Урок 66
Мосия 26
Въведение
По време на царуването на Мосия мнозина от подрастващото поколение—онези, които били малки деца по времето на последната реч на цар Вениамин—не вярват в ученията на Църквата и отказват да призовават Господ. Тези невярващи младежи влияят на други членове на Църквата да извършват сериозни грехове. Много от тези грешници са родени преди Алма, ръководителят на Църквата. Алма отначало не знае какво да прави, но накрая моли Господ за напътствие как да съди непокорните членове. Господ открива процеса, който трябва да следва Алма, държейки членовете на Църквата отговорни за греховете им. Алма научава също за Господната милост и готовността да прощава на хората, които са се покаяли. Алма следва Господния съвет и въвежда ред в Църквата.
Предложения за преподаване
Мосия 26:1–6
Мнозина от подрастващото поколение не вярват в Евангелието и водят и други хора към грях
Напишете преди урока следните въпроси на дъската:
Как бихте описали своето свидетелство днес?
По какви начини бихте желали свидетелството ви да расте?
Помолете учениците да отговорят на следните въпроси в дневниците си за изучаване на Писанията или тетрадките за работа в клас. След достатъчно време обяснете, че Moсия 26 съдържа разказ за една група хора, които не правят онова, от което се нуждаят, за да подхранват свидетелството си. В резултат те никога не развиват вяра в Бог и повеждат мнозина членове на Църквата към грях. Предложете, докато учениците изучават този разказ, да обмислят какво учи той относно развиването и укрепването на свидетелствата.
Поканете един ученик да прочете Мосия 26:1–3 на глас. После попитайте класа:
-
Какъв избор направили мнозина от подрастващото поколение? (Те избрали да не вярват в традициите на техните родители.)
-
Защо мислите, че неверието на хората спъва тяхната способност да “разбират словото Божие”? (Мосия 26:3)
Обяснете, че да вярваме (или дори само да имаме желание да вярваме) води до действия, които укрепват свидетелството ни. От друга страна, когато хората избират да не вярват, те избират също да не вършат определени неща, които биха помогнали да развият силни свидетелства. Поканете учениците да прочетат Мосия 26:3–4, 6 наум. Помолете половината клас да потърсят какво не прави подрастващото поколение поради тяхното неверие. Помолете другата половина да търси какви са резултатите от това неверие.
-
Какво отказва да прави подрастващото поколение поради тяхното неверие?
-
Какви са последиците от тяхното неверие?
След като учениците са обсъдили тези въпроси, напишете на дъската следното: За да развием и поддържаме свидетелства, ние трябва да …
Помолете учениците да прочетат на глас следното изявление на президент Хенри Б. Айринг от Първото Президентство. Помолете класа да слуша и да потърси начините за довършване на изречението.
“Свидетелството изисква подхранване чрез изпълнена с вяра молитва, жажда за словото Божие от Писанията и подчинение на истината, която сме получили. Пренебрегването на молитвата крие опасности. Опасно за нашето свидетелство е небрежното изучаване и четене на Писанията. Това са необходимите хранителни елементи за нашето свидетелство. …
Угощаването с Божието слово, искрената молитва и подчинението на Господните заповеди трябва да се прилагат постоянно и продължително, за да може вашето свидетелство да расте и да се развива” (“Живо свидетелство”, Лиахона, май 2011 г., стр. 127).
-
Какви са практиките, определени от президент Айринг, които ще ни помогнат да подхранваме своето свидетелство? (Докато учениците ги откриват, вмъквайте ги в изречението на дъската: За да развием и поддържаме свидетелство, ние трябва да се угощаваме със словото Божие, да се молим с вяра и да се подчиняваме на Господните заповеди.)
-
Как тези практики са повлияли на вашето свидетелство?
Поканете учениците да прочетат Мосия 26:5–6 наум, като потърсят как невярващите младежи влияят на някои членове на Църквата.
