Матей 27-28

Въведение

Като част от заговора за убийството на Исус Христос, юдейските водачи Го предават на Пилат Понтийски, който е римският управител. Пилат предава Исус да бъде бичуван и разпънат на кръст. Исус е подложен на страдание и смърт, за да изпълни волята на Своя Отец.

Матей 27:1-25

Исус е предаден на Пилат и осъден да бъде разпънат на кръст.

Ако можехте да сте очевидец на само едно събитие от Писанията, кое бихте избрали? Защо?

В този урок ще изучавате едно от най-значимите събития в историята на света. Докато изучавате, си представяйте, че сте очевидци на случващото се.

В Матей 26 четем, че Исус е арестуван, разпитван и несправедливо осъден от юдейските водачи. Според римските закони, юдеите нямат властта да убият някого. Ето защо юдейските водачи търсят обвинение според римските закони, за което Исус да бъде наказан със смърт.

В Матей 27:1-10 научаваме, че те довеждат Исус при Пилат Понтийски, който е римският управител на Юдея. Когато Юда вижда това, той съжалява за решението си да предаде Исус, опитва се да върне парите, които получава от юдейските водачи и сам прекратява живота си. Преводът на Джозеф Смит пояснява, че Юда „се обеси на едно дърво. И незабавно падна надолу, и вътрешностите му изскочиха, и умря“ (Превода на Джозеф Смит, Матей 27:6 (в Ръководство към Писанията)).

Понеже сребърниците са „цена на кръв“ (Матей 27:6) и следователно не е позволено да се добавят към храмовата каса, юдейските водачи използват парите, за да закупят Нивата на грънчаря, където се погребват странници (или чужденци). Матей цитира това събитие като изпълнение на едно пророчество (вж. Захария 11:12-13).

Поради натиска от юдеите и страха да не изгуби контрола върху ситуацията, Пилат нарежда Исус да бъде разпънат (вж. Матей 27:11-26). (Тези събития ще бъдат разгледани по-подробно в урока за Йоан 18-19.)

Матей 27:26-50

Исус е бичуван, подиграван и разпънат на кръст

Преди да бъде разпънат на кръст, Пилат нарежда Исус да бъде бичуван (вж. Матей 27:26). Да бъде бичуван означава да бъде удрян многократно с камшик, в краищата на който са вплетени парченца остри камъни или кости. Този вид наказание обикновено се прилагал за слуги, докато благородници или свободни римски граждани били бити с пръчки. Много хора не остават живи след като са бичувани поради жестоките телесни наранявания, причинявани от бича.

Прочетете Матей 27:27-32 и потърсете какво правят с Исус римските войници.

Защо мислите, че войниците намират някой друг да носи кръста на Исус?

Представете си, че сте на мястото на Симон киринееца. Какви биха били вашите мисли и чувства, ако сте сред множеството и ви принудят да носите кръста на Исус? Запишете отговора си във вашия дневник за изучаване на Писанията.

В Матей 27:33 е записано, че Исус е отведен „до едно място, наречено Голгота, което значи Лобно място“.

Старейшина Джеймс Е. Талмидж от Кворума на дванадесетте апостоли учи следното относно името на това място: „Името на хълма може да е дадено, поради външния му вид или изглед; или ако мястото е било използвано за екзекуции, тогава името е израз на смъртта, тъй както наричаме черепа „глава на смъртта“ (Jesus the Christ, 3-то изд. 1916 г., с. 667).

Матей 27:34 записва, че Исус отказва да пие питие, което обикновено предлагат, за да се притъпи болката на осъдените на разпъване на кръст. Някои хора, наблюдаващи Разпятието, решават да се подиграят на Исус и да Го изкушават.

Прочетете Матей 27:46 и търсете какво казва Исус, докато е на кръста. Бихте могли да отбележите това, което сте намерили.

