Мороний 8

Въведение

Продължавайки да дописва светия летопис, Мороний включва послание или писмо, което получава от баща си Мормон години по-рано. В посланието си Мормон записва откровение защо малките деца не се нуждаят от кръщение. Мормон също учи как можем да се подготвим да живеем с Бог. Той завършва посланието си, като изразява загриженост поради нечестието на нефитите и предстоящото им унищожение.

Предложения за преподаване

Мороний 8:1–24

Мормон учи, че малките деца са живи в Христос

Преди часа изложете картината “Момиче, което се кръщава” (Евангелски произведения на изкуството 2009 г., ном. 104) или друга картина на 8-годишно дете, по време на обредa кръщение. Напишете следния въпрос на дъската:

Защо децата не се кръщават, докато не станат на осем години?

Когато учениците започнат да пристигат, ги поканете да погледнат картината и да помислят върху въпроса на дъската.

В началото на урока кажете на учениците, че в писмо до сина си Мороний, Мормон учи за спасението на малките деца. Поканете един ученик да прочете Мороний 8:4–6 на глас и помолете класа да разберат защо е загрижен Мормон. (Може да е нужно да обясните, че в стих 6 думата голяма означава сериозна, срамна или тъжна.)

След като учениците споделят това, което са намерили, ги поканете да прочетат Мороний 8:7 наум и да открият какво прави Мормон, когато научава за този проблем.

Какво можем да научим от примера на Мормон?

Поканете ученик да прочете Мороний 8:8–9 на глас и помолете класа да търсят отговора към молитвата на Мормон. Докато учениците споделят какво са намерили, може да е нужно да обясните, че “проклятието на Адам” се отнася за отделянето на Адам от присъствието на Бог в резултат на Падението. Някои хора погрешно вярват, че всяко дете се ражда в състояние на грях поради Падението. Имайки тази неправилна идея, те мислят, че малките деца не са достойни да бъдат в присъствието Божие, ако умрат преди да са кръстени. Докато обяснявате това, може да накарате учениците да прочетат втора точка от Символа на вярата. Също може да предложите да съпоставят Мороний 8:8–9 със Символа на вярата 1:2.

Напишете следното недовършено твърдение на дъската: Покаяние и кръщение са необходими за всички, които са …

Помолете учениците да прочетат Мороний 8:10 наум и да потърсят думи и изрази, с които да довършат изречението на дъската. След като учениците споделят своите отговори, допишете изречението по следния начин: Покаяние и кръщение са необходими за всички, които са отговорни за действията си и са способни да извършат грях. Може да насърчите учениците да отбелязват изразите в Мороний 8:10, които учат на тази истина.

Може да е полезно да поясните, че грях е “умишлено неподчинение на Божиите заповеди” (Ръководство към Писанията,“Грях,” scriptures.lds.org). Прочетете следното изявление на старейшина Далин Х. Оукс от Кворума на дванадесетте апостоли:

“Ние разбираме от нашето учение, че преди да навърши възраст, в която детето е отговорно за действията си, то “не е способно да върши грях” (Мороний 8:8). До настъпването на тази възраст децата могат да правят грешки, даже много сериозни и с големи щети, които трябва да се коригират при детето, но постъпките им не се считат за грях” (“Sins and Mistakes”, Ensign, окт. 1996 г., стр. 65).

Разделете класа наполовина. Поканете едната половина да прочете Мороний 8:11–18 наум, а другата половина да прочете Мороний 8:11, 19–24 наум. (Бихте могли да напишете тези препратки на дъската.) Преди да започнат да четат, помолете учениците и в двете групи да определят какво учи Мормон за кръщението на малките деца. След като учениците са имали достатъчно време да четат, поканете няколко ученика от всяка група да споделят какво са намерили. Може да използвате някои от следните въпроси, за да им помогнете да продължат да обмислят ученията на Мормон:

Какво според вас означава, че малките деца са “живи в Христа”? (Мороний 8:12, 22). (Те са спасени чрез Единението на Исус Христос. Те не могат да извършват грях, защото не е дадена власт на Сатана да изкушава малките деца. Вж. също Мороний 8:10; У. и З. 29:46–47.)
Какво трябва да направим, за да бъдем живи в Христа? (Вж. 2 Нефи 25:23–26; Мороний 8:10.)
Какво мжем да научим от тези стихове за това как малките деца са спасени? (Макар учениците да използват различни изрази, те трябва да разпознават следната истина: Малките деца са спасени чрез Единението на Исус Христос. Учениците може също да посочат, че малките деца са живи в Христа, че Бог не е пристрастен и че Бог не се променя.)

