Библиотека
Раздел 21, Ден 1: Римляните 8-11

Раздел 21: Ден 1

Римляните 8-11

Въведение

Апостол Павел учи за благословиите, които идват от духовното раждане отново и подчинението на волята на Небесния Отец. Преподава за това как Израил отхвърля завета, който Бог направи с Авраам и неговите наследници. Павел поучава, че принадлежността към Божия избран народ се определя повече от верността към завета, отколкото по потеклото, и учи за проповядването на Евангелието на езичниците.

Римляните 8

Павел описва благословиите на това човек да се роди отново духовно.

Познавате ли някой, който да е наследил наследство от друг човек, което е с голяма стойност или важност? Например, понякога баща, майка, баба или дядо дават нещо с голяма стойност на децата и внуците си.

Ако имахте възможност да наследите притежанията на някой, чии притежанията бихте избрали, и защо бихте ги искали?

Помислете за благословиите, които ще получите, ако можехте да наследите всичко, което Небесният ни Отец притежава. Докато изучавате Римляните 8:1-18, потърсете какво трябва да вършим, за да станем наследници на всичко, което има Небесният Отец.

Прочетете Римляните 8:1, 5-7, 13 и намерете какво поучава Павел относно онези, които ходят „по плът“, или които се поддават на естествената склонност за извършване на грях, и какво поучава относно онези, които ходят „по Духа“.

В тези стихове Павел преподава за две противоположни духовни нагласи: „копнежът на плътта“ и „копнежът на Духа“ (Римляните 8:6). Копнежът на плътта означава да сме отдадени на физически удоволствия, страсти и похоти на физическото тяло. Какво според вас означава копнежът на Духа?

Изразът „умъртвявате порочните навици на тялото“ (Римляните 8:13) означава да подчиним или да преодолеем слабостите, изкушенията и греховете, свързани с нашите смъртни тела (вж. Romans 8:13, бележка под линия b; Мосия 3:19). От този стих научаваме, че ако следваме влиянието на Духа, можем да преодолеем склонността да извършваме грях.

Прочетете Римляните 8:14-17 и определете как Павел нарича онези, които следват Духа. Думата синове в стих 14 означава деца и включва дъщерите (вж. У. и З. 25:1).

Писанията говорят за нас като за „Божии чеда“ (Римляните 8:16) в повече от един смисъл. Първо, всяко човешко същество буквално е обично духовно чедо на Небесния Отец. Второ, ние сме родени отново като чеда на Бог чрез връзката от завета с Исус Христос след като се покаем, кръстим и приемем Светия Дух.

Осиновяването е било широко разпространено в римския свят и вероятно е било позната идея за читателите на Павел. Човек, който законно осинови някого, предава на осиновения всички права и привилегии, които естествено родено дете би имало. Следователно, когато приемем „Духа на осиновение“ (Римляните 8:15) чрез сключване на евангелските завети, ние ставаме чеда на Бог и „сънаследници с Христос“ (Римляните 8:17).

В Книгата на Мормон цар Вениамин също поучава как можем да станем „чеда Христови“ (вж. Мосия 5:5-10).

Президент Джозеф Фийлдинг Смит

Президент Джозеф Фийлдинг Смит учи, че Исус Христос „става наш Отец … защото ни предлага живот, вечен живот, чрез Единението, което е извършил за нас“. Той обяснява: „Ние ставаме чеда, синове и дъщери на Исус Христос, чрез своите завети на подчинение пред Него“ (Doctrines of Salvation, съст. Брус Р. Макконки, 3 тома (1954–1956 г.), том 1, с. 29).

Прочетете Римляните 8:17 отново. Сънаследник е човек, който получава еднакво наследство като другите наследници.

Ако вече сме чеда на Бог Отец, защо не получаваме автоматично равно наследство с Исус Христос? Защо е необходимо да станем синове и дъщери на Исус Христос?

Старейшина Далин Х. Оукс

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на Дванадесетте апостоли обяснява: „Ние всички сме наследници на нашите небесни родители. Апостол Павел проповядва, „че сме Божии чеда“ и „ако сме деца, тогава сме и наследници – наследници на Бога и сънаслединци с Христос“ (Римляните 8:16-17). Това означава, както ни е казано в Новия завет, че „сме наследници на вечен живот“ (Тит 3:7) и ако се доближаваме към Отца, ние следва „да наследим всички неща“ (Откровението 21:7) – всичко, което Той има – понятие, което нашите смъртни умове едва могат да проумеят. Но поне можем да разберем, че постигането на тази крайна цел във вечността е възможно само ако следваме нашия Спасителят Исус Христос, Който учи, че „никой не дохожда при Отца, освен чрез Мене“ (Йоан 14:6)“ („Последователи на Христос“, Лиахона, май 2013 г., с. 98).

Въз основа на нашето достойнство, ние няма да получим нищо, защото всички сме извършвали грехове и не сме достойни за славата на Бог (вж. Римляните 3:23). Но когато сме осиновени от Исус Христос, нашите несъвършенства са превъзмогнати посредством Неговия съвършен живот и Единение. Така, чрез нашите завети и подчинение на Исус Христос, ние ставаме сънаследници и „страдаме с (Исус Христос)“ (Римляните 8:17). Това не означава, че ще изстрадаме това, което Спасителят изстрадва като част от Неговата единителна жертва. По-скоро, ние страдаме, като Го следваме и жертваме светски неща, подчиняваме се на заповедите и с вяра издържаме на противопоставянията.

От Римляните 8:14-18 научаваме, че ако бъдем верни чеда на завета на Бог, можем да станем сънаследници с Исус Христос на всичко, което има Небесният Отец.

  1. за записване в дневникаНарисувайте таблица с три колони в дневника си за изучаване на Писанията, като първата колона озаглавите Изисквания, втората Противопоставяне и третата Наследство. След това направете следното:

    1. В колоната „Изисквания“, напишете четири или пет конкретни заповеди или стандарти, съобразно които трябва да живеем, за да бъдем считани за верни чеда на завета на Бог.

    2. В колоната „Противопоставяне“ напишете някои примери на противопоставяне, което може да преживеем, докато се стараем да живеем като верни чеда на завета на Бог.

    3. В колоната „Наследство“ напишете някои благословии, които можем да наследим от Небесния Отец, ако се стараем да живеем като Негови верни чеда на завета.

Като гледате написаното в дневника ви за изучаване на Писанията, сравнете благословиите да бъдете сънаследници с Христос с изискванията, които трябва да изпълнявате и противопоставянето, което можете да срещнете. Какво бихте казали на някой, който пита дали си заслужава да бъдете верни на Господните заповеди?

Прочетете Римляните 8:18 и вижте какво казва Павел относно това как нашите жертви се сравняват с това, което получаваме като наследство от Небесния Отец.

В Римляните 8:19-30 е записано как Павел учи, че Духът ни помага в нашите слабости и че Исус Христос е бил призован преди смъртния живот да бъде Спасителят на Божиите чеда. (В Римляните 8:29-30 думата предопредели означава предварително постави или призова. Ще научите повече за ученията на апостол Павел относно предопределението в Ефесяните.)

Прочетете Римляните 8:28, 31-39 и потърсете истини, които Павел преподава за Божията любов, сравнена с противопоставянето, предизвикателствата и горестите на смъртния живот. Може да отбелязвате думи или изрази, които са важни за вас.

В Joseph Smith Translation на Romans 8:31 е написано, „Ако Бог е на наша страна, кой може да ни (победи)?“ (Joseph Smith Translation, Romans 8:31 (в Romans 8:31, бележка под линия a).

От тези стихове можем да разпознаем следните истини: Ако обичаме Бог, тогава всички неща ще работят заедно за наше добро. Чрез Исус Христос ние можем да преодолеем всички предизвикателства и нещастия на смъртния живот. Нищо не може да ни отдели от Божията любов, което е видно чрез Единението на Исус Христос.

  1. за записване в дневникаИзпълнете една или повече от следните дейности в дневника си за изучаване на Писанията:

    1. Помислете за предизвикателствата и нещастията, които сте преживяли, и после напишете две изречения от Римляните 8:28, 31-39, които ви правят впечатление и които обясняват защо това се е случило.

    2. Опишете как сте чувствали Божията любов по време на вашите предизвикателства.

    3. Напишете няколко начина, по които можете да показвате своята любов към Бог. Поставете си цел да действате според това, което написахте и да имате доверие, че всички неща ще работят заедно за ваше добро.

Римляните 9-11

Павел преподава за това как Израил отхвърля завета на Бог и за представяне на Евангелието на езичниците.

Както е записано в Римляните 9-11, апостол Павел използва термините Израил и израилтяни вместо юдеи. Във времената на Стария завет Бог избира потомците на Яков, или Израил, да бъдат част от Неговия завет с Авраам (вж. Римляните 9:4-5). Този завет включва благословии като земя, свещеническа власт и отговорността да благославят хората по цялата земя с Евангелието, което прави вечния живот възможен.

Прочетете Римляните 9:6, 8 и вижте какво преподава Павел за членовете на дома Израилев.

Какво мислите, че има предвид Павел, когато казва „не всички, които са от Израил, духовно са израилтяни“ (Римляните 9:6)?

Някои юдеи не разбират, че не всички хора, които са родени в дома Израилев, са достойни да бъдат част от завета на Бог с Израил. Те погрешно вярват, че техният произход автоматично им дава благословиите на завета.

Прочетете Римляните 10:8-13 и потърсете как всеки, израилтянин или не-израилтянин, може да стане част от завета на Бог с хората.

В тези стихове, гръцката дума, преведена като изповед, означава открито признаване, или сключване на завет, а гръцката дума, преведена като вярва означава обещание, на което да се довериш. Това дълбоко упование в Спасителя води хората открито да признаят, че Го приемат по начините, които Той е посочил. Тези начини включват подчинение на Божиите заповеди, покаяние и получаване на евангелските обреди на спасение, които от своя страна включват кръщение и дара на Светия Дух.

Според поученията на Павел, ако приемем и се подчиняваме на Исус Христос и Неговото Евангелие, ние можем да получим благословиите на заветите с Бог и така да бъдем спасени.

  1. за записване в дневникаНякои хора използват Римляните 10:9, 13, за да твърдят, че всичко, от което се нуждаем, за да бъдем спасени, е устно да изповядаме своята вяра в Исус Христос. В дневника си за изучаване на Писанията напишете как обсъжданите в този урок истини могат да ви помогнат да отговорите на това погрешно твърдение.

В остатъка от Римляните 10-11 четем как Павел поучава, че е важно да чуем Божието слово, за да развием вяра в Исус Христос. Той пояснява още за отхвърлянето от израилтяните на Евангелието на Исус Христос и използва сравнението с присаждане на клонки от диво маслинено дърво на градинско маслинено дърво, за да покаже как езичниците биват осиновявани в дома на Израил (Вж. Яковово 5). Той също учи, че Евангелието ще бъде отново предложено на юдеите.

  1. за записване в дневникаВ долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:

    Аз изучавах Римляните 8-11 и завърших този урок на (дата).

    Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: