Библиотека
Яков


Въведение към Книгата на Яков

Защо да изучаваме тази книга?

Като изучават книгата на Яков, учениците могат да научат важни уроци от човек, който има непоклатима вяра в Исус Христос. Яков многократно свидетелства за Спасителя и кани своите люде и хората, които биха чели неговите слова, да се покаят. Той проповядва и демонстрира важността на това усърдно да изпълняваме призованията от Господ. Той предупреждава своите люде за опасностите от гордостта, богатствата и неморалността. Яков също така цитира и коментира алегорията на Зенос за маслиновите дървета, която илюстрира неуморните усилия на Спасителя да донесе спасение за всички Божии чеда и дава един преглед на взаимоотношенията на Бог с дома Израилев. В сблъсъка със Серим, един антихрист, Яков демонстрира как да отговаряме праведно на хора, които се поставят под въпрос или критикуват нашата вяра.

Кой пише тази книга?

Тази книга я пише Яков, петият син на Сария и Лехий. Той се ражда в пустошта по време на пътуването на семейството към обетованата земя. В младостта си Яков “изстрада огорчения и много скръб поради грубостта на братята (си)” (2 Нефи 2:1). Лехий обаче обещава на Яков, че Бог ще посвети страданията му за негова полза и че той ще изживее дните си в служба на Своя Бог (вж. 2 Нефи 2:2–3). В младостта си Яков вижда славата на Спасителя (вж. 2 Нефи 2:3–4). Нефи посвещава Яков да бъде свещеник и учител на нефитите (вж. 2 Нефи 5:26) и по-късно му поверява малките плочи на Нефи (вж. Яков 1:1–4). Като верен свещенически ръководител и учител Яков се труди усърдно да убеди народа си да повярва в Христос (вж. Яков 1:7). Той получава откровения за Спасителя, преживява служение на ангели, чува гласа на Господ (вж. Яков 7:5) и вижда своя Изкупител (вж. 2 Нефи 11:2–3). Яков е бащата на Енос, комуто са поверени плочите преди неговата смърт.

За кого и защо е написана тази книга?

Нефи заповядва на Яков да записва светите учения, откровения и пророчества “заради Христа и заради народа ни” (Яков 1:4). Яков се подчинява на тази заповед и пази хрониките, които смята за “най-ценни” (Яков 1:2). Той пише: “ние… се трудим усърдно да издълбаем тези слова върху плочи, надявайки се че нашите възлюбени братя и децата ни ще ги получат с благодарни сърца… … с това намерение сме записали тези неща, че те да знаят, че ние знаехме за Христа и че се надявахме на славата Му няколко стотин години преди Неговото пришествие” (Яков 4:3–4). Яков коментира основната тема на своите хроники, като отбелязва, “защо да не говорим за Единението на Христа и да не постигнем съвършено знание за Него …?” Яков 4:12

Кога и къде е написана тя?

Книгата на Яков започва приблизително в 544 г. пр. Хр., когато Нефи поверява малките плочи на Яков. Тя завършва приблизително в края на живота на Яков, когато той предава плочите на сина си Енос. Яков води този летопис, докато живее в земята Нефи.

Кои са някои от отличителните черти на тази книга?

Книгата на Яков дава информация относно управлението на нефитите след смъртта на Нефи. Нефи помазва един човек, който да го наследи като цар и управник на народа, докато Яков и брат му Иосиф продължават да са духовни водачи на нефитите. Друга отличителна черта на тази книга е осъждането от страна на Яков на неразрешената практика на многобрачието. Единственото споменаване на тази тема в Книгата на Мормон се явява в Яков 2. Книгата на Яков също така съдържа най-дългата глава в Книгата на Мормон, Яков 5, съдържаща алегорията на Зенос за маслиновите дървета. Освен това книгата на Яков записва първия случай, когато пророк от Книгата на Мормон пряко предупреждава нефитите относно гордостта – грях, който в крайна сметка ще стане причина за тяхното унищожение (вж. Яков 2:12–22; Мороний 8:27). Тя записва също и първата поява на един антихрист сред нефитите.

Изложение

Яков 1 Яков се подчинява на заповедта на Нефи да води свещен летопис. Нефи умира. Яков и Иосиф служат сред хората, като им проповядват словото Божие.

Яков 2–3 Говорейки в храма, Яков предупреждава нефитите относно гордостта, любовта им към богатствата и неморалността.

Яков 4–6 Яков свидетелства за Христос и цитира алегорията на Зенос за маслиновите дървета. Той насърчава народа си да се покаят, да получат Господната милост и да се подготвят да бъдат съдени.

Яков 7 С Господната помощ Яков обърква Серим, един антихрист. Той споменава конфликтите между нефитите и ламанитите и дава малките плочи на Енос.