Напишете следните примери на дъската или на листове за раздаване. Поканете всеки ученик да си избере един от тях. След това помолете учениците да си изберат един или два стиха от Мороний 8:8–23 и да обяснят как истините в тези стихове се отнасят към примера, който са избрали.

Пример 1: Като мисионери, вие се срещате със съпруг и съпруга, които са много тъжни, защото тяхната двумесечна дъщеря е починала. Ръководителят на тяхната църква им казва, че децата се раждат в грях поради прегрешението на Адам. Той им казва, че понеже тяхната дъщеря не е била кръстена преди да почине, тя не може да бъде спасена.

Пример 2: Имате приятелка, който се среща с мисионерите и посещава Църквата с вас. Тя решава, че иска да се присъедини към Църквата, но се колебае дали да се кръсти. “Аз съм кръстена като дете - обяснява тя. - Не е ли това достатъчно?”

Докато учениците споделят мислите си за втория пример, може да им припомните, че покаяние и кръщение са необходими за хората, “които са отговорни и способни да вършат грях” (Мороний 8:10). Господ казва, че децата започват да бъдат отговорни за постъпките си пред Него, след като навършат осем години. Откровения за тази истина се намират в Превода на Джозеф Смит, Битие 17:11 (в Ръководство към Писанията) и У. и З. 68:25–27.

Мороний 8:25–30

Мормон учи хората, които са отговорни за действията си, какво трябва да направят, за да живеят с Бог.

Обяснете, че след като Мормон поучава Мороний защо малките деца не се нуждаят от кръщение, той учи защо е необходимо кръщение за хората, които са отговорни за действията си. Поканете един ученик да прочете Мороний 8:25–26 на глас. Помолоте класа да следят текста и да открият благословиите, давани на хора, които упражняват вяра, покаят се и се кръстят.

Какви благословии може да намерите в тези стихове? (Докато учениците споделят какво са намерили, може да записвате отговорите им на дъската. Отговорите може да включват, че вяра, покаяние и кръщение водят до опрощение на греховете, кротост и смиреност на сърцето, присъствието на Светия Дух, надежда, съвършена любов и накрая до благословията да живеем с Бог.)

Докато учениците изброяват благословиите, които могат да открият в Мороний 8:25–26, може да зададете следните допълнителни въпроси:

Защо мислите, че получаването на опрощение за греховете води до кротост и смиреност на сърцето?
Как кротостта и смиреното сърце канят Светия Дух в нашия живот?
Защо Светият Дух ни помага да се подготвим да живеем с Бог?
Защо мислите, че е нужно да бъдем усърдни и да се молим, за да може съвършената любов да остане в нашия живот?

Напишете следното недовършено твърдение на дъската: Чрез изпълнено с вяра подчинение на заповедите, ние можем да получим Светия Дух, който ни подготвя да …

Поканете учениците да намерят израз от Мороний 8:25–26, който да допълни този принцип: Чрез изпълнено с вяра подчинение на заповедите, ние можем да получим Светия Дух, който ни подготвя да живеем с Бог.

Поканете един ученик да прочете Мороний 8:27 на глас и помолете класа да следят текста като внимават за резултата от гордостта на нефитите. След това помолете учениците да прегледат Мороний 8:26 и Мороний 8:27 наум, като сравнят резултатите от кротост и смиреност на сърцето с резултатите от проява на гордост.

Поканете един ученик да прочете Мороний 8:28 на глас. Посочете, че след като Мормон изразява загриженост за нефитите, той казва “моли се за тях, сине мой, за да ги споходи покаянието”. Припомнете на учениците за силата, която може да дойде в живота на хората, когато други хора се молят за тях.

За да завършите урока, поканете учениците да споделят чувствата си относно спасителната сила на Единението за малките деца и за всички нас, когато се стремим да бъдем верни на сключените завети.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Мороний 8:8. “Проклятието на Адам е снето от тях в Мене”

Някои хора вярват, че поради Падението на Адам и Ева, новородените деца идват в света опетнени от греха. Президент Джозеф Фийлдинг Смит обяснява, че това учение е погрешно:

“Всички тези, които вярват, че хората, да, даже новородените деца, са опетнени от “първородния грях” (с други думи от прегрешението на Адам), отричат милостите на изкупващата кръв на Исус Христос. Библията (както и съвременните Писания) учи, че Исус Христос е във всяко отношение Изкупителят на човечеството от Падението. Той е платил дълга, който човечеството наследило чрез прегрешението на Адам. Заемът, който би тежал върху нашите души, е напълно изплатен. Това не оставя никаква заплаха от наказание, което да изисква някакво действие от което и да е живо същество, което да го освободи от “първородния грях”. Учението, че новородените деца идват на този свят под проклятието на “първородния грях” е една отвратителна доктрина пред Божието лице и отрича величието и милостта на Единението. (Вж. Мороний глава 8.)” (Church History and Modern Revelation: A Course of Study for the Melchizedek Priesthood Quorums, 4 тома, 1949, 4:99).

Мороний 8:10. Възраст на отговорност

Покаянието е за хората, които са отговорни за постъпките си. “Малките деца не могат да се покайват” (Мороний 8:19). Деца, по-малки от осем години, не са отговорни пред Бог за постъпките си (вж. У. и З. 68:25–27), така че те не се нуждаят от покаяние. Хора, които имат умствени увреждания и не могат съзнателно да се покаят, също могат да се считат като неотговорни за постъпките си. Старейшина Брус Р. Макконки от Корума на данадесетте апостоли обяснява как децата стават отговорни за постъпките си:

“Отговорността не идва изведнъж, в някой точно определен момент от живота на детето. Децата стават отговорни за постъпките си постепенно, с течение на годините. Това е процес, а не цел, която се постига след точно определен брой години, дни или часове. В нашето откровение Господ казва: “Те не могат да грешат, защото не е дадена сила на Сатана да изкушава малките деца, докато те не станат отговорни пред Мен”. (У. и З. 29:47.) Въпреки това идва време, в което отговорността е реална и действителна и грехът се появява в живота на децата, които се развиват нормално. Това е възрастта осем години, възрастта за кръщение. (У. и З. 68:27.)” (“The Salvation of Little Children”, Ensign, апр. 1977 г., стр. 6).

Мороний 8:8–24. Кръщение на малки деца

Пророкът Джозеф Смит учи, че малките деца не се нуждаят от кръщение:

“Дали вярваме в кръщението на бебета? … Не. Защото това не е написано никъде в Библията. … Кръщението е за опрощение на греховете. Децата нямат грехове. … Всички деца са живи в Христа, а тези в по-зряла възраст стават живи чрез вяра и покаяние” (History of the Church, 5:499).

Президент Бойд К. Пакър от Кворума на дванадесетте апостоли разказва за пълновременни мисионери, които успели да утешат една майка, скърбяща за смъртта на младия си син:

“В началото на века двама мисионери служили в планините на южните САЩ. Един ден от върха на хълма те видели група хора, събрани на открито място. Мисионерите нямали чести възможности да проповядват, затова се отправили към откритото място.

Едно малко момче се било удавило и трябвало да бъде погребано. Родителите му повикали свещеника да изнесе проповед на погребението. Мисионерите гледали отдалеч, когато пътуващият свещеник се изправил пред тъгуващите баща и майка и започнал своята проповед. Ако родителите хранели очаквания да получат утеха от този свещенослужител, те останали разочаровани.

Той жестоко им се накарал за това, че не били кръстили малкото момче. Били го отлагали поради едно или друго нещо и вече било твърде късно. Съвсем недвусмислено им заявил, че малкото им момче било отишло в ада. И това било станало по тяхна вина. Тяхна била вината за неговото вечно мъчение.

Когато проповедта приключила и гробът бил заровен, старейшините заговорили тъгуващите родители. “Ние сме служители на Господ – казали те на майката – и сме дошли да споделим едно послание с вас”. Докато ридаещите родители слушали, те чели от откровенията и дали своето свидетелство за възстановяването на ключовете за изкуплението както на живите, така и на мъртвите.

Храня известни симпатии към този проповедник. Той вършел най-доброто, според светлината и знанието, с които разполагал. Но съществува повече истина, отколкото той можел да предложи. Съществува пълнотата на Евангелието.

Старейшините дошли като утешители, като учители, като служители Господни, упълномощени да отслужват Евангелието на Исус Христос” (“И малко дете ще ги води”, Лиахона, май 2012 г., стр.7).