Въведение към 2 Тимотей
Защо да изучаваме тази книга?
Второто послание на Павел към Тимотей подчертава силата, която идва от това да имаш свидетелство за Исус Христос (вж. 2 Тимотей 1:7-8). То съдържа и пророчество за „усилни времена“, които ще настанат по времето на Павел и Тимотей, както и в последните дни (вж. 2 Тимотей 3:1-7). За да помогне на Тимотей в предизвикателствата, пред които е изправен, Павел го насърчава да се доверява на Писанията и на църковните ръководители (вж. 2 Тимотей 3:14-17) и да разчита на истинското учение (вж. 2 Тимотей 4:2). Като изучавате тази книга, вие ще научите учения и принципи, които могат да ви помогнат да живеете с вяра, макар да изпитвате върху себе си усилните времена на последните дни.
Кой написва тази книга?
Апостол Павел написва 2 Тимотей (вж. 2 Тимотей 1:1).
Кога и къде е написана книгата?
Второто послание на Павел към Тимотей вероятно е написано някъде между 64 и 65 г. сл. Хр. (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). Павел пише посланието, докато е в затвора в Рим за втори път, малко преди мъченичеството си (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).
Докато е затворен, Павел е в окови (вж. 2 Тимотей 1:16; 2:9), вероятно в единична килия или тъмница и изложен на атмосферните условия (вж. 2 Тимотей 4:13, 21) и е трудно за приятелите му да го намерят (вж. 2 Тимотей 1:17). Изглежда Лука е единственият му редовен посетител (вж. 2 Тимотей 4:11) и Павел предполага, че наближава края на неговия живот (вж. 2 Тимотей 4:6-8).
За кого е написана тази книга и защо?
В това писмо Павел насърчава Тимотей и го подкрепя, за да му помогне да продължи делото след наближаващата смърт на Павел. Павел осъзнава, че му остава малко време да живее и иска да се види с Тимотей, когото образно нарича „възлюбеното ми чедо“ (2 Тимотей 1:2).
В края на писмото си Павел иска Тимотей и Марк да го посетят и да му донесат няколко неща, които е оставил (вж. 2 Тимотей 4:9-13). Макар писмото на Павел да е насочено конкретно към Тимотей, съветите в писмото може да се прилагат и от хората от „последните дни“ (2 Тимотей 3:1), защото Павел учи за предизвикателствата и решенията, които важат както в наши, така и в неговите времена.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Това писмо е едно от пасторалните послания, другите са 1 Тимотей и Тит, и „съдържа последните думи на Павел и показва чудесната смелост и упование, с които той посреща смъртта“ (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“). В хронологичен ред, 2 Тимотей изглежда е последното послание в Новия Завет (вж. 2 Тимотей 4:6).
Това писмо съдържа някои разсъждения на Павел за благословиите и трудностите в служението като „проповедник, апостол и учител“ на езичниците (2 Тимотей 1:11). Павел заявява: „Аз се подвизавах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“ (2 Тимотей 4:7-8), което показва как той има лично уверение, че ще наследи вечен живот. Като човек, служил на Исус Христос за повече от 30 години, Павел има пълно право да напътства Тимотей как успешно да служи за укрепване на вярата на другите (вж. 2 Тимотей 2:15–17, 22–26; 4:1–2, 5).
Изложение
2 Тимотей 1. Павел говори за дара и силата от Бог, които се получават чрез свещеническо ръкополагане. Той поучава, че „духът на страх“ (2 Тимотей 1:7) не идва от Бог и ние не трябва да се срамуваме от нашето свидетелство за Исус Христос. Павел свидетелства, че Исус Христос го е призовал да проповядва Евангелието (вж. 2 Тимотей 1:11).
2 Тимотей 2. Павел използва образите на добър войник, побеждаващ атлет и трудолюбив земеделец, за да покаже необходимостта да издържаме на трудностите, за да получим вечна слава. Сравнява истинските и лъжливите учители с почтените и непочтените съдове. Предупреждава Тимотей да избягва противоречия и с търпение да учи онези, които е необходимо да се покаят.
2 Тимотей 3-4. Павел описва обстоятелствата на нечестие в последните дни и насърчава Тимотей да използва Писанията, когато изпълнява длъжността си на свещенически ръководител. Той пише за престоящата си смърт и заявява: „вярата опазих“ (2 Тимотей 4:7). Павел свидетелства, че Господ ще го „въведе в небесното Си царство“ (2 Тимотей 4:18).