-
Имайте предвид следното изявление: “стана нужно онези, които извършваха грях и бяха в църквата, да бъдат увещавани от църквата” (Мосия 26:6). Какво мислите, че значи това? (Необходимо е членовете на Църквата, които са прегрешили, да бъдат съдени и държани отговорни.)
Мосия 26:7–14
Алма моли Господ за напътствие как да съди онези, които са извършили грях
Нека учениците си представят какво би било да си епископ на район с членове, които са извършили сериозни грехове и не се покайват. Помолете учениците мълчаливо да обмислят какво биха направили в подобна ситуация. Как те биха изпълнили отговорността си да държат членовете отговорни за греховете им и да им помогнат да се покаят? Обяснете, че Алма, ръководителят на Църквата, се сблъскал с подобно предизвикателство.
Обобщете Мосия 26:7–12, като обясните, че хората, които прегрешават, бивали довеждани при Алма. Нищо подобно не се било случвало по-рано и Алма не знаел какво да прави. Той решава да препраща грешниците на цар Мосия, който да ги съди. Цар Мосия ги връща при Алма, който носи власт от Бога да съди членовете на Църквата, които са прегрешили.
Поканете един ученик да прочете Мосия 26:13–14 на глас. Помолете класа да открие как се чувства Алма относно своята отговорност да съди прегрешилите.
-
Когато Алма се чувства притеснен относно своята отговорност да съди прегрешилите, какво прави той?
-
Защо е важно да знаем, че епископите и президентите на клон търсят и получават Господното напътствие, когато помагат на прегрешилите хора?
Мосия 26:15–32
Господ открива на Алма как да държи членовете на Църквата отговорни за греховете им и как да установява условия за покаяние
За да помогнете на учениците да разберат контекста на Мосия 26:15–32, посочете, че тези стихове съдържат Господния отговор на въпроса на Алма относно какво следва да направи той по отношение на прегрешилите. Докато учениците отговарят, насърчете ги да търсят принципи и учения, които им помагат да разберат по-добре ролята на свещеническите съдии, като епископи и президенти на клон (и за носителите на Мелхиседековото свещеничество, президентите на кол, окръг и мисия). Помолете ги също да потърсят принципите и ученията, свързани с искането на прошка.
Поканете учениците да прочетат Мосия 26:17–28 наум, като си отбелязват всеки път, когато Господ използва думата Мой или Аз. Може да предложите на учениците да отбележат тези думи навсякъде, където се появяват. После попитайте класа:
-
В Мосия 26:17–28 какво внушават думите Аз и Мой относно Господното място в процеса на покаянието? (Може да поканите учениците да споделят конкретни фрази или стихове, подкрепящи техните отговори.)
-
Какви истини можем за научим от Мосия 26:20–21 за ролята на Господните служители в процеса на покаянието? (Помогнете на учениците да разберат, че свещеническите служители представляват Господ и че в случаи на сериозен грях епископите и президентите на клон могат да ни помогнат да се покаем и да получим опрощение.)
-
По какви начини един епископ или президент на клон помагат на хората, които се борят с греха и изкушенията?
Обяснете, че Господ учи Алма относно това какво трябва да направят хората, търсещи опрощение, за да се покаят. Поканете учениците да изследват Мосия 26:29–32 по двойки и да открият принципите, които им помагат да разберат какво изисква от нас Господ, когато се покайваме.
След като учениците са имали време да изучат тези стихове, поканете няколко от тях да напишат на дъската със свои думи принципите, които са открили. Отговорите им могат да включват следното:
Изповядването на греховете води до опрощение.
Господ ще опрости онези, които искрено се покаят в сърцата си.
Трябва да прощаваме на другите, за да получим Господното опрощение.
За да помогнете на учениците да разберат тези принципи, задайте някои или всички от следните въпроси:
-
В Moсия 26:29 какво е значението на фразата “изповяда греховете си пред тебе и Мене”?
-
Когато някой е извършил сериозен грях, защо мислите, че човекът трябва да го изповяда на Господ и на съответния църковен ръководител? (Сериозните прегрешения като нарушения на закона за целомъдрието могат да поставят под въпрос членството в Църквата на този човек. Следователно, в такива случаи той/тя трябва да изповяда греха както на Господ, така и на Неговите представители в Църквата. Епископите и президентите на клон държат ключовете на свещеничеството, за да помагат на прегрешилите хора да потърсят опрощение. Макар само Господ да може да опрощава грехове, свещеническите ръководители играят поддържаща роля, помагайки на хората да получат тази прошка. Те пазят поверителни всички изповеди и помагат на хората, които се изповядат, в процеса на покаяние.)
-
Какво мислите, че означава някой човек да се разкае “искрено в сърцето си”? (Moсия 26:29)
-
Защо смятате, че Господ изисква от нас да прощаваме на другите? Как са свързани покаянието и прошката към другите? (Вж. 3 Нефи 13:14–15; У. и З. 64:8–11.)
-
Кои фрази в тези стихове могат да дадат кураж или утеха на човек, който желае да се покае, но не смята, че може да бъде опростен?
Мосия 26:33–39
Алма се подчинява на Господния съвет, съдейки онези, които са прегрешили, и въвеждайки ред в Църквата
Обяснете, че Moсия 26:33–37 разказва как Алма следва Господните напътствия, съди прегрешилите членове на Църквата и въвежда ред в Църквата. Поканете учениците да прочетат Moсия 26:34–37 наум, търсейки резултатите от усилията на Алма да следва Господния съвет. Споделете свидетелството си, че като се покаем и живеем праведно, можем да имаме мир в сърцата си и да преуспяваме духовно.
Коментар и информация за историческите обстоятелства
Мосия 26:29–30. Съществените елементи на покаянието
Старейшина Ричард Г. Скот от Кворума на дванадесетте апостоли учи за важните моменти на покаянието:
“Спенсър У. Кимбъл (дава) превъзходно ръководство за опрощение чрез покаяние. То е помогнало на мнозина да намерят обратния път. Той (определя) пет съществени елемента на покаянието.
Съжаление за греха. Учете и размишлявайте, за да определите колко сериозно Господ определя прегрешението ви. Това ще доведе до изцеляваща печал и угризения. Също така ще доведе до искрено желание за промяна и готовност да се подчиним на всяко изискване за прошка. …
Изоставяне на греха. Това е неотстъпно, трайно решение да не повтаряме прегрешението. Като спазваме този ангажимент, горчивият послевкус на този грях няма да бъде изпитан отново. …
Изповядване на греха. Трябва винаги да изповядвате греховете си пред Господ. Ако са сериозни прегрешения, като неморалност, трябва да бъдат изповядани на епископ или президент на кол. Моля разберете, че изповедта не е покаяние. Това е съществена стъпка, но сама по себе си не е достатъчна. Частичната изповед, чрез съобщаване на по-дребни прегрешения няма да ви помогне за по-сериозно, неразкрито прегрешение. Съществено за опрощението е готовността за пълно разкриване пред Господ и ако е необходимо, пред Неговия свещенически съдия, на всичко, което сте извършили. …
Компенсация за греха. Трябва да възстановите дотолкова, колкото е възможно, всичко откраднато, повредено или опетнено. Да желаете възстановяване е конкретно доказателство за Господ, че сте поели ангажимент да направите всичко възможно да се покаете.
Подчинение на всичките заповеди. Пълното подчинение носи пълната сила на Евангелието в живота ви със сила да се съсредоточите над изоставянето на конкретни грехове. Това включва неща, които първоначално може да не счетете за част от покаянието, като посещаване на събрания, плащане на десятък, извършване на служба и прошка за другите. …
Бих добавил една шеста стъпка: Признаване на Спасителя. От всички важни стъпки към покаянието свидетелствам, че най-критично важната за вас е да имате убеденост, че опрощението се дава благодарение на Изкупителя. Съществено е да знаем, че можем да бъдем опростени само при Неговите условия” (“Finding Forgiveness”, Ensign, май 1995 г., стр. 76).