляните
Защо да изучаваме тази книга?
Посланието към Римляните е най-дългото от посланията на апостол Павел и мнозина го считат за неговото най-въздействащо послание. То съдържа най-пълното обяснение на учението за оправдание чрез вяра в Исус Христос, а не чрез изпълнение на закона на Моисей. В него има много неща относно ученията за спасение и практическото приложение на тези учения във всекидневния живот. Като изучавате това послание, вие можете да придобиете по-голяма признателност за Единението на Исус Христос и за надеждата и мира, които хората могат да намерят в Христос.
Кой написва тази книга?
Апостол Павел е авторът на Посланието към римляните (вж. Римляните 1:1). При написването на посланието Павел използва съдействието на писар, Тертий, който добавя своите поздрави към светиите в Рим в края на посланието (вж. Римляните 16:22).
Кога и къде е написана книгата?
Павел пише своето Послание към римляните от Коринт към края на третото си мисионерско пътуване. Някои догадки навеждат на мисълта, че той пише това послание през трите месеца, докато пребивава в Коринт (вж. Деянията 20:2-3; името Гърция в тези стихове се отнася за Коринт), вероятно между 55 и 56 г. сл. Хр. (Вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“.)
За кого и защо е написана тази книга?
Посланието към римляните на Павел е насочено към членовете на Църквата в Рим (вж. Римляните 1:7). Не е известно точно кога е поставено началото на Църквата в Рим, но вероятно е скоро след деня на Петдесятница, когато посещаващи юдеи от Рим чуват Павел да проповядва (вж. Деянията 2:10). Макар Павел все още да не е посещавал Рим, той праща поздрави на конкретни светии, които той познава от предишно запознанство или е чувал за тях от други хора, живяли в Рим, като Прискила и Акила (вж. Деянията 18:1-2, 18; Римляните 16:1-16, 21).
Изглежда има поне три основни причини, поради които Павел изпраща това Послание до римляните:
(1) Да ги подготви за бъдещото си идване в Рим. От много години Павел желае да проповядва Евангелието в Рим (вж. Деянията 19:21; Римляните 1:15; 15:23). Той също се надява, че Църквата в Рим ще служи като основа, от която той ще може да служи на мисия в Испания (вж. Римляните 15:22-24, 28).
(2) Да поясни и защити своите поучения. Павел се среща с непрекъснато противопоставяне от личности, които неправилно разбират или изопачават неговите поучения относно закона на Моисей и вярата в Христос (вж. Деянията 13:45; 15:1–2; 21:27–28; Римляните 3:8; 2 Петър 3:15–16). Очевидно той има причини да подозира, че такива неправилни разбирания са достигнали до членовете в Рим, така че им пише, за да облекчи всякакви безпокойства преди да пристигне там.
(3) Да съдейства за единство между юдейски и езическите членове на Църквата. Малко преди Павел да напише това послание, юдейски християни, изгонени по-рано от Рим от император Клавдий (вж. Деянията 18:2), започват да се завръщат в Рим, като там заварват предимно християнски конгрегации от езичници. Такава ситуация може да е породила известно напрежение и проблеми между юдейските християни и езическите християни. Като „апостол на езичниците“ (Римляните 11:13), Павел се стреми да интегрира в Църквата обърнатите във вярата езичници; а бъдейки юдейн (вж. Римляните 11:1), той също изпитва голямо желание неговият народ да приеме Евангелието. Той насърчава църковно единство, като преподава как ученията на Евангелието важат за всички светии (вж. Римляните 3:21–4:25; 11:13–36; 14:1–15:13).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
След встъпителния поздрав посланието започва със заявление за темата му: „Благовестието Христово … е Божия сила за спасение на всеки, който вярва“ в Исус Христос (Римляните 1:16-17).
Макар Посланието към римляните да е играло важна роля в църковната история, за съжаление то също е било „източник на повече доктринални неразбирания, неправилни тълкувания и вреда, отколкото която и да е друга книга от Библията“, според старейшина Брус Р. Маконки от Кворума на дванадесетте апостоли (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 2:211). Дори между ранните християни, писмата на Павел са считани за „трудни за разбиране“ и неговите поучения понякога се изопачават или представят невярно (2 Петър 3:15-16).
Изложение
Римляните 1-3. Павел обяснява учението за оправдание чрез вяра в Исус Христос. Той определя състоянието на греховност, в което се намира цялото човечество, и преподава, че Божието решение на този проблем за всички хора е Единението на Исус Христос. Като приеме с вяра Единението на Христос, цялото човечество може да бъде оправдано (простено) и да получи спасение.
Римляните 4-8. Павел цитира примера на Авраам, за да поясни учението за оправдание чрез вяра. Той обяснява учението за спасение и преподава как тези учения влияят върху живота на всички, които имат вяра в Христос.
Римляните 9-16. Павел пише за Израил като избран народ, за сегашното отхвърляне от Израил на Евангелието и възможното спасение на Израил в бъдеще. Той съветва членовете на Църквата, юдеи и езичници, да живеят според Евангелието, така че да има мир и единство в Църквата. Моли светиите в Рим да продължават да спазват заповедите.