Библиотека
Урок 87 Алма 27–29

Урок 87

Алма 27–29

Въведение

Когато ламанитите не постигат успех в нападенията си срещу нефитите, те насочват гнева си към анти-нефити-лехитите. Поради завета, който анти-нефити-лехитите сключват никога повече да на проливат нечия кръв, те отказват да вземат оръжията си за война и да се защитават. Амон завежда анти-нефити-лехитите в земята Зарахемла, където те получават закрила от страна на нефитите и стават известни като народа на Амон. Нефитите защиват народа на Амон от ламанитите и хиляди от тях, както и от ламанитите, загиват в битка. Независимо от мъката, която нефитите изпитват по смъртта на техните обични, много от тях намират надежда и радост в обещанието на Господ, че праведните ще бъдат „вдигнати да живеят от дясната страна Бога в състояние на нескончаемо щастие” (Aлмa 28:12).

Предложения за преподаване

Алма 27

Амон извежда анти-нефити-лехитите в безопасност сред нефитите

Помолете учениците да вдигнат ръка, ако са имали случай, когато някой им е обещал нещо, но не си е удържал на думата. След това ги помолете да вдигнат ръка, ако са имали случай, когато някой им е обещал нещо и си е удържал на думата.

  • Как възприемате хората, които удържат на думата си? Защо?

  • Какво според вас чувства Господ към тези, които изпълняват поетите обещания към Него?

Като увод към Aлмa 27 обяснете, че след като ламанитите безуспешно се опитват да унищожат нефитите, те нападат анти-нефити-лехитите, които са ламанити, обърнати във вярата благодарение на службата на Амон и неговите братя. Помолете учениците да си спомнят, какво са направили анти-нефити-лехитите, за да покажат на Господ, че ще спазват завета си никога повече да не „употребят оръжия за проливането на човешка кръв” (Aлмa 24:18). (Те заравят оръжията си за война.) За да разберат, до каква степен анти-нефити-лехитите са решени да спазят обещанието си, нека един ученик прочете на глас Aлмa 27:2–3. (Предложете на учениците да прочетат Aлмa 24:18–19 и да запишат тази препратка в бялото поле до Aлмa 27:3.)

  • Ако вие сте един от анти-нефити-лехитите, колко трудно би ви било да спазите завета си и да не отидете на битка, за да защитите вас и хората, които обичате?

Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 27:4–10 и да потърсят, какво предлага Амон, за да се защитят анти-нефити-лехитите и за да им помогне да спазят заветите си. Нека един ученик обобщи този откъс.

Помолете един от учениците да прочете на глас Aлмa 27:11–12, а класът нека търси напътствията, които Амон получава от Господ. Обяснете, че анти-нефити-лехитите следват Амон до Зарахемла (вж. Aлмa 27:13–15). (Бихте могли да обобщите и Aлмa 27:16–19, като отбележите, че в резултат на тези обстоятелства Амон и другите синове на Мосия се срещат с Алма, според както е написано в Aлмa 17:1–4.)

Обяснете, че върховният съдия на нефитите пита хората дали ще позволят на анти-нефити-лехитите да живеят сред тях. Нека учениците прочетат наум Aлмa 27:22–24 и потърсят, как нефитите откликват на запитването на върховния съдия.

  • Как нефитите ще помагат на анти-нефити-лехитите?

  • Защо според вас нефитите са готови да защитават своите доскорошни врагове?

За да разберат, как нефитите започват да наричат анти-нефити-лехитите, помолете учениците да прочетат наум Aлмa 27:26.

Нека няколко ученика се редуват и прочетат на глас Aлмa 27:27–30, а останалите да следят стиховете и да потърсят, с какво става известен народът на Амон. Помолете учениците да споделят, какво са открили.

  • Какво ви прави впечатление относно народа на Амон? Защо?

  • Какво научаваме в Aлмa 27:27–30 за връзката между това да сме обърнати към Господ и да спазваме заветите? (Ще получите различни отговори, но в тях следва да проличи разбиране за следната истина: Когато сме напълно обърнати към Господ, ние спазваме заветите, които сме сключили с Него. Бихте могли да напишете този принцип на дъската.)

  • Има ли пример за този принцип във вашия живот?

Алма 28

Нефитите побеждават ламанитите в голяма битка

Посочете, че дори много от нефитите да са верни, те все пак се сблъскват с огромни изпитания.

Обяснете, че президент Томас С. Монсън споделя следния разказ за едно преживяване от младежките си години. След като разбира, че неговият приятел Артър Патън е загинал във Втората световна война, младият Томас Монсън отива да посети майката на Артър, която не е член на Църквата. По-късно той си спомня:

„Светлината в живота на г-жа Патън угасна. Тя се луташе в пълен мрак и дълбоко отчаяние.

С молитва в сърцето си аз се приближих по познатата пътека до дома на семейство Патън, чудейки се, какви утешителни думи ще излязат от устата на едно обикновено момче.

Вратата се отвори и г-жа Патън ме прегърна, както би прегърнала собствения си син. Домът се превърна в сграда за събрания, докато една опечалена майка и едно сконфузено момче коленичиха в молитва.

Изправихме се на крака, г-жа Патън ме погледна в очите и каза: „Томи, аз не съм член на нито една църква, но ти си. Кажи ми, Артър ще живее ли отново?” („Mrs. Patton—the Story Continues”, Ensign, ноември 2007 г., стр. 22).

  • Как бихте отговорили на въпроса на г-жа Патън?

Прочетете отговора на президент Монсън:

„Дадох най-доброто от себе си и й свидетелствах, че Артър наистина ще живее отново” („Mrs. Patton—the Story Continues”, стр. 22).

  • Как знанието за плана на спасение променя перспективата на хора, чиито близки и приятели са починали?

Помолете няколко ученика да се редуват и да прочетат на глас Aлмa 28:1–3, а класът да потърси цената, която нефитите плащат, за да помогнат на народа на Амон да спази завета си. Нека учениците прочетат наум Aлмa 28:4–6 и да потърсят, как сполетялата ги огромна смърт повлиява на нефитите. Помолете учениците да потърсят в Aлмa 28:11–12 причините, поради които някои хора изпитват страх, когато обичани от тях хора умрат, а други хора – надежда.

  • Защо някои хора изпитват страх, когато техни роднини или приятели починат?

  • Защо някои могат да усетят надежда, когато обичани от тях хора починат? (Учениците ще ви дадат различни отговори, но в тях следва да си проличава, че когато имаме вяра в Исус Христос и обещанията на Господ, ние можем да изпитваме надежда и радост в случай на смърт.)

Напишете следното незавършено изречение на дъската: И тъй, ние виждаме …

Попитайте учениците, как биха завършили изречението, позовавайки се на наученото в Aлмa 28.

След като получите няколко отговора, помолете един ученик да прочете Aлмa 28:13–14. Нека класът сравни отговорите си с принципите в тези стихове. (Предложете на учениците да отбележат израза „и тъй, ние виждаме” в тези стихове. Обяснете, че Мормон често използва този израз, за да преподаде важни уроци, които можем да научим от разказите в Книгата на Мормон.)

  • Кое от прочетеното в Aлмa 27–28 подкрепя изразите „и тъй, ние виждаме”, които Мормон използва?

  • Имало ли е случаи, когато сте виждали някой да се сблъска със собствената си предстояща смърт или с тази на обичани от него хора и да проявява надежда поради вяра в Исус Христос?

  • Как бихте обяснили възкресението, за да помогнете на някого да се изправи пред смъртта си или тази на негов/а роднина или близък?

Алма 29

Алма се радва, че довежда души при Бог

Обяснете на учениците, че в Aлмa 29 се описва желанието на Алма да бъде оръдие в ръцете на Господ. Помолете един от учениците да прочете на глас Алма 29:1–3. Нека класът намери, какво би направил Алма, ако можеше да се изпълни „желанието на сърцето (му)”. (Той би „възвест(ил) покаяние на всички народи.”)

  • Според написаното в Aлмa 29:2 защо Алма желае това?

Помолете учениците да прочетат наум Aлмa 29:4–5 и да потърсят, какво дава Господ на тези, които имат праведни желания. (Ако учениците се затрудняват с отговора, насочете вниманието им към израза „Знам, че Той въздава на човеците съгласно желанията им.” Обяснете, че ако желаем праведни неща, Господ ще ни благослови съгласно тези желания. Отбележете, че ако не всичките ни праведни желания бъдат изпълнени в този живот, то те ще бъдат изпълнени във вечността.)

Нека учениците прочетат внимателно Aлмa 29:10, 14, 16 наум и да открият благословията, която Алма получава, докато помага на хората да дойдат при Христа. Нека учениците споделят, какво са открили.

  • Коя е думата, която Алма използва, за да опише, как се чувства, помагайки на хората да дойдат при Христа? (Предложете на учениците да отбележат думата радoст в тези стихове.)

  • Какъв принцип можем да научим от опита на Алма да помага на хората да се покаят и да дойдат при Исус Христос? (Ще получите различни отговори, но в тях следва да проличи разбиране за следния принцип: Ние ще изпитаме радост, когато помагаме на хората да се покаят и да дойдат при Исус Христос.)

  • Имало ли е случай, когато сте изпитвали радост от това, че помагате на други хора да дойдат при Христа?

Насърчете учениците да търсят възможности да помогнат на хората около тях да дойдат при Исус Христос. Бихте могли да споделите ваше лично радостно мисионерско преживяване.

Коментар и информация за историческите обстоятелства

Алма 28:11–12. Да намерим мир в случай на смърт

Старейшина Ръсел М. Нелсън от Кворума на дванадесетте апостоли говори относно това как нашите действия в този живот могат да ни дадат мир, когато се изправим пред смъртта:

„Братя и сестри, ние живеем, за да умрем и умираме за да живеем – в друга реалност. Ако сме добре подготвени, смъртта няма да ни уплаши. От гледна точка на вечността, смъртта е преждевременна само за тези, които не са подготвени да срещнат Бог.

Сега е времето да се подготвим. Когато смъртта настъпи, ние можем да продължим напред към селестиалната слава, която Небесният Отец е приготвил за Неговите верни чеда. Междувременно, за скърбящите обичани от нас хора … жилото на смъртта е погълнато от непоклатима вяра в Христа, съвършена светла надежда и любов към Бог и всички човеци и желание да им служите” („Сега е времето да се подготвим” Лиахона, май 2005 г., стр. 18).

Старейшина Уилфърд У. Андерсън от Седемдесетте разказва, как негови приятели се справят със смъртта на техния баща:

„Неотдавна един мой скъп приятел почина от рак. Той и семейството му са хора с голяма вяра. Беше вдъхновяващо да видя как вярата им ги преведе през този много труден период. Те бяха изпълнени с вътрешен мир, който ги поддържаше и укрепваше. С тяхно разрешение бих искал да прочета част от писмо на техен роднина, написано броени дни преди нейният баща да почине:

„Изминалите няколко дни бяха особено трудни. … Снощи се събрахме около леглото на татко, Господният Дух се чувстваше осезаемо и наистина успя да ни утеши. Изпълнени сме с мир. … Това бе най-трудното преживяване за всеки от нас, но чувстваме мир в знанието, че … Нашият Небесен Отец е обещал, че отново ще живеем заедно като семейство. След като лекарят в болницата бе казал на татко, че вече не остава нищо, което да бъде направено, със съвършена вяра той изгледа всички ни и смело попита: „Има ли човек в тази стая, който да не е съгласен с плана на спасение?” Ние… сме благодарни за нашите баща и майка, които са ни учили напълно да вярваме в плана” („Канарата на нашия Изкупител,” Лиахона, май 2010 г., стр. 17–18).