Урок 156: Мороний 7:20–48

Урок 156

Мороний 7:20–48

Въведение

Мороний записва заключителната част от проповедта на баща си Мормон, изнесена в синагога години по-рано. В тази проповед Мормон учи слушателите си как “да се хванат за всяко добро нещо” (Мороний 7:20, 25). Той обяснява връзката между вярата, надеждата и милосърдието и приключва с молба към хората да се молят на Отца с цялата сила на сърцето си за дара на милосърдието, “чистата любов Христова” (Мороний 7:47).

Предложения за преподаване

Мороний 7:20–39

Мормон учи, че чрез вяра в Исус Христос ние можем да се хванем за всяко добро нещо

Преди часа, напишете следния въпрос на дъската:

С какви добри неща ви е благословил Небесният Отец?

Дайте на учениците една или две минути да отговорят на този въпрос в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията в началото на часа. След това ги поканете да прочетат някои от нещата в списъка им.

Прочетете на глас Мороний 7:24. Помолете класа да следят текста, търсейки източника на всички добри неща, които са дошли при тях.

Кой е източникът на всички добри неща, които са дошли при вас? (Отговорите на учениците могат да са различни, но те трябва да изразяват следната истина: Всички добри неща идват благодарение на Исус Христос.)

За да помогнете на учениците по-добре да разберат учението в Мороний 7:24, обяснете, че като наследници на Адам и Ева ние сме “паднали” и сме неспособни сами да получаваме благословии (вж. също Алма 22:14; Етер 3:2; Символът на вярата 1:3). Без Исус Христос и Неговото Единение, “нищо добро не би могло да (ни) споходи”. Всичко добро, което изобщо сме получили от нашия Небесен Отец, е дошло чрез Спасителя и Неговото Единение.

Обяснете, че Небесният Отец е запазил много благословии за нас. Той иска от нас “да се хванем за всяко добро нещо” (Мороний 7:19); Той иска да ни даде всичко, което има (вж. У. и З. 84:38).

Поканете ученик да прочете на глас въпроса на Мормон в Мороний 7:20. След това нека учениците прочетат Мороний 7:21–24 наум, като открият как според тези стихове можем да се хванем за всяко добро нещо.

Въз основа на прочетеното в Мороний 7:21–24, как бихте отговорили на въпроса на Мормон в Мороний 7:20? (Докато учениците отговарят, им помогнете да разпознаят следния принцип: Когато упражняваме вяра в Исус Христос, ние можем да се хванем за всяко добро нещо.)

За да помогнете на учениците да разберат как могат “да се хванат за всяко добро нещо”, помолете няколко от тях да се редуват и да прочетат Мороний 7:25–26, 32–38. Поканете половината клас да определят начини, по които можем да показваме вярата си в Исус Христос. Поканете другата половина да открият добрите неща, които идват при нас в резултат на това. (Докато един от учениците чете стих 33, може да обясните, че изразът “което ми е необходимо” се отнася до неща, които са според Господната вола.)

След като учениците споделят какво са намерили, ги помолете да запишат една цел, която ще им помогне да упражняват по-голяма вяра в Исус Христос и да се хванат за всички добри неща, които Небесният Отец желае да им даде. Споделете вашето свидетелство, че чрез Спасителя, Неговото Евангелие и Единението Му идват големи благословии. Насърчете учениците да упражняват по-голяма вяря в Него.

Мороний 7:40–43

Мормон учи, че вярата в Исус Христос ни води към това да имаме надежда за вечен живот

Нарисувайте едно трикрако столче на дъската (или покажете едно трикрако столче.)

Прочетете следното изказване от старейшина М. Ръсел Балард от Кворума на дванадесетте апостоли:

“Три божествени принципа създават основа, върху която можем да построим нашия живот. … Те трите заедно ни дават основа, която прилича на краката на трикрако столче” (“The Joy of Hope Fulfilled”, Ensign, ноем. 1992 г., стр. 33).

Надпишете единия от краката на столчето с Вяра в Исус Христос.. Помолете учениците да помислят какво може да символизират другите два крака на столчето. След това ги поканете да прочетат Мороний 7:40 наум, за да намерят какво символизира втория крак. (Вторият крак символизира надеждата.)

Прочетете на глас следните изрази на надежда. Поканете учениците да потърсят различия в тези два израза.

Надявам се да вали днес.
Имам надежда в обещанието на Господ, че мога да чувствам мир чрез покаяние

По какво се различават тези два израза? (Помогнете на учениците да разберат, че в първия случай думата надявам се се отнася за желание с несигурен изход. Във втория пример фразата имам надежда е израз на увереност. Тя е мотивация за действие и е фокусирана върху Единението на Исус Христос.)

За да помогнете на учениците да разберат думата надежда, както се използва в Писанията, поканете един ученик да прочете на глас следното изказване от президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:

“Надеждата е дар от Духа. …

Надеждата не е познание, а по-скоро трайно упование, че Господ ще изпълни Своите обещания към нас. Тя е увереност, че ако сега живеем според Божиите закони и словата на пророците Му, ние ще получим желаните благословии в бъдеще. Тя е вяра и очакване на нашите молитви да бъде отговорено. Тя се проявява чрез увереност, оптимизъм и търпеливо постоянство” (“Неизчерпаемата сила на надеждата”, Лиахона, ноем. 2008 г., стр. 21–22).

Поканете един ученик да прочете Мороний 7:41 на глас. Помолете класа да следят текста и да открият какво учи Мормон относно нещата, за които трябва да се надяваме. Докато учениците споделят какво са открили, надпишете втория крак на трикракото столче с израза Надежда за вечен живот.

Посочете, че Мороний 7:41 е стих за овладяване на Писанията. Може да предложите на учениците да отбележат този стих по отличителен начин, така че лесно да го намират.

Според Мороний 7:41 как можем да имаме надежда, че ще бъдем възкресени за вечен живот? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да разпознават следния принцип: Ако упражняваме вяра в Исус Христос, ние можем да получим надежда чрез Неговото Единение за това, че ще бъдем възкресени за вечен живот.)

Поканете учениците да прочетат Мороний 7:42–43 наум и да открият човешки качества, от които се нуждаем, за да имаме вяра и надежда. Попитайте ги какво са открили. (Може да обясните, че да бъде човек кротък и смирен по сърце означава да бъде скромен, благ и покорен на Господната воля.)

Защо според вас са необходими кротост и смиреност по сърце, за да имаме вяра и надежда в Единението на Исус Христос?

Поканете учениците да отговорят на следния въпрос в тетрадките си или в дневниците си за изучаване на Писанията:

Как вярата ви в Исус Христос и Единението Му ви дава надежда, че ще получите вечен живот?

Мороний 7:44–48

Мормон учи за важността на милосърдието

Обърнете се пак към трикракото столче. Поканете учениците да прочетат Мороний 7:44 наум и да преценят как да надпишат третия крак на столчето. Докато учениците споделят какво са намерили, надпишете третия крак на столчето с думата Милосърдие. Помолете ги да опишат милосърдието със собствени думи.

Поканете ученик да прочете Мороний 7:45–47 на глас. Помолете класа да следят текста и да открият как Мормон описва и определя милосърдието.

Как Мормон определя милосърдието в Мороний 7:47? (“Чистата любов Христова”).
Какво означава според вас твърдението, че милосърдието никога не свършва?
Защо мислите, че ние сме нищо, ако нямаме милосърдие?

Поканете ученици да изберат описания на милосърдието от Мороний 7:45 и да обяснят какво означават тези описания. Пояснете техните обяснения, ако е необходимо. (Например, “дълго търпи” означава, че човек търпеливо издържа изпитанията. “Не завижда” означава, че човек не е ревнив към другите. “Не се възгордява” означава, че е смирен. “Не търси своето” описва човешка черта да постави Бог и другите преди себе си. “Не се дразни лесно” означава да не се гневи лесно. “Вярва на всичко” описва човек, който приема всяка истина.)

Попитайте учениците как биха реагирали на всяка от следните ситуации, ако им липсва милосърдие. След това ги попитайте как биха реагирали, ако са изпълнени с милосърдие. (Може да приспособите тези ситуации в съответствие с нуждите и интересите на учениците, на които преподавате.)

Хората се подиграват на вас или на някой друг в училище.
Имате брат или сестра, които често ви дразнят.
Някой, когото познавате, е извършил сериозен грях.
Вие не харесвате новия съветник в кворума или в класа в същата степен, в която харесвахте предишния съветник.

Поканете един ученик да прочете Мороний 7:48 на глас. Помолете класа да следят текста и да определят от какво се нуждаем, за да бъдем благословени с дара на милосърдието. Докато учениците дават своите отговори, уверете се, че е разбран следният принцип: Ако се молим на Отец с цялата сила на сърцата си и живеем като истински последователи на Исус Христос, ние можем да бъдем изпълнени с милосърдие.

Посочете, че Мороний 7:45, 47–48 са стихове за овладяване от Писанията. Може да предложите на учениците да ги отбележат по характерен начин, така че да могат лесно да ги намират.

Защо мислите, че е нужно да се молим за дара на милосърдието с цялата сила на сърцето си?
Кога сте виждали примери на милосърдие? Поканете някои ученици да споделят преживявания. Вие също може да споледелите свое преживяване.)
Кога сте чувствали, че Господ ви помага да изпитвате повече милосърдие към други хора?

Помолете учениците да прегледат Мороний 7:45 и да изберат един елемент на милосърдието, в който имат нужда да се подобрят. Насърчете ги да се молят за дара на милосърдието, докато се стремят да се подобрят в съответната област. Свидетелствайте за влиянието, което вярата, надеждата и милосърдието са имали в живота ви.

Стих за овладяване от Писанията—Мороний 7:41

Помогнете на учениците да запомнят Мороний 7:41. Бихте могли да използвате някои от методите, дадени в приложението към това ръководство.

Стих за овладяване от Писанията—Мороний 7:45, 47–48

Поканете учениците да изберат от следния списък един човек, към който биха искали да проявят повече милосърдие: близък, член на кворума или класа, съученик от училище, приятел или съсед. Насърчете ги да си мислят за този човек, докато четат Мороний 7:45 и да потърсят начини, с които да прояват по-голяма Христова любов към този човек. Поканете ги да запишат в тетрадките или в дневниците си за изучаване на Писанията един или два начина, по които ще покажат милосърдие към избрания човек. Поканете ги да направят намерението си част от своите молитви през следващата седмица. Бихте могли да дадете на учениците възможност да споделят преживяванията си през следващите дни.

Забележка: Поради продъжителността на този урок, може да изпълните тази дейност в друг ден, когато имате повече време.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мороний 7:29–31. Служение на ангели

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли описва служението на ангели:

В Писанията с думата „ангел“ се обозначава всяко небесно същество, което носи послание от Бог“ (Джордж К. Кенън, Gospel Truth, съст. Джерълд Л. Нюкуист, 1987 г., с. 54). На много места в Писанията се говори за това как ангели са се явявали лично. Ангели са се явявали на Захарий и Мария (виж Лука 1), на цар Вениамин и на Нефи, сина на Еламан (вж. Мосия 3:2; 3 Нефи 7:17–18) и това са само няколко примера. …

… Служението на ангели, обаче, може да не се вижда. Ангелските послания могат да бъдат предавани чрез глас или просто чрез мислите или чувствата, които изпитваме. Президент Джон Тейлър описва, че “въздействието, което оказват ангелите, посланиците на Бог, върху съзнанието има за цел това съзнание да възприеме … откровенията от вечния свят” (Gospel Kingdom, тсъс. Г. Хоумър Дюрам 1987 г., стр. 31).

“Нефи описва три проявления на служение на ангели, когато припомнил на непокорните си братя, че (1) те били “видели ангел”, (2) те са “чували гласа му от време на време” и (3) също така че “ангел им е говорил с тих, мек глас”, но те са били “безчувствени” и “не са могли да почувстват словата му” (1 Нефи 17:45). На много други места в Писанията се казва, че ангелите биват изпращани да преподават Евангелието и да довеждат хора при Христос (вж. Евреите 1:14; Алма 39:19; Мороний 7:25, 29, 31–32; У. и З. 20:35). В повечето случаи ние по-скоро чувстваме или чуваме ангелите, отколкото ги виждаме” (“Свещеничеството на Аарон и причастието,” Лиахона, ян. 1999 г., стр. 44–45).

Мороний 7:45–48. Милосърдието, “чистата любов Христова”

Президент Томас С. Монсън учи за нуждата от дара на милосърдието:

“Има належаща нужда от милосърдие, което обръща вниманието към незабелязаните, надеждата към обезсърчените, помощта към страдащите. Истинското милосърдие представлява любов в действие. Навсякъде има нужда от милосърдие. …

Милосърдието е да имаме търпение към човек, който ни е разочаровал. То е да устоим на подтика да се обидим лесно. То е да приемаме слабостите и недостатъците. То е да приемаме хората такива, каквито са. То е да погледнем отвъд физическия външен вид и да видим качества, които не избледняват с времето. То е да устоим на подтика да категоризираме другите. …

… За никой от нас животът не е съвършен. Вместо да се съдим и да се критикуваме едни други, нека изразяваме чистата любов Христова към нашите спътници по време на това житейско пътуване. …

… Нека (милосърдието) ви води във всяко ваше действие. Нека то проникне във вашите души и намери израз във всички ваши мисли и действия” (“Милосърдието никога не отпада”, Лиахона, ноем. 2010 г., стр. 124–125).

