Въведение към 1 Коринтяните
Защо да изучаваме тази книга?
Живеещите в Коринт членове на ранната Църква, се борели с много проблеми, които съществуват и в нашия свят, като липса на единство, лъжливи учения и неморалност. От 1 Коринтяните научаваме, че апостол Павел учи тези светии как да насърчават единство в Църквата, как да се учат на Божиите неща, ролята на физическото тяло като храм за Светия Дух, природата на духовните дарове, важността достойно да вземаме от причастието и реалността на Възкресението. Като изучавате ученията на Павел, записани в 1 Коринтяните, може да усвоите учения и принципи, които ще ви помагат да живеете праведно въпреки нечестието, с което може да се срещате.
Кой написва тази книга?
Първият стих от 1 Коринтяните посочва, че това писмо е изпратено от апостол Павел и един ученик, на име Состен, който може да е служил като писар на Павел (вж. 1 Коринтяните 1:1). Не са известни подробности за ролята на Состен, но е ясно, че Павел е автор на съдържанието на това послание (вж. 1 Коринтяните 16:21-24).
Кога и къде е написана книгата?
Павел пише посланието, известно като 1 Коринтяните, към края на три-годишното си пребиваване в Ефес (по време на третото си мисионерско пътуване), което завършва между 55 и 56 г. сл. Хр. (вж. Деянията 19:10; 20:31; Bible Dictionary, „Pauline Epistles“).
За кого и защо е написана тази книга?
Това послание е отправено към членовете на Църквата в град Коринт. Павел проповядва Евангелието в Коринт в продължение на почти две години (вж. Деянията 18:1-18) и организира клон на Църквата там (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). По-късно, докато Павел проповядва в Ефес по време на третото си мисионерско пътуване, той получава съобщение от членовете на Църквата в Коринт. Той пише отговор на писмото от клона там (вж. 1 Коринтяните 5:9), но за съжаление това писмо е изгубено, и затова го няма в Писанията. По-късно Павел получава съобщение от членовете на Църквата в Коринт, относно проблеми на Църквата там, (вж. 1 Коринтяните 1:11), на което той отговаря, като пише друго послание, което става известно като 1 Коринтяните. Ето защо, 1 Коринтяните всъщност е второто писмо на Павел към членовете на Църквата в Коринт.
По времето на Павел Коринт е столица на римската провинция Ахаия, която обхващала по-голямата част от древна Гърция, на юг от Македония. Като богат търговски център, Коринт привличал хора от цялата римска империя, и по този начин бил един от градовете в областта, където царяло най-голямо разнообразие. Поклонението на идоли преобладавало в религиозната култура на Коринт и в града съществували много храмове и светилища. По времето на служението на Павел жителите на Коринт били известни като изключително неморални хора. Например има сведения, че се е практикувала ритуална проституция в храма на Афродита.
В това свое послание Павел ясно показва, че липсва единство между членовете на Църквата и че някои езически вярвания и практики започват да оказват влияние върху съблюдаването на Евангелските принципи и обреди при тях (вж. 1 Коринтяните 1:11; 6:1-8; 10:20–22; 11:18–22). Той пише на членовете на Църквата в Коринт, за да им помогне с техните въпроси и проблеми и да укрепи обърнатите във вярата, които се борят с изкушението да се върнат към старите си вярвания и практики.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Новият завет съдържа повече съвети и учения от Павел към членовете на Църквата в Коринт, отколкото към който и да е друг клон на Църквата. Всъщност, двете послания на Павел към коринтяните представляват една четвърт от всички налични негови писма.
Както е записано в 1 Коринтяните, Павел обяснява, че Исус Христос изпълнява закона на Моисей. Павел набляга на важността на „пазенето на Божиите заповеди“ (1 Коринтяните 7:19) „под закона на Христос“ (1 Коринтяните 9:21), за да се получат благословиите на спасение чрез Евангелието.
Изложение
1 Коринтяните 1-11. Павел предупреждава срещу разделения вътре в Църквата и подчертава важността на единството между църковните членове. Той също предупреждава срещу сексуална неморалност, учи, че тялото е храм за Светия Дух и насърчава самодисциплината. Той се обръща към конкретни въпроси относно брака и мисионерското служение, както и обреда на причастието и дали е позволено да се яде жертвено месо, което е било посветено на езически богове.
1 Коринтяните 12-14. Павел учи, че трябва да се стремим към даровете на Духа. Напомня на светиите в Коринт за важността на апостолите, пророците и учителите и за това, че членовете трябва да се грижат един за друг. Той изтъква важността на милосърдието над всички други духовни дарове.
1 Коринтяните 15-16. Павел свидетелства, че е един от многото, които са свидетели на възкръсналия Христос. Той учи, че всеки ще бъде възкресен и че кръщението за мъртвите потвърждава истината за бъдещото Възкресение. Той обяснява как възкресените тела ще се различават по степен на слава и как победата на Исус Христос над гроба премахва жилото на смъртта. Организира събиране на помощи за бедните светии в Йерусалим.