Урок 93: Алма 36

Урок 93

Алма 36

Въведение

След мисията си при зорамитите Алма дава съвети на синовете си поотделно. Съветът към сина му Еламан е записан в Aлмa 36 и 37. Алма свидетелства на Еламан, че Бог ще спаси онези, които Му се доверят. За да опише тази истина, Алма разказва преживяването си, което се случило преди години, когато е избавен от мъките на неговите грехове чрез Единението на Исус Христос. Той също говори за усилията си да доведе други хора при Христа, за да изпитат радостта от покаянието за тях самите.

Забележка: В урок 94 има възможност трима ученика да преподават. Можете да изберете три ученика сега и да им дадете ксерокопия на възложените им части от урок 94, за да се подготвят. Помолете ги да изучат материала от урока с молитва и да търсят напътствията на Светия Дух, за да знаят, как да приспособят урока към нуждите на съучениците си.

Предложения за преподаване

Алма 36:1–5

Алма учи Еламан относно силата на Бог да избавя

Помолете учениците да си помислят за положителния начин, по който свидетелството или конкретно учение на техните родители им е повлияло. Нека един или двама ученика споделят отговорите си с класа.

Обяснете, че в глави 36–42 в книгата на Алма се съдържат съветите на Алма към неговите синове. В глави 36–37 можем да намерим съветите към Еламан, в глава 38- към Сивелон и в глави 39–42- към Кориантон.

Помолете учениците да се поставят на мястото на Еламан, докато той слуша свидетелството на баща си в Aлмa 36:1–5. Нека го прочетат наум и помислят, какво им прави впечатление в свидетелството на Алма.

Какво ви прави най-голямо впечатление в тези стихове? Защо?

Алма 36:6–22

Алма описва бунта си и обяснява, как получава опрощение

Обяснете, че като допълнително свидетелство за силата на Бог да избавя тези, които Му се доверяват, Алма споделя преживяването си за това, как е спасен от болката, породена от неговите грехове. Помолете учениците набързо да прочетат Aлмa 36:6–9 и да обобщят, какво се случва с Алма, когато той и синовете на Мосия се опитват да унищожат Църквата.

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 36:10. Нека класът установи колко дълго Алма страда за греховете си. Обяснете, че в Aлмa 36:11–17 се съдържа по-пълен разказ за преживяването на Алма през трите дни и трите нощи на неговото страдание, отколкото в разказите за неговото обръщане (вж. Moсия 27 и Aлмa 38). Разделете учениците по двойки. Нека двойките внимателно прочетат Aлмa 36:11–17 и потърсят, как Алма изразява страх или болка. Предложете на учениците да отбележат това, което открият. Нека учениците споделят, какви думи и изрази са намерили. (Бихте могли да ги напишете на дъската.) Задайте следните въпроси, за да помогнете на учениците по-добре да разберат думите и изразите, които са открили.

Какво според вас означава този израз (тази дума)? Какво кара Алма да се чувства така?

За да помогнете на учениците по-добре да разберат думите раздиран, измъчван и мъчение, прочетете следното изказване на президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Раздиран означава измъчван. В миналото решетката за измъчване е била поставка, на която се слага жертвата с един глезен и китка завързани към въртящо вретено за причиняването на непоносима болка.

Браната е метална решетка със зъбци. Когато се забива в земята, тя раздира и разбива пръстта. В Писанията често се говори за души и умове, които са „разкъсвани” от вина.

„Измъчване означава „извъртане”- способ за мъчение, който е толкова болезнен, че дори и невинните ще си признаят” (“The Touch of the Master’s Hand,” Ensign, май 2001 г., стр. 23).

Какво научаваме от преживяването на Алма за последствията от греха? (Помогнете на учениците да разберат следната истина: Грехът води до голяма болка, страдание и съжаление.)
Става ли ясно, че Алма чувства болка и съжаление за своите грехове, веднага след като ги извършва? Защо според вас е важно да осъзнаем, че вероятно няма веднага да изпитаме последиците от нашите грехове?

Помолете учениците да се замислят върху преживявания, когато са почувствали болка или съжаление за своите грехове. Прочетете следното изявление на президент Пакър:

„Всеки един от нас е усетил поне угризения на съвестта, които произлизат от нашите грешки. …

Ако сте обременени с огнетяващи чувства на вина, разочарование, неуспех или срам, има лек” („The Touch of the Master’s Hand”, стр. 22).

Посочете, че макар Алма да чувства неописуема болка и съжаление за своите грехове, той си спомня за лека за неговата болка.

Според написаното в Aлмa 36:17 за какво си спомня Алма?

