Въведение към Ефесяните
Защо да изучаваме тази книга?
Старейшина Брус Р. Макконки от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че „Ефесяните е послание към целия свят, за евреи и езичници, за съпруг и съпруга, за родител и дете, за господар и слуга. То представлява умът и волята на Бог в дните на Павел; то е глас на вдъхновение в наши дни; то е послание с всеобщ призив и приложение.
… То съдържа част от най-доброто, написано от Павел, то е документ, занимаващ се с основни положения, с Евангелието на Бог в цялата му слава за спасение“ (Doctrinal New Testament Commentary, 3 тома, 1965–1973 г., 2:489).
Изучаването на Посланието към ефесяните може да ви вдъхнови да изоставите нещата от този свят, да ви помогне да израствате духовно и да се научите да взимате повече участие в единството и приятелството в Църквата.
Кой написва тази книга?
Посланието към ефесяните е написано от апостол Павел (вж. Ефесяните 1:1).
Кога и къде е написана книгата?
Павел съобщава, че е затворник, когато пише Посланието към ефесяните (вж. Ефесяните 3:1; 4:1; 6:20). Ефесяните може би е писана докато Павел е бил за пръв път в затвора в Рим, около 60-62 г. сл. Хр. (вж. Ръководство към Писанията, „Послания на Павел“, scriptures.lds.org). По това време Павел е под домашен арест, но има възможност да приема посетители и да преподава Евангелието (вж. Деянията 28:16-31).
За кого е написана тази книга и защо?
В изданието на крал Джеймс на Библията, в Ефесяните 1:1 е казано, че Посланието към ефесяните е отправено „към светиите, които са в Ефес“. Но най-ранните ръкописи на Ефесяните не съдържат думите „които са в Ефес“. Това предполага възможността Павел да не е писал посланието конкретно към ефесяните, а към няколко конгрегации от светии, включително тези в Ефес. Ефес е главното място, където пребивава Павел по време на третото си мисионерско пътуване (вж. Деянията 19:9-10; 20:31) и той изпитва голяма любов към тези хора (вж. Деянията 20:17, 34-38).
В това писмо Павел се обръща към членовете на Църквата, които са езичници (вж. Ефесяните 2:11) и които може би скоро са се обърнали във вярата (вж. Ефесяните 1:15). Той пише, за да помогне на онези, които вече са членове да развиват духовността и свидетелството си. Основните му цели са да помага на тези обърнати във вярата да израстват в духовното си познание за Бог и Църквата (вж. Ефесяните 1:15-18; 3:14-19); да помага за развиване на единство, особено между светии-езичници и светии-юдеи (вж. Ефесяните 2:11–22; 4:1–16; 5:19–6:9); както и да насърчава светиите да устояват на силите на злото (вж. Ефесяните 4:17–5:18; 6:10–18). Много светии в Ефес живеели достатъчно праведно, за да бъдат запечатани за вечен живот (вж. Ефесяните 1:13; Брус Р. Макконки, Doctrinal New Testament Commentary, 2:493–94).
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Посланието към ефесяните съдържа много учения и идеи, които са добре познати на светиите от последните дни, включително предопределението, диспенсацията на пълнотата на времената, Светия Дух на обещанието, важността на пророците и апостолите, идеята за една истинна и обединена Църква, и разните служби, призования и дейности вътре в организацията на Църквата. Писмото също съдържа някои от най-висшите учения относно семейството, които съществуват в Писанията.
Изложение
Eфесяните 1:1-4:16. Павел пише за предопределението на светиите да получат Евангелието; за диспенсацията на пълнотата на времената; за запечатването чрез Светия Дух на обещанието; за спасение чрез благодат; за единство между езичници-светии и юдеи-светии в Църквата; за един Господ, една вяра, едно кръщение; за предназначението на Църквата; и за организацията на Църквата върху основата на пророци и апостоли, с Исус Христос като крайъгълен камък. Павел учи, че Бог ще събере всички неща заедно в Христос в диспенсацията на пълнотата на времената.
Eфесяните 4:17-6:24. Павел насърчава светиите да прилагат истинското учение във всекидневния си живот. Той ги насърчава да изоставят стария човек (своите грехове в миналото) и да възприемат новия човек, който те стават чрез Христос. Дава съвети към съпруги, съпрузи, деца, родители, слуги, господари и конгрегации. Той насърчава светиите да се „Обле(кат) в Божието всеоръжие“ (Ефесяните 6:11).