2 Нефи 33

Въведение

Нефи завършва своя летопис като заявява, че неговите слова свидетелстват за Исус Христос и убеждават хората да вършат добро и да устоят до края. Той казва, че макар думите му да са написани “в слабост”, те са “от голяма стойност” и “ще бъдат направени силни” за хората, които ги четат (вж. 2 Нефи 33:3–4). Той свидетелства, че неговите писания са “словата на Христа” и че хората ще бъдат отговорни пред Бог за своята реакция към тях (вж. 2 Нефи 33:10–15).

Предложения за преподаване

2 Нефи 33:1–2

Нефи учи за силата на Светия Дух да отправя истината в нашите сърца

Поканете един от учениците да прочете на глас 2 Нефи 33:1. След това ги поканете мълчаливо да размислят над следния въпрос:

Защо според вас е важно Светият Дух да отправя истината в нашите сърца?

Докато учениците размишляват върху въпроса, прочетете на глас следното изказване на старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли. Обяснете, че в това изказване, старейшина Беднар коментира 2 Нефи 33:1.

Един учител може да обяснява, показва, убеждава и да свидетелства и да прави това с голяма духовна сила и ефективност. Обаче в крайна сметка съдържанието на едно послание и свидетелството на Светия Дух проникват в сърцето само ако получателят им позволи те да направят това” (“Seek Learning by Faith” (обръщение към учители в ОСЦ, 3 фев. 2006 г., стр. 1, si.lds.org).

Поканете един от учениците да прочете следното изказване на старейшина Джерълд Н. Лънд от Седемдесетте:

“Личната свобода на избор е толкова свещена, че Небесният Отец никога няма да принуди човешкото сърце, дори с цялата Си безгранична сила. … Бог ни позволява да бъдем пазители или пазачи на собствените си сърца. Ние трябва по своя свободна воля да ги отворим за Духа” (“Да отворим сърцата си,” Лиахона, май 2008 г., стр. 33).

Какво определя дали дадено послание ще влезе в нечие сърце?
Кога сте чувствали, че дадено евангелско послание е влязло в съцето ви? Какво говори това за състоянието на вашето сърце в онзи момент?

Поканете учениците да прочетат наум 2 Нефи 33:2, като открият начина, по който хората откликват към Светия Дух, когато те вкоравяват сърцата си. Да считаш нечии думи за нищо означава да мислиш, че те нямат стойност.

Какво поведение и отношение имат хората със закоравели сърца?
Какво според вас е посланието на 2 Нефи 33:2? (Учениците биха могли да отговорят, че ние избираме дали да отворим сърцата си за вдъхновението на Светия Дух или не. Погрижете се те да разберат, че когато отваряме сърцата си, посланията от Светия Дух могат да влизят в тях.)

Преди да продължите с урока, дайте на учениците няколко минути, за да обмислят състоянието на своите сърца и да определят дали позволяват на посланията на истината да навлязат в тях.

2 Нефи 33:3–15

Нефи обяснява целта на своя летопис и надеждата неговите читатели да повярват в Христос

Напишете следното на дъската:

2 Нефи 33:3—аз се моля непрестанно за тях …

2 Нефи 33:4—знам …

2 Нефи 33:6—тържествувам …

2 Нефи 33:7—имам …

Поканете учениците да прочетат наум 2 Нефи 33:3–7, като потърсят надеждите на Нефи за хората, които ще прочетат думите му. Поканете няколко ученика да излязат на дъската и да завършат изреченията, като използват собствени думи или думите на Нефи. (Някои от изразите на дъската могат да приемат повече от един отговор.)

Как можем да укрепим своите лични свидетелства за Исус Христос и Неговото Единение?

Нека пет ученика се редуват в четенето на 2 Нефи 33:10–14. Поканете останалите да следят текста, като потърсят изрази в заключителните думи на Нефи, които имат специален за тях смисъл. Бихте могли да предложите на учениците да отбележат тези изрази.

