Въведение към Книгата на Енос
Защо да изучаваме тази книга?
Книгата на Енос илюстрира силата на Единението на Исус Христос да очисти на хората от грях и да ги изцели духовно. Енос се бори пред Бог в могъща молитва, преди греховете му да бъдат опростени. После той се моли за духовното благополучие на нефитите и ламанитите и прекарва остатъка от живота си, работейки за тяхното благополучие. Докато изучават книгата на Енос, учениците може да открият важни уроци за молитвата, покаянието и откровението. Те също така могат да научат, че като получават благословиите на Единението, отделните хора ще пожелаят да ги споделят с други хора.
Кой пише тази книга?
Тази книга е написана от Енос, син на Яков и внук на Лехий и Сария. Енос записва, че баща му го поучава “съобразно учението и увещанието Господни” (Енос 1:1). В края на живота си Енос пише, че е проповядвал “истината, която е в Христа” през всичките си дни (Енос 1:26). Преди смъртта си Енос предава малките плочи на Нефи на сина си Яром (вж. Яром 1:1). Енос завършва летописа си, като казва, че ще се наслаждава в дена, в който ще се изправи пред Изкупителя. Той заявява, “тогава ще видя лицето Му с удоволствие, и Той ще ми каже: Ела при Мене ти, който си благословен, има място, приготвено за теб в обиталищата на Отца Ми” (Енос 1:27).
За кого и защо е написана тази книга?
Когато Енос получава малките плочи от баща си, обещава да издълбава на тях само хрониките, които счита за най-ценни, което включва светите проповеди, откровения и пророчества (вж. Яков 1:1–4; 7:27). Енос знае, че народът му, нефитите, в края на краищата ще бъдат унищожени. Той се моли Господ да запази един летопис за нефитите, та той “да може да бъде предаден един ден на ламанитите, за да могат те да бъдат доведени до спасение” (Енос 1:13).
Кога и къде е написана тя?
Енос завършва летописа си, като заявява, че са изминали 179 години, откакто Лехий е напуснал Ерусалим (вж. Енос 1:25). Това датира неговата хроника приблизително между 544 г. пр. Хр. (когато Яков завършва своя летопис) и 421 г. пр. Хр. Енос води този летопис, докато живее в земята Нефи.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Книгата на Енос въвежда един образец, показващ как отделните хора могат да получават благословиите на Евангелието на Исус Христос и да ги споделят с другите. Първо, Енос бил учен на Евангелието на Исус Христос (вж. Енос 1:1, 3). Второ, той признава нуждата си от Спасителя и се моли за прошка (вж. Енос 1:2–4). После, след като получава опрощение на греховете си, се моли и труди усърдно, за да доведе други хора до спасение (вж. Енос 1:5–27). Този модел се явява в цялата Книга на Мормон. Примерите включват Алма (вж. Мосия 17:1–2; 18:1–2), Алма младши и синовете на Мосия (вж. Мосия 27–28), и Ламоний и народа му (вж. Алма 18–19).
Освен това книгата на Енос е първата, описваща в подробности вероотстъпническото състояние на потомците на Ламан и Лемуил (вж. Енос 1:20). Също така тя съобщава, че сред нефитите имало “извънредно много пророци”, макар мнозинството нефити да са “коравовратни”, които постоянно трябвало да бъдат държани “в страх от Господа” (Енос 1:22–23).
Изложение
Енос 1:1–8 Енос се моли за опрощение на греховете си и го получава поради вярата си в Исус Христос.
Енос 1:9–18 Енос се моли за нефитите и ламанитите и умолява Господ да запази летописите на нефитите.
Енос 1:19–24 Енос описва нечестието на ламанитите и коравовратата природа на нефитите. Той и други пророци работят неуморно за спасението им.
Енос 1:25–27 Енос завършва летописа си и пише за сигурността на вечния живот, който получава чрез Изкупителя.