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 36:18. Помолете класа да потърси, какво прави Алма в отговор на ученията на баща си. За да помогнете на учениците по-добре да разберат тези стихове, нека един ученик прочете следното изказване на старейшина Джефри Р. Холанд от Кворума на дванадесетте апостоли:

„Алма бил докоснат от ученията на своя баща, но е особено важно, че пророчеството, което си спомня, било „относно пришествието на един Исус Христос, Син Божий, за да извърши единение за греховете на света” (Алма 36:17). Това са името и посланието, които всеки човек трябва да чуе. … Каквито и други молитви да казваме, каквито и други нужди да имаме, по някакъв начин всичко зависи от следната молба: „О, Исусе, Ти, Сине Божий, помилуй мене”. Той е готов да даде тази милост. Той е заплатил с живота си, за да ни я даде” (However Long and Hard the Road, 1985 г., стр. 85).

Защо според вас е важно не само да учим за Исус Христос, но и да се молим за благословиите от Неговото Единение?

Помолете учениците да се замислят дали са се молили да получат благословиите от Единението на Исус Христос, включително благословията на опрощението.

Нека учениците внимателно прочетат наум Aлмa 36:19–22 и потърсят думи и изрази, които описват, как се променят чувствата на Алма, след като се моли за милост.

Кои думи и изрази открихте, описващи промяната в чувствата на Алма?

Задайте следния въпрос за всяка дума и израз, които учениците открият:

Какво научавате от израза (или думата) относно силата на Единението на Спасителя? (Когато учениците отговарят, помогнете им да разберат следното: не само че болката на Алма бива премахната, но той също така е изпълнен с радост.)

Напишете на дъската следното незавършено изречение: Ако упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Единение, Той ще …

Какво научаваме от преживяването на Алма относно това, което Господ прави за нас, когато искрено се покаем? (Учениците вероятно ще посочат различни принципи, но се уверете, че в тях става ясно, че ако упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Единение, Той ще ни спаси от болката, причинена от нашите грехове и ще ни изпълни с радост. Завършете изречението на дъската.)
Как можем да упражним вяра в Исус Христос, за да бъдем спасени от чувствата на болка и съжаление, породени от нашите грехове?

Прочетете на глас следната ситуация и попитайте учениците, как биха реагирали:

Ваш приятел, който чете Книгата на Мормон, изказва притеснение относно думите на Алма в Aлмa 36:19. Вашият приятел ви пита: „Ако си спомням моите грехове и все още съжалявам за тях, това означава ли, че не съм бил опростен?”

Помолете учениците да обяснят, как преживяванията на Алма могат да бъдат отнесени към тази ситуация. След като чуете отговорите на учениците, прочетете следното изказване на президент Дитер Ф. Ухтдорф от Първото Президентство:

„Сатана ще се опитва да ни накара да вярваме, че нашите грехове не са опростени, защото ниe си ги спомняме. Сатана е лъжец; той се опитва да замъгли погледа ни и да ни отведе далеч от пътеката на покаянието и опрощението. Бог не е обещавал, че ниe няма да помним своите грехове. Това, че ги помним, ще ни помага да избягваме повторението на същата грешка. Но ако останем верни и предани, споменът за нашите грехове ще намалее с времето. Това ще бъде част от необходимия процес на изцеляване и освещаване. Алма свидетелства, че след като призовал Исус за милост, той все още помнел своите грехове, но споменът за греховете му не го притеснявал и измъчвал, защото знаел че му е простено (вж. Aлмa 36:17–19).

Наша е отговорността да избягваме всичко, което би върнало старите спомени за греха. Ако продължаваме да имаме „съкрушено сърце и разкаян дух” (3 Нефи 12:19), ние можем да вярваме, че Бог повече няма да помни нашите грехове” (Point of Safe Return,” Ensign или Лиахонa, май 2007 г., стр. 101).

Въз основа на изказването на президент Ухтдорф как бихте обяснили значението на това да не бъдем „терзан(и) повече от спомена за (нашите) грехове”? (Алма 36:19).

Свидетелствайте, че ако упражняваме вяра в Исус Христос и Неговото Единение, Той ще ни спаси от болката, причинена от нашите грехове и ще ни изпълни с радост. Нека учениците си помислят, как биха приложили наученото от преживяването на Алма. Ако имате време, нека класът изпее „Кой ми дарява мир?” (Химни, номер 81)

Алма 36:23–30

Алма обяснява, защо се труди непрекъснато, за да доведе другите до покаяние

За да помогнете на учениците да разберат, защо Алма се труди да доведе другите до покаяние, бихте могли да направите следната дейност. (Ако няма как да осигурите почерпки за вашите ученици, бихте могли просто да опишете дейността.)

Покажете нещо сладко (например, курабийка или шоколадче) и попитайте дали на някого в класа му/й харесва. Отхапете малко и кажете, колко е вкусно. Кажете на учениците, че сладкишчето е толкова вкусно, че искате да го споделите с всички. Покажете още едно парче от същото сладко и попитайте дали някой иска да го опита. Дайте от сладкото на всеки, който пожелае.

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 36:23–24. Нека останалите следят стиховете и помислят, как дейността с пробването на сладкото се отнася към преживяването на Алма след обръщането му.

Каква е приликата между действията на Алма и дейността по опитването на сладкото? Какво иска Алма другите да вкусят?

Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 36:25–26. Помолете ги да открият, как усилията на Алма да проповядва Евангелието повлияват на него и на другите.

Как повлиява проповядването на Алма на него самия и на хората около него?
Какви принципи можем да научим от тези стихове? (Учениците ще изкажат различни мнения, но се уверете, че в тях си проличава следното: можем да получим огромна радост, когато се опитваме да доведем други хора при Христос. )

Обобщете Aлмa 36:27–30, като обясните, че Алма отново свидетелства на Еламан, че Господ ще избави тези, които Му се доверят. Свидетелствайте за радостта, която можем да изпитаме, упражнявайки вяра в Исус Христос и насърчавайки хората около нас да правят същото. За да помогнете на учениците да приложат наученото от Aлмa 36, помолете ги да направят една от долуизброените дейности. (Бихте могли да ги напишете на дъската.)

Помислете си дали сте усещали, как Спасителят ви избавя от греха и ви изпълва с радост. В дневниците си за изучаване на Писанията запишете, какво бихте направили, за да получите тези благословии.
Замислете се за някого (например, приятел, роднина или член от вашия район), който би могъл да има полза от вашето свидетелство за Спасителя. Напишете писмо на този човек и включете вашето свидетелство за това, как Исус Христос може да ни избави от болката на греха и да ни изпълни с радост.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Aлмa 36:12. „Душата ми … се раздираше от всички мои грехове”

Старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли учи, че до определена степен страданието за нашите грехове е важна част от покаянието:

„Правсъдието изисква непокаялият се прегрешител да страда за своите собствени грехове (вж. У. и З. 19:16–19). …

… Какво се случва с покайващите се прегрешители? Те биват ли наказвани? Те трябва ли да страдат? …

… Човек, който се покае, не е нужно да страда „тъкмо както” Спасителят е страдал за този грях. Покайващите се грешници ще изпитат известно страдание, но поради покаянието им и поради Единението те няма да изпитат пълната „непоносима” степен на вечната мъка, която Спасителят изстрадал заради този грях.

Президент Спенсър У. Кимбъл ни дава подробни учения за покаянието и опрощението и казва, че личното страдание „е много важна част от покаянието. Човек не може да започне да се покайва, докато не е страдал силно за греховете си” (Teachings of Spencer W. Kimball, стр. 88).

„Ако човек не е страдал, то той не се е покаял. Той трябва да изпита промяна в начина на своето страдание и тогава вече опрощението е възможно” (Teachings of Spencer W. Kimball, стр. 99).

Всички наши преживявания потвърждават факта, че трябва да изтърпим лично страдание в процеса на покаяние – и за по-сериозни прегрешения страданието може да бъде по-тежко и по-дълго. Вярвам, че всеки от нас, който е наистина честен със себе си, осъзнава истинността на този принцип. Ние сме го изпитали в нашия личен живот и сме го виждали в живота на други хора.

Също така трябва да се погрижим нашето лично страдание да си остане лично, а не да го показваме. Често единствено прегрешилият, Господ и Господният служителя знаят какво се е случило. За разлика от публичността на наказанието, наложено от човешките закони, страданието, което води до милост съобразно Божиите закони, е изключително лично” (“Sins, Crimes, and Atonement”, обръщение към преподаватели по религия, 7-ми февруари 1992 г., стр. 4–6, si.lds.org).

Алма 36. Хиазъм

Хиазъм (понякога наричан обърнат паралелизъм) е литературен похват, често използван в древната семитска и гръцка поезия, както и в литературата на други култури. В похвата хиазъм думите и идеите са подредени в определен ред и след това биват повторени в обратен ред. Чрез това повторение се подчертават важни идеи и думи. Основната идея на автора често се намира в средата на хиазъма. В таблицата по-долу обърнете внимание, че основното послание на хиазъма в Алма 36 акцентира на момент от живота на Алма, когато той моли Исус Христос за облекчение.

А. стих 1
 Б. стих 2
  В. стих 3
   Г. стихове 4–5
    Д. стих 6
     Е. стих 10
      Ж. стих 14
       З. стих 16
        И. стих 17
        И. стих 18
       З. стихове 19–21
      Ж. стих 22
     Е. стих 23
    Д. стих 24
   Г. стих 26
  В. стих 27
 Б. стихове 28–29
А. стих 30