Библиотека
Урок 96: Алма 39


Урок 96

Алма 39

Въведение

Алма порицава своя непокорен син Кориантон, който изоставя служението и извършва полов грях. Алма го поучава за сериозността на неговите действия и изразява разочарование от това, че Кориантон е виновен за такъв тежък грях. Алма заповядва на своя син да престане да следва страстите на очите си и да се покае. (Съветите на Алма относно други принципи продължават в глави 40–42.)

Предложения за преподаване

Алма 39:1–8

Алма обяснява на своя син Кориантон сериозността на половия грях

Напишете следния въпрос на дъската: Защо някои грехове са по-тежки от други?

Помолете учениците да се замислят над отговорите на този въпрос. Обяснете на учениците, че съветът на Алма в Aлмa 39 може да ни помогне да разберем сериозността на определени грехове.

Нека учениците прочетат бележката над въведението към глава 39. Помолете ги да открият, кой говори в тази глава и на кого говори (Алма говори на сина си Кориантон). Обяснете, че Кориантон придружава брат си Сивелон и Алма, когато отиват да проповядват Евангелието сред зорамитите, но той извършва грях. Отбележете, че като осъзнаят, какъв грях извършва Кориантон, учениците ще могат по-добре да разберат съвета на Алма към него в тази и в следващите три глави.

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 39:1–5. Нека останалите потърсят, в какво е сгрешил Кориантон. (Бихте могли да обясните, че думата блудница в стих 3 означава неморална жена или проститутка.)

  • В какво е сгрешил Кориантон? Кой от неговите грехове е най-тежък? (Сексуална неморалност.)

  • Докато е сред зорамитите, Кориантон се хвали със своята сила и мъдрост (вж. Aлмa 39:2). По какъв начин горделивото отношение може да доведе до грехове като сексуалната неморалност? Кои са някои от съвременните примери за горделивост, които тласкат хората към извършването на полови грехове? (Докато учениците обсъждат тези въпроси, посочете, че когато хората са горделиви, те често надценяват своята собствена сила, включително своята способност да устояват на изкушенията. Някои съвременни примери за това са срещите между момчета и момичета на ранна възраст и излизането на срещи само с един човек.)

Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 39:5 и да потърсят, как Алма обяснява сериозността на половия грях. (Би било от полза, ако им обясните, че думата мерзост означава нещо греховно, порочно или ужасно.)

  • Какво е становището на Господ относно половия грях? (Докато учениците отговарят, помогнете им да разберат истината, че половият грях е мерзост в очите Господни.)

  • Защо според вас половите отношения между неженен мъж и жена, както и прелюбодеянието, са толкова сериозни, колкото и убийството?

За да помогнете на учениците да раберат стандартите и обещанията Господни относно сексуалната чистота, помолете ги да прочетат наум първите два параграфа на раздела „Сексуална чистота” в За укрепванетo на младежите. Нека потърсят отговори на следния въпрос, докато четат: (Бихте могли да напишете този въпрос на дъската. Предложете на учениците да запишат в книжката отговорите, които намерят.

  • Какви са ползите от това да се опазим сексуално чисти?

След като учениците са имали достатъчно време за четене и споделяне на отговори, помолете ги да прочетат наум останалата част от раздела „Сексуална чистота” и да потърсят отговорите на следния въпрос:

  • Какви стандарти ни е определил Господ, за да се опазим сексуално чисти?

Помолете учениците да се замислят над посланието, което Господ би искал да научат от току-що прочетеното. Свидетелствайте за сериозността на половия грях и за благословиите, които получаваме, ако се опазим сексуално чисти.

Посочете, че съветвайки сина си по деликатен въпрос, Алма изпълнява задължението си като родител. Помолете учениците да се замислят, как биха реагирали на съвет от техните родители или църковни ръководители относно сексуалната чистота. Помолете ги да прочетат наум Aлмa 39:7–8 и да потърсят, каква е целта на Алма, когато учи Кориантон относно сериозността на половия грях.

  • Защо Алма учи Коринатон за сериозността на неговия грях? (Да помогне на Кориантон да се покае, за да не застане виновен пред Бог.)

  • Как трябва да реагираме, когато някой ни покани да се покаем?