За да разберете по-добре какво се случва в този момент, прочетете следното изявление от старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Сега ще говоря много внимателно, дори благоговейно, за вероятно най-трудния етап на това самотно единително пътуване. Говоря за онези моменти, за които Исус трябва да е бил подготвен умствено и физически, но не би могъл напълно да ги е предвидил емоционално и духовно – това заключително потъване в парализиращото отчаяние на божественото оттегляне, когато Той извиква във върховна самота, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46;курсив добавен). …

С цялото убеждение на моята душа свидетелствам, че … съвършеният Отец не е изоставил Своя Син в онзи час. Действително, лично вярвам, че при цялото земно служение на Христос, Отец никога не е бил по-близко до Своя Син, отколкото по време на тези заключителни моменти на страдание. Въпреки това, за да бъде върховната жертва на Неговия Син също толкова пълна, колкото доброволна и самотна, Той за кратко оттеглил от Исус утехата на Своя Дух, подкрепата на личното Му присъствие“ („Никой не бил с Него“, Лиахона, май 2009 г., с. 87-88).

Защо според вас Небесният Отец оттегля Духа Си от Исус в този момент?

Прочетете остатъка от изказването на старейшина Холанд и отбележете какво той казва, за да обясни защо Исус Христос изпитва оттеглянето на Духа: „Било необходимо, действително било основна част от значимостта на Единението, този съвършен Син, Който никога не изрекъл зло, нито го е вършил, нито се докоснал до нещо нечисто, трябвало да знае как се чувства останалата част от човечеството – ние, всички ние – когато извършваме такива грехове. За да може Неговото Единение да бъде безпределно и вечно, Той трябвало да почувства не само физическа, но и духовна смърт, да усети какво означава Божият Дух да се отдръпне, оставяйки човека абсолютно и безнадеждно сам“ („Никой не бил с Него“, с. 87-99).

От Матей 27:46 и от изявлението на старейшина Холанд научаваме, че като част от Единението, Исус Христос могъл да почувства какво означава Духът на Небесния Отец да се отдръпне.

Когато извършваме грях, ние изпитваме духовна смърт – Духът на Небесния Отец се оттегля. Понеже Исус Христос преживява духовната смърт на кръста, Той може да ни помага, когато ние сме отделени от Духа на Небесния Отец от нашите лоши избори. Той също може да ни помага, когато се чувстваме сами.

Прочетете Матей 27:50. The Joseph Smith Translation казва, „Исус, като извика пак със силен глас, казвайки: „Отче, свърши се, Твоята воля се изпълни“, предаде Духа“ (The Joseph Smith Translation, Matthew 27:54 (в Matthew 27:50, бележка под линия а).

Според the Joseph Smith Translation на този стих, Исус Христос страда, за да изпълни волята на Небесния Отец.

Докато изучавахте Матей 26 в предишния урок, вие научихте за страданията на Спасителя в Гетсиманската градина и желанието Му да подчини Своята воля на тази на Отца. Може да запишете Матей 26:30 като препратка в Писанията си близо до Матей 27:50, за да ви помогне да помните, че Исус извършва каквото е обещал.

Прочетете Матей 27:51 и потърсете какво се случва в храма, когато Исус умира.

По времето на Исус храмът има две стаи – Свято място и Светая светих. Тези две стаи са разделени чрез завеса. „Светая светих е най-святата стая в древния храм, тя символизира присъствието Божие. Веднъж в годината, в Деня на умилостивението висшият свещеник преминава през завесата на храма и влиза в Светая светих, където поръсва кръвта на приноса за грях за умилостивение на греховете на цялото общество израилтяни (вж. Левит 16). Когато завесата „се раздра на две“ при смъртта на Исус Христос (Матей 27:51), това е драматичен символ че Спасителят, Великият висш свещеник, е преминал през завесата на смъртта и ще влезе в присъствието на Бог (Отец)“ (New Testament Student Manual (ръководство на Образователната система на Църквата, 2014 г.), с. 94).

Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи следното относно значението на разкъсването на завесата в храма: „Христос вече е пожертван; законът е изпълнен; диспенсацията на Моисей е приключила; пълнотата на Евангелието е дошла с цялата си светлина и сила; и така – за да драматизира, да покаже по начин, по който всички евреи да разберат, че царството е отнето от тях и дадено на други – Божеството раздира завесата на храма „отгоре до долу“. Светая светих сега вече е отворена за всички, и всички чрез единителната кръв на Агнеца сега могат да влязат в най-висшето и най-свято от всички места, царството, където се намира вечният живот. … Обредите, изпълнявани зад завесата на древния храм, са били подобие на това, което Христос трябвало да направи, а след като вече го е направил, всички хора имат право да преминат през завесата към присъствието на Господ, за да наследят пълното възвисяване“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 1:830; курсив добавен).

От раздирането на завесата на храма в момента на смъртта на Христос, можем да научим, че поради Единението на Исус Христос, всички ние можем да влезем в присъствието на Бог, ако се покаем и спазваме заветите си.

Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
1. По какъв начин Единението на Исус Христос прави възможно ние да се завърнем в присъствието Божие?
2. Какво трябва да правим ние, за да сме достойни да живеем вечно с Небесния Отец?

Матей 27:52-66 дава повече информация относно това, което се случва след смъртта на Исус. Забележете, че Матей записва, че „след Неговото (на Исус) възкресение“ (Матей 27:53; курсив добавен) много праведни хора, които били умрели, също били възкресени и се явили на мнозина в Йерусалим (вж. също У. и З. 133:54-56).

След смъртта на Исус, Йосиф от Ариматея, един богат ученик, „поиска тялото на Исус“ (Матей 27:58; вж. също Йоан 19:39). Тялото на Спасителя е завито с чиста плащеница и положено в гробница, собственост на Йосиф от Ариматея, а входът е закрит с голям камък. Под натиска на някои от главните свещеници и фарисеи, Пилат заповядва да се постави стража, която да пази гробницата и камъкът да е запечатан. Според Матей 27:63-64, защо главните свещеници и фарисеите искат това?

Матей 28

Исус Христос е възкресен и се явява на мнозина

Според Матей 28:1-5, рано в първия ден на седмицата или в неделята, Мария Магдалена и една друга жена на име Мария, отиват при гробницата. Joseph Smith Translation, Matthew 28:2 заявява, че те виждат два ангела (вж. Matthew 28:2, бележка под линия а).

След Възкресението на Исус Христос членовете на Църквата почитат и освещават първия ден на седмицата като Господен ден, и след известно време почитането на седмия ден като Господен ден било прекратено. Промяната от почитане на седмия ден на седмицата към почитане на първия ден на седмицата не е толкова важна, колкото същността и принципа на Господния ден.

Прочетете Матей 28:6-7 и потърсете какво казват ангелите на жените.

В Матей 28:8-10, 16-18 четем, че жените отиват да кажат на учениците на Исус какво са видели и чули. По пътя им Исус ги среща и жените „се хванаха за нозете Му, и Му се поклониха“ (Матей 28:9). По-късно, когато учениците на Исус се подчиняват на думите на жените и пътуват до Галилея, Спасителят се явява и на тях също. За да научите за други явявания на Исус преди Възнесението Му, вижте Съгласуваност на Евангелията.

Прочетете Матей 28:19-20 и потърсете какво заповядва Спасителят на апостолите Си. (Матей 28:19-20 са стихове за овладяване на Писанията. Може да ги отбележите по отличителен начин.)

Един принцип, който можем да научим от задачата на Спасителя към Неговите апостоли, е че ако добием свидетелство за Исус Христос, ние имаме отговорността да свидетелстваме за Него пред другите хора.

Стихове за овладяване на Писанията – Матей 28:19-20

Изпълнете следните задачи в дневника си за изучаване на Писанията:
1. Изредете поне три начина, по които можем да свидетелстваме за Исус Христос пред другите. След това изберете един от начините в този списък и си запишете цел относно как ще се стремите да свидетелствате за Исус Христос пред други хора.
2. Отговорете на следния въпрос: Имайки предвид какво казва Спасителят в Матей 28:19-20, какво бихте могли да правите, за да се подготвите да служите на мисия?
В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията със задачите от днес, запишете:

Аз изучавах Матей 27-28 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: