Въведение към Яков
Защо да изучаваме тази книга?
Съборното послание на Яков е добре известно на членовете на Църквата на Исус Христос от светиите от последните дни поради важния откъс в Яков 1:5, който подтиква младия Джозеф Смит да търси истина от Бог. Из цялото си послание Яков подчертава, че ние трябва да сме „изпълнители на словото, а не само слушатели“ (Яков 1:22). Изучаването на тази книга може да ви помогне да разберете важността да показвате вярата си чрез вашите „дела“ или действия (вж. Яков 2:14–26) и да ви вдъхновява да търсите „за корона живота, който Бог е обещал на онези, които Го обичат“ (Яков 1:12).
Кой написва тази книга?
В посланието е казано, че негов автор е „Яков, слуга на Бога и на Господ Исус Христос“ (Яков 1:1).
Християнската традиция твърди, че този Яков, подобно на Юда, е един от синовете на Йосиф и Мария и следователно е полубрат на Исус Христос (вж. Матей 13:55; Марк 6:3; Галатяните 1:19). Фактът, че Яков е споменат първи в списъка на братята на Исус в Матей 13:55 може да показва, че той е най-големият от полубратята Му. Подобно на другите полубратя на Господ, Яков в началото не става последовател на Исус (вж. Йоан 7:3–5). Но след Възкресението на Исус, Яков е един от хората, на които Той се явява като възкресена личност (вж. 1 Коринтяните 15:7).
По-късно Яков става апостол и според ранните християнски автори е първият епископ на Църквата в Йерусалим (вж. Деянията 12:17; 21:18; Галатяните 1:18–19; 2:9). Като ръководител в Църквата той играе важна роля в събора, проведен в Йерусалим (вж. Деянията 15:13). Неговото влияние в Църквата несъмнено е усилено от роднинската му връзка с Исус, макар че Яков показва смирение, като се представя не като брат на Исус, а като слуга на Господ (вж. Яков 1:1).
Кога и къде е написана книгата?
Не е известно кога Яков написва това послание. Тъй като живее в Йерусалим и ръководи делата на Църквата там, вероятно написва посланието си някъде в тази област.
Фактът, че Яков не споменава събора в Йерусалим, проведен приблизително 50 г. сл. Хр. (вж. Деянията 15), може да означава, че това послание е написано преди това. Ако това писмо наистина е написано преди събора в Йерусалим, тогава то е едно от най-ранните послания в Новия завет.
За кого е написана тази книга и защо?
Яков адресира това писмо „до дванадесетте пръснати племена“ (Яков 1:1), което означава целият дом Израилев; той ги кани „да получат Евангелието… и да дойдат в стадото на Христа“ (Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., том 3, с. 243). Яков дава указания на членовете на Църквата да водят живота си по начин, който отразява тяхната вяра в Исус Христос.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Съборното послание на Яков понякога е определяно като мъдро произведение, подобно на старозаветните Притчи. Текстът на посланието се състои от кратки обяснения на принципи за християнски начин на живот. Освен това има сходства между Проповедта на планината от Спасителя, записана в Матей 5–7 и словата на Яков. Някои подобни теми са устояването на преследване (вж. Яков 1:2–3, 12; Матей 5:10–12), да станем „съвършени“ или духовно зрели (вж. Яков 1:4, 2:22, Матей 5:48), отправяне на молба към Бог (вж. Яков 1:5; Матей 7:7–8), вършене на Божията воля (вж. Яков 1:22, Матей 7:21–25), да обичаме другите (вж. Яков 2:8, Матей 5:43–44, 7:12), да разпознаваме доброто и злото по техните плодове (вж. Яков 3:11–12, Матей 7:15–20), да сме миротворци (вж. Яков 3:18, Матей 5:9), и да не се кълнем (вж. Яков 5:12, Матей 5:34–37).
Изложение
Яков 1–2. Яков приветства читателите си и представя някои основни теми в посланието си, в това число устояването на изпитания, търсенето на мъдрост и воденето на живот в съответствие с вярата ни. Слушателите на Божието слово трябва да бъдат и негови изпълнители. Яков определя „чисто(то) и непорочно благочестие“ като проява на грижи за „сирачетата и вдовиците“ и като стремеж към живот, освободен от грях (Яков 1:27). Светиите трябва да обичат ближните си и да проявяват своята вяра чрез делата си.
Яков 3–4. Яков обяснява разрушителното естество на необузданата реч и я съпоставя с плода на праведността на онези, които омиротворяват. Той предупреждава читателите да не се сприятеляват със света, а да устояват на дявола и да се придържат към Бог.
Яков 5. Яков предупреждава богатите, които са нечестиви. Завършва посланието си с кратки съвети за отговорностите на светиите към другите членове на Църквата. Той съветва светиите търпеливо да устояват до идването на Господ и да бъдат честни в разговорите си. Яков насърчава болните да се обръщат към старейшините, за да ги помажат с масло.