Библиотека
Въведение към 2 Коринтяните

Въведение към 2 Коринтяните

Защо да изучаваме тази книга?

Това послание на Павел към членовете на Църквата в Коринт се отличава с темите си за утеха сред несгодите, за проява на сила по време на слабост (както е обяснено от самия Павел) и за различаване на истинските от лъжливите учения. Примерът на Павел и записаните във 2 Коринтяните учения могат да ви вдъхновят да останете верни на вечните завети, които сте сключили с Бог Вечния Отец, независимо от обстоятелствата или последствията.

Кой написва тази книга?

Павел написва това послание към светиите в Коринт (вж. 2 Коринтяните 1:1).

Кога и къде е написана книгата?

Скоро след като Павел написва посланието, което имаме като 1 Коринтяните, в Ефес възниква бунт против неговите учения (вж. Деянията 19:23-41), и той тръгва за Македония (вж. Деянията 20:1; 2 Коринтяните 2:13; 7:5). Изглежда, че докато е в Македония, той пише 2 Послание към коринтяните, вероятно около 55-57 г. сл. Хр. (вж. Bible Dictionary, „Pauline Epistles“, scriptures.lds.org).

За кого и защо е написана тази книга?

Посланието, което познаваме като 2 Коринтяните, е написано за членовете на Църквата в Коринт. Докато Павел е в Македония по време на третото си мисионерска пътуване, Тит му носи новини от Коринт, в които му съобщава, че предишното негово писмо е прието добре от светиите там (вж. 2 Коринтяните 7:6-13). Клонът на Църквата в Коринт има напредък, но Павел също научава за лъжливи учители, които покваряват чистите учения на Христос. Известно време след първоначалното му посещение в Коринт и вероятно второ такова (вж. 2 Коринтяните 1:15-16), когато изглежда, че той е укорявал някои от светиите (вж. 2 Коринтяните 2:1; 12:21), от областта на Йерусалим идват проповедници в Коринт и започват да учат светиите, че трябва да приемат юдейските практики, противно на ученията на Павел. Голяма част от 2 Коринтяните засяга проблемите, създадени от такива лъжливи учители.

Писмото на Павел е отправено както към онези, които желаят да чуят повече от неговите думи (вж. 2 Коринтяните 1-9), така и към онези, които не са склонни да приемат ученията му (вж. 2 Коринтяните 10-13). В обобщение, съдържанието на 2 Коринтяните разкрива няколко от целите на това писмо:

  • Да изрази благодарност и да укрепи светиите, които са възприели благосклонно предишното му писмо

  • Да предупреди за лъжливи учители, които покваряват чистите учения на Христос

  • Да защити репутацията на Павел и неговата власт като апостол на Исус Христос (вж. 2 Коринтяните 10-13)

  • Да насърчи светиите в Коринт да дават щедри финансови дарения за изпадналите в бедност светии в Йерусалим (вж. 2 Коринтяните 8-9)

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Докато много от писмата на Павел се съсредоточават върху учения, голяма част от това послание подчертава отношенията му със светиите в Коринт и любовта и загрижеността му за тях. Макар Павел да е твърд в опозицията си към критиците, във 2 Коринтяните ние го виждаме като нежен свещенически ръководител, грижещ се за щастието и благосъстоянието на светиите. Той също споделя някои автобиографични подробности за живота си и пише за своя „трън в плътта“ (2 Коринтяните 12:7).

В свещено преживяване, записано в 2 Коринтяните 12:2-4, Павел описва себе си като „един човек в Христос“, който „бе занесен до третото небе“, където вижда и чува неизразими неща. Това видение, взето заедно с негово предишно изявление относно църковното учение за разликата в славата на възкръсналите тела (вж. 1 Коринтяните 15:35-44), може да се разглежда като библейско съответствие с видението, записано в Учение и завети 76.

Изложение

2 Коринтяните 1-5. Павел свидетелства, че Бог утешава Своите чеда във всички техни нещастия. Той отправя предизвикателство към светиите да се обичат един друг и да си прощават. Евангелието и делата на Духа на Господ са по-славни отколкото буквата на закона на Моисей. Павел дава насърчение на читателите на писмото му относно моменти на несгоди и им напомня за вечната същност на Божията любов и слава. Помага на читателите да разберат, че е необходимо да се помирят с Бог чрез Единението на Исус Христос.

2 Коринтяните 6-13. Докато се сблъсква с критика и противопоставяне от лъжливи учители, Павел защитава искреността си като служител на Господ и кани читателите си да отделят себе си от света. Учи за „скръбта по Бога“ (вж. 2 Коринтяните 7:10). Павел благодари на светиите в Коринт за даренията им за бедните в Йерусалим и ги насърчава да продължават да даряват щедро. Говори енергично против „лъжливи апостоли“ (2 Коринтяните 11:13). Слави Господ и споделя биографски детайли за своите несгоди и за вярата си в Исус Христос. Записва видението си за третото небе и кани светиите да си направят лична самооценка и да докажат верността си.