Яков 4–5

Въведение

Апостол Яков съветва светиите да не се поддават на дявола, да се доближават до Бог и търпеливо да понасят страданието, докато очакват Второто пришествие на Спасителя. Той учи, че болните трябва да „повика(т) църковните презвитери“ (Яков 5:14) да им служат за здраве. Яков също поучава за важността да помагаме на грешниците да се покаят.

Яков 4

Яков съветва светиите да се доближават до Бог и да устояват на дявола

Помислете си за роднина или приятел, с които сте близки. Защо сте близки с този човек?

Как станахте близки с този човек?

Сега обмислете колко близки се чувствате с Бог. Как ще бъде благословен животът ви, ако имате силна връзка с Бог?

Докато изучавате Яков 4, търсете истини, които да ви помагат да укрепвате връзката си с Бог.

Както е записано в Яков 4:1–3, Яков укорява светиите заради това, че се отдават на светски желания. Прочетете Яков 4:4 и потърсете срещу какво приятелство предупреждава Яков светиите. Думата вражда предполага неприязън или омраза.

Съветът на Яков в стих 4 не означава, че ние трябва да избягваме отношенията с хора, които не са членове на Църквата. Вместо това, трябва да избягваме да приемаме и следваме лъжливи учения и неправедни желания, стандарти и светски практики. Яков поучава, че приятелството със света (светска нагласа) ще ни направи врагове на Бог.

Прочетете Яков 4:6–8 и потърсете какво съветва Яков да правят светиите.

Въз основа на наученото от Яков 4:8, довършете следния принцип: Когато се приближаваме до Бог, . Обмислете дали да отбележите думите в Яков 4:8, които учат на този принцип. Този принцип е потвърден в съвременно откровение (вж. У. и З. 88:63).

В дневника си за изучаване на Писанията направете списък с неща, които можете да правите, за да се доближавате до Бог.

Един начин да се доближавате до Бог е да следвате съвета на Яков „измивайте ръцете си“ и „очиствайте сърцата си“ (Яков 4:8). Както символично се използват в Писанията, ръцете могат да представляват нашите действия, а сърцето – нашите желания. Обмислете как чистите ръце и неопетненото сърце могат да ви помогнат да се приближавате до Бог.

Прочетете Яков 4:9–12, 17 и потърсете още един съвет, който Яков дава на светиите, за да им помогне да се приближават до Бог. Изразът „смехът ви нека се обърне на плач“ в стих 9 се отнася до това да чувстваме божествена скръб за греха.

Според Яков 4:17, какво учи Яков, че е грях?

Можем да научим от Яков 4:17, че ако знаем да вършим добро, но изберем да не го правим, то ние извършваме грях. Може да отбележите думите в Яков 4:17, които учат на тази истина.

Защо мислите, че е грях да знаем добрите неща, които можем да вършим, а да изберем да не ги правим?

Президент Джеймс Е. Фауст от Първото президентство обяснява тази истина. Думата пропуск в този смисъл има предвид добрите дела, които трябва да вършим, но ги пренебрегваме или ги оставяме несвършени.

„Боя се, че някои от най-големите ни грехове са поради наш пропуск. Това са някои от по-важните неща на закона, за които Спасителят ни казва да не оставяме несвършени (вж. Матей 23:23). Това са постъпки, изразяващи внимание и загриженост, които ние не извършваме, а после се чувстваме така виновни, че сме ги пренебрегнали.

Като бях малко момче и бях във фермата по време на жестоката лятна жега, аз си спомням как баба ми Мери Финлинсън готвеше вкусните ни ястия на гореща печка на дърва. Когато дървеното сандъче до печката се изпразнеше, баба тихо го вземаше, отиваше да го напълни от купа кедрови дърва навън и го донасяше препълнено обратно в къщата. Бях толкова безчувствен и заинтересуван от разговора в кухнята, седях си там и оставих обичната ми баба да напълни отново дървеното кухненско сандъче. Срамувам се от себе си и цял живот съжалявам за моя пропуск. Надявам се някой ден да я помоля за прошка“ („The Weightier Matters of the Law: Judgment, Mercy, and Faith“, Ensign, ноем. 1997 г., с. 59).

Отговорете на следващите въпроси в дневника си за изучаване на Писанията:
1. Кои са някои примери за „грехове поради неизвършено добро“, които могат да ви попречат да се приближавате до Бог?
2. Можете ли да предложите едно нещо, което да правите, за да се приближавате до Бог? Обещайте да следвате подтиците, които получавате и които ви помагат да изпълните целта си.

Яков 5

Яков учи, че светиите трябва търпеливо да понасят страданието и казва на болните да се обръщат към старейшините

В Яков 5:1–6 четем как апостол Яков порицава богатите, които неправедно използват богатството си и преследват праведните. Той предупреждава, че ги очаква окаяност и възмездие.

Прочетете Яков 5:7–11 и потърсете какво съветва Яков да правят светиите в условия на несгоди, докато очакват Второто пришествие на Исус Христос.

Тези стихове изразяват връзката между изпитанията и търпението и как верните хора, като например Йов, реагират на страдания и несгоди. Обърнете внимание в Яков 5:10 към примера на кои хора, които издържат с търпение на несгодите, могат да гледат светиите.

Напишете някои примери от Писанията за пророци, които търпеливо са понасяли страдание:

Обмислете какъв съвет бихте дали на приятел или приятелка, които ви казват: „Чувствам се ужасно. Бях болен или болна повече от седмица. Ходих на лекар и вземам лекарства, но все още не се чувствам добре. Не знам какво друго да направя“.

Прочетете Яков 5:13–16 и потърсете какво съветва Яков да правят болните и немощните.

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли учи: „Когато старейшините помажат болен човек и запечатат помазването, те разкриват небесните отвори, та Господ според Своята воля да излее благословията за страдащия“ („Изцеляване на болните“, Лиахона, май 2010 г., с. 49).

Прочетете отново Яков 5:15. Освен силата на свещеничеството, какво друго казва Яков, че ще спаси или изцели болните?

Една истина, която можем да научим от Яков 5:14–16, е, че чрез молитва с вяра и чрез силата на свещеничеството болните могат да бъдат изцелени.

Старейшина Оукс учи следното за молитвата с вяра и за изцелителната сила на свещеничеството:

„Когато упражняваме безспорната сила на свещеничеството Божие и милеем Неговото обещание, че Той ще чуе и отговори на молитвата с вяра, трябва винаги да помним, че вярата и изцеляващата сила на свещеничеството не могат да дадат резултат против волята на Онзи, на Когото принадлежи това свещеничество. …

… дори Господните служители, упражняващи Неговата божествена сила в обстоятелства, където е налице достатъчно вяра за изцеление, не могат да дадат благословия, която да изцели даден човек, ако това не е волята на Господ.

Като чеда на Бог, познаващи Неговата голяма любов и неограничено знание за това, което ще е най-добро за нашето вечно добруване, ние се уповаваме в Него. Първият принцип на Евангелието е вяра в Господ Исус Христос, а вярата означава доверие. Почувствах това упование по време на речта на мой братовчед, произнесена на погребението на девойка, която почина от сериозно заболяване. Той каза следните думи, думи, които първо ме учудиха, след което ме поучиха: „Знам, че волята на Господ е тя да умре. За нея се грижеха добри лекари и специалисти. Бяха ѝ дадени свещенически благословии. Името ѝ бе включено в молитвения списък в храма. За нея се казаха стотици молитви за възстановяване на нейното здраве. И знам, че в това семейство има достатъчно вяра тя да бъде изцелена, освен ако не беше волята Господна тя да бъде прибрана у дома в този момент“. Почувствах същото това упование в думите на бащата на друго избрано момиче, което почина от рак. Той заяви: „Вярата на нашето семейство в Исус Христос не зависи от хода на събитията“. Тези учения са истинни. Ние правим всичко по силите си за изцелението на наш обичан човек, след което се уповаваме на Господ за резултата“ („Изцеляване на болните“, с. 50).

Как ученията от старейшина Оукс ви помагат да разбирате изцеляващата сила на свещеничеството? Защо е необходимо нашата вяра и молитви да са в хармония с Божията воля? (Вж. Bible Dictionary, „Prayer“.)

Представете си, че ваш приятел, приятелка или близък е болен. В дневника си за изучаване на Писанията напишете писмо до този човек, като обяснявате каквото сте научили за изцелителната сила на свещеничеството. Уверете се, че обяснявате защо е важно нашата вяра в Исус Христос да не зависи от резултата от дадена свещеническа благословия. Включете няколко примера за хора, които познавате и които са били благословени чрез молитви на вяра и чрез силата на свещеничеството.

Яков също сравнява изцеляването на болните с опрощаване на грехове (вж. Яков 5:16).

Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че смирението и вярата, от които се нуждаем, за да бъдем изцелени, са същите смирение и вяра, които са ни нужни, за да получим опрощение: „Съществуват… свещени ситуации, в които мъже са имали привилегията да се извисят до такива духовни висоти, където да получат одобрение от Духа за своето поведение и в резултат на това техните грехове са им били простени. Яков се позовава на обреда за служение на болните като един от тях. … Човекът, който чрез вяра, отдаденост, праведност и лично достойнство е в състояние да бъде изцелен, е също в състояние да получи оправдаващо одобрение от Духа за живота си до този момент, и неговите грехове са простени, което се засвидетелства от факта, че той получава спътничеството на Духа, а това не би могло да се случи, ако той е недостоен“ (Mormon Doctrine, 2-ро изд. 1966 г., с. 297–298).

Обаче това не означава, че ако някой не е изцелен след като му е дадена свещеническа благословия, то той е недостоен. Всички благословии са дадени според по-висшето Божие разбиране и ние можем да чувстваме Неговата любов и мира на Духа, потвърждаващ нашето достойнство.

Както е записано в Яков 5:17–20, Яков споменава пророк Илия като пример за човек, който използва силата на усърдната молитва. Яков също съветва светиите да помагат на грешниците да се покайват. Обърнете внимание в Яков 5:20 обещаните благословии, идващи при хората, които „обръщат грешника от заблудения му път“.

В долната част на вашия дневник за изучаване на Писанията с дейностите от днес, запишете:

Аз изучавах Яков 4–5 и завърших този урок на (дата).

Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: