Въведение към Филипяните
Защо да изучаваме тази книга?
В своето Послание към филипяните апостол Павел отправя насърчение към светиите във Филипи и ги увещава да бъдат сплотени и да се трудят заедно в защита на вярата. Може би един от най-важните принципи, преподавани от Павел във Филипяните, е че молитвата към Бог и упованието в Него носят „Божия мир, който никой ум не може да схване“ (Филипяните 4:7). Изучаването на насърчителните послания от Павел в това писмо може да ви помага в усилията ви да устоите с вяра до края. Докато се стремите да следвате Христос, вие също можете да добивате увереност и подобно на Павел да заявите: „За всичко имам сила чрез Онзи, Който ме укрепява“ (Филипяните 4:13).
Кой написва тази книга?
Макар Тимотей да е споменат заедно с Павел в частта с поздравленията на това послание (вж. Филипяните 1:1), Павел е този, който пише Посланието към филипяните. Това твърдение се подкрепя от използваното личното местоимение аз в писмото и споменаването на Тимотей във Филипяните 2:19. Тимотей може да е действал като писар за Павел, пишейки писмото под ръководството на Павел.
Кога и къде е написана книгата?
Павел вероятно пише Филипяните приблизително между 60 и 62 г. сл. Хр., докато е затворник в Рим (вж. Филипяните 1:7, 13, 16; вж. също Деянията 28:16-31; Ръководство към Писанията, „Филипяни, Послание до“, scriptures.lds.org).
За кого е написана тази книга и защо?
Филипи е първото място в Европа, където Павел официално проповядва Евангелието и установява клон на Църквата (вж. Деянията 16:11-40; Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Една от целите на Павел да напише това писмо, е да изрази благодарността си за любовта и финансовата помощ, която светиите във Филипи му оказват по време на второто му мисионерско пътуване и докато е затворник в Рим (вж. Филипяните 1:3-11; 4:10-19; вж. също Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).
Павел също хвали членовете във Филипи за тяхната вяра в Исус Христос и им дава съвет във връзка с новините, които научава за тях от един ученик във Филипи, наречен Епафродит (вж. Филипяните 4:18). Съветите на Павел включват насърчаване на смирението и единството помежду им (вж. Филипяните 2:1-18; 4:2-3). Павел също предупреждава филипяните да се пазят от покварени християни, като тези, които твърдят, че обрязването е необходимо за обръщане във вярата. Такива хора (често споменавани като юдаизатори) лъжливо твърдят, че новообърнатите във вярата трябва да се подчинят на предишния закон за обрязването от Стария завет, преди да станат християни (вж. Филипяните 3:2-3).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Филипяните често се нарича затворническо послание, заедно с Ефесяните, Колосяните и Филимон. Макар да е писано от затвора, писмото на Павел към филипяните се описва от учените като най-жизнерадостното от неговите послания. Павел изразява благодарност, любов и увереност в членовете на Църквата; описва направените от него жертви в усилията му да следва Исус Христос; и напътства светиите във Филипи във принципите на праведен живот. Учениците може да разпознаят във Филипяните 4:8 някои от думите, използвани в тринадесетия символ на вярата, записан от Пророка Джозеф Смит.
Павел поетично описва благоволението на Спасителя да слезе от божественост в доземния живот в смъртността, където да изстрада „смърт на кръст“ (вж. Филипяните 2:3-8). След като завършва своята божествена мисия, сега Исус Христос е възвисен и ще дойде ден, когато „да се поклони всяко коляно“ пред Него и „всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ“ (Филипяните 2:10-11). Павел разкрива, че неговият вътрешен източник на сила и увереност идва от Исус Христос (вж. Филипяните 4:13).
Изложение
Филипяните 1. Павел изразява благодарност за приятелството си със светиите във Филипи. Той поучава, че противопоставянето, с което се е срещнал при служението си на Господ, включително времето му в затвора, е допринесло за делото на Евангелието. Насърчава членовете на Църквата да застават единно в защита на вярата.
Филипяните 2. Павел продължава да насърчава членовете на Църквата да бъдат единни и посочва примера на Исус Христос, Който благоволи да дойде в смъртността, като пример за любов, подчинение и смирение. Всеки човек един ден ще признае Исус Христос като Господ. Павел дава указания на членовете на Църквата да се трудят за собственото си спасение.
Филипяните 3. Павел предупреждава за юдаизатори. Описва предишния си живот, когато е бил фарисей, и как с желание се отказва от всичко, за да следва Исус Христос. Увещава светиите да следват примера му на стремеж за постигане на спасение. Павел обяснява, че Исус Христос ще промени смъртните ни тела в славни тела като Неговото.
Филипяните 4. Павел насърчава светиите винаги да се радват в Господ. Той ги увещава да заместват тревогите си с молитва и изразяване на благодарност, като обещава, че ще се наслаждават на Божия мир, който превъзхожда всякакво разбиране. Павел настоятелно ги съветва да мислят за неща, които са честни, праведни, истинни, чисти, любезни, похвални и добродетелни. Той признава, че върши всички неща чрез Исус Христос, Който го укрепва.