Раздел 3: Ден 1
Матей 6-7
Въведение
Проповедта на планината на Исус продължава в Матей 6-7. В тази част от проповедта Си, Той поучава, че трябва да се извършват праведни действия в израз на отдаденост, за да бъде доволен Небесният Отец. Той също напътства учениците Си първо да търсят да изграждат царството Божие.
Матей 6:1-18
Спасителят учи последователите Си да вършат праведни дела.
Обмислете следните въпроси: Извършвали ли сте някога нещо добро, но по грешни причини? Ако да, то какво ви накара да постъпите така?
Прочетете Матей 6:1-2 и потърсете какво казва Спасителят, че е неправилна причина за извършване на праведни дела.
Милостинята е действие в израз на религиозна преданост, например даване помощ на бедните (вж. Matthew 6:1 бележка под линия b). Какво учат тези стихове за причината, поради която някои хора да дават милостиня?
Забележете, че Спасителят нарича тези хора „лицемери“, което още означава „преструващи се“ (вж. Matthew 6:2, бележка под линия а).
Прочетете Матей 6:3-4 и потърсете какво учи Спасителят за това как учениците Му трябва да извършват праведни дела. Може да отбележите обещанието на Спасителя към онези, които извършват праведни дела поради праведни причини.
Да служим в тайно означава, че ние тихо извършваме служение на други хора без да се хвалим или да търсим някаква полза. Може много да се каже за дискретните постъпки на служение, за които не знае никой освен онези, за които се отнасят и онези, които ги вършат.
Довършете следното изречение, за да определите един принцип, който научаваме от ученията на Спасителя: Ако извършваме постъпки на преданост, за да угодим на Небесния Отец, а не за да търсим вниманието на други хора, тогава Той ще .
Изразът „ще ти въздаде наяве“ може да означава че Небесният Отец може да ни даде благословии по духовни или светски начини, които другите хора може да видят или не, но които ние лесно можем да разпознаем, когато ги получим.
Прочетете Матей 6:5-6 и Матей 6:16-18 и потърсете примери, които Спасителят използва, за да покаже принципа за извършване на праведни дела, които да удовлетворят Небесния Отец. Изразите „унили“ и „помрачават лицата си“ в стих 16 се отнасят до хора, които дават външен израз на своя пост.
Публичната молитва не е погрешна и не всички молитви е нужно да се казват тайно. Молитва и други религиозни действия могат да се извършват публично, ако се правят с искреност и преданост и в съответствие с правилни църковни практики.
-
В дневника си за изучаване на Писанията опишете случай, когато сте извършили праведна постъпка на преданост – като молитва или пост – за да удовлетворите Небесния Отец. Напишете начините, по които се чувствахте благословени от искреното ви поклонение пред Бог.
В Матей 6:7-15 Спасителят дава указания и образец за правилния начин на молитва. Неговият собствен образец за молитва е известен като Господната молитва. Прочетете тези стихове и търсете още истини, които можете да научите относно молитвата от примера на Господ.
Бихте могли да намерите тихо и уединено за вас място, за да се молите на глас и там да отправите искрена молитва към Небесния Отец. Какви разлики забелязвате между молитва на глас и тази наум? Бяха ли мислите ви по-съсредоточени, когато можехте да се молите на глас?
-
Матей 6:19-24
Исус Христос учи своите последователи да събират съкровища на небето
Съкровище е нещо, които ние много ценим.
Прочетете Матей 6:19-21 и потърсете какъв вид съкровища Спасителят учи последователите Си да търсят.
Според Спасителя, каква е разликата между съкровища, събирани на земята, и съкровища, събирани на небето?
В следната схема напишете три примера на съкровища, които хората могат да събират на земята и три примера на съкровища, които ние можем да събираме на небето.
|
Съкровища на земята |
Съкровища на небесата |
|---|---|
Прочетете Матей 6:22-24 и потърсете на какво учи Спасителят, което може да ни помогне да събираме съкровища на небесата.
Преводът на Джозеф Смит на Матей 6:22 ни помага да разберем това, на което ни учи Спасителят, че за събирането на съкровища на небето, трябва да държим „очите (си) отправени единствено към славата Божия“ (П.Дж.С., Матей 6:22, (в Ръководство към Писанията ), което означава да уеднаквим нашите перспектива и воля с тези на Бог.
От последното изречение в Матей 6:24 научаваме следната истина, която може да ни помогне да помним и да събираме съкровища на небето: Не можем да слугуваме на Бога и на мамона. Думата мамон се отнася за богатства или светски неща.
-
Обмислете собствения си живот и помислете за пример как, като съсредоточаваме желанията си върху нещо светско, това може да ни разсее от служението на Бог и събирането съкровища на небето.
Матей 6:25-34
Спасителят напътства учениците Си да търсят първо царството Божие
Както е записано в Матей 6:25-34, Спасителят напътства учениците Си да не се безпокоят за осигуряване на основните си нужди. The Joseph Smith Translation на Matthew 6:25–27 ни помага да разберем, че Той говори конкретно на онези, които ще тръгнат да проповядват Неговото Евангелие (вж. Joseph Smith Translation, Matthew 6:25–27 (в the Bible appendix).
Прочетете Матей 6:31-34 и потърсете принцип, който Исус преподава на учениците Си, за това какво да търсят първо в живота си. (Забележете подбора на думи в the Joseph Smith Translation в Matthew 6:33, бележка под линия а.)
Какъв принцип можем да научим от Матея 6:33?
„Неговото царство“ (Матея 6:33) представлява Църквата на Исус Христос тогава и сега. В наши дни царството Божие е Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни, която е възстановена, за да подготви чедата на Небесния Отец за Неговото царство в небесата – селестиалното царство.
Следното изявление от президент Езра Тафт Бенсън може да ви помогне да разберете как да прилагате този принцип в живота си:
„Трябва да поставим Бог по-напред от всичко друго в живота ни. Той трябва да е на първо място. …
Когато поставим Бог на първо място, всички други неща си отиват на точното място или изчезват от живота ни. Нашата обич към Господ ще ръководи изявите на привързаността ни, разпределението на времето ни, целите, които преследваме и реда на приоритетите ни.
Трябва да поставим Бог преди всички в живота си“ („The Great Commandment – Love the Lord“, Ensign, май 1988 г., с. 4).
-
Матей 7:1-5
Исус Христос учи последователите Си да съдят праведно
Прочетете Матей 7:1-2 включително Матей 7:1 в Превода на Джозеф Смит и потърсете какво ни учи Спасителят относно съденето.
Матей 7:1 често неправилно се разбира в смисъл, че никога не трябва да съдим. Обаче, както научаваме от Превода на Джозеф Смит, Исус Христос учи, че трябва „да съд(им) със справедливо отсъждане“.
Какво мислите, че означава да съдим справедливо?
Прочетете Матей 7:3-5 и обмислете аналогията, която Спасителят използва, за да ни учи как да не съдим неправедно други хора (вж. също Йоан 7:24).
Старейшина Далин Х. Оукс обяснява различните видове съдене:
„Бил съм озадачен от това, че някои стихове от Писанията ни заповядват да не съдим, а други стихове ни напътстват да съдим и дори ни казват как да вършим това. Но след като проучих съответните откъси, аз се убедих че такива наглед противоречащи си напътствия, са в съгласие, когато ги разглеждаме от гледна точка на вечността. Същността на въпроса е да се разбере, че има два вида съдене: окончателни съдения, такива на нас ни е забранено да вършим, и междинни съдения, каквито сме напътствани да правим, но въз основа на праведни принципи. …
За разлика от окончателните съдения, които на смъртните хора е забранено да извършват, Писанията изискват от нас да правим това, което аз наричам „междинни съдения“. Такива съдения са съществени, за да се упражнява личната морална свобода на избор. …
Ние всички правим преценки при избора си на приятели, при избора как да прекарваме времето си и как да харчим парите си, и разбира се, при избора на вечен спътник. …
Когато се налага да правим междинните съдения, трябва да внимаваме да съдим праведно. Необходимо е да търсим напътствие от Светия Дух, когато взимаме решения. Трябва да ограничим съденето, което правим, до собственото ни настойничество. Винаги, когато е възможно, трябва да се въздържаме да съдим хората, докато не съберем достатъчно познание на фактите. Доколкото е възможно, трябва да съдим обстоятелствата, вместо хората. При всички свои отсъждания трябва да прилагаме праведни стандарти. И при всичко това, трябва да помним заповедта да прощаваме“ („‘Judge Not’ and Judging“, Ensign, авг. 1999 г., с. 7, 9, 13).
Президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото президентство споделя мисли за стихове Матей 7:3-5:
„Проблемът с гредите и съчиците изглежда е тясно свързан с нашата неспособност да видим себе си ясно. Не съм сигурен защо сме така способни да даваме диагнози и да препоръчваме лекове за чуждите болежки, докато често не можем да видим нашите собствени.
Преди няколко години в новините разказаха за един човек, който вярвал, че ако намаже лицето си с лимонов сок, то щяло да стане невидимо за камерите. И така, обилно намазал лицето си с лимонов сок, излязъл и обрал две банки. Скоро след това бил арестуван, след като негова снимка била показана по вечерните новини. Когато полицията му показала кадри от охранителните камери, той не могъл да повярва на очите си. „Но аз сложих лимонов сок на лицето си!“ – запротестирал той. (Вж. Errol Morris, „The Anosognosic’s Dilemma: Something’s Wrong but You’ll Never Know What It Is“, (Част 1), New York Times, 20 юни 2010 г., opinionator.blogs.nytimes.com/2010/06/20/the-anosognosics-dilemma-1.)
Когато един учен от университета Корнел чул за това, той се удивил как човек може да има толкова изкривена преценка за себе си. За да определят дали това е всеобщ проблем, двама изследователи поканили студенти да участват в серия от тестове на житейски умения, като след това им дали възможност да посочат колко добре са се справили. Студентите, които се справили най-зле, били и най-неточни в оценката на своето представяне – някои от тях оценили постиженията си пет пъти по-високо от реалната им стойност. (Вж. Justin Kruger and David Dunning, „Unskilled and Unaware of It: How Difficulties in Recognizing One’s Own Incompetence Lead to Inflated Self-Assessments“, Journal of Personality and Social Psychology, дек. 1999 г., с. 1121–1134.)
Това проучване е било провеждано редица пъти, като отново и отново дава едно и също заключение: на много от нас е трудно да видим себе си такива, каквито наистина сме, и дори успели хора надценяват своя принос и подценяват приноса на другите. (Вж. Marshall Goldsmith, What Got You Here Won’t Get You There 2007 г., глава 3.)
Може и да не е така важно, че надценяваме шофьорските си способности или колко далеч можем да пратим топката за голф. Но когато започнем да вярваме, че нашият принос у дома, на работа и в Църквата е по-голям от реалния, ние заслепяваме себе си за благословиите и възможностите да подобряваме себе си по важни и задълбочени начини“ („Да не съм аз, Господи?“ Лиахона, ноември 2014 г., с. 56-57).
Матей 7:6-14
Спасителят учи как да търсим лично откровение
The Joseph Smith Translation на Matthew 7:6 ни помага да разберем, че Исус Христос призовава учениците Си да тръгнат по света и да проповядват. Те трябва да учат на покаяние, но да пазят тайнствата на царството за себе си. С други думи те не трябва да обсъждат святи теми с хора, които не са готови да ги получат. (Вж. Превод на Джозеф Смит, Матей 7:9-11 (в Ръководство към Писанията).
Според the Joseph Smith Translation, стих Matthew 7:7 започва с израза „Кажете им: поискайте от Бог“. Прочете стих 7, като започнете с този израз и търсите какво казва Спасителят на учениците Си да преподават.
От тези стихове научаваме следния принцип: Когато ние искаме, търсим и хлопаме, когато се стремим към истината, Небесният Отец ще ни отговаря и ще ни благославя с лично откровение.
Какво предполагат думите искайте, търсете и хлопайте, че трябва да вършим, за да получаваме лично откровение?
Помислете за случай, когато искането, търсенето и хлопането са поканили лично откровение.
Както е записано в Матей 7:9-11, Спасителят учи, че както един любящ баща няма да даде камък или змия, ако синът му поиска хляб или риба, така и Небесният Отец няма да откаже дара на личното откровение на чедата Си, които искат и търсят уместни неща.
Прочетете Матей 7:12-14 и потърсете още истини, които Спасителят казва на учениците Си да преподават. Думата тясна в този откъс се отнася за портата.
Матей 7:15-27
Спасителят обещава спасение на онези, които вършат волята на Отца
Кои са някои от идеите, които са общоприети в света, но противоречат на плана на Небесния Отец?
Помислете защо е важно до можете да разбирате дали някой човек или група от хора прокарват идея, която противоречи на плана на Небесния Отец.
Прочетете Матей 7:15 и потърсете Господното предупреждение към учениците Му.
Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли предупреждава за „лъжливи пророци и лъжливи учители, както мъже, така и жени, които са се самопровъзгласили за изявители на ученията на Църквата“ както и за „онези, които говорят и публикуват неща, като противоречат на изявленията на истинските пророци на Господ и които активно убеждават други хора без изобщо да ги е грижа за благосъстоянието във вечността на тези, които те съблазняват“ („Beware of False Prophets and False Teachers“, Ensign, ноем. 1999 г., с. 63).
Прочетете Матей 7:16-20 и потърсете един начин, по който можем да разпознаваме дали някой е лъжлив пророк или лъжлив учител.
От тези стихове научаваме следната истина: Можем да разпознаваме лъжливите пророци по техните плодове. Подобно на оценяването на растение според вида или качеството на плода, който то дава, можем да разпознаваме лъжливи пророци и лъжливи учители според техните учения, действия и идеи.
Според вас, какви ще бъдат някои от плодовете на лъжливите пророци?
Прочетете Матей 7:21-27 и потърсете какво учи Спасителят за важността да се живее съобразно Неговите учения. Забележете, че в the Joseph Smith Translation изявлението в стих 23 е променено от „Аз никога не съм ви познавал“ на „Вие никога не сте Ме познавали“ (the Joseph Smith Translation, Matthew 7:33 (в Matthew 7:23, бележка под линия а).
-
-
Аз изучавах Матей 6-7 и завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: