Деянията 15

Въведение

Членове на Църквата от Юдея идват в Антиохия и учат обърналите се във вярата езичници, че те трябва да бъдат обрязани, за да получат спасение. Павел и Варнава отнасят този въпрос до апостолите в Йерусалим. Това събитие, понякога наричано Апостолски събор в Йерусалим, се случва около 49-50 г. сл. Хр . На този събор Петър свидетелства, че Бог ще спаси верните юдеи и езичници, независимо дали са обрязани или не. Яков потвърждава думите на Петър с цитати от Писанията. Апостолите изпращат писма до членове на Църквата в Антиохия, Сирия и Киликия, обяснявайки че обрязването не е необходимо за спасение. Павел избира Сила като свой спътник и тръгва на Втората си мисия.

Деянията 15:1-29

Чрез вдъхновен съвет, Петър и останалите апостоли преценят, че обрязването вече не се изисква

Напишете поне пет важни решения, които ще трябва да вземете сега или в бъдеще:

Обмислете как бихте отговорили на следните въпроси:

Защо е мъдро да се търси Божията помощ, когато се вземат важни решения?
Какво може да правите, за да узнаете Божията воля за себе си?

Докато изучавате Деянията 15, търсете истини, които могат да ви напътстват, когато се стремите да узнавате Божията воля за себе си.

За да разберете по-добре Деянията 15, е важно да знаете, че в началото на главата, докато Павел и Варнава са на посещение при светиите в Антиохия, някои обърнати в християнството юдеи от Юдея изразяват твърдения относно това какво трябва да правят обърнатите във вярата езичници, за да бъдат спасени. Тези мъже и други като тях стават известни като „юдаизатори“, тъй като настояват, че обърнатите в християнство езичници също трябва да приемат юдаизма.

Прочетете Деянията 15:1 и открийте твърденията на тези юдеи относно това, което трябва да правят всички езичници, обърнати в християнството, за да получат спасение.

Като част от завета направен с Авраам, Бог заповядва всички мъже, които влизат в завет с Него, да бъдат обрязани. Обрязването „било извършвано чрез отрязване на „краекожието на плътта“ на както на мъжките деца, така и на възрастни мъже. Онези, които го получавали, се радвали на привилегиите и поемали отговорностите на завета“ (вж. Ръководство към Писанията, „Обрязване“, scriptures.lds.org). Обрязването става символ или напомняне за завета, който хората са сключили с Бог. Тази практика е възприета отново по времето на Моисей и продължава сред вярващите израилтяни до времето на Спасителя.

Прочетете Деянията 15:2-3 и потърсете какво се случва, след като Павел и Варнава чуват твърденията на тези мъже относно това защо е необходимо обърнатите във вярата езичници да бъдат обрязани. Изразът „не малко противоречия и спорове между тях и Павел и Варнава“ (Деянията 15:2) означава, че членовете на Църквата спорят с Павел и Варнава, като твърдят че езичниците трябва да бъдат обрязвани.

Според стих 2, какво решават, че трябва да се направи?

Прочетете Деянията 15:4-6 и вижте какво се случва, когато Павел и другите пристигат в Йерусалим. Изразът „разискват този въпрос“ в стих 6 означава да се съветват заедно.

Прочетете Деянията 15:7-11 и определете какво казва Петър пред съвета. Изразът „след много разисквания“ в стих 7 означава, че апостолите енергично са обсъждали въпроса за обрязването.

Отговорете на следния въпрос във вашия дневник за изучаване на Писанията: Какво мислите, че има предвид Петър, когато казва, че Бог „не направи никаква разлика между нас (обърнатите във вярата юдеи) и тях (обърнатите във вярата езичници)“ (Деянията 15:9)?

Петър е най-старшият апостол на земята тогава, и следователно има власт да говори от името на Господ. Вдъхновеното оповестяване от Петър, че езичниците не е необходимо да бъдат обрязвани, е пример как Господ ръководи Своята Църква, като разкрива волята Си на Своите апостоли (вж. Деянията 1:2).

От тези стихове можем да научим следната истина: Можем да научаваме волята на Господ чрез думите на Неговите живи пророци и апостоли. Бихте могли да напишете или отбележите тази истина в Писанията си близо до Деянията 15:6-7.

В наши дни, кои са някои от начините, по които живите апостоли ни помагат да научаваме откровенията, които те получават?

Прочетете Деянията 15:12-15 и вижте как множеството реагира на заявлението от Петър, че обрязването не е необходимо за спасението.