За да помогнете на учениците да разберат, защо родители като Алма биха поканили техните деца да се покаят, прочетете следното изказване на старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли:

Старейшина Д. Тод Кристоферсън

„Поканата да се покаем е израз на обич. … Ако не каним околните да се променят или не изискваме покаяние от себе си, ние се проваляме в едно основно действие, което дължим един на друг и на себе си. Позволяващият твърде много родител, угаждащият приятел и страхливият църковен ръководител всъщност са по-загрижени за себе си, отколкото за благосъстоянието и щастието на онези, на които могат да помогнат. Истина е, че понякога призоваването към покаяние се счита за липса на толерантност или обида, но когато е напътствано от Духа, то всъщност е постъпка на истинска загриженост” („Божественият дар на покаянието”, Лиахона, ноември 2011 г., стр. 39).

Алма 39:9–19

Алма насърчава Кориантон да се покае

За да направите въведение към съвета, който Алма дава на своя син, как да се покае и да се обърне към Господ, напишете следното незавършено изречение на дъската: Покаянието включва …

Нека няколко ученика се редуват и прочета на глас Aлмa 39:9–13. След прочита н всеки стих, задайте следните въпроси на учениците:

Алма 39:9

  • Какво означава да „изоставиш греховете си”? (Да спрем да ги вършим.)

  • Какво общо имат изказванията „да не следваш повече страстите на очите си” и „да отречеш всички тези неща” с изоставянето на греха? (Би било от полза да обясните, че в наши дни изразът „страстите на очите си” може да означава изображения и развлекателни дейсности, които се окачествяват като порнографски. За да подчертаете сериозността на порнографията, бихте могли да помолите учениците да прочетат съвета по този въпрос на стр. 12 в За укрепването на младежите. Също така бихте могли да обясните, че изразът „да отречеш всички тези неща” означава да упражним самоконтрол или самообладание; вж. бележка 9б под реда.)

  • Кои са някои от начините, по които младежите в Църквата могат да упражнят самоконтрол по отношение на сексуалната чистота и да избягват да следват страстите на техните очи? (За да помогнете на учениците по-задълбочено да обсъдят този въпрос, бихте могли да опишете някои ситуации, които се отнасят към кулурата и обстоятелствата на вашите ученици. Например, бихте могли да кажете нещо като: Младо момиче-член на Църквата е решило да „отрече всички тези неща”, но млад мъж, когото тя харесва, я кани на неподходящо забавление. Какво трябва да направи тя?)

Обърнете внимание, че Aлмa 39:9 е стих за овладяване. Предложете на учениците да подчертаят този откъс, за да могат лесно да го намират.

Алма 39:10

  • По какъв начин може търсенето на духовно подхранване—било то от родители, църковни ръководители, роднини или доверени приятели—да ни помогне да се покаем?

Алма 39:11

  • Какво означава „не се оставяй да бъдеш подведен”? (Обяснете, че думата оставям се означава позволявам.)

  • Кои са някои от „суетните или безумни” неща, поради които хората се оставят да бъдат подведени в наши дни?

Алма 39:12

  • Какво означава да се въздържаме от беззакония? (Да избягваме греха.)

Алма 39:13

Обяснете, че покаяние означава „човек да обърне сърцето и волята си към Бога” (вж. Ръководство към Писанията, „Покаяние”). В Писанията изразът „обръщам се към Господ” обикновено означава покаяние.

  • Какво според вас означава да “заобича(ме) Бога с цялата си мощ, ум и сила”?

Напомнете на учениците, че по време на мисията сред зорамитите поради поведението на Кориантон някои хора не вярват на думите на Алма (вж. Aлмa 39:11).

  • Когато нашите грехове оказват влияние върху други хора, какво трябва да направим като част от нашето покаяние? (Да признаем или изповядаме грешките си на тези, които сме наранили и да се опитаме да поправим вредата.)

Напишете следната истина на дъската: Покаянието включва признаването и изоставянето на нашите грехове, както и обръщане към Господ с целия ни ум, мощ и сила. Предложете на учениците да запишат това изречение в Писанията си до Aлмa 39:13. Помолете ги да напишат в тетрадките или дневниците си за изучаване на Писанията, какво мислят, че Господ иска от тях, за да обърнат по-пълно сърцата и волята си към Него.

За да подчертаете ролята на Спасителя в процеса на покаянието, помолете един ученик да прочете на глас Aлмa 39:15–16, 19. Нека класът открие една дума, която се повтаря три пъти. (Думата е „благовестие”. Обяснете, че тя означава „добри новини”.)

  • Какви са „добрите новини”, на които Алма учи сина си? (В отговорите на учениците следва да си проличи следната истина: Исус Христос е дошъл, за да поеме греховете на света. Бихте могли да напишете тази истина на дъската.)

  • Защо пришествието на Исус Христос е добра новина за Кориантон? (Докато учениците отговарят на този въпрос, бихте могли да им кажете, че по-късно Кориантон се покайва за греховете си и отново служи като мисионер (вж. Aлмa 49:30.)

Бихте могли да споделите с класа, как посланието за Единението на Исус Христос е било „добра новина” за вас или за хората, които познавате. Споделете вашето свидетелство относно принципите, които учениците обсъждаха в Aлмa 39. Насърчете учениците да следват подтиците, които са получили по време на урока, за да запазят чистотата си и да се обърнат към Господ за покаяние.

икона за овладяване на стихове от ПисаниятаОвладяване на Писанията—Aлмa 39:9

Разделете класа на групи от четири-пет души. Дайте на всяка група зарче със шест страни и молив. (Ако не разполагате със зарчета, можете да поставите шест малки листчета хартия с номерата от 1 до 6, написани на тях в плик или кутийка.) Всеки ученик ще има нужда от празен лист хартия. Помолете учениците да седнат близо до масата или в кръг. Нека отворят Писанията на Aлмa 39:9.

Обяснете, че целта на тази дейност е някой от групата пръв да напише изцяло Aлмa 39:9. Тъй като всяка група разполага само с един молив, учениците трябва да пишат един по един. Учениците могат да използват молива, ако хвърлят 1.

Нека учениците от всяка група се редуват и хвърлят зарчето (или да вземат листче хартия и след това да го връщат). Когато се падне 1, той/тя взема молива и започва да пише, като казва на глас всяка дума, която записва. Междувременно останалите ученици в групата продължават да хвърлят зарчето, за да могат да използват молива. Когато някой хвърли 1, този ученик взема молива и започва да пише стиха на своя лист хартия, като казва думите на глас. Ученикът, който досега е писал на своя лист хартия, се включва към хвърлянето на зарчето. Когато учениците хвърлят 1 и вече са написали част от стиха на листа хартия, те трябва да прочетат досега написаното на глас, преди да продължат да пишат. (По такъв начин учениците ще повтарят стиха и ще го запомнят наизуст.) Дейността свършва, когато един ученик от всяка група напише изцяло Aлмa 39:9.

Помолете класа да повтори заедно стиха след края на дейността.

Забележка: Поради същността и дължината на този урок бихте могли да направите тази дейност друг ден, когато има повече време.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Aлмa 39:3. Последици от половия грях

Старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли говори относно сериозността и последиците от половия грях:

„Придавайки такава сериозност на толкова разпространен физически апетит, какво се опитва Бог да ни каже относно мястото му в Неговия план за всички мъже и жени? Аз смея да твърдя, че Той прави именно това – Той тълкува самия план за живота. Ясно е, че някои от Неговите най-големи грижи относно смъртността са как човек идва на този свят и как си отива. Той е поставил много строги ограничения по тези въпроси. …

Тялото е жизненоважна част от душата. Това характерно и изключително важно учение на Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни показва защо половият грях е толкова тежък. Ние заявяваме, че човек, който използва даденото от Бог тяло на друго човешко същество без божествено одобрение, злоупотребява със самата душа на тази личност, злоупотребява с главната цел и процеси на живота, „самият ключ” към живота, както президент Бойд К. Пакър заяви веднъж (вж. Ensign, юли 1972 г., стр 113). Ако някой използва тялото на друг човек – което означава да използва неговата/нейната душа – то той/тя осквернява Единението на Христос, което е спасило тази душа и прави възможен дара на вечен живот. Когато човек се подиграва със Сина на Праведността, той/тя влиза в царството на слава, чийто блясък е по-свят и надминава този на слънцето по пладне. Ако направите това, със сигурност ще се изгорите.

Моля ви, никога не казвайте: „На кого му вреди това? Защо да не си позволя малко свобода? Ще прегреша сега и после ще се покая.” Моля ви, не бъдете толкова лекомислени и толкова жестоки. Не можете „да разпънете Христос отново” и да не бъдете наказани. (вж. Евреите 6:6.) „Бягайте от блудството” – призовава апостол Павел (вж. 1 Коринтяните 6:18) и не вършете „нищо подобно на това” – се добавя в Учение и Завети (вж. У. и З. 59:6; курсив добавен). Защо? Една причина е неизмеримото страдание в дух и тяло, което Спасителят изтърпял за света, за да можем ние да избягаме (вж. особено У. и З. 19:15–20). Дължим Му нещо за това. Наистина, ние сме Му безкрайно задължени за това. „Вие не сте свои – казва апостол Павел. – с цена сте били купени; затова прославете Бога с телата си, и с душите си, които са Божии.” ([1 Коринтяните 6:1920; курсив добавен; виж също ст. 13–18.) При извършването на полов грях душата е в опасност – тялото и духът. …

Що се отнася до човешката интимност, трябва да почакате! Трябва да почакате, докато можете да дадете всичко, а не можете да дадете всичко, докато не сте законно бракосъчетани. Да дадете незаконно това, което не е ваше да давате (запомнете – „вие не сте свои”) и да дадете само част от това, което не може да бъде последвано от дара на пълното ви отдаване, е една емоционална руска рулетка. Ако продължавате да търсите физическо удоволствие, без да сте получили разрешението на небесата, поемате ужасния риск за такова душевно и физическо нараняване, което ще подкопае едновременно вашия копнеж за физическа интимност и способността ви да отдадете цялото си сърце и преданост на една последваща, по-истинска любов. Вероятно ще изпитате момент на една по-истинска, посветена любов, един действителен съюз и може да откриете за свой ужас, че сте разпилели това, което е трябвало да съхраните, и че единствено Божията милост би могла да възстанови добродетелта, която толкова лекомислено сте пропилели. В сватбения си ден най-големият дар, който бихте могли да дарите на вечния си спътник, е да му/й дадете най-доброто от себе си – да бъдете чисти, непорочни и достойни за една такава чистота в замяна”(“Personal Purity,” Ensign, ноември 1998 г., стр. 76–77).

Алма 39:6. Кой е непростимият грях?

Пророкът Джозеф Смит ни дава допълнителни учения относно непростимия грях:

„Всички грехове ще бъдат опростени, с изключение на греха срещу Светия Дух; защото Исус ще спаси всички, освен синовете на погибелта. Какво трябва да направи човек, за да извърши непростимия грях? Той трябва да получи Светия Дух, небесата да се отворят пред него, да познае Бог и тогава да съгреши против Него. След като човек е съгрешил против Светия Дух, за него няма покаяние. Той трябва да каже, че слънцето не грее, докато го вижда; той трябва да отрече Исус Христос, когато небесата са се отворили пред него, да отрече плана на спасение с очи, отворени към неговата истинност и от този момент нататък той става враг. Такова е положението с много вероотстъпници от Църквата на Исус Христос на светиите от последните дни” (в History of the Church, 6:314).

Човек, който получи свидетелство за Светия Дух и след това се отклони и стане неактивен в Църквата, не е виновен в извършване на непростимия грях.

Aлмa 39:13. Покаяние: Да „се обърнем към Бог”

Старейшина Нийл Л. Андерсън от Кворума на дванадесетте апостоли описва покаянието като обръщане или завръщане към Бог:

„Когато извършваме грях, ние се отвръщаме от Бог. Когато се покайваме, се обръщаме отново към Него.

Поканата за покаяние почти никога не се изразява в телесно наказание, а по-скоро в любящ призив да се обърнем и да се завърнем при Бог” (“Repent … That I May Heal You,” Лиахона, ноември 2009 г., стр. 40).

Алма 39:15. Исус Христос ще отнесе греховете на света

Старейшина Д. Тод Кристоферсън от Кворума на дванадесетте апостоли обяснява как можем да получим благословиите на Единението:

„Единствено покаянието води до слънчевите висини на по-добрия живот. И, разбира се, единствено чрез покаянието ние получаваме достъп до единителната благодат на Исус Христос и спасението. Покаянието е божествен дар и на лицата ни трябва да има усмивка, когато говорим за него. То ни води към свобода, увереност и мир. Вместо да прекъсва веселбата, дарът на покаянието е повод за истинско веселие.

Покаянието съществува като възможност единствено поради Единението на Исус Христос. Именно Неговата безпределна жертва „доставя средство на човеците да могат да имат вяра за покаяние” (Алма 34:15). Покаянието е необходимо условие и благодатта на Христос е единствената сила, чрез която “милостта може да удовлетвори исканията на правосъдието” (Алма 34:16). …

… За покаянието са нужни сериозна целенасоченост и желание за постоянство, дори когато изпитваме болка. Опитите за съставяне на списък с определени стъпки за покаяние могат да помогнат на някои хора, но това може също да доведе до един механичен подход, на който му липсват истинското чувство и промяна. Истинското покаяние не е повърхностно. Господ има две основни изисквания: „По това може да познаете дали човек се е покаял от греховете си: Ето, той ще ги изповяда и ще ги изостави” (У. и З. 58:43)” („Божественият дар на покаянието”, Лиахона, ноември 2011 г., стр. 38, 40).