Урок 114
Еламан 14
Въведение
Продължавайки да проповядва на нефитите в Зарахемла, Самуил Ламанита пророкува относно знаменията, които ще бележат раждането и смъртта на Исус Христос. Той обяснява, че пророкува за тези знамения, за да помогне на хората да повярват в Исус Христос и да ги накара да се покаят за греховете си. Той учи, че чрез Изкуплението на Исус Христос, цялото човечество ще бъде доведено обратно в присъствието на Бог. Призовавайки хората да се покаят, той обещава, че на покаялите се ще бъдат опростени греховете, но хората, които не се покаят, ще бъдат отново отхвърлени от присъствието на Бог.
Предложения за преподаване
Еламан 14:1–13
Самуил проповядва за знамения, свързани с раждането на Спасителя
Преди часа, нарисувайте на дъската три стрелки както следва. По време на урока ще пишете думи и изрази около стрелките.
Поканете учениците да си припомнят какво са обсъждали в предишния урок относно Еламан 13. Ако се нуждаят от помощ, напомнете им, че те учиха за пророк, наречен Самуил. Помолете ги да споделят подробности, които си спомнят за него, такива като кой е той, къде отива, на какво учи хората и духовното състояние на тези, които той учи. Помолете учениците да си спомнят как хората са реагирали на посланието на Самуил. Обяснете, че Еламан 14 съдържа продължение на ученията на Самуил.
Обяснете, че Самуил пророкува за събития, които ще се случат в бъдещето, някои от тях на хиляди километри от Зарахемла. Помолете учениците да прегледат Еламан 14:1–2 и да определят едно събитие, за което Самуил пророкува (раждането на Исус Христос).
Помолете учениците да прочетат Еламан 14:3–6 наум, като търсят знамения, които нефитите ще видят по време на раждането на Исус Христос. Можете да предложите на учениците да отбелязват тези знамения в своите Писания. Можете да насочите вниманието на учениците към бележките под линия за тези стихове, които посочват изпълнението на пророчествата на Самуил.
-
Какво означава за вас раждането на Спасителя?
Прочетете Еламан 14:8–9 на глас. Изтъкнете важността на вярата в Спасителя за получаването на вечен живот. Напишете Вечен живот след последната стрелка на дъската. Обяснете, че „безкраен живот” е същото като „вечен живот”. Това означава да живеем вида живот, който Бог живее, и да живеем завинаги в Неговото присъствие с нашите семейства. Самуил учи нефитите в Зарахемла какво е нужно те да направят, за да получат вечен живот.
Поканете учениците да прочетат Еламан 14:11–13 наум и да потърсят какво Самуил иска хората да знаят и да вършат. Можете да предложите на учениците да подчертават нещата, които Самуил иска хората да знаят и да вършат.
На дъската в ляво от първата стрелка напишете Знание. След това попитайте учениците какво са открили за това, което Самуил иска хората да знаят. Помолете няколко ученика да напишат на дъската тези неща под думата Знание. (Отговорите трябва да включват, че Самуил иска хората да знаят за Божието възмездие за тези, които извършват грях, за условията на покаяние, за идването на Исус Христос и за знаменията, свързани с Неговото идване.)
-
До какво това знание ще доведе хората, според надеждите на Самуил? (Вяря в Исус Христос и покаяние за греховете им.)
Помолете учениците да запишат един принцип, свързан с Еламан 14:13. След това помолете няколко ученика да прочетат на глас какво са написали. (Един възможен отговор е, че вярата в Исус Христос води до покаяние и опрощение на греховете.)
За да помогнете на учениците да разберат значението на израза „чрез Неговите заслуги”, обяснете, че заслугите са качества или действия, които правят един човек достоен за награда. За да сме достойни да получим опрощение на греховете си, трябва да извършим неща, като да се покаем искрено, да бъдем кръстени и потвърдени и да спазваме заповедите. Обаче ние получаваме дара на опрощението поради заслугите на Спасителя, а не поради нашите заслуги. Може да припомните на учениците 2 Нефи 25:23, един от стиховете за овладяване от Писанията: „Чрез благодат сме спасени, след всичко което можем да сторим”. Можете също да предложите на учениците да прочетат Алма 22:14 и Алма 24:10–11.
Довършете диаграмата на дъската както следва:
-
Как получаването на знание за Спасителя е увеличило вашата вяра в Него?
-
Как вашата вяра в Спасителя ви води до покаяние и стремеж да бъдете по-подобни на Него?
Свидетелствайте, че само чрез заслугите на Исус Христос ние можем да получим опрощение на греховете и вечен живот.
Еламан 14:14–31
Самуил проповядва за знамения, свързани със смъртта на Спасителя
Поканете един от учениците да прочете Еламан 14:14 на глас. След това помолете учениците да прочетат Еламан 14:20–27 наум, търсейки знамения, които нефитите ще видят по време на смъртта на Исус Христос. Можете да предложите те да подчертават тези знамения. След като сте им дали достатъчно време за четене, ги поканете да споделят какво са открили. Кажете им, че изпълнението на тези знамения е записано в 3 Нефи (вж. Еламан 14:20, бележка под линия a).
Поканете ученик да прочете на глас Еламан 14:28–29. Помолете класа да следят стиховете и да потърсят причини, поради които Господ дава знамения и чудеса. Помолете няколко ученика да изкажат тези причини със свои собствени думи. (Учениците могат да използват различни думи, но бъдете сигурни, че те разпознават следната истина: Господ дава знамения и чудеса, за да помогне на хората да вярват в Него.)
-
Какво може да ни научи тази истина за знаменията, които ще предшестват Второто пришествие на Спасителя?
Помолете учениците да помислят за знамения или свидителства, които Господ им е дал, за да им помогне да вярват в Него. Може да насърчите учениците да споделят свои преживявания (но им напомнете, че не трябва да се чувстват задължени да споделят нещо, което е твърде лично). Свидетелствайте, че Господ дава знамения и изпраща пророци, като Самуил, за да накара хората в наши дни да повярват в Него.
Забележка: Понеже много откъси от Писанията ни предупреждават да не търсим знамения, учениците могат да се чувстват объркани при това обсъждане относно знаменията. Помогнете им да разберат, че има разлика между разпознаване на знамения за Божията любов и търсене на знамения поради егоистични причини (вж. Яков 7:9–14; Алма 30:43–50; У. и З 46:9; 63:7–11). Когато пророците ни предупреждават да не търсим знамения, те се обръщат към хора, които отказват да вярват, освен ако не им се покажат знамения, а не към хора, които упражняват вяра в търсене на чудеса според волята на Бог.
Обяснете, че макар да е добре да знаят знаменията, които нефитите ще видят по отношение на смъртта на Спасителя, по-важно е да разберат ученията на Самуил за значението на смъртта и възкресението на Исус Христос. Нарисувайте следната диаграма на дъската, без да записвате изброените обяснения. Добавяйте тези обяснения на дъската в подходящи моменти по време на обсъждането на Еламан 14:15–19. (Може да поканите учениците да прерисуват тази диаграма в тетрадките си или в дневниците за изучаване на Писанията.)
Обяснете, че изразът „духовна смърт” се отнася до отделяне от присъствието Божие. Поканете един ученик да прочете на глас Еламан 14:15–16.
-
Какво представлява първата духовна смърт, за която се говори в Еламан 14:16? (Може да е нужно да обясните, че поради Падението на Адам и Ева, ние сме отделени от присъствието Божие.)
Поканете друг ученик да прочете Еламан 14:17 на глас. Помолете класа следят текста и да помислят как могат да преодолеят първата духовна смърт. Напишете следната истина на дъската: Исус Христос изкупва цялото човечество от Падението, така че да можем да се завърнем в присъствието Божие. Обяснете, че цялото човечество ще се завърне в присъствието Божие, за да бъде съдено (вж. 2 Нефи 2:10).
Поканете един от учениците да прочете на глас Еламан 14:18–19.
-
Какво представлява втората духовна смърт, за която се говори в Еламан 14:18–19? (Може да е нужно да обясните, че тези, които не се покаят, ще бъдат отново отхвърлени от присъствието Божие.)
-
Какво можем да направим, за да избегнем втората духовна смърт, за която говори Самуил? (Бихте могли да поканите ученици да прочетат Еламан 14:13 и Мормон 7:7–8. Посочете, че чрез Изкуплението на Исус Христос, тези, които се покаят, ще живеят в присъствието Божие завинаги.)
За да наблегнете колко е важна свободата на избор при търсене на благословиите от Единението на Спасителя, поканете учениците да прочетат наум Еламан 14:30–31. Помолете ги да търсят думи и изрази, отнасящи се до тяхната свобода на избор. Поканете ги да споделят думите и изразите, които са открили. Помолете ги да обяснят как тези думи и изрази им помагат да разберат колко важни са изборите, които правят всеки ден.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Еламан 14:14–29. Пророчеството на Самуил за смъртта на Спасителя
Пророчеството на Самуил за смъртта на Исус Христос е едно от най-конкретните пророчества, записани в Писанията. Следната таблица накратко описва части от това пророчество, включително неговото изпълнение. (Може да посочите, че бележките под линия за Еламан 14:20–27 отразяват някои стихове, описващи изпълнението на пророчествата на Самуил.)
|
Пророчество за смъртта на Спасителя |
Изпълнение | |
|---|---|---|
|
Слънцето е затъмнено за три дни | ||
|
Гръмотевици, светкавици, земетресения | ||
|
Земята е разцепена | ||
|
Големи бури; планини снишени и долини стават планини | ||
|
Пътища и градове разрушени | ||
|
Гробове се отварят и възкресени светии служат на хората | ||
Еламан 14:15–19. Единението побеждава смъртта
Самуил Ламанита описва както разликата между физическа смърт, първата духовна смърт и втората духовна смърт, така и начина, по който изкуплението на Спасителя ни помага да победим тези видове смърт. Пророци и други Църковни ръководители също учат за тези истини.
Физическа смърт. Старейшина Ърл К. Тинги от Седемдесетте учи:
„Физическата смърт е отделянето на духа от смъртното тяло. Поради Падението на Адам, цялото човечество ще изстрада физическа смърт” („Великият план на щастие”, Лиахона, май 2006 г., стр. 73).
Първата духовна смърт. Духовната смърт е да бъдем „отхвърлени от присъствието Господне” (Алма 42:9).
Президент Спенсър У. Кимбъл обяснява, че физическата смърт и първата духовна смърт са резултат от Падението на Адам и Ева:
„Нашите първи родители, Адам и Ева, не се подчинили на Бог. Като яли от забранения плод, те станали смъртни. Съответно те и всичките им потомци станали подвластни на физическа и духовна смърт (физическата смърт, разделянето на тяло и дух, и духовната смърт, отделяне на духа от Божието присъствие и смърт, що се отнася до духовните неща)” („The True Way of Life and Salvation,” Ensign, май 1978 г., стр. 6).
Духовната смърт идва на света чрез падението на Адам и Ева. Като се родим в един паднал свят, ние наследяваме това състояние – ние сме разделени от присъствието Божие. Самуил Ламанита нарича това състояние „първата смърт” (Еламан 14:16).
Самуил Ламанита учи, че всички деца на Небесния Отец, които са живели в смъртността, ще преодолеят физическата и духовната смърт чрез силата на Единението на Исус Христос (вж. Еламан 14:17). Много други Писания също свидетелстват за тази истина (вж. 2 Нефи 2:9–10; 9:15, 22, 38; Алма 11:43–44; 12:12–15, 24; 42:23; 3 Нефи 26:4–5).
Втората духовна смърт. Втората духовна смърт е крайната или окончателната духовна смърт – отхвърляне от присъствието Божие завинаги, поради липсата на покаяние от личните грехове.
Спасителят също осигурява помощ за превъзмогване на тази втора духовна смърт. Той страда за нашите грехове, така че да може да ни предложи възможността да се покаем. Но за тези, които не се покаят, тях отново ги „сполетява духовната смърт, да, втората смърт, защото те отново са отхвърлени според нещата, принадлежащи на праведността” (Еламан 14:18). Това означава, че човек, който не се е покаял за грях, не може да остане в присъствието Божие, след като той или тя са били доведени пред Бог, за да бъдат съдени.
Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли описва това състояние:
„Ако физическата смърт дойде преди моралните беззакония да са поправени, възможността за покаяние ще бъде изгубена. По този начин истинското жило на смъртта е грехът”. (1 Коринтяни 15:56.)
Дори Спасителят не може да ни спаси в нашите грехове. Той ще ни откупи от нашите грехове, но само при условие на покаяние. Ние сме отговорни за собственото си духовно оцеляване или духовна смърт. (Вж. Римляните 8:13–14; Еламан 14:18; У. и З. 29:41–45.)” (“Doors of Death,” Ensign, май 1992 г., стр. 73).
Еламан 14:18–19. Божественият дар на покаянието
Старейшина Д. Тод Кристофърсън от Кворума на дванадесетте апостоли свидетелства за радостта, идваща чрез покаянието:
„С благодарност потвърждавам и свидетелствам, че не напълно разбираемото за нас страдание, смъртта и Възкресението на нашия Господ “осъществява(т) условието за покаяние” (Еламан 14:18). Божественият дар на покаянието е ключът към щастието тук и във вечността. С думите на Спасителя и с дълбоко смирение и обич, аз каня всички: “Покайте се, защото наближи небесното царство” (Матея 4:17). Знам, че когато приемете тази покана, вие ще откриете радост сега и завинаги.” („Божественият дар на покаянието”, Лиахона, ноем. 2011 г., стр. 41).