Кои изрази имат специален смисъл за вас? Защо?
Ако хората вярват в Христос, какво ще бъде отношението им към Книгата на Мормон? (Вж. 2 Нефи 33:10.)
Какво според предупрежденията на Нефи ще се случи с хората, които отхвърлят словата му? (Докато учениците отговарят на този въпрос, бихте могли да предложите също така да обмислят как биха се почувствали в Господното присъствие, ако са вярвали и следвали словата на Нефи и останалите пророци.)

Поканете учениците да прочетат наум 2 Нефи 33:15 и да се замислят върху заключителните му думи: “Аз трябва да се подчинявам”. След това им дайте няколко минути да прегледат 1 и 2 Нефи в търсене на примери за подчинението на Нефи. След няколко минути поканете учениците да споделят какво са открили. Отговорите биха могли да включват напускането на Ерусалим, връщането, за да вземат плочите от пиринч, повторното връщане в Ерусалим, за да поканят семейството на Исмаил да дойде с тях, воденето на два комплекта плочи, следването на напътствията на лиахоната, построяването на кораб, пътуването до обетованата земя, отделянето от Ламан и Лемуил и воденето на народа му в праведност. Докато учениците дават примери, вие бихте могли да ги изброявате на дъската.

Напишете следното на дъската: Трябва …

Поканете учениците да завършат това изречение в своя дневник за изучаване или тетрадка за работа в клас. Изразете вашата увереност, че те могат да изберат да се подчиняват. Споделете своите мисли за това как думите на Нефи могат да им помагат да укрепват своята вяра в Христос и да подобряват способността си да вършат добро.

Преглед на 2 Нефи

Отделете известно време, за да помогнете на учениците да прегледат 2 Нефи. Поканете ги да помислят какво са научили от тази книга, както в семинара, така и по време на своето самостоятелно изучаване. Ако е необходимо, насърчете ги да прелистят главите на 2 Нефи, за да си спомнят. Поканете ги да се подготвят да споделят нещо от 2 Нефи, което ги е вдъхновило да вършат добро и да имат вяра в Исус Христос, както казва Нефи (вж. 2 Нефи 33:4). След като сте им дали достатъчно време, поканете няколко ученика да споделят своите мисли и чувства.

Насърчаване на учениците да изказват истини

Учениците имат полза от честите възможности да споделят своите мисли и чувства, да обясняват евангелските принипи и да свидетелстват за истината. Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли прави следното наблюдение: “Когато учениците изговарят истини на глас, те биват потвърждавани в душите им и укрепват техните лични свидетелства” (“To Understand and Live Truth” (обръщение към учители в ОСЦ, 4 фев. 2005 г.), стр. 3, si.lds.org). Обаче колкото и да е важно да давате възможност на учениците да споделят, те не трябва да се чувстват задължени или притискани да правят това.

Споделете следните изявления за отговорността да четем Книгата на Мормон и даваните ни благословии, когато изпълняваме тази отговорност:

Президент Джозеф Фийлдинг Смит казва: “Струва ми се, че никой член на тази Църква никога няма да бъде удовлетворен от себе си, докато не прочете Книгата на Мормон отново и отново и грижливо не я обмисли, та да може да даде свидетелство, че това във всяко отношение е разказ, вдъхновен от Всемогъщия и че историята в него е истинна” (в Conference Report, окт. 1961 г., стр. 18).

Президент Гордън Б. Хинкли учи, че ако членовете на Църквата четат Книгата на Мормон, “в живота си и домовете си ще получ(ат) допълнителна мяра от Светия Дух Господен, подсилена решителност да вървят в подчинение на Неговите заповеди и по-силно свидетелство за живата реалност на Сина Божий” (“A Testimony Vibrant and True,” Ensign, авг. 2005 г., стр. 6).

За да завършите урока, бихте могли да споделите лично преживяване като свидетелство, че думите на Нефи в тази глава са се изпълнили в живота ви.