Раздел 6: Ден 4

Матей 26:1-30

Въведение

Два дни преди Пасхата, Юда заговорничи с юдейските водачи, които искат да убият Исус. През нощта на Пасхата, Спасителят въвежда причастието.

Матей 26:1-16

Юда заговорничи с юдейски водачи, които искат да убият Исус

Гледали ли сте филм или чели ли сте история, в която някой е бил предаден? Защо е бил предаден този човек? Как бихте се почувствали, ако някой близък приятел ви предаде? Докато четете за последните часове от живота на Исус Христос, си помнете че Той е предаден от Негов близък приятел.

За древните израилтяни, седмицата на Пасхата била една от най-важните седмици в годината. „Празникът на Пасхата бил постановен (по времето на Моисей), за да помага на чедата Израилеви да си спомнят за ангела на разрушението, който отминал техните домове и ги избавил от египтяните (вж. Изход 12:21–28; 13:14–15)“. Като част от Пасхата израилтяните жертвали агне и с кръвта му пръскали по вратите си. „Агнетата без недостатък, чиято кръв била използвана като знак за спасяване на Израил в древността, са символ за Исус Христос, Агнеца Божий, Чиято жертва изкупва цялото човечество“ (Ръководство към Писанията, „Пасха,“ scriptures.lds.org).

Прочетете Матей 26:1-2 и потърсете какво казва Исус, че ще се стане след Пасхата.

След това прочетете Матей 26:3-5 и потърсете кой планира убийството на Исус по това време.

Защо книжниците и главните свещеници решават да изчакат след Пасхата, за да извършат убийство на Исус?

В Матей 26:6-13 четем, че докато е във Витания, една жена идва при Него и Го помазва с много скъпо миро като знак за наближаващата Му смърт и погребение. Някои от учениците Му, включително и Юда, който бил един от Дванадесетте апостоли и касиера на групата, изразяват недоволство, казвайки че мирото е трябвало да се продаде и с парите да се помогне на бедните. Но Юда не е наистина загрижен за бедните, а всъщност е крадец, който иска парите за себе си (вж. Йоан 12:4-6).

Прочетете Матей 26:14-16 и потърсете какво извършва Юда след като Спасителят го укорява за проявеното от него недоволство.

Забележете каква сума получава Юда, за това че предава Исус. „Според закона на Моисей, тридесет сребърни шекела е компенсацията на собственика, при условие, че убиеш един от неговите роби (вж. Изход 21:32). … Цената за предателството показва колко ниско мнение имат Юда и главните свещеници за Спасителя“ (New Testament Student Manual (ръководство на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 81). Това също е изпълнение на едно пророчество от Стария завет относно предателството на Спасителя (вж. Захария 11:12).

Матей 26:17-25

Исус и учениците Му на Пасхалната вечеря

Помислете си за последния път, когато сте поглеждали в огледалото. По какви начини огледалата могат да са полезни за нас?

Прочетете следното изказване от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство, като потърсите и отбележите защо е важно да виждаме себе си ясно, както Бог ни вижда:

„За никой от нас не би било приятно да допусне, че се отклонява от правия път. Често се опитваме да избегнем задълбочения поглед в нашите души, за да видим ясно нашите слабости, ограничения и страхове. В резултат на това, когато направим такъв преглед на живота си, ние поглеждаме през филтъра на пристрастността, извиненията и историите, които си разказваме с цел оправдаване на недостойни мисли и поведение.

Но да можем да видим себе си ясно е особено важно за нашия духовен растеж и благосъстояние. Ако нашите слабости и недостатъци останат скрити в сенките, изкупващата сила на Спасителя не може да ги изцели и превърне в силни страни. …

И така, как можем да допуснем чистата светлина на Божията истина в душите си и да видим себе си такива, каквито Той ни вижда?

Нека предложа, че Светите писания и речите на общите конференции са ясно огледало, в което можем да видим себе си за такъв преглед“ („Да не съм аз, Господи?“, Лиахона, ноем. 2014 г., с. 58).

Обмислете как Писанията и речите от общите конференции могат да бъдат като огледало, за да ни помогнат да видим начините, по които можем да подобряваме живота си.

Докато изучавате Матей 26:17-25, търсете принцип, който да ви помага да разпознавате слабостите си, така че да може да работите по тях и да ги преодолеете.

В Матей 26:17-19 четем, че Исус казва на учениците Си да намерят стая в Йерусалим за Пасхалната вечеря.

Прочетете Матей 26:20-21 и потърсете какво казва Исус на апостолите Си по време на Пасхалната вечеря.

Ако вие бяхте там, какво бихте си помислили, след като Исус казва това?

Прочетете Матей 26:22 и потърсете въпроса, който апостолите отправят към Исус.

Какво научавате за единадесетте верни апостоли от въпроса: „Да не съм аз, Господи?“

Един принцип, който можем да научим от този разказ, е: когато учениците на Исус Христос чуват думите на Господ, те правят оценка на живота си, за да видят дали думите Му се отнасят за тях.

Президент Ухтдорф казва следното относно този разказ:

„Учениците не поставят под въпрос истинността на казаното от Него. Нито пък се огледали, посочили някой друг с думите: „Да не би да е той?“ …

Чудя се как би реагирал всеки от нас, ако Спасителят ни зададе този въпрос. Бихме ли погледнали хората около нас, казвайки в сърцата си: „Сигурно има предвид брат Джонсън. Винаги ми е бил подозрителен“ или „Радвам се, че брат Браун е тук. Да, има нужда да чуе тези думи“. Или като древните ученици бихме погледнали навътре и бихме си задали пронизващия въпрос: „Да не съм аз?“ („Да не съм аз, Господи“ с. 56).

