Въведение към 1 Петър
Защо да изучаваме тази книга?
Темата, която можем да открием в цялото Първо съборно послание на апостол Петър, е, че чрез Единението на Исус Христос учениците на Спасителя могат с вяра да устояват и реагират при страдания и преследване. Всяка глава от 1 Петър говори за изпитания или страдания и Петър учи, че издържането на изпитания с търпение е „по-скъпоценно от златото“ и това ще помогне на вярващите да добият „спасението на душата си“ (1 Петър 1:7, 9). Петър също напомня на светиите за същността им като „избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“ (1 Петър 2:9). Като изучавате съвета, който дава Петър в това послание, вие можете да получавате надежда, насърчение и сила, които ще ви помагат в предизвикателствата, пред които се изправяте.
Кой написва тази книга?
Авторът на това послание е „Петър, апостол на Исус Христос“ (1 Петър 1:1).
„Петър бил известен първоначално като Симеон или Симон (2 Петър 1:1). Бил рибар от Витсаида и живеел в Капернаум с жена си. … Петър бил призован заедно с брат си Андрей да бъде ученик на Исус Христос (Матей 4:18–22; Марк 1:16–18; Лука 5:1–11). …
… Господ го избрал да държи ключовете на небесното царство на земята (Матей 16:13–18). …
Петър бил главният апостол на своето време“ (Ръководство към Писанията, „Петър“, scriptures.lds.org).
Написаното от Петър показва неговото израстване от обикновен рибар до могъщ апостол.
Кога и къде е написана книгата?
Петър пише първото си послание вероятно между 62 и 64 г. сл. Хр. Написано е във „Вавилон“ (1 Петър 5:13), вероятно символично наричайки така Рим.
Всеобщо прието е становището, че Петър умира по време на управлението на римския император Нерон – вероятно след 64 г. сл. Хр., когато Нерон започва да преследва християните (вж. Bible Dictionary, „Peter, Epistles of“).
За кого е написана тази книга и защо?
Петър адресира това послание към членовете на Църквата от петте римски провинции в Мала Азия, намиращи се в днешна Турция (вж 1 Петър 1:1). Петър смята читателите си за „избрани“ от Бог (1 Петър 1:2). Той пише, за да укрепи и насърчи светиите в „изпитването на (тяхната) вяра“ (1 Петър 1:7) и да ги подготви за едно бъдещо „огнено изпитание“ (1 Петър 1:12). Посланието на Петър също ги учи как да реагират на преследвания (вж. 1 Петър 2:19–23; 3:14–15; 4:13).
Съветът на Петър е даден точно навреме, защото на членовете на Църквата им предстояло да навлязат в период на нарастващо преследване. До около 64 г. сл. Хр., около времето, когато Петър пише това послание, римското правителство в повечето случаи допускало християнството. През юли на същата година един пожар унищожава по-голямата част от Рим и мълвата твърди, че самият император Нерон е наредил запалването на пожара. В опит да се отклони вината за бедствието, някои влиятелни римляни обвиняват християните за началото на пожара. Това води до засилено преследване на християните в цялата Римска империя. Петър сочи, че когато светиите „страдат като християни“ (1 Петър 4:16), те могат да изпитват радост от знанието, че вървят по стъпките на Исус Христос (вж. 1 Петър 2:19–23; 3:15–18; 4:12–19).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Насред страданието и преследването, което търпят светиите по негово време, Петър ги увещава да се обръщат един към друг с любов и нежност (вж. 1 Петър 1:22; 3:8–9). Освен това, в 1 Петър 5 четем, че Петър обяснява как църковните ръководители трябва да укрепват конгрегациите си.
Това послание съдържа може би най–ясните библейски препратки за света на духовете и работата за спасение на мъртвите там. Петър накратко споменава, че Исус Христос отива в света на духовете да проповядва на непокорните духове, живели по времето на Ной (вж. 1 Петър 3:18–20). И добавя, че Евангелието се проповядва на мъртвите, за да им се даде възможност да бъдат съдени наравно с живите (вж. 1 Петър 4:5–6). В нашата диспенсация президент Джозеф Фийлдинг Смит, докато обмисля смисъла на 1 Петър 3:18–20 и 1 Петър 4:6, получава откровение, поясняващо ученията за света на духовете (вж. У. и З. 138).
Изложение
1 Петър 1:1–2:10. Петър пише за необходимостта светиите да израстват духовно, за да получат вечните награди. Обещанието за спасение е станало възможно чрез скъпоценната кръв на Исус Христос. Светиите са „избран род, царско свещенство, свят народ, народ, който Бог придоби“ (1 Петър 2:9), които са придобили Божието благоволение.
1 Петър 2:11–3:12. Учениците на Исус Христос се стремят да уважават всички хора и да се подчиняват на гражданските власти и закони. Петър се обръща към отделни групи светии: свободни граждани, слуги, съпруги и съпрузи.
1 Петър 3:13–5:14. Когато преследванията причиняват страдания на светиите, те трябва да си спомнят примера на Исус Христос, Който страда и след това придоби възвисяване. Исус Христос проповядва Евангелието на мъртвите, така че те да могат да получат справедливо отсъждане. Църковните ръководители следват примера на Исус Христос, когато се грижат за Божието стадо. Светиите трябва да се смиряват и да възлагат грижите си на Бог.