Петър председателства на този събор, и изглежда Яков води събранието. Яков е полу-брат на Исус Христос и е първият епископ на конгрегацията на Църквата в Йерусалим. Както е записано в Деянията 15:16-18, Яков цитира пророк Амос (вж. Амос 9:11-12), за да покаже, че заявлението на Петър е в съгласие с думите на пророците от Писанията.

Въз основа на казаното от Яков, научаваме следната истина: Можем да знаем волята на Господ, като изучаваме Писанията. Бихте могли да напишете или отбележите тази истина в Писанията си близо до Деянията 15:15-18.

Прочетете Деянията 15:19-20 и вижте какво съветва Яков да направят ръководителите на Църквата.

Изразът аз съм на мнение в стих 19 означава давам предложение или препоръка. Яков показва подкрепата си на правилата, които Петър, който председателства Църквата, оповестява в Деянията 15:7-11 (вж. Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 2:143). Обърнете внимание в Деянията 15:20 на частите от закона на Моисей, които според Яков, трябва да спазват обърнатите във вярата.

Прочетете Деянията 15:22-27 и потърсете решението на съвета.

На събора е решено да се изпратят писма до членовете на Църквата, в които да се оповести, че обрязването не е условие за спасение и че това е единодушното решение на апостолите. В наши дни Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли следват същите тези практики, за да осигуряват вдъхновено напътствие за членовете на Църквата.

От разказа в Деянията 15 научаваме следната истина: Като се съветват заедно и като търсят откровение от Бог, ръководителите на Църквата получават вдъхновение относно решаването на трудни проблеми.

За да разберете по-добре как тази истина се отнася за Църквата днес, помислете върху следното изявление от старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли. След като използва примери от Деянията 10 и Деянията 15, за да покаже как Спасителят „може да упътва Своите служители поотделно или когато действат в съвет“, старейшина Кристоферсън казва: „Същите тези принципи се следват и днес във възстановената Църква на Исус Христос. Президентът на Църквата може да обявява или интерпретира учения въз основа на откровение, дадено лично на него (напр. вж. У. и З. 138). Изявления, засягащи учението, могат да се правят от общия съвет на Първото президентство и Кворума на дванадесетте апостоли (вж. напр. Официално изявление 2). Обсъжданията на съвета често включват разглеждането на откъси от канонизираните Писания, ученията на църковните ръководители и практики от миналото. Но накрая, точно както в новозаветната Църква, целта не е просто съгласие сред членовете на съвета, а откровение от Бог. Този процес включва както разума, така и вярата, за да могат да бъдат разбрани намерението и волята Господни“ („Христовото учение“, Лиахона, май 2012 г., с. 87-88).

Прочетете Деянията 15:28-29 и потърсете какво пишат апостолите и старейшините в писмата си до членовете на Църквата. Изразът „да не ви налагаме никое друго бреме, освен следните необходими неща“ в стих 28 означава, че хората не е необходимо да се подчиняват на допълнителни изисквания, които идват от хора, а не от Бог.

Според Деянията 15:28, как апостолите научават Божията воля относно изискванията към обърнатите във вярата езичници?

Светият Дух не само вдъхновява апостолите, когато те се съветват взаимно, но и осигурява потвърждаващо свидетелство, че взетото решение е правилно. От Деянията 15:28 научаваме, че един от начините, по които можем да знаем волята на Господ, е чрез вдъхновение от Светия Дух.

Прегледайте вашия списък с важни решения от началото на този урок. В дневника си за изучаване на Писанията, обяснете как ще използвате думите от съвременните пророци и от Писанията, за да се сдобиете с напътствие от Господ в сегашни и бъдещи обстоятелства.

Деянията 15:30-41

Павел и други хора донасят писмото от апостолите до членовете на Църквата в Антиохия

В Деянията 15:30-41 е обяснено, че няколко ръководители на Църквата донасят писмото от апостолите до членовете на Църквата в Антиохия. После, след като проповядват в Антиохия, Павел предлага на Варнава да тръгне с него и да посетят местата, където са проповядвали по време на първата им мисия. Варнава иска да вземат и Марк с тях, но Павел отказва, понеже Марк ги е напуснал по време на първата им мисия. Възниква спор между двамата високопоставени църковни ръководители, но той бива разрешен, когато Варнава решава да вземе Марк със себе си и да отиде в Кипър, а Павел избира Сила за свой спътник и тръгва на втората си мисия.

Не е грях да не сме съгласни с другите хора. Както показва този разказ, вместо да предизвикваме спорове, ние трябва заедно да се стремим да намираме решения на нашите несъгласия.

В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:

Аз изучавах Деянията 15 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: