Урок 137

Мормон 1–2

Въведение

Макар Мормон да пораства във време на голямо нечестие, той избира да бъде верен. Поради неговата вярност, му е казано, че по-късно в неговия живот ще му бъдат поверени свещените летописи на народа. На 15 години той е “посетен от Господа” (Мормон 1:15). Той иска да помогне на нефитите да се покаят, но поради тяхното съзнателно бунтуване, Господ му забранява да им проповядва. На тази млада възраст той е назначен да води нефитската армия. Тъй като много нефити са изгубили Светия Дух и други дарове от Бог, те са оставени да разчитат на собствените си сили при битките с ламанитите.

Предложения за преподаване

Мормон 1:1–5

Мормон научава, че един ден ще му бъдат поверени свещените летописи на нефитите

Напишете следния въпрос на дъската преди началото на часа, така че учениците да могат да мислят върху него, докато влизат. Как се чувствате, когато хората ви наричат мормони?

В началото на часа поканете учениците да отговорят на въпроса върху дъската. След като обсъдят въпроса, помолете един ученик да прочете следното изявление от президент Гордън Б. Хинкли:

Президент Гордън Б. Хинкли

„Докато понякога съжалявам, че хората не наричат тази църква с истинското й име, аз съм щастлив, че името, което използват е име с голяма чест, носено от един забележителен мъж и от една книга, която дава несравнимо свидетелство за Изкупителя на света.

Всеки, който опознае човека Мормон, чрез четене и обмисляне на неговите слова, всеки, който чете от тази ценна съкровищница от история, събрана и запазена до голяма степен от него, ще разбере, че мормон не е дума с лоша репутация, а обозначава на най-голямото добро—това, което е от Бог” (“Mormon Should Mean ‘More Good’”, Ensign, ноем. 1990 г., стр. 52–53).

За да помогнете на учениците да разберат контекста на Мормон 1–2, обяснете, че 320 години след явяването на Спасителя на нефитите, почти всеки в тази страна живее в нечестие. По това време Амарон, праведен мъж, който дотогава води летописите, е „заставен от Светия Дух (да скрие) летописите, които бяха свещени” (вж. 4 Нефи 1:47–49). Приблизително по същото време Амарон посещава едно 10-годишно момче, наречено Мормон, и му дава указания относно бъдещата му отговорност за летописите.

Помолете учениците да прочетат Мормон 1:2 наум, търсейки думи и изрази, които използва Амарон, за да опише Мормон. Поканете ги да споделят какво са открили. Напишете името Мормон на дъската и запишете техните отговори под него. Може да е нужно да обясните, че думата сериозен означава спокоен, трезвомислещ и внимателен.

• За какво, според вас, трябва да сме сериозни? (Отговорите могат да включват даване и вземане от причастието, изучаване на Писанията, целомъдрие и споделяне и свидетелстване за Спасителя.) Защо трябва да сме сериозни относно тези неща?

Обяснете, че човек може да се държи сериозно и заедно с това да се забавлява и да се смее. Трезвомислещият човек разбира кога да бъде безгрижен и кога да бъде по-сериозен.

• Според вас какво означава да бъдем “много наблюдател(ни)”?

Като част от това обсъждане поканете един от учениците да прочете следното обяснение от старейшина Дейвид А. Беднар от Кворума на дванадесетте апостоли:

Старейшина Дейвид А. Беднар

“Когато сме много наблюдателни, ние бързо виждаме или забелязваме и бързо се подчиняваме. И двата от тези основни елемента—виждане и подчинение—са съществени, за да бъдем много наблюдателни. И пророкът Мормон е впечатляващ пример относно това как този дар се проявява в действие. …

… Духовният дар да бъдем много наблюдателни е жизнено необходим за нас в света, в който живеем сега и в който ще продължим да живеем” (“Quick to Observe”, Ensign, дек. 2006 г., стр. 34).

• Как може способността бързо да виждаме и да се подчиняваме на Господния съвет да ни помогне?

Поканете учениците да напишат в тетрадките си или в дневниците за изучаване на Писанията за нещо, към което трябва да се отнасят с по-голяма сериозност—нещо, за което трябва да бъдат по-сериозни. Също ги помолете да запишат напътствия от Господ, на които те трябва да се подчиняват с по-голяма готовност. Насърчете ги да се стремят да бъдат по-трезвомислещи и много наблюдателни.

Поканете един ученик да прочете Мормон 1:3–5 на глас и помолете класа да открият наставленията на Амарон към Мормон.

• Какво иска Амарон от Мормон?

• Защо според вас е необходимо Мормон да бъде сериозен и много наблюдателен, за да изпълни тези отговорности?

Мормон 1:6–19

Поради съзнателния бунт на хората, Господ забранява на Мормон да проповядва сред тях

Попитайте учениците дали се е случвало някога да изгубят нещо, което много са харесвали, или да им отнемат нещо много ценно. Поканете някои от учениците да споделят подобни преживявания.

Обобщете Мормон 1:6–12, като обясните, че в младежките си години Мормон е свидетел на много битки между нефитите и ламанитите. Също е свидетел на разпространението на нечестието сред всички хора по земите, в които живее.

Обяснете, че тъй като нефитите стават твърде нечестиви, те изгубват ценни дарове от Господ. Разделете класа наполовина. Възложете на едната половина да прочете Мормон 1:13–14, 18 наум, търсейки даровете, които Господ започва да отнема от нефитите. Задайте на другата половина да прочете Мормон 1:14, 16–17, 19, търсейки причините, поради които Господ отнема тези дарове от нефитите. Поканете ученици от всяка група да споделят с класа какво са открили.

• Според Мормон 1:13–14, какво се случва, когато хората се разбунтуват и се отвърнат от Господ? (Учениците могат да отговорят по различен начин. Бихте могли да обобщите техните отговори, като напишете следната истина на дъската: Когато хората са нечестиви и невярващи, те изгубват духовните дарове, които са получили от Господ, и не могат да чувстват влиянието на Светия Дух.)

Посочете, че бунтът на нефитите е изключително голям. Обаче този принцип важи и лично за нас, когато не се подчиняваме на Божиите заповеди.

• Кой от даровете, споменати в Мормон 1:13–14, 18 ще ви бъде най-трудно да изгубите?

Поканете един ученик да прочете Мормон 1:15 на глас. Помолете класа да следят текста, търсейки какво преживява Мормон, докато много нефити изгубват даровете на Бог и влиянието на Светия Дух.

• Защо според вас Мормон може да има духовни преживявания, въпреки че се намира сред голямо нечестие?

Мормон 2:1–15

Мормон води нефитските армии и скърби поради тяхното нечестие

Помолете ученик, който е на 15 години (или около 15 години) да прочете Мормон 2:1–2 на глас. Поканете класа да потърсят отговорността, дадена на Мормон, когато е на 15 навършени години (в неговата “шестнадесета година”). Помолете учениците да си представят какво би било 15-годишен да води армия.

• По какви начини качествата, споменати в Мормон 2:1, помагат на Мормон в ролята му на водач на армия?

Обобщете Мормон 2:3–9, като споделите с учениците, че ламанитите атакуват нефитските армии с такава сила, че нефитите са изплашени и отстъпват. Ламанитите ги прогонват от едно място на друго, докато нефитите се събират на едно място. Накрая армията на Мормон побеждава ламанитите и ги кара да побягнат.

Поканете учениците да прочетат Мормон 2:10–15 наум, търсейки в какво духовното съсътояние са нефитите след тези битки.

• Защо скърбят нефитите? (Вж. Мормон 2:10–13. Те скърбят, защото не могат да запазят своите притежания. С други думи, те скърбят само поради последствията от техните грехове, а не защото съжаляват за своите действия.)

• Според Мормон 2:13–14, как Мормон узнава, че скръбта на хората не показва истинно покаяние?

За да помогнете на учениците да видят разликата между “скърбене … поради покаяние” и “скърбене на прокълнати”, напишете следното на дъската:

Тези, които скърбят за покаяние …

Тези, които скърбят само поради последствията от греха …

Помолете учениците да прегледат Мормон 2:12–15, и да потърсят отличителните черти на тези две групи хора. Поканете ги да споделят какво са намерили. Техните отговори трябва да отразяват следните истини:

Тези, които скърбят за покаяние, признават добрината Божия и идват при Христос със смирени сърца.

Тези, които скърбят само поради последствията от греха, продължават да се бунтуват срещу Бог.

Обяснетете, че Мормон използва израза “скърбене на прокълнати” (Мормон 2:13), за да опише скръбта на тези, които страдат поради последствията от техните действия, но не желаят да се покаят. Това отношение не води до прошка и мир. То води до проклятие, което означава, че човек е спрял своето развитие към вечен живот.

Поканете учениците да помислят как биха реагирали, ако осъзнаят, че са извършили грях. Насърчете ги да дойдат при Спасителя със смирено сърце, така че да могат да бъдат опростени, да изпитат мир и да се помирят с Бог.

Мормон 2:16–29

Мормон получава плочите и записва разказ за нечестието на хората

Обобщете Мормон 2:16–18, като обясните, че битките с ламанитите продължават и участвайки в тях, Мормон се оказва близо до хълма, наречен Сим, където Амарон скрива летописите на нефитите. Мормон взема плочите на Нефи и започва да записва това, което наблюдава сред хората от своето детство.

Поканете един ученик да прочете Мормон 2:18–19 на глас. Помолете класа да следят текста и да намерят описанието, което прави Мормон относно духовното състояние на хората в неговите дни. Също ги помолете да потърсят неговия личен израз на надежда.

• Как Мормон описва духовното състояние в неговите дни? (“Непрестанна гледка на нечестие и мерзости.”)

• От това, което научавате за Мормон, защо той може да бъде уверен, “че ще бъде вдигнат в последния ден”? (Може да помогнете на учениците да разберат, че когато Мормон говори, “че ще бъде вдигнат в последния ден”, той има предвид, че ще бъде възкресен и доведен в присъствието Божие и ще живее с Него завинаги.)

• Как примерът за праведност на Мормон ви помага? (Учениците може да дадат много разнообразни отговори. Техните отговори трябва да изразяват следния принцип: Можем да изберем живот в праведност, дори и сред нечестиво общество. Може да поканите един ученик да запише тази истина на дъската.)

• Кога сте виждали приятели или членове на семейството ви да остават непоколебими в подчинение на Божията воля, дори когато хората около тях не постъпват така?

Насърчете учениците да помислят за конкретна област от техния живот, в която те могат да направят нещо повече, за да се застъпват за това, което е правилно. Поканете ги да запишат в тетрадките или в дневниците за изучаване на Писанията как биха искали да реагират следващия път, когато биват изпитани в тази конкретна област. Свидетлствайте, че, като Мормон, ние можем да изберем да живеем праведно и че Господ ще ни помогне да бъдем непоклатими в това, което е праведно, даже и когато другите хора около нас не го правят.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мормон 1:1. “Аз, Мормон”

Следният списък дава някои страни от живота и служението на Мормон:

1. Баща му се казва Мормон (вж. Мормон 1:5).

2. Той носи името на земята Мормон, където Алма установява Църквата (вж. 3 Нефи 5:12).

3. Той нарича сина си Мороний (вж. Мормон 6:6).

4. Той е пряк потомък на Лехий (вж. 3 Нефи 5:20).

5. Той е посетен от Спасителя (вж. Мормон 1:15).

6. Той е ученик на Исус Христос (вж. 3 Нефи 5:13).

7. Той е предводител на нефитските армии (вж. Мормон 2:1).

8. Той пише според Божията воля (вж. 3 Нефи 5:14).

9. Той става свидетел на упадъка на нефитите (вж. Мормон 2:18–19; 3:16; 6:8–22).

Мормон 2:13–15. Скърбене за покаяние

Мормон жалее за своя народ, виждайки, че “скърбенето им не беше за покаяние” и знаейки че “Господ нямаше винаги да ги търпи да имат щастие в греха” (Мормон 2:13). Както президент Спенсър У. Кимбъл отбелязва: “Без покаяние не може да има опрощение, а без опрощение всички благословии на вечността се излагат на риск” (The Miracle of Forgiveness, 1969 г., стр. 117).

Старейшина Брус Д. Портър от Седемдесетте учи за важността да чувстваме скръб за покаяние:

“Съкрушено сърце и каещ се дух означава да изпитваме “скръбта по Бога (която) докарва спасително покаяние” (2 Коринтяни 7:10). Това се случва, когато нашето желание да бъдем очистени от грях е толкова силно, че нашите сърца изпитват болка от скръбта и ние копнеем да почувстваме мир с нашия Небесен Отец. Хората със съкрушено сърце и разкаян дух желаят да правят всичко, което Бог поиска от тях без съпротива или негодуване. Ние преставаме да вършим нещата по своя начин, а се научаваме да ги вършим по Божия начин. В такова състояние на покорност Единението може да подейства и да настъпи истинско покаяние. Тогава каещият се ще изпита освещаващата сила на Светия Дух, която ще го изпълни с мира на съвестта и радостта на помирението с Бог (“Съкрушено сърце и каещ се дух”, Лиахона, ноем. 2007 г., стр. 32).