Старейшина Марвин Дж. Аштън от Кворума на дванадесетте апостоли изброява начини, по които можем да покажем милосърдие:

“Истинското милосърдие не е нещо, което можеш да отдадеш, то е нещо, което придобиваш и правиш част от себе си. …

Вероятно най-голямото милосърдие се проявява, когато сме добри един към друг, когато не съдим или категоризираме някой друг, когато просто допуснем, че преценката ни може да не е правилна или оставаме мълчаливи. Милосърдие е да приемаме чуждите различия, слабости и недостатъци; да сме търпеливи с онзи, който ни е разочаровал; или да се противопоставим на порива да се обидим на онзи, който не е свършил нещо по начина, който сме очаквали. Милосърдие е да откажем да се възползваме от слабостта на другия и да сме готови да простим на онзи, който ни е наранил. Милосърдието очаква най-доброто от всеки един от нас” (“The Tongue Can Be a Sharp Sword,” Ensign, май 1992 г., стр. 19).

Мороний 7:45–48. “По-доброто определение на “чистата любов Христова”

Говорейки за словата на Мормон в Мороний 7:45–48, старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли учи:

“Поучително е да се забележи, че милосърдието, или “чистата любов Христова”, която ние трябва да подхранваме, може да се разглежда по два начина. Един от тях е този вид милостива, прощаваща любов, която последователите на Христос трябва да изпитват един към друг. Тоест всички християни трябва да се обичат един друг както Спасителят е обичал, показвайки чисто, изкупващо съчувствие към всички. За съжаление, малко смъртни хора, ако въобще е имало такива, са успявали в това начинание, но това е една покана, която всички трябва да се опитат да изпълнят.

По-доброто определение на “чистата любов Христова”, обаче не е това, което като християни се опитваме, но не успяваме да покажем един към друг, а това, което Христос напълно успя да прояви към нас. Истинско милосърдие е било постигнато само веднъж. То е проявено в съвършена и чиста форма в неотпадащата, максимална и изкупваща любов към нас. Това е Христовата любов към нас, която “търпи дълго, и е любезна, и не завижда”. Това е любовта Му към нас, която не се “възгордява … не се дразни лесно, не мисли зло”. Това е Христовата любов към нас, която “понася всичко, вярва на всичко, надява се на всичко и устоява на всичко”. Както показва Христос, “милосърдието никога не свършва”. Това милосърдие е Неговата чиста любов към нас, без която ние бихме били нищо, бихме били без надежда, бихме били най-окаяните сред всички мъже и жени. Наистина, тези, в които се намерят благословиите на Неговата любов в последния ден – Единението, Възкресението, вечният живот, вечното обещание – със сигурност “ще им бъде добре”.

Това по никакъв начин не омаловажава заповедта да се опитаме да придобием този вид любов един към друг. Ние трябва да “се молим на Отца с цялото си сърце, за да можем да бъдем изпълнени с тази любов”.(1 Коринтяните 13:4–5, 7–8; Мороний 7:48.) Трябва да се опитаме да бъдем по-постоянни и по-неотклонни, по-дълго изтърпяващи и по-любезни, по-малко завистливи и горделиви в нашите отношения с другите хора. Както Христос е живял, така трябва и ние да живеем, както Христос е обичал, така трябва и ние да обичаме. Но “чистата любов Христова”, за която Мормон говори, е точно това – любов Христова. С този божествен дар, с това изкупващо дарение, ние имаме всичко; без него ние нямаме нищо и в края на краищата сме нищо, “дяволи, ангели на един дявол” (2 Нефи 9:9.)

В живота има достатъчно страхове и провали. Понякога не успяваме. Понякога хората ни разочароват – икономики, фирми или правителства не оправдават нашите очаквания. Но едно нещо във времето или във вечността не ни разочарова – чистата любов Христова. …

… Чудото на милосърдието на Христос ни спасява и ни променя. Неговата изкупваща любов ни спасява от смърт и ад, както и от похотливо, плътско и дяволско поведение. Тази изкупваща любов също преобразува душата, издигайки я над падналите стандарти до нещо далеч по-благородно, далеч по-свято. Ето защо трябва “да се (държим) за милосърдието” – чистата любов Христова към нас и нашето решително усилие да обичаме с чиста любов Него и всички други – защото без нея ние сме нищо и нашият план за вечно щастие е изцяло провален. Без изкупващата Христов любов в нашия живот, всички други човешки качества – дори добродетелни и образцово добри дела – няма да донесат спасение и радост” (Christ and the New Covenant: The Messianic Message of the Book of Mormon, 1997 г., стр. 336–337).