Раздел 22: Ден 3
1 Коринтяните 11
Въведение
Апостол Павел откликва на споровете между светиите в Коринт относно религиозни обичаи. Той подчертава, че мъжете и жените имат вечни и божествени роли и са важни един за друг в Господния план. Той също учи членовете на Църквата на правилната подготовка за причастието.
1 Коринтяните 11:1-16
Павел се занимава със споровете относно религиозните обичаи
Прочетете следното изявление, което отразява какви разбирания може да имат някои хора за брака:
-
„За мен е много важно да успея в кариерата си. Не искам да си раздвоявам вниманието между целите в кариерата си и брака“.
-
„Не искам да се обвързвам в дълготрайна връзка. Притеснявам се да взема решение, за което по-късно да съжалявам“.
-
„Бракът ще ме ограничава. Няма да мога да правя каквото си искам“.
-
„Знам, че бракът е най-важното решение, което някога ще взема, и го очаквам с нетърпение“.
-
В дневника си за изучаване на Писанията напишете какви чувства изпитвате относно брака.
В 1 Коринтяните 11 четем повече относно това какво пише апостол Павел в отговор на безпокойствата на членовете на Църквата в Коринт. Прочетете 1 Коринтяните 11:3 и вижте какво казва Павел за отговорностите на съпруга.
Изразът „глава на жената е мъжът“ означава, че съпругът има свещената отговорност да председателства в дома. Да председателства означава в праведност да води и напътства другите по отношение на духовни и светски неща.
Обърнете внимание в стих 3 кой трябва да председателства над съпруга и да го напътства, докато самият той председателства в семейството. Защо би било важно един съпруг и баща да гледа на Исус Христос като на свой ръководител и водач?
Когато разбираме как Небесният Отец председателства в Неговото царство, ние можем да видим, че Той е Бог на реда, а не на бъркотията (вж. У. и З. 132:8).
Както е записано в 1 Коринтяните 11:4-16, Павел засяга въпросите на светиите в Коринт за обичаи на някои мъже и жени, когато се молят и пророкуват по време на църковните служби. Такива обичаи включвали практиката жените да покриват главите си.
Четящите Новия завет понякога неправилно тълкуват, че според ученията на Павел ролята на мъжа е по-важна от ролята на жената. Старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли пояснява това неправилно разбиране:
„Мъжете и жените са равни в Божиите очи и в очите на Църквата, но равни не означава, че са еднакви. Отговорностите и божествените дарове на мъжете и жените се различават по своето естество, но не и по тяхната важност или влияние. Нашето църковно учение поставя жените наравно с мъжете, но и ги различава от тях. Бог не счита никой пол за по-добър или по-важен от другия. …
Мъжете и жените имат различни дарове, различни сили и различни гледни точки и склонности. Това е една от основните причини, поради които имаме нужда един от друг. („Men and Women in the Work of the Lord“, New Era, апр. 2014 г., с. 4).
Прочетете 1 Коринтяните 11:11 и вижте какво поучава Павел относно отношенията между съпруга и съпругата. Изразът „в Господа“ се отнася до Господния план да ни помогне да станем като Него и да добием вечен живот.
От 1 Коринтяните 11:11 научаваме следната истина: В Господния план мъжете и жените не могат да се сдобият с вечен живот един без друг (вж. също У. и З. 131:1-4).
Бракът между мъжа и жената е част от плана на Бог. Помислете над следните въпроси: Как, като бъдем праведни бащи или майки, това води до напредък в плана на Бог? Как това допълнително ни подготвя да ставаме подобни на Небесния Отец?
Помислете как работи ножицата. До колко добре биха действали ножиците, ако остриетата са разделени и вие се опитвате да отрежете хартия или плат само с едното острие? Как една ножица може да се сравни със съпруг и съпруга, които се стремят да получат вечен живот?
Прочетете следното изявление от старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли, като търсите как съпруга и съпругата са определени да работят заедно, за да постигнат вечен живот: „По божествен проект се очаква мъжете и жените заедно да напредват към съвършенство и пълнота на слава. Поради различията им в темперамент и възможности, мъжете и жените носят в брачните отношения уникални перспективи и изживявания. Мъжът и жената допринасят по различен начин, но равноправно за единството и цялостта, които не могат да бъдат постигнати по никой друг начин. Мъжът допълва и усъвършенства жената, а жената допълва и усъвършенства мъжа, докато двамата се учат един от друг, укрепват се и се благославят“ („Marriage Is Essential to His Eternal Plan“, Ensign, юни 2006 г., с. 83–84).
-
В „Семейството: Прокламация към света“ Първото президентство и Кворумът на дванадесетте апостоли заявяват: „По божествен проект бащите трябва да водят своите семейства с любов и праведност и са отговорни да осигуряват необходимото за живота и защитата на семействата си. Майките са отговорни предимно за отглеждането на децата си. В тези свещени отговорности бащите и майките са задължени да си помагат като равностойни партньори. Недееспособност, смърт или други обстоятелства могат да изискат индивидуално приспособяване“ (Ensign, ноем. 2010 г., с. 129).
-
1 Коринтяните 11:17-34
Павел учи светиите в Коринт да не се отнасят лекомислено към причастието.
Какво ви идва наум, когато четете следните изрази:
-
„Едно наистина духовно изживяване“.
-
„Едно обновяване за душата“.
-
„Най-съществената част в моя Господен ден“.
Помислете за последния път, когато взехте от причастието, и обмислете дали тези изрази описват личното ви преживяване.
Докато изучавате 1 Коринтяните 11:17-34, потърсете истини, които могат да ви помагат да направите вземането на причастие едно по-духовно и значимо преживяване.
По времето на Павел, членовете на Църквата съблюдавали причастието по подобен начин на Тайната вечеря. Периодично те се събирали заедно, за да се хранят заедно и после вземали от причастието. Апостол Павел порицава такива събирания, понеже светиите ги превръщали в обикновен обяд или вечеря, вместо да почитат светостта, която трябва да е налице при вземане на причастието. Преводът на Джозеф Смит пояснява изявлението от Павел за целта на техните събирания: „Когато се събирате заедно, не е ли, за да ядете Господната вечеря?“ (Joseph Smith Translation, 1 Corinthians 11:20 (в 1 Corinthians 11:20, бележка под линия a).
Макар такива събирания да са предназначени за усилване връзката и единството, често в тях се появявали раздори. Както е записано в 1 Коринтяните 11:17-22, Павел осъжда разделението между светиите в Коринт по време на такива обеди или вечери.
Прочетете 1 Коринтяните 11:23-26 и вижте какво насърчава Павел да помнят членовете на Църквата относно причастието. Думата възвестявате в стих 26 означава засвидетелствате. Гръцката дума, от която е преведена тя, означава да заяви, да обяви или да свидетелства (вж. 1 Corinthians 11:26, бележка под линия b).
Прочетете 1 Коринтяните 11:27-30 и намерете предупреждението, което Павел отправя към светиите в Коринт относно причастието.
От тези стихове научаваме, че онези, които вземат от причастието без да са достойни, донасят осъждане и проклятие върху себе си.
Тази истина е потвърдена в Книгата на Мормон, където Исус Христос предупреждава, че онези, които вземат от причастието без да са достойни, ядат и пият за проклятие на своите души (вж. 3 Нефи 18:29). В допълнение, Спасителят казва на свещеническите ръководители да не позволяват на недостойни хора да вземат от причастието (вж. 3 Нефи 18:29). Ако имате въпрос за това, дали сте достойни да вземате от причастието, трябва да говорите с вашия епископ или клонов президент.
В 1 Коринтяните 11:29 гръцката дума, преведена като „осъждане“ може също да бъде преведена като „проклятие“ (вж. 1 Corinthians 11:29, бележка под линия b). Проклятие означава „да бъдеш съден от Бога като виновен“ (Ръководство към Писанията, „Осъждам, осъждане“, scriptures.lds.org). Осъждане означава „състояние … , при което напредъкът е спрян и е отказан достъп до присъствието на Бога и Неговата слава. Осъждането съществува в различни степени. Всички, които не получат пълнотата на селестиално възвисяване, ще бъдат ограничени до известна степен в своя напредък и в своите привилегии, и в същата степен ще бъдат осъдени“ (Ръководство към Писанията, „Осъждане“, scriptures.lds.org).
Помнете, че „не е нужно да сте съвършени, за да вземате причастието, но в сърцето си трябва да имате духа на смирение и покаяние“ (Предани ще сме на вярата: Евангелски справочник 2004 г., с. 140). Ако вземаме от причастието без покаяние в сърцето и ако нямаме желание да помним и следваме Спасителя, ние вземаме от причастието недостойно.
Помислете защо вземането от причастието недостойно, може да доведе до осъждане на душите ни.
Прочетете отново 1 Коринтяните 11:28 и вижте какво съветва Павел да правят членовете на Църквата, докато вземат от причастието. Може да отбелязвате това, което откривате.
От този стих научаваме, че трябва да правим преглед на живота си, когато вземаме от причастието.
По какви начини, според вас, трябва да правим преглед на живота си?
Целта на такъв преглед на живота ни е да обмисляме дали сме достойни да вземаме от причастието, но също и да вземем под внимание до колко добре се стремим да спазваме заветите си с Бог и как можем да се стремим да се покайваме и да се усъвършенстваме.
Прочетете следното изявление и обсъдете начини, по които можете да правите преглед на живота си, докато вземате от причастието.
Описвайки изживяване, което е имал по време на причастието, президент Хънтър казва: „Зададох си следния въпрос: „Поставям ли Бог над всички други неща и спазвам ли всички Негови заповеди?“ След което последваха размисли и решение. Да сключиш завет с Господ винаги да спазваш Неговите заповеди предполага сериозно задължение и да подновиш този завет чрез взимане от причастието е също толкова сериозно. Моментите на задълбочен размисъл, докато се раздава причастието, имат огромно значение. Това са моменти на самооценка, насочен към душата поглед, духовна оценка – време за размисъл и за вземане на решения“ („Thoughts On the Sacrament“, Ensign, май 1977 г., с. 25).
Тад Р. Калистър, общ президент на Неделното училище, докато е член на Седемдесетте, учи, че причастието е време за размисъл и самооценка: „Причастието е … време за дълбока ретроспекция и самооценка на душата. … Причастието е време, когато ние не само си спомняме за Спасителя, но и сравняваме живота си с живота на Великия Пример (Исус Христос). Това е време, когато трябва да изоставим всякаква самозаблуда; време на абсолютна и върховна истина. Всякакви извинения, всички преструвки трябва да отпаднат, и да позволим на нашия дух, в истинската му същност, да общува с Духа на нашия Отец. В този момент ние ставаме свой собствен съдия, обмисляйки какъв наистина е нашият живот и какъв трябва да бъде“ (The Infinite Atonement 2000 г., с. 291).
Един начин, да прилагаме този принцип на преценка на живота ни, докато вземаме от причастието, е да си задаваме въпроси, когато се подготвяме за него. Например, може да се запитвате: „Как мога да бъда по-добър ученик на Исус Христос?“ „По какъв начин моят живот е подобен на живота на Спасителя? По какви начини не е?“ „С какви слабости се боря, които ми пречат да израствам духовно?“ „Какво мога да правя тази седмица, за да стана поне малко по-добър?“
-
-
Ако правите преглед на живота си преди и след причастието, Господ може да ви помага да знаете как може по-добре да спазвате своите завети и да бъдете достойни да получавате благословиите, които Той желае да ви дава. Следвайте подтиците, които получавате.
В 1 Коринтяните 11:33-34 четем за допълнителното напътствие от Павел към светиите в Коринт относно храненето им заедно, когато се срещат, за да вземат от причастието. Той казва на светиите да мислят един за друг и да избягват раздори.
-
Аз изучавах 1 Коринтяните 11 и завърших този урок на (дата).
Допълнителни въпроси, мисли и прозрения, които бих искал да споделя с моя учител: