Библиотека
Еламан


Въведение към Книгата на Еламан

Защо изучаваме тази книга?

При своето изучаване на книгата на Еламан, учениците ще се поучат от примера и ученията на велики хора като Еламан, неговите синове Нефи и Лехий, както и Самуил Ламанита, които смело се подчиняват на Господ и свидетелстват за Него. Извършената служба от тези хора показва, че Господ дава сила на Своите служители да изпълянват Неговата воля и че усилията на праведните хора могат да благословят хиляди други. Учениците също ще научат за унищожителните последици от гордостта, греховността и тайните заговори.

Кой написва тази книга?

Мормон събира и съкращава летописи от големите плочи на Нефи, за да състави Книгата на Еламан. Книгата носи името на Еламан, син на Еламан и внук на Алма-младши. Еламан получава летописите от чичо си Сивелон и служи като праведен върховен съдия на народа на нефитите. Еламан учи синовете си Нефи и Лехий да спазват заповедите и да помнят своя Изкупител и да Го превърнат в основата на живота си (виж Еламан 5:9–14). Вдъхновени от тези напътствия и загрижени от порочността на хората, Нефи и Лехий проповядват покаяние сред народа на нефитите и народа на ламанитите. Нефи се отказва от длъжността си на върховен съдия, за да проповядва. След като хиляди ламанити са обърнати във вярата, един ламанитски пророк на име Самуил, е вдъхновен да проповядва покаяние и да пророкува сред нефитите. Книгата на Еламан е написана въз основа на летописите, водени по време на управлението и службата на Еламан (Еламан 1–3) и на Нефи (Еламан 4–16). Летописите на Нефи включват проповедите и ученията на Самуил Ламанита.

За кого е написана тази книга и защо?

Мормон написва книгата на Еламан за хората от последните дни, които ще получат неговия летопис. Подобно на останалите негови съкращения от големите плочи на Нефи, Книгата на Еламан свидетелства за божествеността и изкупителната мисия на Исус Христос (виж Еламан 3:27–30; 5:9–12; 8:13–23; 14:1–29; 16:4–5).

Кога и къде е написана книгата?

Оригиналните летописи, използвани като източник за книгата на Еламан, вероятно са написани между 52 г. пр. Хр. и 1 г. пр. Хр. Мормон съкращава тези летописи приблизително между 345 г.сл. Хр. и 385 г.сл. Хр. Мормон не записва къде се намира, когато съставя тази книга.

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Книгата на Еламан описва народа на нефитите, които преминават през периоди на праведност и нечестие по-често от когато и да е било в тяхната история. В книгата се разказват много случаи на раздори, войни, убийства и тайни заговори. В нея се представят и описват дейностите на Гадиантоновите разбойници, чиито тъмни дела накрая довеждат до унищожението на нефитите (виж Еламан 2:13–14). Книгата на Еламан е също единствена по рода си по отношение на това, че описва период, когато „по-голямата част” от ламанитите са обърнати във вярата и „праведността им превъзхождаше тази на нефитите” (Еламан 6:1). В допълнение тя показва силата, която Бог дава на своите пророци, както в случая, когато Нефи разкрива убиеца на върховния съдия и пророкува за признанието на брата на съдията (виж Еламан 8–9), а също и когато Нефи получава от Господ запечатващата сила и я използва за да предизвика и после отмени глад в страната (виж Еламан 10–11). Освен това, съхранявайки думите на Самуил, тази книга съдържа единствения летопис с проповед на ламанитски пророк към нефитите (виж Еламан 13–15). В тази проповед Самуил пророкува относно знаменията за раждането и смъртта на Исус Христос.

Изложение

Еламан 1–3 Двама върховни съдии, Пахоран и Пакумени, са убити. Морония отблъсква ламанитско нашествие, водено от Кориантумър. Кискумен е убит при опита си да убие Еламан, новоназначения върховен съдия…Макар Гадиантон и неговите разбойници да организират и разпространяват тайни заговори, десетки хиляди души са покръстени в Църквата. Нефи става върховен съдия след смъртта на Еламан.

Еламан 4–6 Армия, съставена от нефитски отцепници и ламанити, завзема всички южни земи на нефитите, включително и Зарахемла. Нефитите стават слаби поради своето нечестие. Нефи предава съдийския престол на Сезорам. Нефи и Лехий си спомнят думите на своя баща Еламан и се посвещават на проповядване на Евангелието. Много отцепници се покайват и се връщат при нефитите. След като Господ запазва чрез чудо Нефи и Лехий в затвора, мнозинството от ламанитите са обърнати във вярата и връщат завладяните от тях земи обратно на нефитите. През време на период на преуспяване, Гадиантоновите разбойници се умножават. Много от нефитите се присъединяват към тяхното нечестие, което води до покваряване на правителството на нефитите.

Еламан 7–12 Нефи се моли на върха на своята градинска кула и предупреждава хората да се покаят. Той цитира свидетелствата на много хора, пророкували за Христа. Той също разкрива, че върховният съдия Сизорам е убит от брат си Сеантум. Нефи получава силата за запечатване и продължава да проповядва покаяние. Той моли Господ да замени войните сред нефитите с глад и, след като хората се покайват, молитвите му предизвикват дъжд, който слага край на глада. След кратък период на преуспяване и мир, раздори и нечестие се ширят сред хората. Мормон оплаква непостоянните и неразумни постъпки на хората.

Еламан 13–16 Самуил Ламанита предупреждава нефитите да се покаят, пророкува за заплашващото ги унищожение и предсказва знаменията, съпровождащи раждането и смъртта на Исус Христос. Повярвалите в неговите думи са кръстени. Обаче повечето от хората отказват да приемат Самуил и отхвърлят дадените знамения и чудеса.