Въведение към Книгата на Мосия
Защо да изучаваме тази книга?
В изучаването си на книгата на Мосия учениците ще прочетат силни свидетелства за мисията на Исус Христос. Те ще научат и за люде, които Господ избавил от робството на греха или от физически гнет. По-нататък учениците ще научат как праведните усилия на личности като цар Вениамин, Авинадий и Алма носят огромни благословии за другите. Ще видят и обратното, как неправилните избори на личности като Заниф и сина му цар Ной носят отрицателни последици за тях и народа им.
Кой пише тази книга?
Мормон съставя и съкращава летописите на няколко автора, за да създаде книгата на Мосия. Тя е наречена по името на Мосия, синът на цар Вениамин. Мосия е пророк, гледач, откровител и цар, управлявал Зарахемла приблизително от 124 г. пр. Хр. до 91 г. пр. Хр. Той е кръстен на дядо си Мосия, който също бил цар на Зарахемла (вж. Омний 1:12–13, 19).
Мормон черпи информация от няколко летописа, за да състави книгата на Мосия Той съкращава и цитира летописа, воден от Мосия на големите плочи на Нефи, който подробно излага историята на нефитите в земята Зарахемла (вж. Мосия 1–7; 25–29). Той черпи и от летописа на Заниф, разказващ историята на народа на Заниф от времето, когато напускат Зарахемла, до завръщането им (вж. Мосия 7–22). Освен това Мормон цитира Писанията на Алма и съкращава части от тях, които съхраняват словата на Авинадий и води летопис на собствения си народ (вж. Мосия 17:4; 18; 23–24).
За кого и защо е написана тази книга?
Мормон в книгата на Мосия не се обръща към конкретна аудитория, нито обявява защо пише тази книга. Обаче книгата на Мосия допринася значително за най-главните цели на Книгата на Мормон—да свидетелства, че Исус е Христос и да стори знайни Господните завети (вж. заглавната страница на Книгата на Мормон). Книгата на Мосия включва две изкусни беседи относно мисията на Исус Христос: словата на цар Вениамин в Мосия 2–5 и словата на Авинадий в Мосия 12–16. Освен това книгата на Мосия многократно илюстрира важността да сключваме и спазваме завети с Господ (вж. Мосия 5:5–9; 18:5–10; 21:31–32; 24:13–15; 25:16–18; 26:20).
Кога и къде е написана тя?
Оригиналните летописи, използвани като източник за книгата на Мосия, вероятно са написани между 200 г. пр. Хр. и 91 г. пр. Хр. Мормон съкращава тези летописи някъде между 345 г. и 385 г. сл. Хр. . Той не отбелязва къде се намира, когато съставя книгата.
Кои са някои от отличителните черти на тази книга?
Мосия е първата книга в Книгата на Мормон, която е съкращение от големите плочи на Нефи. Тя предлага ученията относно способностите на гледача (вж. Мосия 8:13–18; 28:10–17). Освен това тя е уникална в описанието на преживяванията и пътуванията на отделни групи нефити—тези от земята Зарахемла, тези, които са под управлението на Заниф, Ной и Лимхий в земята Нефи, и онези, които избягват от земята Нефи с Алма. За да научите повече за тези групи, може да се обърнете към прегледа на пътуванията в Мосия 7–24 в указателя в края на този наръчник.
Книгата на Мосия описва обединяването на народите, водени от Лимхий и Алма, с нефитите в земята Зарахемла (вж. Мосия 25:1–13). Тя дава и подробности от служението на Църквата на Исус Христос из земята Зарахемла (вж. Мосия 25:14–24; 26). Накрая, книгата на Мосия представя управлението на съдиите (вж. Мосия 29).
Изложение
Мосия 1–5 Цар Вениамин определя сина си Мосия за свой наследник и дава отчет за царуването си. Вениамин учи за Исус Христос и кани народа си да встъпи в завет с Бог.
Мосия 6–8 Мосия започва царуването си. Амон и още 15 души търсят потомци от народа на Заниф в земята Нефи. Амон среща цар Лимхий, внук на Заниф, и научава как народът е попаднал в робство.
Мосия 9–17 Дава историята на народа на Заниф. След смъртта на Заниф неговият син Ной управлява в нечестие. Авинадий свидетелства за Исус Христос и призовава цар Ной и народа му да се покаят. Авинадий е екзекутиран чрез изгаряне.
Мосия 18–20 Алма, един свещеник на цар Ной, се покайва. Той проповядва Евангелието и заедно с учениците си избягва в пустошта. Нефитите в земята Нефи са нападнати от ламанитите и попадат под робство. Ной е убит от народа си и е наследен от сина си Лимхий.
Мосия 21–22 Лимхий и народът му се покайват. Господ ги избавя от робство и Амон ги повежда към земята Зарахемла.
Мосия 23–24 Алма и учениците му основават град Елам. Те падат под робството на ламанитите и са преследвани от Амулон и братята му, бивши свещеници на цар Ной. Господ избавя Алма и народа му и ги води в земята Зарахемла.
Мосия 25–29 Нефитите се обединяват под управлението на Мосия и Алма организира Църквата. Синът на Алма, Алма (често наричан младши) и синовете на Мосия са обърнати във вярата. Преди смъртта си Мосия въвежда управлението на съдиите.