Някога били ли сте изкушавани да не обърнете внимание на Господните думи и да приемете, че те се отнасят за някой друг? Прочетете следното изявление, като търсите какво ни кани да направим президент Ухтдорф, когато чуем думите на Господ:

„В тези прости думи: „Да не съм аз, Господи?“, се съдържа началото на мъдростта и пътеката към лично обръщане във вярата и трайната промяна. …

Трябва да оставим настрана нашата гордост, да погледнем отвъд нашата суета и със смирение да попитаме: „Да не съм аз, Господи?“

И ако Господният отговор се окаже: „Да, сине Мой, има неща, които да подобриш, неща, които мога да ти помогна да преодолееш“, моля се ние да приемем този отговор, със смирение да осъзнаем своите грехове и слабости, след което да променим себе си, за да станем по-добри“ („Да не съм аз, Господи?“, с. 56, 58).

1. В дневника си за изучаване на Писанията напишете за случай, когато сте били благословени от това, че сте приложили думите на Господ в живота си. След това напишете конкретна цел какво ще правите, за да правите оценка на живота си, винаги когато чувате или четете думите на Господ.

Прочетете Матей 26:23-25 и потърсете Господния отговор на въпроса, зададен от апостолите. Юда незабавно напуска, след като Исус го посочва като този, който ще Го предаде (вж. Йоан 13:30).

Матей 26:26-30

Исус Христос установява причастието по време на Пасхата

След като Спасителят яде от Пасхалната вечеря заедно с апостолите Си, Той въвежда обреда на причастието.

Обмислете отговорите на следните въпроси: Последния път, когато вземахте от причастието, с какво бяхте заети? За какво мислехте? Какво почувствахте?

Прочетете Матей 26:26-29 и потърсете какво прави Господ с хляба и със съдържанието на чашата.

От тези стихове научаваме, че символите на причастието символизират тялото и кръвта на Исус Христос, които Той жертва за нас.

Преводът на Джозеф Смит дава допълнително прозрение относно Матей 26:26–28. Прочетете Превода на Джозеф Смит, Матей 26:22, 24–25 (в Ръководство към Писанията).

Потърсете направените чрез вдъхновение промени. Как те ни помагат да разберем една от важните цели на причастието?

Чрез тези вдъхновени промени научаваме, че Исус Христос въвежда причастието за нас, за да си спомняме за Него и Неговото Единение за нашите грехове.

Ако е възможно, гледайте видео материала „Always Remember Him“, (5:28) за да разберете по-добре целта и важността на причастието. В него старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява, че целта на причастието е да си спомняме за Исус Христос и Неговата Единителна жертва. Това видео се намира на LDS.org.

2. Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:

   1. Как, като се опитвате да си спомняте за Спасителя и Неговото Единение, влияе върху чувствата и изживяванията ви, докато вземате от причастието?

   2. Кои са някои от нещата, които може да отвличат вниманието ни по време на причастието?

   3. Как избягването на такива разсейващи фактори по време на причастието може да ни помогне да имаме по-духовни изживявания?

   4. Кои неща може да правите, които да ви помогнат да се концентрирате върху Спасителя и значимостта на този обряд по време на причастието и да си спомняте за Него през седмицата?

Според Матей 26:27-28, какво ни се позволява да получим, като вземаме от причастието, пролятата кръв на Исус?

Само приемането на хляба и водата по време на причастие не означава, че това автоматично ни дава възможност да получим опрощение на греховете си. Трябва да упражняваме вяра в Исус Христос, да се покайваме и да вземаме от причастието с истинско намерение, като винаги помним Исус и се стремим да спазваме заповедите Му. Като вземаме достойно от причастието, ние подновяваме нашите кръщелни завети.

Бихте могли да напишете следния принцип в полето на Писанията си: Когато се покайваме и вземаме от причастието с истинско намерение, ние можем да получаваме опрощение на греховете си.

3. В дневника си за изучаване на Писанията напишете как ще прилагате истините за причастието, които открихте в Матей 26:26-30.

Прочетете отново Матей 26:29 и потърсете кога казва Спасителят, че е следващият път, когато ще вземе от причастието?

„Както е записано в Матей 26:29, Спасителят казва на учениците Си, че няма да пие от плода на лозата отново докато не пие с тях в царството на Неговия Отец. Така причастието не само символизира Единението на Спасителя, но също е и очакване на времето, когато Той ще се завърне в слава на земята (вж. 1 Коринтяните 11:26).

В последните дни Господ разкрива на Пророка Джозеф Смит подробности за един бъдещ момент, когато Той ще пие на земята от плода на лозата. Както е записано в Учение и завети 27, Господ разкрива че ще участва в причастие отново на земята заедно с последователите Си, включително много древни пророци, като Мороний, Илияс, Йоан Кръстител, Илия, Авраам, Исаак, Яков, Йосиф, който бе продаден в Египет, Петър, Яков апостола и Йоан, „и също Михаил или Адам, бащата на всички“ (вж. У. и З. 27:4-14). Господните последователи включват „всички онези, които Моят Отец Ми е дал от света“ (У. и З. 27:14). Това означава, че ако останем истинни и верни на заветите, които сме сключили и устоим до края, ще бъдем сред онези, които ще вземат от символите на причастието заедно със Спасителя в този бъдещ момент“ (New estament Student Manual, с. 83–84).

4. В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:

   Аз изучавах Матей 26:1-30 и завърших този урок на (дата).

   Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: