Въведение към Колосяните
Защо да изучаваме тази книга?
Апостол Павел пише своето Послание към колосяните защото получава съобщение, че те изпадат в сериозна грешка (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“). Лъжливи учения и практики в Колос оказват влияние на светиите там и застрашават вярата им. Подобен обществен натиск представлява предизвикателство за членовете на Църквата и днес. Част от важността на това послание се състои в това, че в него се определят и разобличават лъжливите учения, като се изтъкват божествеността на Исус Христос и Неговото спасително дело. Като изучавате Колосяните, може да задълбочите вашето обръщане към Спасителя и да получите защита от измама и грях.
Кой е написал тази книга?
Посланието към колосяните е изпратено от Павел и Тимотей (вж. Колосяните 1:1, 23; 4:18). Очевидно Павел пише собственоръчно поздрава в края на посланието (вж. Колосяните 4:18), което показва че някой писар, може би Тимотей, му е помагал в написването на текста на писмото.
Кога и къде е написана книгата?
Павел пише Посланието към колосяните първия път, когато е затворник в Рим, около 60-62 г. сл. Хр. (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). Вероятно е написано приблизително по същото време, когато пише Филипяните, Ефесяните и Филимон.
За кого е написана тази книга и защо?
Това послание е написано до верните светии в Колос, разположен в днешна Турция. Павел напътства светиите в Колос да споделят това послание с членовете на Църквата в близкия град Лаодикия (вж. Колосяните 4:16).
Павел пише това послание „след като е посетен от Епафрас, евангелист от Църквата в Колос (вж. Колосяните 1:7-8). Епафрас казва на Павел, че колосяните изпадат в сериозна грешка – те мислят, че са по-добри от другите хора, защото спазват внимателно някои външни обреди (вж. Колосяните 2:16), отричат се от определени физически желания и почитат ангели (вж. Колосяните 2:18). Тези действия карат колосяните да се чувстват осветени. Те чувстват и че разбират тайните на вселената по-добре от останалите членове на Църквата. В това писмо Павел поправя грешката им, като ги учи, че изкуплението идва единствено чрез Исус Христос и че ние трябва да бъдем мъдри и да Му служим“ (Ръководство към Писанията, „Колосяните, Послание до“, scriptures.lds.org).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
В Посланието към колосяните Павел се противопоставя на лъжливите учения в Колос, като изтъква божествената същност на Исус Христос, Неговата спасителна мисия и Неговото върховенство (вж. Колосяните 1:15-23). Той учи, че Христос е точен образ на Бог Отец, Създателя, че Христос е Главата на Църквата и е първият възкресен, и че Той е Изкупителят. Той е „глава на всяко началство и власт“ (Колосяните 2:10) и изпълнява Своята божествена мисия под ръководството на Отец (вж. Колосяните 1:19; 3:1).
Павел предупреждава за онези, които учат, че истинска духовност се придобива чрез специални ритуали, фестивали и диети (вж. Колосяните 2:16-18, 20, 23). Вместо това, той учи че духовна зрялост и познание за Бог се проявяват, когато „мисл(им) за горното“ (Колосяните 3:2), не вършим неправедни постъпки (вж. Колосяните 3:5-9) и развиваме качества, подобни на Христовите (вж. Колосяните 3:12-17). Павел съветва неговите читатели да станат „основани и твърди“ в Евангелието (Колосяните 1:23), както и „вкоренени и назидавани в Исус Христос, и утвърждавани във вярата си“ (Колосяните 2:7).
Изложение
Колосяните 1:1–23. Павел поздравява светиите в Колос и заявява, че Исус Христос е Изкупителят, Първородният всред всички творения, Създателят и Господарят на всяко божествено съвършенство, в Когото е помирението на вселената. Павел увещава светиите да установят своята вяра в Исус Христос.
Колосяните 1:24–2:23. Павел предупреждава за вярата в грешни философии или човешки традиции, включително поклонението пред ангели и стигането до крайности в отказване на основни физически нужди, като форма на духовна дисциплина.
Колосяните 3:1–4:18. Павел увещава светиите да установят сърцата си на неща, които са висши, да изоставят греха от предишния си живот и да бъдат милостиви един към друг. Дава напътствия на светиите как да се прекланят пред Бог и след това дава съвети на съпруги, съпрузи, деца, родители, слуги и господари. Завършва посланието към Колосяните с похвали, поздравления и последни указания и благословии.